Решение по дело №865/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 103
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20217150700865
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 103/14.2.2022г.

 

Гр.Пазарджик, 14.02.2022 г.

 

 В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на деветнадесети януари ,  през две хиляди двадесет и втора   година в състав:                       

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИАНА ШОТЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ :           ХРИСТИНА ЮРУКОВА  

                                                                                                  НИКОЛИНА ПОПОВА

при секретаря Д.Георгиева и участието на прокурора Ж.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Попова к.н.а. дело № 865 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

                         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания/ ЗАНН/.

                            Образувано е по касационна жалба на А.С.Н. ЕГН ********** *** чрез адв. К. У. , със съдебен адрес ***3 срещу Решение № 395/22.06.2021 г., постановено по а.н.дело № 1862/2020 г.  по описа на Районен съд Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-003180/06.11.2020 г., издадено от Началник група в СПП при ОДМВР гр. Пазарджик  ,  съответно с което на А.С.Н. *** ,  за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Поддържаните касационни основания са , че  атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони,както и че наложеното наказание е явно несправедливо,  т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2  от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

                        Счита се, че неправилно решаващият съд е приел, че с деянието си А.Н.  е осъществил две нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в този контекст се сочи, че жалбоподателят не е имал фактическа възможност да се изпробва с техническо средство , поради влошеното му здравословно състояние / задух и затруднения с дишането /. В този смисъл се твърди, че деянието му е несъставомерно.

Поддържа се, че в случая жалбоподателят не бил направил валиден избор в съответствие с изискванията на Наредба № 1 / 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохоли / или наркотични вещества  или техни аналози . Поддържа се , че същият не е получил и талон за медицинско изследване , като се излагат подробни доводи във връзка с изпълнение на съответната процедура. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, като съответно бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление. 

                 Ответникът Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.

                 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

                 Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

                 Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.  

                 Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от касатора срещу НП № 20-1006-003180 от 06.11.2020 г., на Началник група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция „ Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 305719/01.11.2020 г., съставен от Благослав Георгиев Генов , на длъжност полицай при  ОДМВР Пазарджик.

                  Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

                  На 01.11.2020 г.  в 2,20 ч. в гр. Пазарджик, на ул. „Генерал Гурко „  до № 1 в посока от ул. „…..   А.С.Н.   като водач на лек автомобил „… , собственост на „Лизингхаус „ ЕООД  отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен ARDM № 0193 за установяване на употребата на алкохол . Издаден е един брой талон  за изследване № 0059616, ведно със стикери с № А029080, като водачът отказва да подпише и получи екземпляр.При това положение е прието, че А.Н.  :  отказва  проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване  и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване  за установяване на  концентрация  на алкохол в кръвта.Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

                 Акта е връчен , като е удостоверен отказа на лицето да го подпише  - с имената и подпис на един свидетел. Описаните в същия факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който на основание чл. 174, ал.3, предложение първо е наложил процесните административни наказания. 

                 За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, във връзка с поддържаните пред него възражения районния съд е приел, че нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП се осъществява всякога, когато лицето откаже по един от изброените в тази норма начини да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Пояснено е, че изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да извърши проба, както само за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за употреба на алкохол или само проверка за употреба на наркотични вещества, или пък и за двете, то деецът ще отговаря за едно или за две отделни административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП.   Посочено е също, че алтернативният начин на описване на хипотезите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е свързана със самия начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от двата способи - използване на техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.Счетено е също, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДвП за всяко от двете нарушения, административно наказващия орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания.

               Тези изводи са правилни и законосъобразни. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, част от които  са заявени и като касационни доводи, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

               Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, принципно се споделят от настоящата инстанция.

               Това прави излишно тяхното повтаряне.

               По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното : Отказът на водача да подпише и получи талона за изследване  е бил надлежно оформен с подпис на свидетел според изискванията на чл.6 ал.8 от Наредба № 1 / 19.07.2017 г.  за реда за установяване концентрацията на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози. Също така за извършеното нарушение  на Н. е съставен АУАН  и водачът  е отказал да го подпише и получи, като отказът е бил оформен редовно с подпис на един свидетел. Изложените възражения в касационната жалба за мястото на положените подписи са иревантни за спора.Показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители  не са оспорени от самия жалбоподател,  тъй като същият не е отрекъл, че след като е бил поканен от св. Г.  да го изпробва с алкотеста , е вкарал недостатъчно количество въздух и се отказал. Дори и да се приеме, че действително жалбоподателят е бил във фактическа невъзможност да издуха достатъчното количество въздух , поради здравословни причини, то тези обстоятелства не са от категорията , които биха го освободили от административно- наказателна отговорност. От една страна категорични данни за здравословни проблеми от такова естество , не са събрани по делото, а от друга – тези обстоятелства не го освобождават от задължението да съдейства на контролните органи , за да му се извърши проверка  за употреба на алкохол по някой от предвидените в закона начини.  

                    Очевидно, съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване.  Казано с други думи, не невъзможността да се установи употребата на алкохол или други упойващи вещества от водача, като последица от едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание. 

             Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол, относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им установени в чл. 165 от ЗДвП са задължителни за техните адресати. В този смисъл, правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Ето защо, който и да е от двата отказа – било да се извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

               Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

                Ето защо, ПАЗАРДЖИКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :

 

Р  Е  Ш  И :

 

                 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 395/22.06.2021 г., постановено по а.н.дело № 1862  по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г.

                 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   /п/

 

                               

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ :              1. /п/

 

 

 

 

                                                                                            2. /п/