Мотиви към присъда № 32/ 23.
05. 2018г. по НОХД № 920 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.
На
13.07.2017г. Районна прокуратура гр. Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по дос. производство № 260/2017г. по
описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Добрич, по който на същата
дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу М.Й.С. *** за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.155а ал.2 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК .
В
разпоредително заседание от 07.03.2018г. съдът е констатирал допуснати очевидни
фактически грешки и с Определение е върнал делото на ДРП за изправянето им.
На
08.03.2017г. в законоустановения седмодневен срок ДРП е внесла коригирания ОА.
В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че М.Й.С., роден на ***г***,
ГН ********** в
условията на продължавано престъпление на 23.03.2017г. от 10ч.25м. до 10ч.
36м.,на 24.03.2017г. от 17ч. 45м. и на 25.03.2017г. от 00ч.21м. до 17ч.35м. е
установил контакт с лице,ненавършило 14г.-Р. И. Д. с ЕГН **********/7 годишна/,
като е използвал информационна и съобщителна технология-интернет приложение
«Facebook Messenger”,както и
информацията в профила на Р. И. Д.-престъпление
по чл.155а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Преди провеждането на разпоредителното заседание от
страна на пострадалото лице-малолетната Р. И. Д.,чрез нейната майка и законен
представител Н.Р.И. е постъпило искане за конституирането и в качеството на
частен обвинител и граждански ищец,като е предявен граждански иск в размер на
двадесет хиляди лв.
Съдът като счете,че са налице предпоставките на
чл.74 и чл.76 от НПК конституира малолетната Р. И. Д.,чрез нейната майка и
законен представител Н.Р.И. в качеството на частен обвинител и граждански
ищец,като прие за съвместно разглеждане в наказателнотопроизводство така
предявение греждаски иск.
Преди даване на ход на делото от страна на
обвиняемия и неговия защитник е постъпило искане делото да бъде разглеждано по
реда на Глава ХVІІ от НПК:”Съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция”.Съдът счете,че не са налице пречки за разглеждане на делото по
този ред.
В съдебно заседание
представителят на ДРП подържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да
му бъде наложено наказание “лишаване от
свобода “ за срок две години,изпълнението
на което на осн.
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено
с изпитателен срок от четири години,както и кумулативно предвиденото наказание
„глоба” в размер на пет хиляди лв.
Процесуаният представител на
частния обвинител и граждански ищец плеира за налагане на наказание „лишаване от
свобода”,изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години,като предоставя на
съда определянето на размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба”,като
подържа размера на предявения граждански иск.
Защитата
пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода”,но за срок в минимално предвидения в
закона-една година,което след редукцията по чл.58а от НК бъде определено на
осеммесеца, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.Пледира за отхвърлянето изцяло на
предявения граждански иск като недоказан,както и веществените доказателства по
делото да бъдат върнати на собственика
им.
В
последната си дума,подсъдимият изразява
съжаление.
Подсъдимият се
възползва от процесуалното си право и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като изразява съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.Съдът счита,че самопризнанията му се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и следва
самопризнанията му да се ползват,като към доказателствения
материал по делото са приобщени съгласно чл. 373 ал.1 от НПК събраните в хода
на предварителното производство документи и протоколи.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След преценка на
ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства,
съдът на осн. чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Подсъдимият
М.Й.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес *** и там живее заедно с
родителите си.
В кР. на
2016 година подс. С. започнал да създава „фейс профили" в социалната
мрежа „Фейсбук", с цел извършване на анонимна комуникация, която основно
била на сексуални теми. Създадените профили били с имена „***",
„***",
„***",
„***, и „***". В тези
профили обвиняемия влизал чрез електронна поща ******** с парола
„***", но най
-често си кореспондирал с профила „***".
Интернет ползвал чрез телефона си „Samsung A3" модел
2016 , като бил абонат на мобилния оператор
„Теленор", както и чрез преносим компютър„АСЕR” сериен
номер: S/N: LXRM10C015130159051601; SNID: 13008832516, като
подс.С. имал инсталирано на тези устройства приложението към социалната мрежа
„Фейсбук", а именно „Facebook Messenger"-/Фейсбук Месенджър/.
През
месец март 2017 г. Р. И.
Д. била на 7 навършени
години, видно препис —извлечение от акт за раждане/л.122 от д.п./, и въпреки
изключително незрялата си възраст, с одобрението на майка си св.Н.Р.И. била
регистрирана от по-голямата си сестра във социалната мрежа „Фейсбук" с име
на профил-„Р. И.".
На 23-ти
март 2017г. в 10:25ч. Р. И. Д. получила на телефона си покана за приятелство от
обвиняемия М.С. чрез използвания от него профил „***", като тя
приела поканата за приятелство.На самия профил, използван от обвиняемия С.
имало снимка на животно „котенце", а на профила на Р. И. Д. имало нейна
снимка , от която ясно личало че е на
малка възраст, а и тя посочила в кореспонденцията, че е на 7 /седем/
години, което било ясно възприето от подс.С.. Тогава първоначално подс. С. се
представил , че е на 13 години и
предложил да станат „гаджета", като изписал предложението „Ако искаш да
пробваме.Може ли" и отново с правописна грешка „Да да проваме"/д.п. л.27/.
След получен отрицателен отговор „Нее" от Р. Д., обвиняемият я заплашил с
думите „А искаш ли да нямаш фб.Така че си помисли"./д.п. л.28/, с което в
10:36ч. кореспонденцията приключила.
На
следващият ден - 24.03.2017г.
в 17:54ч. подсъдимият отново проявил инициатива да се свърже с Р. И. Д., като
последната попитала майка си Н.И. какво значи „да пробват" и споделила, че
лице с профил „**." и е писал, че искат „да пробват". Тогава св.Н.И.
започнала да отговаря на обв.С. вместо дъщеря си от нейния профил „Р. И.".
При проведената кореспонденция, която продължила до 23:31ч. вечерта на същия
ден, обвиняемият пояснил , че
всъщност е мъж , на 27 години и
междувременно започнал да задава въпроси, свързани със секса, както и се
интересувал от това дали тя иска да опита да прави секс. На така зададените
въпроси свидетелката Н.И. , с цел да
разкрие кое лице стой зад профила „** С.",без да разкрива самоличността си
започнала да се интересува и да задава любопитстващи въпроси относно това как и
къде ще правят секс. При тази комуникация и независимо, че бил информиран за
възрастта на Р. Д., подсъдимият започнал да пише и убеждава , че е
много хубаво да се прави секс, като започнал да отправя конкретни предложения,
основно свързани с това да го направят двамата заедно,без никой да разбере. При
водените комуникации подс. С. се интересувал и от това дали, ако я покани да
отиде при него, тя ще сподели с някого. Обвиняемият убеждавал, като отправил
различини предложения, между които и буквално написал „Мило ако искаш тогава 1
главичката щте вкараме ако ти хареса тогава щте продлжим". Подс. С.
поискал от Р. Д. да му изпрати гола
снимка, при което св.И. отговорила, че няма такава снимка и поискала
от подсъдимия той да изпрати снимка, което той сторил/л.49 от д.п./.
Кореспонденията приключила късно вечерта след полунощ около 00:21ч. на
25.03.2017г., като на сутринта и през целия този ден подсъдимеят С. отново
търсил Р. Д. в профила и чрез „Facebook Messenger"-„Фейсбук Месенджър"
и отново отправял предложения за извършване на полов контакт със съвкупление.
Междувременно
около 14.00часа свидетелката Н.И. съобщила за случващото се в Първо РУ на
МВР-Добрич. Оплакването било прието от св.Г. М. Д.- началник група в сектор
„Криминална полиция" при Първо РУ на МВР-Добрич, на когото св.И. показала
изпратените съобщения от „** С.". След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия била установена самоличността на подсъдимия- М.Й.С., ЕГН********** , а докато
св.И. ***, подс.С. продължавал да пише чрез
„Facebook Messenger"-/Фейсбук Месенджър" и да
отправя сексуални предложение, като този път вече предложил на Р. Д. да се
срещнат на конкретно място до училище „***" в гр.Добрич около 18:00часа с
цел да правят секс.
Преди
уговорения час , около
17:30 часа подс.С. излязъл от дома си пеш , като от
този момент бил наблюдаван от св.Г. М. , който
вилял , че подсъдимият продължава да
пише по телефона си в движение.В същото време св.И. и дъщеря й били в училище „***" , където
св.И. била инструктирана от полицейския служител да продължава да отговаря на
обв.С. по телефона. Св.Г. Д. видял , че обв.С.
се насочва към мястото на уговорената среща и се убедил окончателно, че това е
лицето , което е отправило сексуалните
предложения към малолетното момиче . Тъй като
преценил , че не е
удачно да пристъпва към задържане на подсъдимия пред детето , св.Д.
задържал подс.С. в близост , но преди
да стигне до училището. В проведения първоначален разговор подс.С. признал пред
св.Д. , че кореспондира по
„Фейсбук" с малки момичета чрез създадени четири свои профили и признал , че в
момента отива на среща с едно от момичетата на име Р., която била на седем
години.
След
задържането подс.С. предал доброволно мобилния си телефон
„Samsung A3 " , с имей №***** , а при
извършеното претърсване и изземване в дома му в гр.Добрич , ж.к. „***
бил открит и иззет 1бр. преносим компютър/лаптоп/ марка „ACER" сериен номер:S/N:LXRM10C015130159051601;SNlD:13008832516.
Допълнително с протокол за доброволно предаване от
31.03.2017г. майката на подс.С. предала и 1 бр.
зарядно устройство с фaбp.№SIN84GW15G06FT към този
преносим компютър.
При изследване съдържанието на компютъра чрез назначена техническа
експертиза било установено, че същия е ползван основно за посещение на
„Фейсбук".Били установени профилите : „***",
„***",
„****",
„***" и „*** , които
били с една и съща парола и същата била запаметена на браузъра,т.е. всички
принадлежали на едно и също лице. Електронната поща ******* също
била запаметена в браузъра и била регистриране на името на подс.С..
Също така
е установено от вещото лице , че при
преглед на профилите за контакти с профил „Р. И." бил установен такъв
контакт от профил „***", като
кореспондецията е била изведена и приложена и на хартиен носител. Установен бил
контакт с профила „Р. И." и от профил ***", но със
сравнително кратка кореспонденция.
Налице са
били и стотици отправени покани за приятелство от горепосочените пет профила на
обв.С. в страницата „Фейсбук" към видимо малолетни и непълнолетни момичета
от цялата страна, много от които били приети и с обменени съобщения.
В отделна
папка „Моите картини", екпертьт е открил 1 бр.
снимков файл- снимка на момиче , върху
която било добавено с редактор за изображения думата „***" на челото и
схематично изображение на мъжки полов орган под устните. В друга папка"
Примерни картини" били установени 3 снимкови
файла с еротично съдържание на видимо непълнолетни момичета.Посочените снимки
не са предмет и нямат пряко отношение към предявеното в хода на разследването
обвинение.
От
назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е
установено, че към момента на извършване на деянията подс. М.Й.С. не е страдал
и не страда от душевно заболяване, което да го прави негоден да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си или да е
пречка да участва пълноценно в наказателното производство,т.е. той е психично
здрав.Експертите са установили обаче, че у подс.С. е налице „абнормна
личностова структура с елементи ,
характерни за емоционално волево и диссоциално личностово разстройство.В
личностовата структура се наблюдавала и промяна по типа на продължителните
органични заболявания: нисък праг на раздраза, главно под влияние на
интрапсихични оценки и импулси; грубо скъсяване на волевия самоконтрол, загуба
на възможностите да прогнозира негативните последици; скъсен диапазон на
емоционалните преживявания и емоционално огрубяване;загуба на способността да
се отчита социалната неприемливост".
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства:
Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи
с последващо съдебно одобрение от 25.03.2017г; Постановление за привличане на
обвиняем от 23.06.2017г. ведно с протокол за разпит на обвиняем; Протокол за
привличане на обвиняем от 26.03.2017г. ведно с протокол за разпит на обвиняем;
Справка за съдимост на М.Й.С. с рег.№ 674/27.03.2017г; Характеристични данни за
лицето М.Й.С.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от М.Й.С.; Протокол за разпит на свид. Н.Р.И. от 25.03.2017г; Разпечатка от
интернет кореспонденция /л.26 – л.49/; Протокол за разпит на свид. Н.Р.И. от
04.04.2017г; Протокол за разпит на свид. Г. М. Д. от 25.03.2017г; Протокол за
техническа експертиза № 22; Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза; Протокол за оглед на веществени доказателства от 10.05.2017г;
Протокол за доброволно предаване от 25.03.2017г; Протокол за доброволно
предаване от 31.03.2017г; Препис-извлечение от акт за раждане на Р. И. Д.;
Протокол за предявяване на разследване от 23.06.2017г.
Събраните по делото доказателства са
последователни,логични и
безпротиворечиви,поради което се кредитират изцяло от съда.
Св. Н. Р. И. подробно обяснява как е
отговаряла на съобщенията на подсъдимия във „Фейсбук”,като целта и е била да
установи самоличността на лицето и е предоставила за нуждите на разследването
на хартиен носител всички съобщения”/д.п. л.26-49/.На л.49 от д.п. дори фигурира
и снимка на посдъдимия,която той си е направил и изпратил.
Св.Г. М. Д.-Началник група
„Престъпления против личността” в Първо РУ ОД МВ Добрич е приел оплакването на
св.Н.И..Запознал се е със съобщенията от подсъдимия и лично е задържал
подсъдимия,като преди това от наличната във „Фейсбук” снимка на подсъдимия и
поведението му се е убедил,че точно това е лицето.При задържането
му,подсъдимият е признал пред полицейския служител за негови /на подсъдимия/
контакти във „Фейсбук” с малолетни момичета.
Съдът кредитира изцяло показанията на
тези свидетели.
Описаната обстановка се потвърждава и
от разпита на подсъдимия/л.17 д.п./,който признава и обяснява действията и
намеренията си:написаното го възбуждало и имал намерение да прави секс.
Съдът взе
предвид и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
техническа експертиза. Съгласно същата,
след успешно влизане в профила във фейсбук на подсъдимия с предоставените име и парола, била открита
кореспонденция с профил на име „Р. И.”..
Кореспонденцията е била разпечатана на хартиен носител в Приложение № 1 /л. 58-95/. и има пряко отношение
към предмета на делото. Съдът приема заключението на същата експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установява, че свидетелката Н. И. ,както и малолетната и дъщеря, са комуникирали
с профила във фейсбук на ***” ,както и от останалите посочени
в експертизата, за които са събрани доказателства,
че принадлежи на подсъдимия М.С.. От
приложението към същата се установява характера и съдържанието на
кореспонденцията между свидетелката и подсъдимия
С., сексуалната му
насоченост, предложенията на подсъдимия за извършване на блудствени действия,
съвкупление и полово сношение.
Съдът споделя изцяло заключенията на
вещите лица от изготвената комплексна съдебно-психиатрична ипсихологична
експертиза,а именно, че към момента на извършване на деянията подс. М.Й.С. не е
страдал и не страда от душевно заболяване, което да го прави негоден да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си или да е
пречка да участва пълноценно в наказателното производство,т.е. той е психично
здрав. Установеното от вещите лица, че: у подс.С. е налице „абнормна личностова
структура с елементи ,
характерни за емоционално волево и диссоциално личностово разстройство,а в
личностовата структура се наблюдавала и промяна по типа на продължителните
органични заболявания: нисък праг на раздраза, главно под влияние на
интрапсихични оценки и импулси; грубо скъсяване на волевия самоконтрол, загуба
на възможностите да прогнозира негативните последици; скъсен диапазон на
емоционалните преживявания и емоционално огрубяване;загуба на способността да
се отчита социалната неприемливост" не го прави невменяем.
От така установената фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че с горното деяние М.Й.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер по чл.155а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК ,поради следните правни съображения:
Престъплението по чл.155а ал.2 от НК
инкриминира деяние на лице, което чрез инфрмационна или съобщителна техника или
по друг начин установи контакт с лице,ненаършило 14-годишна възраст,с цел
извършване на блудсвено действие,съвкупление,полово сношение,за създаване на
порнографски материал или за участие в порнографско представление.
Непосредствен обект на всички престъпни състави на деанието са обществените
отношения, които осигуряват съблюдаването на моралните норми на обществото за
полово общуване и полова нравственост, а непосредствен обект на престъплението
по ал.
2 на чл. 155а от НК, се явява и обществените отношения които възникват по
повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на
подрастващите. От обективна страна престъплението се осъществява чрез предаване
от едно на друго лице на предмета на посегателство чрез интернет, като
престъплението е на просто извършване.
-квалификацията по чл.155а ал.2 вр. ал.1 от НК е налице,тъй като при деянието
си на 23.03.2017г. от 10ч.25м. до
10ч. 36м.,на 24.03.2017г. от 17ч. 45м. и на 25.03.2017г. от 00ч.21м. до
17ч.35м.,подсъдимият е установил контакт с лице,ненавършило 14г.-Р. И. Д. с ЕГН
**********/7 годишна/, като е използвал информационна и съобщителна
технология-интернет приложение «Facebook Messenger”,както
и информацията в профила на Р. И. Д..
-квалификацията
по чл.26 ал.1 от НК е налице,тъй като и налице продължавано престъпление - две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От обективна страна престъпление се характеризира с умисъл. Това
означава, че подсъдимия, наред с това, че е съзнал
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване.
Подсъдимият М.Й.С. е
осъществил състава на вмененото му
престъпление.
Деянието е
извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй е съзнавал
противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от него
деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.
Нормата на чл.155а
ал.2 вр. ал.1 от НК предвижда за такова
деяние налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от една до шест години.Средният
размер на предвиденото наказание е три години и половин
Подс.М. С. към
момента на деянието е неосъждан за извършени
от него престъпления.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема
единствено доброто процесно поведение,изразяващо се в самопризнанията му и
съдийствието на органите на разследването.Следва категорично да се подчертае,че
това е следствие и на прецизното събиране на доказателствата от разследващите
органи. Това обстоятелство мотивира съдът да счете,че справедливо и относимо
към деянието ще бъде налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок под
средния,но над минималния предвиден в закона,а именно три години.След прилагане
на нормата на чл.58а от НК следва срокът да бъде определен на две години.Мотив
за това е фактът,че въпреки,че е неосъждан по смисъла на НК,то деянието е със
значителна обществена опасност и изключителна морална укоримост.Тъй като са
налице предпоставките почл.66 ал.1 от НК,то изпълнението на наказанието следва
да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът счита,че този
срок ще въздейства предупредително
възпиращо на осъдения от извършване на други престъпления.
По този начин и с
това наказание съдът счита,че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите както на специалната,така и на генералната превенция.
След като намери подсъдимия М. С. за виновен в извършено
престъпление по чл.155а, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, НК, съдът счете,че
приложените по делото веществени доказателства:1бр. моб. Телефон „Samsyng А3”
С имей №***.
преносим компютър/лаптоп/ марка „ACER” сериен №S/N:LXRM10C015130159051601 SNID:13008832516 и 1бр.
зарядно устройство към този преносим компютър с фабр.№SIN84GW15G06FT следва да бъдат върнати на собственика им,тъй като видно
от приложените доказателства те не са собственост на подсъдимия,макар че са послужили за извършване на умишленото
престъпление, доколкото именно чрез същият преносим компютър подсъдимия С. е осъществявал комуникацията си
със свидетелката Н. И. и дъщеря и.
Съдът счете предявения граждански иск за
недоказан. Съгласно материята на непозволеното увреждане, уредена в чл. 45 и
сл. от ЗЗД, поначало отговорността за непозволено увреждане е отговорност за
виновно противоправно поведение и се поражда от фактически състав, включващ 4
елемента: вина, противоправно поведение - действие или бездействие, щета
(вреда) и причинна връзка, при това, поначало отговорността е лична, т. е.
отговаря правният субект, причинил вредите, със собственото си виновно
противоправно поведение. Безспорно
е по делото, че подсъдимият е реализирал едно противоправно поведение. По
делото не се събраха доказателства за настъпили неимуществени вреди,още
повече,че на голяма част от съобщенията е отговаряла св.Н. И.. При така
установеното, съдът счете, че не са налице основанията на чл. 45 ЗЗД,
предявеният иск се явява неоснователен и не го уважи .
На осн.чл.189 ал.3
съдът възложи на подсъдимия разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия: