ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. ХАСКОВО, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.
Постъпил е частен протест от РП- Хасково, ТО- Харманли против Определение
№260120/26.04.2021г., постановено по ЧНД №133/2021г. по описа на Районен съд-
Харманли, с което е отменено Постановление от 05.02.2021г. на Районна прокуратура-
Хасково, ТО- Харманли за прекратяване на наказателното производство по ДП №49/2016г.
по описа на ОСО при ОП- Хасково, водено срещу В. Х. Л., ЕГН **********, и Г. Й. С., ЕГН
**********, за престъпление по чл.210 ал.1, т. 5 вр. чл.209 ал.1 НК и делото върнато на РП-
Хасково, ТО- Харманли за продължаване на процесуалните действия по досъдебното
производство.
В частния протест се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
определението на РС- Харманли. Акцентира се върху използваните от съда в мотивната част
на неговия акт предимно теоретични доводи за обосноваване неправилността на
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че
макар съдът да е приел за установена в пълна степен и дословно изложената от прокурора
фактическа обстановка, не е извършил всестранен и пълен анализ на събрания
доказателствен материал и по този начин неправилно е интерпретирал релевантните факти,
включени в предмета на доказване. Намира за неправилни указанията на съда, дадени с
постановеното определение и касаещи извършването на допълнителни действия по
разследване, а именно изискване на справки от Камарата на ЧСИ и Агенция по вписванията,
доколкото липсва конкретизация какви релевантни обстоятелства ще бъдат установявани
чрез тях. Твърди, че липсата на други указания във връзка с разследването, прави
противоречив извода на съда, че не е било извършено всестранно, пълно и задълбочено
разследване. В заключение се прави извод за правилност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и в този смисъл се предлага определението на
РС- Харманли да бъде отменено.
1
След като се запозна с частния протест, атакуваното определение и със събраните
доказателства по досъдебното производство, съдът намира за установено следното:
Частният протест е подаден в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустим.
Досъдебно производство №49/2016г. по описа на ОСО при ОП- Хасково е образувано
по реда на чл.212 ал.1 НПК с Постановление на прокурор при РП- Хасково от 14.05.2016г. с
оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК срещу
неизвестен извършител за това, че в периода от м.12.2013г. до м.12.2015г. в гр.Г., РТ.,
възбудил и поддържал заблуждение у О. К. от гр.Х. и с това му причинил имотна вреда.
В хода на проведеното разследване са извършени разпити в качеството на свидетели на
пострадалия и на множество други лица, чиито показания биха могли да имат значение за
разкриване на обективната истина по делото. Извършени са разпознавания на лица и оглед
на местност. Приобщени са по съответния ред писмени доказателства, както чрез справки от
различни институции, така и чрез протоколи за доброволно предаване. Назначени и
изготвени са съдебно- счетоводна експертиза/както и допълнителна/, съдебно-оценителна
експертиза и съдебно-графологическа експертиза. Привлечени са в качеството на обвиняеми
лицата В. Х. Л. и Г. Й. С. за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК.
Досъдебното производство е приключило с Постановление на наблюдаващия прокурор
за прекратяване на наказателното производство от 05.02.2021г. В същото са изложени
установените по делото факти, както и заключенията на вещите лица по изготвените в хода
на разследването експертизи. В обстоятелствената част на постановлението е прието, че на
са събрани доказателства за осъществяване от двамата обвиняеми на обективните елементи
от състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК. Според прокурора,
установено било, че св.О. К. е предал на обв.В. Л. различни суми в периода м.08.2014г.-
11.12.2015г.. Липсвали обаче безспорни доказателства, че основанието за това било
закупуването на недвижим имот в гр.Х., район „К.“. Доколкото за част от сумите били
изготвяни разписки и записи на заповед, подписани от обв.В. Л., можело да се направи
извод, че между нея и св.О. К. съществували гражданскоправни отношения, а не била
налице измама. Приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства,
предадени от св.О. К., а именно- становище на РС- Хасково от 28.11.2014г., ситуационен
план, архитектурен план и обява за продажба, не можели да се свържат с предмета на
разследване по делото. Установено било, че сочените от св.К. телефонни номера, от които се
твърди, че получавал обаждания от различни лица, свързани с организацията по
закупуването на процесния имот, не са регистрирани на името на същите, поради което не
се установявало тяхната съпричастност по делото. Извършените по делото разпознавания на
лица също не допринасяли за запълване на доказателствената съвкупност, необходима за
повдигане и поддържане на обвинение срещу двамата обвиняеми. С тези доводи прокурорът
прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК.
Срещу постановлението на РП- Хасково, ТО- Харманли била подадена жалба от
повереника на пострадалия О. К.- адв.В. Л. В жалбата се излагат пространни теоретични
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на прокурорския акт. Цитирана е
практика на ВКС, касаеща престъплението „измама“. Жалбоподателят намира, че наличието
на гражданскоправни отношения между неговия довереник и обв.В. Л. не изключва
възможността същата да бъде подведена под наказателна отговорност, доколкото причините
за неизпълнението на поетите ангажименти от нейна страна можело да се дължи именно на
измамливи действия. Твърди, че не е извършен анализ на събраните в хода на разследването
гласни доказателства, каквито се явяват свидетелските показания на пострадалия. Прави
извод, че по този начин са били нарушени основни принципи в наказателния процес, което
2
обуславя незаконосъобразност на обжалваното постановление и представлява основание за
неговата отмяна от съда.
В производството по чл.243 НПК първоинстанционният съд констатирал, че
направеният от прокуратурата извод в прекратителното постановление е неправилен и
незаконосъобразен. На първо място съдът посочил, че в прокуратурата не е извършила
анализ на събраните доказателства, като не били изложени доводи за това кои показания и
по какви съображения се кредитират или не. В тази насока са посочени показанията на св.А.
Т. С., съдържащи информация за споделеното му от обв.В. Л. във връзка с отношенията й с
пострадалия. Отделно от това съдът не приемал аргументите на прокуратурата за наличие на
гражданскоправни отношения между пострадалия и обвиняемата, доколкото същите не
изключвали възможността те да представляват част от механизма на осъществяване на
измамата. Съдът направил извод, че прокурорът не е изследвал с нужната задълбоченост
какво е мотивирало пострадалия да предаде на обв.В. Л. инкриминираните суми. Отделно от
това РС- Харманли намерил, че е налице непълнота на доказателствата, които следва да
бъдат събрани, с оглед установяване на обективната истина по делото. Изведена била
необходимост от събирането на допълнителни такива, които да допринесат за установяване
на всички релевантни факти по делото. В този смисъл следвало да бъдат събрани
доказателства за това дали сумата от 520 евро, получена от обв.Л. с разписка от 29.08.2015г.
действително била предназначена за прехвърляне на партидата на тока на процесния
недвижим имот. Сочи се също така, че следвало да бъде проведена очна ставка между обв.Г.
Й. С. и св.В. Н. К. във връзка с регистриран на името на последния мобилен телефонен
номер. Необходимо било да се установи дали на св.К. действително била наложена забрана
да влиза на територията на РБългария, с каквото основание същия твърди, че е предавал
суми на обв.Л. На последно място съдът преценил, че пълнотата на разследването налагала
да бъдат изискани справки от КЧСИ и АВписванията относно процесния недвижим имот
във връзка с твърдението на пострадалия за наложена възбрана по отношение на същия. С
тези доводи РС- Харманли отменил постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство и върнал делото за извършване на допълнителни действия по
разследване.
Настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да
бъде потвърдено поради следните съображения:
В производството по чл.243 НПК съдът има за задача да провери законосъобразността
и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите на прокурора се
основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и
всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в
тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия. За да се
достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено съставомерно деяние и
прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат събрани доказателства
относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на такива. Това може да се
извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.
В настоящия случай това не е било сторено в пълен обем. Органите на
досъдебното производство са пропуснали да установят важни обстоятелства в тази
насока.
От събраните в хода на разследването доказателства безспорно е установено,
следното:
Св.О. К. и обв.В. Л. се запознали в гр.Х., в х-л С., през м.08.2014г., след което
започнали да се срещат на различни места, включително и в питейни заведения, като в
3
компанията им имало и различни лица.
През периода от м.09.2014г. до м.12.2015г. св.О. К. предал на обв.В. Л. следните
суми: 1/със саморъчно изготвени разписки на 15.01.2015г.- 2500 лева и на 29.08.2015г.- 520
евро; 2/ със записи на заповед на 02.12.2014г.- 14 500 лева и на 25.03.2015г.- 1250 евро; 3/по
банков път с парични преводи, извършени от РТ., гр.Г.- на 02.10.2014г.- 350 евро, на
30.12.2014г.- 670 евро, на 01.04.2015г.- 300евро, на 11.05.2015г.- 200 евро, на 15.05.2015г.-
1300 евро, на 18.05.2015г.- 270 евро, на 22.06.2015г.- 40 евро, на 13.08.2015г.- 120 евро, на
17.08.2015г.- 620 евро, на 26.08.2015г.- 80 евро, на 09.09.2015г.- 670 евро, на 15.09.2015г.-
1225 евро, на 28.09.2015г.- 2000 евро, на 12.10.2015г.- 1005 евро, на 16.10.2015г.- 615 евро,
на 20.10.2015г. - 330 евро, на 26.10.2015г.- 770 евро, на 03.11.2015г.- 770 евро, на
09.11.2015г.- 460 евро, на 12.11.2015г.- 860 евро и на 20.11.2015г.- 615 евро.
В хода на проведеното разследване по досъдебното производство е назначена и
изготвена ССЕ. Видно от заключението на вещото лице по същата общият размер на
предадените от св.К. на обв.Л. суми, за които по делото са приобщени по надлежния ред
писмени доказателства- разписки, записи на заповеди и банкови документи, възлиза на 46
415.68 лева.
В хода на проведеното разследване по досъдебното производство е назначена и
изготвена СГЕ на приобщените по делото- разписки, записи на заповеди и банкови
документи. Видно от заключението на вещото лице по същата подписите в съответните
графи за получател за изпълнени от обв.В. Л.
Разпитан в качеството на свидетел, пострадалият О. К. твърди, че обв.В. Л., заедно с
лице, представило му се като „В.“- ****** ****** към банка ***, му обещали съдействие за
закупуване на къща в район К., гр.Х., която предстояла да бъде изнесена на публична продан
от банката за сумата от 15 000 лева. Според показанията на св.К., гореописаните суми били
предоставени на обв.В. Л. във връзка със закупуването на въпросния недвижим имот, а така
също и за оказване на съдействие по дело, свързано с наложена му забрана за влизане в
страната. Отделно от тях св.К. твърди, че е предоставил на обв.Л. със същите основания и
други суми в общ размер на 4421.66 лева, за които не разполагал с документи.
От предоставената от ОДМВР-Хасково справка се установява, че св.О. К. и обв.В. Л.
са били регистрирани като гости на х-л С. през 2014г., като в периода 28.11.2014г.-
01.12.2014г. двамата са пребивавали в хотела едновременно.
В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване на лице, за което
св.О. К. твърди в показанията си, че му се представило като кредитен инспектор „В.“ от ***.
Сред представените му за разпознаване лица св.К. посочва именно обв.Г. С.
По досъдебното производство е изискана и приобщена справка от Банка *** АД,
видно от която на 11.12.2015г. в гр.Х. от АТМ Б*******, собственост на банката, находящ
се на пл.В. №*, са извършени три транзакции в общ размер на 400 лева с банкова карта,
собственост на св.О. К.
От изисканите и приобщените в хода на разследването справки от СИС при РС-
Хасково и Банка *** АД, се установява, че лицето Р. Й. Й. от гр.Х. няма сключени договори
с банката за ползване на кредитни продукти, но срещу същия има образувано изпълнително
дело №20045640400005 по описа на СИС при РС- Хасково, по което не е била налагана
възбрана върху недвижим имот с идентификатор №*****.***.***, находящ се в гр.Х., район
К.
4
От изготвената в хода на разследването справка за задграничните пътувания на св.О.
К. се установява, че през 2014г. и 2015г. лицето е преминавало многократно в двете посоки
през границата на РБ, с изключение на периода от 06.08.2015г.-01.12.2015г..
В практиката си ВКС е приел, че за да има измама, е необходимо адресатът на
заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение – да
извърши нещо – напр. да плати нещо недължимо; да пропусне някаква полза – да не потърси
вземането си в срок; да претърпи загуба. Заради това, при измамата се очертават причинни
връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на
имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на
заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за
гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на
имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на
измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или за чужда сметка, като
последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за
трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда. Така че вследствие
на посоченото въздействие от страна на дееца измаменият осъществява акт на имуществено
разпореждане, което може да бъде фактическо или юридическо. В съдебната практика се
подчертава значението на причинно-следствения процес между невярната представа у
адресата и причинения с деянието резултат, като се посочва, че наказателна измама по
основния състав на чл.209 ал.1 НК може да е налице само когато измамливите действия се
намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета. От
субективна страна е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът
трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение, че използва незнанието,
неопитността или неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са
възникнали представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се
разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Деянието се извършва
при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна
облага. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително
реализирана. Достатъчно е тя да е съществувала при “начеване на изпълнителното деяние –
възбуждането или поддържането на заблуждение”.
В практиката съществено затруднение предизвиква разграничаването на измамата от
неизпълнението на договор, тъй като много често измамливите действия приемат формата
на една позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот. Въпреки
това в редица решения на ВКС е посочено, че сключването на писмен договор не изключва
осъществяването на измама, щом като са налице признаците на това престъпление. В тези
случаи субектът на престъплението по чл.209 НК, който използва договорни отношения с
измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. В този
смисъл поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при осъществяване
на наказателноправната измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях,
както и няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството за въвеждане на
пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с
което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и
невъзстановим разход. От изложеното следва, че във всички случаи следва да установи
какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по
договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да
изпълни поетите задължения. В случаите, когато измамата е придобила формата на
договорни отношения, размерът на причинената от престъплението имотна вреда се
изчислява с оглед реалното намаляване на активите на измамения, а не договорената цена
по сделката.
5
Пренесени на плоскостта на настоящия казус, горните теоретични постановки и
съждения на върховната инстанция намират следното отражение:
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че прокурорът от РП- Хасково,
ТО- Харманли, без да извърши анализ на свидетелските показания, в това число и тези на
пострадалия, е достигнал до прибързан и към момента явяващ се необоснован извод за
прекратяване на наказателното производство спрямо двамата обвиняеми поради
недоказаност на обвинението. Действително твърденията на св.К. по отношение
основанията за предаване на обв.Л. на всяка една от инкриминираните суми, изглежда като
проява на лекомислие. Последното обаче не изключва възможността лицето да бъде
измамено, проявявайки доверие към двамата обвиняеми, именно в резултат на
убедителността на обещанията и действията им. В тази връзка в хода на разследването е
следвало да бъде проявена по-голяма активност от страна на разследващите органи, като
същите положат усилия за установяване на фактите, твърдения за които се съдържат в
показанията на пострадалия.
Необходимо е било на първо място да се установи на какво се дължи разминаването
в информацията, съдържаща се в приобщените по досъдебното производство справки от
СИС при РС- Хасково и Банка *** АД. В този смисъл е следвало да се изиска информация
относно това по какъв повод е образувано изпълнително дело №200456440400005 по описа
на СИС при РС- Хасково от взискателя Банка *** АД срещу длъжника Р. Й. Й. ЕГН
********** и какви действия по принудително изпълнение са предприети в хода на същото.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е счел за необходимо да бъде изискана
справка и от Агенция по вписванията за евентуалното наличие на наложени възбрани върху
недвижим имот с идентификатор №*****.***.***, находящ се в район К., гр.Х. Правилно се
явява и съждението на първоинстанцинния съд, че за пълнота на разследването е следвало
да се установи чрез справка от Камарата на ЧСИ дали между горните страни е било
образувано дело по описа на ЧСИ в страната.
Освен посочените обстоятелства, имащи за цел да проверят твърденията на
пострадалия и едновременно с това да установят субективната страна на престъплението, за
което са привлечени обвиняемите, с оглед разкриване на обективната истина по делото,
следва да бъдат извършени съответните допълнителни действия по разследване, по
отношение самоличността на третото неустановено лице, представило се на св.К. с името
„В.“. В този смисъл е необходимо да бъдат извършени съответните справки и разпити на
свидетели, имащи за цел да бъде установено дали бившият **** на община Х.- Г. И. има
племенник на име В./В./ и дали евентуално същият е бил ******** ********* през периода
2014г.-2015г..
Отделно от това и във връзка с твърденията на св.К., че част от предадените суми на
обв.Л. са били предназначени за водене на дело по повод забрана да влиза на територията на
РБ., следва да бъде сторено необходимото за установяване наличието на подобен вид
административни мерки по отношение на лицето през инкриминирания период.
За прецизност на разследването и събиране в пълнота на доказателства относно
елементите на престъпния състав, по който са привлечени двамата обвиняеми, е необходимо
детайлно установяване на основанието за предаването на обв.В. Л. на всяка една от
инкриминираните суми, за които твърди пострадалия. В тази насока е било наложително и
извършването на разпит в качеството на свидетел на лицето И. Х. Х., за което св.К., твърди,
че е придружавала обв.Л. на част от срещите им.
Доколкото авторството на престъплението, за което са привлечени двамата
6
обвиняеми подлежи на доказване наравно с елементите на престъпния състав, следва да
бъде установено дали подписите в съответните графи за „получил“ в документите за
извършени банкови преводи до обв.В. Л. са изпълнени от последната и дали и каква част от
инкриминираните суми, формират имотната облага за обв.Г. С., посочена в диспозитива на
обвинението.
Настоящата въззивна инстанция намира за правилна и констатираната от първата
инстанция необходимост от провеждане на очна ставка между св.В. Н. К. и обв.Г. С. по
повод твърдението на пострадалия К., че е получавал телефонни обаждания от „В.“ с
информация за процесния недвижим имот именно от тел.№*******, регистриран на името
на св.В. К.
Така установената непълнотата на проведеното разследване, липсата на детайлен
анализ на доказателствената съвкупност и оттук необосноваността на прокурорския акт, са
достатъчни основания за отмяната му и връщането на делото на РП-Хасково, ТО- Харманли
със задължителни указания относно прилагането на закона, каквито се явяват
горепосочените действия по разследване.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а
делото - върнато на Районна прокуратура- Хасково, ТО- Харманли за продължаване на
разследването съобразно дадените указания в актовете на двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260120/26.04.2021 г., постановено по ЧНД
№133/2021г. по описа на Районен съд- Харманли.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7