№ 6624
гр. С., 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110145411 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на И. Е. З. и Е. М. Д. срещу Б. И. Д., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Възражението му за недопустимост на предявените искове е неоснователно, защото
наличието на процесуална легитимация на страните се извлича от твърденията в исковата
молба, докато материалноправната легитимация на ищците /дали същите действително са
собственици на процесния имот/ е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде
разрешен със съдебното решение.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба /уточнена с
молба с вх. № 347116/04.12.2023 г. и молба с вх. № 114572/08.04.2024 г./.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците по насрещните искове са депозирали отговор
на насрещната искова молба.
По повод възражението в отговора на насрещната искова молба следва да се посочи, че
с Разпореждане № 136273/01.11.2023 г. са дадени указания до насрещния ищец относно
всяко отделно вземане, предявено с насрещните искове. Препис от разпореждането му е
връчен на 27.11.2023 г. и в отговор той е подал молба с вх. № 347116/04.12.2023 г., с която
обаче не е изпълнил в цялост указанията на съда /липсва изпълнение по отношение на
първоначално заявените претенции за спестени от ответниците по насрещните искове
разходи за покупна цена на имота и за извършени в имота строително-монтажни работи/, а е
заявил, че предявява насрещен иск само за спестените от насрещната страна разходи за
данък недвижим имот и такса битови отпадъци в общ размер на 414.11 лв., за който
насрещен иск единствено е заплатил държавна такса. Следователно за разликата над 414.11
лв. до първоначалния размер на насрещните искове от 5 000 лв. насрещната искова молба
следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Същевременно, извършвайки отново проверка за редовност на насрещната искова
молба, съдът констатира, че в нея не е посочено по какъв начин се претендира сумата от
414.11 лв. от двамата насрещни ответници – при условията на разделност /респ. при какви
квоти/ или при условията на солидарност /респ. не са изложени фактически твърдения за
това откъде произтича солидарността/. Това налага на насрещния ищец да бъдат дадени
указания за отстраняване на нередовността в насрещната исковата молба.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени
1
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, с изключение на определението, описано в т. 27 от отговора на Д., което
не е представено в цялост, и на приходните квитанции, приложени към отговора на
насрещната искова молба, които са представени в нечетливи преписи, по отношение на
които документи на страните следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101 ГПК.
Направеното с отговора на Д. оспорване на истинността на представената от ищците по
ревандикационните искове схема, издадена СГКК – С., от която последните изрично
заявяват, че желаят да се ползват, е бланкетно, поради което следва да бъдат дадени
указания на оспорващия по реда на чл. 101 ГПК, едва след което съдът ще предприеме по-
нататъшни процесуални действия по отношение на оспорването.
Искането на ищците по ревандикационните искове за допускане на двама свидетели за
установяване на обстоятелството, че Д. се намира във владение на процесния имот, е
неоснователно, защото това обстоятелство изрично се признава от него в отговора.
Искането на Д. за допускане на трима свидетели за установяване на посочените
обстоятелства в неговия отговор е частично основателно, като до разпит следва да му бъдат
допуснати двама свидетели – по един за всяка от сочените групи обстоятелства. В
останалата част искането следва да бъде отхвърлено на основание чл. 159, ал. 2 ГПК. С
оглед равнопоставеност следва да бъдат допуснати и поисканите от насрещната страна
двама свидетели, целящи провеждането на насрещно доказване.
Искането на Д. за задължаване на ищците по ревандикационните искове да се явят и да
дадат обяснения по реда на чл. 176 ГПК подлежи на отхвърляне, защото за съответните
обстоятелства са допуснати писмени и гласни доказателства, а и въпросите са формулирани
по начин, непозволяващ прилагането на последиците по 176, ал. 3 ГПК, в случай че ищците
не се явяват, откажат да отговорят без основателна причина или дадат уклончиви или неясни
отговори.
Искането на Д. да бъде задължено трето лице да представи документите, посочени в т.
3 от доказателствената част на отговора му, не е необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъде отхвърлено.
Искането на Д. за снабдяване със съдебно удостоверение подлежи на отхвърляне,
защото като купувач на публична продан по съответното изпълнително дело той разполага с
възможност да се снабди с документи от него и да ги представи като писмени доказателства
по настоящото дело, поради което не се нуждае от съдебно съдействие за целта.
Искането на ищците по ревандикационните искове за допускане на съдебно-техническа
експертиза е неоснователно, защото цели установяване на безспорно по делото
обстоятелство.
Неоснователно е и искането на Д. за допускане на съдебно-техническа експертиза по
поставените в неговия отговор задачи. Допускането на експертизата за установяване на
обстоятелствата по т. 5 от доказателствената част на неговия отговор /направените
необходими разноски за имота/ не е необходимо, защото за тях по делото вече са допуснати
писмени и гласни доказателства. Що се отнася до задачата по т. 6 от доказателствената част
на отговора му, същата е неконкретизирана, а и с оглед очертания предмет на насрещния иск
е очевидно, че във връзка с него не са необходими специални знания на вещо лице с
техническа специалност, вместо което във връзка с този иск вече са допуснати писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от Б. И.
Д. срещу И. Е. З. и Е. М. Д. насрещни искове за сумата от 414.11 лв.
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК насрещната искова молба в частта за
разликата над 414.11 лв. до 5 000 лв.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение с писмена молба с 2 бр. преписи за ответниците по
насрещния иск изрично да посочи по какъв начин претендира от тях сумата от 414.11 лв. –
при условията на разделна отговорност, в който случай следва да посочи каква част от
вземането претендира от всеки ответник, ИЛИ при условията на солидарна отговорност, в
който случай следва да изложи фактически твърдения за това откъде произтича солидарната
отговорност на ответниците. При неизпълнение на указанията в срок насрещната
искова молба в частта за сумата от 414.11 лв. ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2025 г. от 11:10 часа, за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
насрещния ищец Б. И. Д. – и препис от отговора на насрещната исковата молба и
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото
с изключение на определението, описано в т. 27 от отговора на исковата молба на Б. И. Д., и
на приходните квитанции, приложени към отговора на насрещната искова молба на И. Е. З. и
Е. М. Д..
УКАЗВА на Б. И. Д., че определението, описано в т. 27 от отговора на исковата молба,
не е представено в цялост, както и че ако желае приемането му като писмено доказателство,
следва най-късно в първото открито заседание да го представи в цялост в заверен препис
ведно с 2 бр. преписи за връчване на насрещните страни. При неизпълнение на указанията
в срок документът няма да бъде приет като писмено доказателство по делото.
УКАЗВА на И. Е. З. и Е. М. Д., че приходните квитанции, приложени към отговора на
насрещната искова молба, са представени в нечетливи преписи, както и че ако желаят
приемането им като писмени доказателства, следва най-късно в първото открито заседание
да ги представят в заверени четливи преписи ведно с 1 бр. препис за връчване на насрещната
страна. При неизпълнение на указанията в срок документите няма да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на Б. И. Д. в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да посочи в коя точно част оспорва Схема № 15-1038652-15.11.2019 г.,
издадена от СГКК – С., и в какво се изразява оспорването. При неизпълнение на
указанията в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че оспорване на
документа по реда на чл. 193 ГПК не е направено.
ДОПУСКА на ответника Б. И. Д. събирането на гласни доказателства чрез разпит на
ДВАМА свидетели при режим на довеждане – един свидетел за установяване на
обстоятелствата кой е владял и стопанисвал процесния имот от 10.10.2011 г. до днес,
предявявали ли са трети лица интерес към имота и искали ли са да го огледат, и един
свидетел за установяване на обстоятелството какви суми е вложил ответникът за въвеждане
в експлоатация на имота и други, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане
на трети свидетел.
ДОПУСКА на И. Е. З. и Е. М. Д. събирането на гласни доказателства чрез разпит на
ДВАМА свидетели при режим на довеждане за провеждане на насрещно доказване по
отношение на обстоятелствата, за които са допуснати двама свидетели на Б. И. Д., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането им за допускане на още двама свидетели за
установяване на обстоятелството, че Д. се намира във владение на процесния имот.
УКАЗВА на страните да осигурят явяването на допуснатите им свидетели в
3
насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на
свидетел от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че
неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото, като в този случай
следва да посочат данни на съответния свидетел /три имена, адрес за призоваване и по
възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по депозитната сметка на
СРС депозит в размер на 60 лв. за свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Д. с правно основание чл. 176 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Б. И. Д. с правно основание чл. 186 ГПК и
чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на съдебно-
техническа експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
И. Е. З. и Е. М. Д. са предявили срещу Б. И. Д. субективно активно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици при равни квоти на основание покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело №
123/2015 г. на нотариус Х. В., с рег. № 628, с район на действие РС – С., на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.404.37.1.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „АДРЕС", с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
29.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: 68134.404.37.1.18 и
68134.404.37.1.102, стар идентификатор: няма, ведно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.404.37, и за осъждане на
ответника да им предаде владението върху процесния имот.
Ищците твърдят, че на 02.04.2015 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело № 123/2015 г. на нотариус Х. В., с рег. № 628,
с район на действие РС – С., вписан в СВ – С. с вх. рег. № 18268/02.04.2015 г., акт № 2, том
ХLІ, са придобили при равни квоти правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.404.37.1.19, представляващ офис /а по първоначален
архитектурен проект – магазин № 1/, като към момента на сключване на сделката имотът е
бил изграден в степен на завършеност „груб строеж“. Посочват, че сградата е въведена в
експлоатация въз основа на Удостоверение № 793/11.08.2017 г. за въвеждане в експлоатация,
издадено от главния архитект на Столична община, но в документа като възложител бил
посочен ответникът. Сочат, че непосредствено след въвеждането на сградата в експлоатация
установили, че не могат да влязат в собствения си имот, тъй като той го е завзел, а след
извършена справка в СВ – С. констатирали, че на 26.08.2015 г. по партидата на процесния
имот е вписано Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 8969/11.10.2011 г.,
издадено по изп. д. № 20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч., с което имотът бил възложен
на ответника като купувач на публична продан. Считат, че постановление им е
непротивопоставимо на основание чл. 113 ЗС, защото е вписано след вписването на
02.04.2015 г. на нотариалния акт, с който те са придобили собствеността върху процесния
имот от същите праводатели – И. И. Ц. и А. Г. Ц.. Обосновават правния си интерес от
предявените ревандикационни искове при твърдения, че правото им на собственост се
оспорва от ответника, който разполага с документ за собственост и е посочен като
възложител в удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, както и с това, че
до настоящия момент имотът се намира в негово владение, без да е налице годно правно
основание за това.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
4
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че след проведена публична
продан по изп. д. № 20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч., с рег. № 783, той бил обявен за
купувач на процесния имот и по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
20.09.2011 г., влязло в сила на 10.10.2011 г., придобил всички права, които длъжниците по
изпълнителното дело А. Ц. и И. Ц. са имали върху имота. Поради това оспорва правото на
собственост на Ц. към момента на сключване на договора за покупко-продажба, с който
ищците се легитимират като собственици, и доколкото се касае за деривативен придобивен
способ, счита, че ищците също не са станали негови собственици. Възразява, че те не могат
да се ползват от защитата по чл. 113 ЗС, защото невписаният акт поражда своето правно
действие, но не може да се противопостави само на добросъвестните съдоговорители на
отчуждителя, каквито ищците не са. В тази връзка твърди, че към момента на сключване на
договора за покупко-продажба на 02.04.2015 г. продавачите не са имали достъп до имота,
защото ключ за него е имал само той, а ищците дори не са изявили желание да огледат
имота, което сочи на тяхна недобросъвестност. Твърди, че през 2014 г. е подал заявление до
СВ – С. за вписване на собствеността върху процесния имот, но получил отказ поради
наличието на неплатен данък за прехвърляне на недвижим имот, а след като през 2015 г.
заплатил данъка, подал ново заявление и установил, че след датата на придобиване от него
на собствеността са вписани нови обстоятелства – налагане на възбрана с длъжници Ц. и
прехвърляне на собствеността въз основа покупко-продажба от Ц. на ищците. Излага, че от
датата на придобиването на имота от него – 10.10.2011 г., до настоящия момент той е бил
единствено в негово владение, което е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато
чрез извършването на различни фактически действия, включително чрез извършване на
довършителни строителни работи, а ищците в нито един момент не са смущавали
владението му и не са предявявали претенции. Релевира възражение за изтекла в негова
полза петгодишна придобивна давност, във връзка с което навежда доводи, че възлагането
на имот след проведена публична продан е годно основание за установяване на
добросъвестно владение. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекъл в
негова полза десетгодишен срок на давностно владение. Твърди, че по негов сигнал било
образувано ДП № 15130/2016 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 4194/2015 г. по описа
на СРП, което впоследствие било прекратено, но в хода на същото ищците били уведомени,
че той счита процесния имот за свой и го владее, и въпреки това не предприели никакви
действия, с които да спрат или да прекъснат течащата в негова полза придобивна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност в качеството си на
добросъвестен владелец релевира възражение за право на задържане на имота до
заплащане от ищците на сумата от 22 000 лв. – обезщетение за необходими разноски за
имота, включващо: 7 100 лв. – разноски за довършване на сградата; 14 900 лв. – разноски за
шпакловка, замазка, боядисване на стени, гипсокартон, таван, под, водопроводни тръби, ел.
табло и други ремонтни дейности, необходими за ползване на имота. Претендира разноски.
Подадено е становище от ищците И. Е. З. и Е. М. Д. по отношение на отговора на
исковата молба на ответника Б. И. Д.. Твърдят, че през 2009 г. са сключили с продавачите Ц.
предварителен договор. Оспорват твърденията на ответника, че е придобил владението
върху имота на 10.10.2011 г. и че през 2014 г. е поставил дограма и врата на имота. Заявяват,
че при сключване на окончателния договор на 02.04.2015 г. имотът не е имал нито дограма,
нито врата, поради което оспорват твърдението, че към този момент имотът е бил заключен
и ключ за него е имал само ответникът. Оспорват неговото твърдение, че те не са владели
имота в нито един момент, като сочат, че са направили оглед на имота, до който са били
допуснати от Ц., а при придобиването му продавачите им предали фактическата власт.
Изтъкват, че разпоредбата на чл. 113 ЗС не изисква добросъвестност на лицата, които се
легитимират с първия по ред вписан акт, а единствено поредността на вписаните актове
определя противопоставимостта на правата на първия приобретател спрямо всички
следващи. Твърдят, че към момента на вписване на нотариалния акт, въз основа на който се
5
легитимират като собственици, върху имота не е имало наложена възбрана по изп. д. №
20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч.. Не оспорват, че постановлението за възлагане е
основание за установяване на добросъвестно владение върху имота, но оспорват ответникът
да го е завладял на 10.10.2011 г., като сочат, че той не е установил фактическа власт върху
него. Изтъкват, че към онзи момент обектът дори не е имал стени и е бил без каквито и да
било извършени довършителни работи, поради което не е бил фактически обособен като
самостоятелна вещ и не е могъл да бъде обект на владение, а такова е можело да бъде
установено върху него за първи път едва след въвеждането на сградата в експлоатация.
Излагат, че по посоченото изпълнително дело не е извършван въвод във владение на
процесния имот, придобит въз основа на проведената публична продан, срещу длъжника по
изпълнението. След като ответникът никога не е установявал владение върху имота,
оспорват да го е придобил поради изтичане на петгодишна, респ. десетгодишна, придобивна
давност. Оспорват възражението за право на задържане върху имота. Оспорват
извършването на разноските и техния размер. Дори и да се установи извършването им
възразяват срещу качеството на ответника на добросъвестен владелец при твърдения, че
той е направил разноските след м. 06.2015 г., т.е., след като е разбрал, че ищците са
придобили процесния имот, а същевременно те не са знаели, нито са давали съгласието си,
за извършването на тези разноски. Акцентират, че недобросъвестният владелец няма право
на задържане.
Предявени са от Б. И. Д. срещу И. Е. З. и Е. М. Д. субективно пасивно съединени
насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да му
заплатят сумата от 414.11 лв. – платени от него без основание данък недвижим имот и такса
битови отпадъци за недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.404.37.1.19, за периода 11.08.2017 г. – 31.12.2023 г. Претендира
разноски.
Ищецът по насрещните искове твърди, че данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за процесния имот се дължат считано от 11.08.2017 г. – датата на въвеждане на
сградата в експлоатация, като всички данъци /в общ размер на 231.52 лв./ и такси /в общ
размер на 182.59 лв./ от този момент до 31.12.2023 г. са заплатени от него. Счита, че ако
бъдат уважени главните искове, сумата от 414.11 лв. следва да му бъде присъдена, защото с
нея ответниците по насрещните искове са се обогатили неоснователно за негова сметка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците по насрещните искове са подали отговор на
насрещната искова молба, с който оспорват насрещните искове като неоснователни. Сочат,
че страните по делото са декларирали процесния имот и са плащали дължимите данъци и
такси по различни партиди – те са извършвали плащания по данъчна партида №
7216Н76891, а насрещният ищец – по данъчна партида № 7216Н66195. Считат, че той не е
заплащал техните публични задължения, а своите такива, поради което с извършените от
него плащания не е намален техният пасив, нито са им спестени разходи, респ. тяхно
обогатяване не е налице. Твърдят, че са заплащали всички задължения за данък недвижим
имот и такса битови отпадъци за процесния имот по тяхната партида за периода от
въвеждането в експлоатация през 2017 г. до края на 2024 г., а евентуално сочат, че дори и да
не бяха ги платили, задълженията им не биха били погасени с извършените от насрещния
ищец плащания, защото те са направените по друга данъчна партида.
По предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС в доказателствена тежест на
ищците е да докажат следните обстоятелства: правото си на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.404.37.1.19 на твърдяното придобивно
основание – по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело № 123/2015 г. на
нотариус Х. В., с рег. № 628, с район на действие РС – С., вписан в СВ – С. с вх. рег. №
18268/02.04.2015 г., акт № 2, том ХLІ, както и квотите си в съсобствеността; владението на
6
ответника върху процесния имот.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по ревандикационните искове
наличието на основание да владее процесния имот, включително като установи: че е
придобил собствеността върху него по силата на Постановление за възлагане на недвижим
имот от 20.09.2011 г. по изп. д. № 20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч., с рег. № 783,
влязло в сила на 10.10.2011 г.; че е собственик на имота по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, което предполага да докаже, че в твърдения 5-годишен, евентуално 10-
годишен, период от време с начален момент от 10.10.2011 г. е осъществявал добросъвестно,
евентуално недобросъвестно, владение върху процесния имот /т.е. че го е държал лично или
чрез другиго като свой/, като владението е осъществявано непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено.
По възражението за право на задържане върху процесния имот с правно основание чл.
72, ал. 3 ЗС в доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: че е установил добросъвестно владение върху
процесния имот; извършването в периода на осъществяване на добросъвестното владение
върху имота на твърдените необходими разноски за него и техния размер.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване по ревандикационните
искове следните обстоятелства: сключване между ищците – като купувачи, и И. И. Ц. и А. Г.
Ц. – като продавачи, на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.404.37.1.19, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело № 123/2015 г. на нотариус Х. В., с рег. № 628,
с район на действие РС – С., вписан в СВ – С. на 02.04.2015 г.; че самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.404.37.1.19 е възложен на ответника по изп. д. №
20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч., с рег. № 783, образувано за задължения на И. И. Ц.
и А. Г. Ц., по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г.
влязло в сила на 10.10.2011 г., вписано в СВ – С. на 26.08.2015 г.; че ответникът се намира
във владение на процесния имот към момента на подаване на исковата молба и
понастоящем.
По насрещните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на насрещния
ищец е да докаже: своето обедняване; обогатяване на ответниците; наличието на връзка
между тях, а в тежест на насрещните ответници е да докажат наличието на основание за
имущественото разместване в отношенията между страните, за което не сочат
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване по насрещните искове
плащането от насрещния ищец на данък недвижим имот и такса битови отпадъци за
процесния имот за периода 11.08.2017 г. – 31.12.2023 г. в общ размер на 414.11 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
7
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която насрещната искова молба е частично върната,
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8