№ 71
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900126 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – Г. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес с.В., община Б., обл. Софийска, ул.
„О.“ № 14, чрез пълномощника адвокат Р. М. - САК, със съдебен адрес: гр.С., ул. „Ц.А.“ №1,
ет.4 е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3
от КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „А.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М Д.“ № 1, за заплащане на сумата от
26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около
17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В.К.П., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/30/122001282351 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 30.09.2022 год. - датата, на която е уведомен ответника за настъпилото
ПТП до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
В исковата си молба, уточнена с молба: вх. № 5605/07. 06. 2024 г., ищецът твърди, че
на 06.08.2022г. на път III-161, с посока на движение от с. Л. към град Б., област Софийска,
В.К.П. от с. В., област Софийска, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, в
който на предна дясна седалка пътувал - Г. Б. Г.. В района на километър 27+000, В.К.П.
изгубил контрол върху управлението на автомобила и напуснал пътното платно в дясно по
посоката на движението му, след което се блъснал в крайпътно дърво и се обърнал по таван.
1
Твърди се още в исковата молба, че вследствие на настъпилото ПТП пострадал
ищецът, Г. Б. Г., който пътувал на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА
1403 РВ.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда и бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №153/11.08.20222 г. и било образувано
Досъдебно производство № 40/2022г. по описа на ОДМВР - С., а впоследствие виновният за
ПТП водач бил предаден на съд и признат за виновен, с влязла в сила присъда
№15/26.03.2024г. постановена по НОХД №55/2024г. на Софийски окръжен съд, в това, че на
06.08.2022 г. около 17.35 часа, на третокласен път – 161, в района на 27-ми километър, в
землището на с. Л., община Б., област Софийска, с посока на движение от с. Л. към гр. Б.,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
рег.№ СА 1403 РВ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“, и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.П., с ЕГН **********
от с. В., общ. Б. и средна телесна повреда на Г. Б. Г., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б.,
изразяваща се в счупване на лява ключица в областта на външния й край, което увреждане
причинило трайно (за срок по-дълъг от тридесет дни) затруднение на движението на левия
му горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1,
вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.чл. 58 а, ал. 1 от НК бил осъден на
лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. На основание чл.343г от
НК В.К.П. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
Твърди се още, че след описаното по – горе ПТП, ищецът бил откаран от
пристигналия на мястото на произшествието екип на СМП в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД-С.,
където бил прегледан в спешен кабинет, с оплаквания от болка, оток и ограничено движение
в ляво рамо. След извършените му прегледи и изследвания на ищеца била поставена основна
диагноза: Счупване на ключицата, Epiph. gr I humeri sin. prox. et, Fractura claviculae sin. и бил
насочен за прием.
Ищецът бил приет в Отделение по детска ортопедия и травматология на УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ ЕАД. Назначени му били различни прегледи и изследвания, при които били
установени следните травматични увреждания : Фрактура в акромиалната част на лява
клавикула; Изправена физиологична шийна лордоза. Било му извършено Микроскопско
изследване на кръв - друго; Електрокардиограма; Скелетно рентгеново изследване на рамо и
мишница; Диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум.
Ищецът твърди, че на 07.08.2022г., му било проведено оперативно лечение, под
локална анестезия и извършено Закрито наместване на отделена епифиза, Хемерус, видно от
оперативен протокол № 534/07.08.2022г. Под рентгенов контрол била извършена мануална
репозиция на увредената епифиза, както и на фрактурата на ключицата, след което му била
поставена имобилизация тип „Дезо“. Поставена му била окончателна диагноза: Счупване на
ключицата. Epiph gr I humeri sin prox et f-ra claviculae sin. Ищецът бил изписан на
2
11.08.2022г., с препоръки за ХДР и да не спортува и да не се натоварва физически 60 дни.
Ищецът твърди още, че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в
ежедневието си самостоятелно. Страдал от силни болки в областта на лявото рамо и
ключицата. При продължително натоварване болезнеността се увеличавала. Не можел да
извършва физическа активност, не можел да спортува и трябвало да се пази от всякакво
натоварване. Твърди, че не можел да спи на лявата си страна, често се будел от болки, което
влияело и на емоционалното му състояние. След злополуката бил зависим от грижата на
близките си. Получените наранявания и оперативното лечение го направили затворен и
тревожен. Силно ограничил социалните си контакти, не излизал и почти не общувал с други
хора освен със семейството си. Изпитвал притеснение и срам от белезите, получени в
следствие на оперативното лечение.
Ищецът излага още, че изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху
общото му емоционално състояние.
Твърди, че и към настоящия момент страданията му продължавали, а
възстановяването му все още не било приключило.
Ищецът сочи, че видно от справка извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд и от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, към датата на ПТП-то по отношение на увреждащото МПС марка
„Фолксваген Голф“, с peг. № СА 1403 РВ била налице валидно сключена с ответното ЗАД
„Д.Б.:Ж.З.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица №
BG/30/122001282351 и валидност от 03.05.2022г. до 02.05.2023г.
Ищецът поддържа, че отправил доброволна претенция на 30.09.2022г. за заплащане
на застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, по която
ответното дружество до изтичането на законоустановения срок не определило и изплатило
дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът претендира и лихва за забава върху сумите по исковата претенция, дължима
от 30.09.2022 г. - датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото ПТП с
извънсъдебната молба-претенция.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД е подал писмен
отговор, чрез процесуалния си представител юрк. И. Ц., с който е оспорил исковете по
основание и размер, като неоснователни.
С отговора, ответникът не оспорва, че пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от Г. Б. Г. за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, декларирано като настъпило на 06.08.2022 г., във връзка с което била
образувана застрахователна преписка, обективирана в щета № 0801 -005805/2022-01.
Ответникът оспорва с отговора на исковата молба твърдения в и.м. механизъм на
процесното произшествие, наличието на изключителна вина в поведението на водача В.К.П.,
както и всички твърдения наведени от ищеца в и.м. и касаещи неимуществените му вреди и
3
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените от ищеца неимуществени
вреди.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за съпричиняване на
ПТП и вредоносните последици от него, изразяващо се в нарушение на чл. 137а от ЗДвП с
твърдение, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Твърди се изключителен
принос на ищеца за настъпване на травмите му при транспортния инцидент.
На следващ място с отговора ответникът оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът възразява и срещу искането за присъждане на законна лихва за забава,
поради неоснователност на главния иск.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от Г. Б. Г. искове,
като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца по аргумент от чл. 78. ал. 1 ГПК. И оспорва
неговия размер, като прекомерен.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
поддържа изцяло първоначалната и е отговорил на възраженията и твърденията на
ответника направени с отговора на и.м.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, в който е посочил, че поддържа всички направени твърдения, възражения и
искания в първоначалния такъв.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 153 от 11.08.2022г., че ищецът е пострадало лице от процесното ПТП.
От представения по делото заверен препис от присъда № 15 от 26.03.2024г.
постановена по НОХД № 55/2024г. по описа на СОС се установява, че подсъдимият В.К.П.,
роден на 01.06.2002г. в гр.Б., с ЕГН **********, българин, български гражданин,
неосъждан, с настоящ и постоянен адрес в с. В., община Б., ул. „Гурко“ № 32, Е ПРИЗНАТ
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.08.2022г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в
района на 27-ми километър, в землището на с. Л., община Б., област Софийска, с посока на
движение от с. Л. към гр.Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с peГ. № СА 1403 РВ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е
причинил смъртта на М.К.П., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б. и средна телесна повреда
на Г. Б. Г., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б., изразяваща се в счупване на лява ключица в
4
областта на външния й край, което увреждане му причинило трайно (за срок по-дълъг от
тридесет дни) затруднение на движението на левия горен крайник, поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.
373, ал. 2 от НПК, вр.чл. 58 а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024г.
От приобщеното писмено доказателство по делото – протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.08.2022год., както и от заключението по назначената комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и
пълно, се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 06.08.2022 година към 17,50 часа – в светлата част от денонощието, при отлична
видимост, сухо асфалтово покритие, без нарушения на пътната настилка, по третокласен път
№ 161 от републиканската пътна мрежа се движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с
регистрационен номер СА 1403 РВ, управляван от В.К.П., в посока от село Л. към гр. Б.. На
предна дясна седалка в автомобилът пътувал пострадалият Г. Б. Г..
Към този момент платното за движение по път №161 било предназначено за
двупосочно движение, с обща широчина 7,20 метра, като в ляво и дясно на същата е имало
оформени и загладени каменисти банкети, всеки с широчина по 1,80 метра, без наличие с
хоризонтална маркировка. В дясно от десния банкет се намирала затревена площ и в дясно
на нея - водосточна канавка. В зоната на ПТП, за посоката на движение на процесния
автомобил, в сила били пътен знак ”А2”- „Опасен завой наляво” и пътен знак п.з. „В24”-
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” с
десните си гуми плавно навлязъл в десния банкет, при което водачът В. К. П.
противодействал със завиване на волана вляво и автомобилът пресякъл лентата за движение
в посока от с.Л., към гр. Б. и навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно
движение.Последвала реакция на водача П. с рязко навиване на волана вдясно, при което
челната част на автомобила се насочила към десния банкет и в същото време автомобилът
започнал ротационно движение около вертикалната си ос в посока на посоката на въртене
на часовниковата стрелка. По този начин, същият преминал през дясната си пътна лента,
през крайпътното пространство и с десните си гуми навлязъл във водосточната канавка, при
което се преобърнал надлъжно, през дясната си странична част по таван. Към този момент
тялото на ищеца Г., в следствие на получените при преобръщането инерционни сили се
насочило в посока напред и нагоре и се ударило най-вероятно в тавана на автомобила.
От техническа гледна точка вещите лица сочат, че първопричината за възникване на
ПТП следва да се търси в действията на водачът на автомобила - В.К.П., който не
упражнявал непрекъснато контрол върху движението на управляваният от него автомобил,
следствие на което последният навлязъл в дясното крайпътно пространство.
С оглед механизма на протичане на пътнотранспортното произшествие, вещите лица
5
излагат, че тялото на пострадалия Г. Г. се е придвижило наляво, напред и нагоре в процеса на
преобръщане на автомобила, като основният удар бил осъществен с лявото рамо най-
вероятно в тавана на автомобила.
В резултат на процесното ПТП на пострадалия Г. Б. Г. били причинени следните
травматични увреждания: Счупване на лявата ключица във външния й край и Епифизиолиза
първа степен на горния край на лявата раменна кост. Причинените травматични увреждания
се изразявали в нарушаване на целостта на лявата ключица и отслояване на епифизата от
диафизата на раменната кост в зоната, в която костта нараства, като по своята интензивност
представлявали високоенергийна травма и в съвкупност причинявали затруднение в
движението на крайника.
Установява се от заключението на приетата КСМАТЕ, че по повод травмата на ищеца
било приложено закрито наместване на фрактурата под рентгенов контрол и поставяне на
мека имобилизация за срок от 30 дни, като целият възстановителен процес при такива
увреждания протичал в рамките на около два месеца.
В резултат на травмата при ищеца били налице интензивни в началото болки, които с
напредване на възстановителния процес намалявали по интензитет до изчезването им.
Вещите лица излагат, че понастоящем ще се наблюдават при ищеца болки при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето, които можело да се наблюдават и до живот.
Към настоящия момент последиците от травмите при ищеца се изразявали в болезненост и
ограничаване на движенията в областта на лявата раменна става, което било съпроводено и с
отслабване на мускулната сила.
Установява се от заключението на КСМАТЕ също, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и получените увреждания при
ищеца.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване вещите лица
сочат, че ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП, то той
щял да придържа тялото му към седалката, и щял да позволи придвижването му до около
125 мм напред. При конкретния механизъм на произшествието и при наличие на поставен
колан вещите лица сочат, че при ищеца биха се наблюдавали черепномозъчна и/или
гръбначна травми, тъй като основното движение на задържаното от колана тяло било нагоре
към тавана с по-тежък удар в областта на главата и разпространение на енергията по
вертикала /по хода на гръбнака/.
Вещите лица установяват още, че правилно поставен предпазен колан, в конкретния
случай е нямало да предотврати получаването на установените травми на ищеца, тъй като с
оглед механизма на ПТП тялото на ищеца /при поставен обезопасителен колан/ би се
придвижвало повече настрани, отколкото напред и назад /уточнение направено в съдебно
заседание проведено на 04.02.2025г./.
Горното заключение на САТЕ не е оспорено от страните.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
6
ищеца, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката
Й.Б.Б. – майка на ищеца. Последната установява, че е видяла за първи път сина си след
катастрофата в „Спешна помощ“ в гр.Б.. Той бил в линейка, целият бинтован и само плачел
и казвал, че много го боли. След това ищецът бил преместен в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ в
отделение по ортопедия-травматология. Останал там около 8-9 дни, но докато бил в
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ постоянно плачел от болки. Дядо му се грижил за него, защото ищецът
се притеснявал от майка си като жена. В болницата дядо му му помагал за храненето, за
преобличането /той не можел сам да се облича/, да го привежда до тоалетна, да му дава
лекарства /обезболяващи/, да вика лекарите при него. След изписването му от болницата
ищецът продължил да се оплаква от болки, бил „психично неадекватен“, бил много
притеснен, не говорел, не искал да се храни. Свидетелката сочи още, че след като се прибрал
вкъщи, ищецът имал мека превръзка на цялото тяло - от гърлото надолу по цялото тяло, през
ръката до корема, цялото му тяло било бинтовано и обездвижено. Не можел да движи лявата
си ръка докато бил с тази мека превръзка. Това продължило 2 месеца и половина. Към
момента ищецът не можел да вдига лявата си ръка изцяло нагоре, а само до половината, не
можел да захваща добре неща с нея, не можел и да извършва никакъв физически труд.
Установява се още от свидетелските показания на св.Берова, че процесното ПТП се отразило
на психиката на ищеца, като той станал агресивен, започнал да забравя, нервирал се за
незначителни неща. Останал му и белег от катастрофата на лявото рамо.
Не е спорно между страните по делото че е налице застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, сключено с ответника, и валидно към датата на
ПТП.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от
ищеца до ответника с дата 30.09.2022г. е, че ищецът е сезирал ответника с претенция за
доброволно заплащане на неимуществени вреди, причинени му в резултат на процесното
ПТП. Установява се от претенцията на ищеца, че с нея не е посочена банкова сметка за
изплащането й. С исковата молба, по която е задвижено настоящото съдебно производство,
пълномощникът на ищеца е посочил адвокатска банкова сметка за изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
7
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца по делото. С нея ищеца не е посочил банкова сметка за
плащане на претендираното обезщетение. Такава е посочена едва с исковата молба.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
8
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, е задължителна постановената от наказателния съд и
приложена по делото влязла в сила на 11.04.2024 год. присъда по НОХД № 55/2024 год. на
СОС – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. От горното следва, че зачитайки посочената присъда, настоящият съдебен състав
следва да приеме за установено извършеното виновно от В.К.П. деяние, съставляващо
престъпление по НК.
На следващо място по делото се установи от изслушаната и приета КСМАТЕ,
настъпилото като пряк резултат от ПТП телесно увреждане на ищеца, описано в и.м. –
счупване на лявата ключица във външния й край и епифизиолиза първа степен на горния
край на лявата раменна кост.
Установена бе и причинната връзка между телесното увреждане нанесено на ищеца и
търпените от него физически болки и страдания и изживян стрес.
Установено бе и че соченото в и.м. увреждане, причинено при процесното ПТП на
ищеца, е в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА 1403
РВ, управляван при ПТП от деликвента В.К.П., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/12200128235106, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., т.е. към датата на ПТП,
06.08.2022 год.
Доказан по основание, предявенияг иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
9
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от полученото при
ПТП травматично увреждане, както и последици за здравословното му състояние, налагащи
ограничения в нормалния му начин на живот за около 2 месеца.
От заключението на обсъдената горе комплексна съдебно-медицинска експертиза
бяха установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки
и страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесеното му при
ПТП травматично увреждане. Установено бе, че увреждането е причинило на пострадалия
значителни по интензитет болки и страдания при причиняването му, както и в рамките на
възстановителния период с намаляващ интензитет. Към настоящия момент е налице
болезненост при ищеца, при физическо натоварване на крайника и промяна на времето,
които вещите лица сочат, че щели да се наблюдават доживот. Отделно от това се установи,
че при ищеца и към настоящия момент са ограничени движенията в областта на лявата
раменна става, съпроводено с отслабване на мускулната сила.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът е младеж, който към момента на
ПТП – на 17 години, е бил физически увреден, което обстоятелство е препятствало за
известен период от време връщането му към нормален и пълноценен начин на живот.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причиненото на Г. Г. физическо увреждане налагат определяне на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер на 20 000 лева, която сума
ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, а за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен / Решение
№ 547 от 29.04.2025 г. на САС по в. гр. д. № 3105/2024г. по отношение на размера на
обезщетението/.
Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да присъжда
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
30.09.2022год. – датата, на която е уведомен застрахователя – ответник с извънсъдебна
претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото до датата 22.05.2024г.
на предявяване на настоящите искове, тъй като ищецът Г. е в кредиторова забава за
посочения период, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представил банкова
сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ за периода от
30.09.2022г. до датата на завеждане на исковата молба по настоящите искове в съда-
10
22.05.2024г. за посочения период предявеният иск по чл.429, ал.3 от КЗ следва да бъде
отхвърлен.
Законна лихва върху сумата от 20 000 лева следва да бъде присъдена от датата на
предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на сумата, тъй като едва с
исковата молба ищецът е посочил банкова сметка, по която да му бъде заплатено
претендираното застрахователно обезщетение.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от
него възражение за съпричиняване. По делото се установи, че травматичното увреждане при
ищеца ангажира левия горен крайник, който бил свободно подвижен спрямо тялото и не бил
ограничен от обезопасителния колан, когато същият е поставен, тоест в конкретния случай
колана няма никаква защитна функция. Независимо от посоченото вещите лица изложиха,
че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, предвид установения
механизъм на процесното ПТП, то при него щели да се получат по – сериозни травми от
типа на черепномозъчна травма и гръбначна такава. В този смисъл въведеното възражение
от ответника за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като, на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на 800 лева и направените разноски от
бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 500 лева – заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Липсва по делото и представен договор за правна защита и съдействие между ищеца
и пълномощника му, както и искане по чл.38, ал.2 от ЗА.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 700
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така
определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 265,38
лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
11
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК
******** да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес с.В., община Б., обл. Софийска,
ул. „О.“ № 14 сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, осъществило се на
06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В.К.П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/122001282351 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.05.2024 год. - датата на предявяване на исковете до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди по
чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 26 000
лева, както и иска по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение за периода от 30.09.2022г. -датата, на която е
предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение до 22.05.2024г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ******** да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Г. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес с.В.,
община Б., обл. Софийска, ул. „О.“ № 14 да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********
сумата от 265,38 лева /двеста шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/,
съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и направени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12