Присъда по дело №421/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 4
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20213630200421
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Шумен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
и прокурора ВЛАДИМИР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Наказателно дело от
общ характер № 20213630200421 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. В., ЕГН **********, роден на 25.10.1983 г. в гр. Шумен, с
постоянен адрес: с. Хитрино, обл. Шумен, ул. „Ален мак“ № 7, български гражданин, с
висше образование, неженен, работещ, неосъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от
месец февруари 2015 г. до 31.01.2021 г. включително в с. Хитрино, обл. Шумен, след като
бил осъден с Решение № 296/10.12.2014 г., постановено по гр. дело № 409/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Шумен, влязло в законна в сила от 31.12.2014 г., да издържа свой
низходящ – син Д В. В., роден на 18.11.2011 г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ частична месечна вноска на
стойност 55.76 лв. за месец февруари 2015 г. и 70 /седемдесет/ месечни вноски, всяка от
които по 100 лв. за периода от месец април 2015 г. до месец януари 2021 г., всичко на обща
стойност от 7 055.76 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1
от НК го ОСЪЖДА на “ПРОБАЦИЯ” чрез налагане на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА подсъдимия В. К. В., ЕГН ********** да заплати на частния обвинител Ю. Б.
Х., ЕГН ********** от с. Хитрино, обл. Шумен сумата от 900 /деветстотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
1
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия В. К. В., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 440 лева
/четиристотин и четиридесет лева/, от които направените по досъдебното производство
разноски в размер на 420 /четиристотин и двадесет лева/ лева да заплати на ОД на МВР – гр.
Шумен, а останалите в размер на 20 /двадесет/ лева по бюджета на съдебната власт, както и
такса от по 5 /пет/ лева за издаване на всеки от изпълнителните листи.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15 -дневен срок
от днес.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 421/2021 г. по описа на ШРС


От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен
акт по досъдебно производство № 682/2021 г. по описа на РУ – Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу В. К. В., ЕГН **********, роден на
25.10.1983 г. в гр. Шумен, с постоянен адрес: с. Хитрино, обл. Шумен, ул. „Ален мак“ № 7,
български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, работещ, неосъждан, за
извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл. 183, ал. 1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от месец февруари 2015
г. до 31.01.2021 г. включително в с. Хитрино, обл. Шумен, след като бил осъден с Решение
№ 296/10.12.2014 г., постановено по гр. дело № 409/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Шумен, влязло в законна в сила от 31.12.2014 г., да издържа свой низходящ – син Д. В. В.,
роден на 18.11.2011 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 1 /една/ частична месечна вноска на стойност 55.76 лв. за месец
февруари 2015 г. и 70 /седемдесет/ месечни вноски, всяка от които по 100 лв. за периода от
месец април 2015 г. до месец януари 2021 г., всичко на обща стойност от 7 055.76 лв.
В правно-релевантния момент преди даване ход на разпоредителното заседание Ю. Б.
Х. - майка и законен представител на пострадалото малолетно лице Д. В. В. предявява
срещу подсъдимия В. К. В. молба с искане за конституиране като частен обвинител по
делото. Молбата е приета за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство, тъй като е предявена своевременно в правно – релевантния момент – преди
началото на съдебното следствие, от легитимирано за целта лице и отговаря на
изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 77 от НПК, а Ю. Б. Х., действаща като майка
и законен представител на пострадалото малолетно лице Д. В. В. е конституирана като
частен обвинител по делото. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
повереник – адв. Т. Я. от ШАК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54
от НК да определи наказание “лищаване от свобода” в размер на 4 /четири/ месеца, което на
основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.
Процесуалният представител на законният представител на малолетното лице,
пострадал, в качеството му на частен обвинител, моли съда да признае подсъдимия В. за
виновен за престъпление чл. 183, ал. 1 от НК, като му наложи наказание “лищаване от
свобода” в максимален размер, а именно: 1 /една/ година, което на основание разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, както и да им бъдат
заплатени направените разноски.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият В. заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
като изразява съжаление за постъпката си. Обяснява, че не е имал специален мотив, за да го
извърши, но през инкриминирания период е бил финансово затруднен. В последната си
дума изказва съжаление, че не плащал редовно дължимата издръжка, като моли съда да му
наложи по- лекото наказание, предложено от неговия защитник. Защитникът на
подсъдимият моли съда при определяне на наказанието да съобрази наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства и моли за наказание “пробация” чрез прилагане на
задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 1 /една/
година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично по отношение на първата пробационна мярка.
Освен това, претендира да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар
процесуалния представител на частния обвинител, предвид прекомерност и липса на
фактическа и правна сложност.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. К. В. и свидетелката Ю. Б. Х. поддържали интимни отношения в
продължение на една година, при което последната забременяла и родила дете от мъжки пол
на име – Д. Ю.Б., роден на 18.11.2011 г.
С Решение № 296 от 10.04.2014 г., постановено по гражданско дело № 409/2014 г. по
описа на Окръжен съд - Шумен, влязло в законна сила на 31.12.2014 г., било признато за
установено, че подсъдимият В. К. В. е баща на детето Д. Ю.Б.. С цитирания съдебен акт
упражняването на родителските права били предоставени на майката на детето –
свидетелката Ю.Х., а на бащата – подсъдимия В.В. бил определен режим на лични контакти,
както и бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д. в размер на 100 лева, смитано
от датата на влизане на решението в сила. Освен това било разпоредено съставянето на нов
акт за раждане на детето съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация със
съответната промяна в презимето и фамилията на детето, като след изпълнение на съдебния
акт детето придобило имената Д. В. В..
След влизане в сила на съдебния акт обаче, подсъдимият В. не предприел изпълнение
на алиментното си задължението за текущата издръжка на детето. Тъй като подсъдимият не
изпълнявал доброволно алиментните си задължения, по молба на свидетелката Ю.Х., в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Д. В., било образувано
изпълнително дело № 20158770400072 по описа на ЧСИ Асен Тонев с рег. № 877 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд – Шумен. Впоследствие посоченото изпълнително
производство било прехвърлено на ЧСИ Ана Рашева с рег. № 930 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Шумен, като делото получило нов номер – 20169300400109, а след
това било прехвърлено на ЧСИ Росен Русев с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Шумен и заведено под № 20219310400013 по описа на посочения ЧСИ.
Тъй като подсъдимият продължил да не изпълнява алиментните си задължения, това
мотивирало свидетелката Ю.Х. да депозира жалба до Районна прокуратура – Шумен, като
било образувано настоящото досъдебно производство № 682/2020 г. по описа на РУ -
Шумен за инкриминирания период месец февруари 2015 г. до 31.01.2021 г. включително. До
приключване на досъдебното производство подсъдимият не бил изплатил задължението си.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия В. К. В., направено в хода на досъдебното производство и
съдебно следствие, като се признава за виновен. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка Ю. Б. Х.. Също така съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, в т. ч. материалите от
приложеното към досъдебното производство изпълнително дело № 20219310400013 по
описа на ЧСИ Росен Русев с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Шумен. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че
държимата от подсъдимия В. издръжка от месец февруари 2015 г. до 31.01.2021 г.
включително възлиза на обща стойност от 7 055.76 лв., както следва: 1 /една/ частична
месечна вноска на стойност 55.76 лв. за месец февруари 2015 г. и 70 /седемдесет/ месечни
вноски, всяка от които по 100 лв. за периода от месец април 2015 г. до месец януари 2021 г.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият В. К. В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
2
наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на
подсъдимият, като чрез своето бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща
издръжка на своя низходящ – син Д. В. В., по силата на влязло в сила съдебно решение, с
което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски.
Подсъдимият В. дължал тези парични средства в с. Хитрино, обл. Шумен, тъй като в това
населено място живеела през посочения период от време майката заедно с детето им.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на
повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи финасовото
затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на подсъдимия В. К. В. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът
преценява като ниска, с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал
подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може
да се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия В.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, липсата на извършени
от подсъдимия противообществени прояви и след датата на процесното деяние, прави
самопризнания, осъзнава вината си, проявява критичност към несвоевременното плащане на
издръжката, добросъвестно поведение в наказателния процес и оказаното пълно съдействие
на органите на досъдебното производство, изказаното от негова страна съжаление,
заплащане на част от дължимата издръжка /няколко месечни вноски/;
- отегчаващи вината обстоятелства - сравнително дългият период, в който
подсъдимият не е плащал издръжката - касае се за дължима издръжка в размер на 1 /една/
частична месечна вноска на стойност 55.76 лв. и 70 /седемдесет/ месечни вноски.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият В. К. В.,
като наказанието бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 1 /една/ година или
“пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият В.
ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки,
а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и съответстващо на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденият. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а също така ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
3
членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът счита, че следва да се възложат на
подсъдимият В. направените деловодни разноски в общ размер на 440 лева /четиристотин и
четиридесет лева/, от които направените по досъдебното производство разноски в размер на
420 /четиристотин и двадесет лева/ лева да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен, а останалите
в размер на 20 /двадесет/ лева по бюджета на съдебната власт, както и такса от по 5 /пет/
лева за издаване на всеки от изпълнителните листи.
Отделно от това, съдът осъди подсъдимия В. К. В. да заплати на частния обвинител
Ю. Б. Х. сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща направени от нейна страна
разноски в настоящото /досъдебно и съдебно/ производство за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. П. от ШАК направи възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Досежно
искането за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
процесуалния представител на частния тъжител, съдът намери основание за произнасяне в
тази насока в чл. 188 – чл. 190 от НПК, като законодателят е посочил, че техния размер се
определя от съда, според постигнатия резултат по предявеното обвинение на подсъдимия.
От друга страна, не е налице в НПК законов текст като чл. 78, ал. 5 от ГПК, даващ
възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните /съответно доказаните/ от
страната разноски в частта им за заплатено адвокатско възнаграждение, при прекомерност с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, който установява основният принцип на
възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, като
адвокатското възнаграждение се определя с договор между клиента и адвоката, но размерът
му следва да бъде „справедлив и обоснован“. Съобразно трайно установената съдебна
практика уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът
решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗА, където са установени принципите за еквивалентност и адекватност на размера на
адвокатското възнаграждение съобразно изискванията за справедливост и обоснованост при
неговото определяне, като е поставено единственото ограничение, че този размер не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид
работа.
Съдът намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането
на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на частната тъжителка и
участие в досъдебното и съдебно заседание по настоящото дело. Така уговореното
възнаграждение, съдът намира, че не се явява прекомерно, доколкото извършени от
пълномощника действия са депозиране на писмен отговор с искане за конституиране като
частен обвинител, подаване на молби в писмена форма с посочване на доводи и
доказателствени искания, част от които са изложени в хода на досъдебното производство, а
останалите в хода на съдебното производство по реда на чл. 79 от НПК, както и явяване в
три съдебни заседания. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следващото се адвокатско
възнаграждение за защита на частния обвинител по дела, при които за престъплението се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 /пет/ години е в размер на 600 лв., а когато
съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното
възнаграждение за всеки следващ ден на основание чл. 14 от цитираната Наредбата е в
размер на по 100 лв. Ето защо съдът намира, че уговореният адвокатски хонорар в общ
размер на 900 лв. за досъдебното и съдебното производство, не е прекомерен и не следва да
се намалява.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
4


Районен съдия:



5
Съобщи за изтекли лични данни