Решение по дело №530/2024 на Административен съд - Сливен

 

 

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Н. А. К., с [ЛНЧ], гражданин на С., с адрес РПЦ на ДАБ при МС – [населено място] срещу Решение № 6843/11.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващият твърди, че неправилно и в противоречие с материалния закон председателят на ДАБ е приел, че РТ.е трета сигурна държава за него. Счита, че РТ.не отговаря на определението в § 1, т. 9 б. „б“, б. "г" и б. „д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", тъй като фактически той не можел да упражнява правата си там, поради политиката на тази държава към с.бежанци. Твърди, че спрямо с.бежанци в Т.и в частност спрямо него не съществува защита от принудително връщане на територията на С.. Счита, че при анализа на ситуацията в Т.административният орган е подходил формално, доколкото в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудително извеждане на лицето в предложената държава на връщане. Моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В открито съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява се от адв. Т. С. Ч. от АК – Сливен, назначен по реда на чл. 26 ал. 2 от Закона за правната помощ, който поддържа изцяло оспорването и моли съда да уважи същото. Счита, че РТ.не отговаря на изискванията за трета сигурна държава по см. на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ и за оспорващия съществува реална заплаха при връщане там, да бъде върнат в С., където е налице въоръжен конфликт и има опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Моли съда да отмени решението на Председателя на ДАБ.

В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. З. Т. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че РТ.се явява трета сигурна страна. В писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че решението на ответния административен орган е правилно и добре мотивирано. Изтъква, че аргументите в жалбата не са подкрепени от конкретни доказателства. Поддържа, че РТ.се явява трета сигурна страна. Предлага на съда да остави оспореното решение в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед рег. № 5392ПАМ-428/29.02.2024 г. Началник сектор „Незаконна миграция“ към СДВР по отношение на Н. А., гражданин на С., роден на [дата]. била приложена принудителна административна мярка, обективирана като „Връщане до страна на произход - С.“.

След задържане на 27.02.2024 г. в СДВНЧ Б., Н. А. К., гражданин на С. е бил предаден на служители на Държавна агенция за бежанците, а съгласно Приемно – предавателен протокол рег. № 10540р-3250 от 12.03.2024г. и въз основа на Настанително решение № 50/14.03.2024 г. настанен в РПЦ – [населено място] при ДАБ.

С молба до Държавна агенция за бежанците вх. № ОК-13-489/13.03.2024 г., рег. № УП23348/13.03.2024 г. Н. А. К. поискал международна закрила от властите в РБългария. На същата дата чужденецът в присъствие на преводач бил запознат с реда за подаване на молба за международна закрила и процедурата, която ще се следва, както и с правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБългария, компетентният орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБългария, задължения на чужденците, настанени в центрове на ДАБ и информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, видно от Указания УП23348/13.03.2024 г., ведно с допълнение към тях, Инструкция № УП23348/13.03.2024 г. и Информация № УП23348/13.03.2024 г.

Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, заведена с рег. № УП23348/13.03.2024 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.(собствено име) К. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на С., роден на [дата]. в С., [населено място], семейно положение - [семейно положение]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист от 12.03.2024 г. като Н. А. К., гражданство - С., етническа принадлежност - а., религия – с., професия ш., образование – н., семейно положение – [семейно положение], с описани родители, братя и сестри, с.и д., в приложение към регистрационен лист с посочено местонахождение на същите в С. (л. 59).

С Покана рег. № УП23348/20.03.2024 г. Н. А. К. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – [населено място] на посочената дата в 12.00 часа (л. 51).

С Писмо рег. № М-7877/09.05.2024 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил към момента на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ (л. 45).

На 20.03.2024 г. с молителя Н. А. К. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП23348, проведено в присъствието и с участието на преводач от а. език. (л. 46). Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от здравословен или психически характер за провеждане на интервюто; потвърдил казаното при попълване на регистрационния лист, посочил, че е напуснал нелегално страната си през 2015 г. и влязъл нелегално за Т., където останал около * години.; посочил, че причина за молбата за закрила е в. в С. и общата обстановка на несигурност; в страната му през **** г. започнала в., като тя се водила между а. на страната и в. г.; имало б. от самолети, нямало с. и работа; имало вероятност всеки човек в С. да бъде отвлечен, като за освобождаването му искали откуп; лично той не бил търсен за отбиване на редовната военна служба, като не искал да си цапа ръцете с к., искал мир и не искал да воюва с никой; не бил търсен и не бил получавал повиквателна, нито докато бил в С., нито след като напуснал; лично не е бил заплашван и върху него или членове на неговото семейство не е било оказвано н.; твърди, че не е имал проблеми в страната си по произход, свързани с неговата етническа или религиозна принадлежност, не е п. а., не е бил а., нито о.; след като заминал за Т.през 2015 г., той първон. се установил в [населено място], а след това се преместил в [населено място], където на 26.09.201* години се р. д. му. Докато живял там имали издадени документи, въз основа на които пребивавали в страната, като трябвали да ги подновяват на всеки шест месеца или една година; тези документи им давали право да посещават болници и ако се наложи да им бъдат дадени лекарства, но заявява, че не е ползвал социални помощи; изтъква, че .д.му вече била на пет години и половина и посещавала д. градина в Т.. Споделя, че докато живял там имали проблеми с р., тъй като имало т., които не искали с., защото им взимали работата и затова спрял да работи, тъй като колегите му в ш. цех в който работил, му казвали да напусне и да си отива в неговата страна; имало и демонстрации с цел да ги изгонят, като по това време те не можели да напускат домовете си; разболял се и в поликлиниката му казали, че трябвало да си поднови картата, но за това разказва, че му трябвали около 3 месеца; казва, че служителите затруднявали подновяването на документите им, като целта им била да изгонят хората обратно в С.; наемите били много завишени и вече не можели да ги плащат, а той изхранвал две семейства - своето и неговите родители, като вече нямал възможност да им изпраща пари. Заявил, че н. срещу него не е оказвано, но искал да е в безопасност, да има стабилност, да има разрешение да остане и работи; не желае връщане в държавата си по произход, защото тям няма безопасност и сигурност. Съгласно вписаното в протокола, текстът в интервюто е преведен на чужденеца на разбираем за него арабски език и не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него.

Старши експерт в РПЦ – [населено място] представил пред Председателя на ДАБ Становище рег. № УП23348/15.05.2024 г., в което предложил на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 11.06.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 6843, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. А. К.. Решението било връчено на неговия адресат на 24.06.2024 г., а жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 05.07.2024 г.

По доказателствата са приети като част от преписката изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-812/11.03.2024 г. относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в С.а.република и Справка вх. № ЦУ-841/15.03.2024 г. относно Република Т., съдържаща актуална към информация относно общото положение в страната, обществено-политическото положение в страната, положение на с.бежанци в Т., достъп до международна закрила и до основни услуги; има ли информация за нарушения на принципа „забрана за връщане“ по отношение на с. граждани, налице ли са права за обжалване; какво е отношението на турските власти към с.бежанци, завърнали се в С. или пътували до трети страни.

Към доказателствата по преписката е приобщено и Решение № 247/03.04.2024 г. на Министерски съвет на РБългария за приемане на Списък на сигурни страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, съобразно чието Приложение № 2, Република Т.е посочена в Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила.

В хода на настоящото съдебно производство по доказателствата са приобщени и актуални справки в горния смисъл за Република Т.с вх. № ЦУ-2017/27.09.2024 г. и за С.а.република с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изн. неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност е регламентирана в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание, съдът приема за валиден. Обжалваното решение е съответно и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, обосноваващи крайното формирано волеизявление за отказ на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От събраните по делото писмени доказателства - административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от оправомощено длъжностно лице, в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, като по отразеното Н. А. К. е декларирал липса на комуникативни пречки, както и че добре е разбрал смисъла на написаното и няма възражения по него. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ като с. гражданин, предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С.а.република. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в Република Т., където е пребивавал легално в последните * години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група както в С., така и в РТ.. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо н., законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Ето защо правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Както се отбеляза по – горе, А. не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - С., нито в страната, в която е пребивавал легално в продължение на * години след това – Т., където се е р. .д.му. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на С., е в., в която връзка обосновано административният орган приема, че причината за напускане на страната по произход е съществуваща опасност от тежки посегателства върху живота и личността на кандидата за статут поради наличието на въоръжен конфликт в тази страна, но тази опасност не е непосредствена, доколкото чужденецът е прекарал последните * години от живота си на територията на Република Т., където е живял спокойно със своето семейство, с това на родителите му и без риск за сигурността му.

На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с.я гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано н., както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в С., нито в Т.. Напротив – заявеното от него сочи, че водещият мотив за напускане на страната по произход са водещи се военни действия, а на РТ.този мотив е от личен и икономически характер. Заявената бежанска история сочи, че Н. А. К. е напуснал Т.не за да търси убежище, а да живее спокоен живот и да работи. В заявеното от кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване, или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова както в С., така и в РТ.. Видно от самата история на кандидата А., той не е бил лишен от възможност да работи в Т., като сам е заявил, че е работил като ш.. Нещо повече – живял е там легално, с издадени от турските власти документи. Правилно органът е приел, че Н. А. е напуснал Т., не за да търси убежище, а по-добър живот в европейска държава, т.е. причините за това са от икономически и личен характер. Изхождайки от заявеното в самата бежанска история, чуждият гражданин не е посочил никакви основателни опасения от преследване. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с.бежанци в РТ., с.бежанци се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, в т.ч. право на здравеопазване, образование, достъп до пазара на труда, социално подпомагане и др., като с.бежанци са защитени от принудително връщане в С.. Нещо повече – Република Т.и включена в одобрен от Министерски съвет на РБългария Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата Т.да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно н. в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно н. в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 години на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно н., преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че Н. А. К. е пребивавал легално на територията на РТ.в продължение на около * години. С оглед данните в бежанската история, по време на пребиваването си там чужденецът не е имал основания за се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Липсват твърдения от чужденеца да е бил принуждаван да се върне в С., нито да е имал проблеми с властите, да е бил заплашван, или спрямо него да е оказвано н.. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата Т., в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на С., да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. Съгласно § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ, "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетата по преписката, а и актуална такава по делото справка относно Република Т., следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че Т.се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от турските власти. В подкрепа на това е и заявеното от А., че през годините, в които е живял нормално там, е работил. Не са заявени никакви твърдения за наличие на опасения за живота или свободата поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в РТ., нито за оказвана му принуда да напусне и се завърне в С., или каквито и да било други проблеми с властите в тази държава. Както се отбеляза по – горе, от справката, касаеща Т.се установява, че на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно н., а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, както и: „Всички с. бежанци в Т.са защитени от принудително връщане в С..“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. В светлината на събраната информация за Република Т.следва да се възприеме извода, че на територията на тази страна кандидатът за закрила в конкретния случай не би имал основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. В бежанската история не са изложени никакви доводи, които да сочат подобни основания, напротив - става ясно, че кандидатът е пребивавал легално в продължение на * години в Т., където се е установило цялото му семейство, родила се е и .д.му, която посещава там детска градина, полагал е там труд, като липсват каквито и да било твърдения, че там съществува риск за неговата сигурност. Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение на липсата на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В заявената бежанска история липсват твърдения, че кандидатът е бил подложен на подобни посегателства, което се подкрепя и от представената справка за РТ.в частта й досежно статута на с.бежанци, а последните са защитени срещу принудително връщане в С., като им се предоставя достъп до здравеопазване, социално подпомагане, образование и пазара на труда. Въз основа на това и шестгодишния безпрепятствен престой на лицето в Т., основателно може да се очаква то да се завърне и да бъде прието в тази страна. Актуалната информация за Т., достъпна и на интернет страниците на ВКБООН и Европейската агенция за подкрепа в областта на убежището, с която националните съдилища са длъжни да се съобразят, съгласно чл. 10, § 3, б. "б" от Директива 2013/32 също не дава основание за съмнение в по-горе изложените положения по отношение на с., на които вече е предоставена закрила, какъвто е случаят на настоящия кандидат. При постановяване на своето решение органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Т., не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Решение № 6843/11.06.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. А. К., гражданин на С. е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на закона.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. К., с [ЛНЧ], гражданин на С., с адрес РПЦ – [населено място] на ДАБ при МС срещу Решение № 6843/11.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните.