РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Ямбол, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200614 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № РД-05-34/13.04.2021 г.
на Директора на РЗИ - Ямбол, с което на ХР. Т. П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл. 63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл. 209а, ал. 1 от З3.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез упълномощен
защитник адвокат поддържа жалбата, като изтъква доводи за нарушаване на
материалния и процесуалния закон при издаването на НП, поради което моли
съда за неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуалния
представител, който навежда доводи за правилно и законосъобразно НП и
пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2020 г. от свид. К.-служител в РЗИ-Ямбол, съвместно със служители
на СПООР-Ямбол била извършена проверка в обект – магазин за плодове и
1
зеленчуци, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Ст. Караджа“ **, собственост на
„***0“ ЕООД, представляващ закрито обществено място. В хода на
проверката било констатирано, че жалбоподателят П. на длъжност управител
на магазина не спазва т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, с която са въведени временни
противоепидемиологични мерки на територията на Р България, считано от
02.10.2020 г. до 30.11.2020 г., а именно – не носи защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата
и носа, което е задължително. По време на проверката жалбоподателя се
намирал зад щанда и обслужвал клиентите. На място бил съставен
констативен протокол, подписан от жалбоподателя, след което му бил
съставен АУАН. Актът бил съставен на място, в присъствието на Х.П., който
го подписал, вписал в него, че възразява срещу издаването му, след което
пред проверяващите го скъсал. В АУАН № АН-01-49/22.10.2020 г.
актосъставителя квалифицирал установеното нарушение от юридическа
страна като такова по чл. 63, ал.4 от ЗЗ. В законоустановения срок срещу
АУАН не е постъпило писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението било издадено и обжалваното НП, с
което на Х.П., на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е била наложена глоба в
размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства - показанията на свид. К. /актосъставител/, отчасти от
показанията на свид. С., кредитирани като логични, последователни,
непротиворечиви и съответни на приложените по делото писмени
доказателства. Съдът не дава вяра и на показанията на свид. Сивенова в
частта им, че при влизане на проверяващите в магазина тя е стояла зад щанда
и е обслужвала клиентите и е била на работа, както и че жалбоподателят е
разтоварвал стоката в магазина и е бил с маска, тъй като същите в тази им
част освен, че противоречат с показанията на свид. К., която не е
заинтересована от изхода на делото, не кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства на основание чл. 283 от НПК. Съдът не кредитира
изцяло показанията на свид. Т. П., тъй като същият освен че е баща на
жалбоподателя и с показанията си цели избягване на носене на
2
административно наказателна отговорност на сина си, в тях той
възпроизвежда събития, случили се след пристигането на проверяващите и
започването на проверката.
При така установените фактически положения, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо
право на такава. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна
по следните съображения:
Настоящата инстанция приема, че е налице основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно и отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл. 63, ал.4 от ЗЗ. Като основание за този правен извод е преценката на
съда за неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на
приетата в АУАН и НП фактическа установеност на нарушението към
уреждащата състава правна норма. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗЗ
предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по, ал. 1
министърът на здравеопазването да въведе със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния Държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от
съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо
поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на
министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме
конкретно поведение, като въведе със заповед временни противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая вменената
за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за
санкционираното лице. Конкретното деяние от страна на жалбоподателя,
което в разглеждания казус се състои според доказателствата по делото в
неизпълнение на въведена в т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка за задължително
поставяне на закрито обществено място на защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, съставлява според настоящата инстанция
административно нарушение по смисъла на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, а не
нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 63, ал.4 от ЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени
3
от министъра на здравеопазването или от директора на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 до 2 000 лв.
Изложеното според съда представлява неправилно приложение на закона
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП
относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към
приложимата правна квалификация, уреждаща състава на процесното
административно нарушение. Неправилното приложение на закона винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
опорочава производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно. Допуснатото нарушение е неотстранимо в
настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата,
поради което налага отмяна на атакуваното НП.
На следващо място съдът счита, че и неправилно е посочен и срока на
действие на въведените противоепидемиологични мерки със заповедта. В
конкретният случай настоящият състав е на мнение, че не е допусната
техническа грешка, тъй като както в АУАН, така и в НП е записано, че
мерките са въведени от 02.10.2020 г. до 30.11.2020 г. вместо 22.10.2020 г. до
30.11 2020 г., както е посочено в т.1 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г.
При положение, че заповедта е издадена на 21.10.2020 г., то не е възможно
мерките да бъдат въведени със задна дата от 02.10.2020 г. още повече,че
административно наказващия орган би следвало да бъде запознат подробно
както със съдържанието на заповедта, така и със срока на действие на
въведените с него противоепидемиологични мерки, което представлява още
едно основание за отмяна на НП.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и
следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По
въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
4
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или от РЗИ-Ямбол.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-34/13.04.2021 г. на
Директора на РЗИ - Ямбол, с което на ХР. Т. П., ЕГН ********** от гр.
Ямбол, ул. Ген. Владимир Заимов ***, на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
по чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
РЗИ-Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Т. П. с посочени по-горе данни, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5