№ 575
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501043 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на П.И. П., ЕГН **********, от гр.
В., ул. ***, в качеството на взискател по изп. д. № 213/2018г. по описа на
ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757, против разпореждане на съдебния
изпълнител от 18.03.2021г. за приключване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника Р.М., на основание чл.433,ал.2 от
ГПК. Според жалбоподателя съдебният изпълнител не е имал основание да
приключи производството по изпълнителното дело , тъй като
ограничената отговорност на длъжника Р.М. съгласно чл.60, ал.2 от ЗН
като наследник, приел наследството по опис, за задълженията на
наследодателя, не е погасена.Поддържа ,че към момента на приемане на
наследството по опис , същото е оценено в общ размер на сумата от
382 057,57 лева, поради което наследникът Р.М. отговаря до размера на
полученото наследство от 127 352,52 лева. Този размер многократно
превишава размера на задължението по изпълнителното дело, поради което
неправилно е прието от съдебния изпълнител , че отговорността на длъжника
Р.М. е погасена , тъй като стойността на приетото по опис имущество се
1
определя от сумите, за които същото е осребрено. С оглед на изложеното
жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането на съдебния
изпълнител за приключване на изпълнителното производство по отношение
на длъжника Р.М..
В срока по чл.436,ал.2 от ГПК е подаден отговор от длъжника по
изпълнителното дело Р.М., в който релевира възражения за неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.1,т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая
жалбата изхожда от взискателя по изпълнително дело, с нея се обжалва
разпореждане на съдебния изпълнител от 18.03.2021г. за приключване на
изпълнителното производство по отношение на длъжника Р.М., на основание
чл.433,ал.2 от ГПК и същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното дело е образувано за събиране на парично вземане в
общ размер на 29 337,45 лв., представляващи левовата равностойност на
15 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата начиная от
23.11.2009г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер от
692,36 лева.
Взискателят П.И. П. се е снабдил на 18.12.2009г. с изпълнителен лист,
въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК в производството по чл. 418 от
ГПК по ч.гр.д.№17635/2009г. по описа на РС-Пловдив, като в издадения
изпълнителен лист е посочено, че длъжниците Р.М., И.М. и А. М., дължат
сумата от 29 337,45 лева представляващи левовата равностойност на 15000
евро в качеството им на законни наследници на починалия Д. П. М., като
издател по запис на заповед. По предявения иск от П.И. П. по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК е образувано гр.д.№2265/2010г. по описа на ПдОС, като с
влязло в законна сила на 07.04.2011г. решение №346/10.03.2011г. съдът е
признал за установено, че Р. ИВ. М., И.Д.М. и А. Д. М., в качеството им на
законни наследници- съпруга и деца на Д. П. М., починал на 19.03.09г.,
дължат на ПР. ИЛ. П., въз основа на запис на заповед, издаден на 21.05.08г. в
2
гр.*** от наследодателя им, всеки един от тях, съобразно размера на
наследствения му дял и до размера на приетото от тях по опис наследство от
общия наследодател Д. П. М., сумите от по 9779.15лв., представляващи
левова равностойност на сумата от 5000 евро /по една трета от общо поетото
със записа на заповед задължение за заплащане на сумата от 15000 евро/,
ведно със законната лихва върху тези суми от 23.11.2009г. до датата на
окончателното им плащане. Следователно към настоящия момент всеки един
от длъжниците отговаря за задълженията на наследодателя си със съответната
сума, посочена в съдебното решение, съответстваща на наследствения му дял.
Видно от приложените към жалбата писмени доказателства и
приложеното изпълнително дело, Р.И. М. е наследник по закон-
преживяла съпруга на Д. П. М., бивш жител на с. Г., починал на
19.03.2009г. Съгласно определение от 26.08.2010г., постановено по гр.д.
№111/2009г. на Районен съд- Първомай същата, заедно с другите двама
наследници И.М. и А. М., са приели наследството му по опис, по реда на
чл. 61, ал. 1 от Закона за наследството, посочените в диспозитива на
определението недвижими имоти, движими вещи, спестовни влогове и
разплащателни сметки.
От писмените доказателства по делото се установява , че
принудително изпълнение е насочено само върху част от приетото по опис
имущество на наследодателя и продадено по няколко изпълнителни дела, а
именно три ниви в Община Х., област В. продадени от ЧСИ М.Нелов, на
обща стойност 5 595 лв., част от търговско предприятие, продадено по реда
на Закона за особените залози от ЧСИ Петко Илиев на стойност 3 682,80 лв.,
на поземлен имот в село Г., заедно с построените в него сгради и други
подобрения продадени от ЧСИ Стефан Горчев, УПИ в село Г. , продаден от
ЧСИ Никола Видев на обща стойност от 3250 лева, като по отношение на
останалите, приети по опис недвижими имоти и движими вещи, няма данни
да са извършвани продажби.
От приетата по делото ССЕ се установява, че в резултата на
приложените изпълнителни способи по изпълнителното дело е събрана сума
в общ размер на 26 296.46 лв., като сумата събрана от длъжника Р. ИВ. М.
EFH ********** е в размер на 21 482.46 лв. Според експертното заключение
от така събраната по изпълнителното дело сума в общ размер на 26 296,46
3
лева , 10 282.46 лв. - не са разпределени от съдебния изпълнител.Сумата от
16 014 лв. е разпределена по следните пepa:
-6 412.04 лв. – на взискателя П.П.
-5 797.69 лв. – на присъединения взискател HAП
-728 лв.- разноски направени от взискателя П.П.
-3 076.27лв. - усвоени такси и разноски по ИД.
При тези данни по делото разпореждането на съдебния изпълнител от
18.03.2021г. за приключване на изпълнителното производство по отношение
на длъжника Р.М., на основание чл.433,ал.2 от ГПК е незаконосъобразно.
Изложените мотиви от съдебния изпълнител в обжалваното разпореждане за
приключване на изпълнителното производство по отношение на длъжника
Р.М., са съвсем лаконични и липсва посочване на фактически основания,
наложили приложение на разпоредбата на чл.433,ал.2 от ГПК. Същевременно
декларативното изявление в акта от съдебния изпълнител, че длъжникът Р.М.
е изплатила равностойността на наследствения дял, съгласно чл.60,ал.2 от
ЗН, не се подкрепя от представените по делото доказателства.
На първо място цитираната разпоредба на чл.60,ал.2 от ЗН в настоящия
случай не намира приложение. Според Решение №226/04.04.2018г.
постановено по т.д.№1906/2016г. на ВКС, второ т.отд. ,преценката относно
обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис,
задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него
иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация. Съдебният изпълнител е обвързан от
обективните предели на изпълнителния лист, както и че не може да взема
предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на
решението, което се изпълнява. Въпросът относно размера на отговорността
на наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния
изпълнител само в хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК – когато изпълнителният
лист е бил издаден срещу наследодателя, каквато не е процесната хипотеза,
тъй като изпълнителният лист е бил издаден срещу наследниците, а
преценката относно обема на отговорността им, като приели наследството по
опис, е извършена от съда в производството по предявения срещу тях иск по
гр.д.№2265/2010г. по описа на ПдОС.
4
Така задължението на длъжника Р. ИВ. М. EГH **********, възлиза в
размера установен от съда с влязлото в законна сила решение – 9 779.15 лв.
главница , ведно със законната лихва от 23.11.2009г. до датата на
окончателното й плащане,която изчислена служебно от съда с помощна на
онлайн калкулатор за периода 23.11.2009г.-18.03.2021г. възлиза в размер на
11 299,17 лева, ведно с разноските направени в изпълнителния и исковия
процес.
От приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява , че
дългът на взискателя П.П. не е погасен, като от съдебния изпълнител е била
разпределена в негова поза само сума в размер от 6 412.04 лв. , както и част
от направените от взискателя в изпълнението разноски.
Следва да се отбележи и това, че когато в резултат на предприети в
хода на изпълнителното дело изпълнителни действия-наложени запори,
продажба на собствено на длъжника движимо и недвижимо имущество, се
стигне до реално постъпване на определени суми по сметка на съдебния
изпълнител, то с това тези суми не излизат от патримониума на длъжника и
не преминават в собственост на взискателя. Те преминават в собственост на
взискателя когато чрез платежни нареждания му бъдат преведени от
съдебния изпълнител. В случая такива действия от съдебния изпълнител няма
извършени, респективно събраната в резултата на приложените изпълнителни
способи по изпълнителното дело сумата от 10 282.46 лв. не е била
разпределена от съдебния изпълнител и същата не е била преведена на
взискателя П.П., поради което не може да се приеме, че паричното
задължение е било изпълнено от длъжника.Причините поради които
съдебният изпълнител бездейства , не разпределя и не превежда на
взискателя П.П. така събраната от приложените изпълнителни способи сума,
и продължава да поддържа висящността на изпълнителното дело, не могат да
бъдат разглеждани в настоящето контролно –отменително производство, в
което предмет на преценка е само обстоятелството дали е налице изпълнение
на задължението от страна на длъжника.
При тези данни по делото и поради липсата на доказателства, че
задължението на длъжника Р.М. е изпълнено, то не са били налице
предпоставките по чл. 433, ал. 2 от ГПК за приключване на изпълнението.
5
По изложените съображения , настоящият състав на съда намира,че
разпореждането на съдебния изпълнител от 18.03.2021г. за приключване на
изпълнителното производство по отношение на длъжника Р.М., на основание
чл.433,ал.2 от ГПК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя ще се
присъдят направените по делото разноски в размер от 529,10 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.03.2021г. на ЧСИ Атанас Атанасов по
изп.д.№213/2018г. за приключване на изпълнителното производство по
отношение на длъжника Р. ИВ. М.,ЕГН:**********, на основание чл.433,ал.2
от ГПК.
ОСЪЖДА Р. ИВ. М.,ЕГН:**********, да заплати на П.И. П., ЕГН
**********, сумата от 529,10 лева-разноски по делото.
Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6