Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Г.
Х.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 5286/2018
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на И.П.И., ЕГН ***, с адрес: ***; И.П.М., ЕГН *** с адрес: ***;
С.П.К., ЕГН *** с адрес: ***; Г.П.Ц., родена *** г., ***, всички чрез пълномощник - адвокат Д.Ж. – от ДАК, с
която против С.С.Б., ЕГН ***, с адрес: *** и постоянен адрес:*** е предявен иск за установяване по отношение на ответницата С.С.Б., че всеки от първите трима ищци е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство, а четвъртият ищец е собственик на лично основание на 3/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. ***, състоящ се от: две
стаи, кухня и сервизни помещения, с
полезна площ от 57.57 кв.м, принадлежаща изба №34 с полезна площ от
2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969%
ид. ч.от правото на строеж върху мястото, по
Договор за продажба на *** от *** г., а по схема -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по ***. Претендират се сторените
разноски по делото.
Претендираните с исковата молба
права произтичат от следните обстоятелства:
Четиримата ищци притежават в
съсобственост процесния имот. Първите
трима ищци се
легитимират като собственици на съответните идеални части въз основа осъществено
наследствено правоприемство. Сочат, че общият им наследодател – П.И.Ц.е починал
на *** г., като същият е техен баща. Починалият е бивш съпруг на четвъртия
ищец, като бракът им е бил прекратен с решение по гр.д. № 905/2008 г. на ДРС.
Ответницата е съжителствала с П.И.Ц.,
като двамата живели в процесния имот. След смъртта на Ц., ответницата отказала
да напусне процесния имот. Същата била уведомена от ищците за правото им на
собственост с изпращане на нотариална покана. Въз основа на тяхна жалба била
образувана пр.пр. № *** г. на ДРП. Ищците не могат да упражняват законното си
право на собственост, тъй като ответницата им пречи да ползват, да владеят и да
се разпореждат с имота.
В срока по чл.131 ГПК,
ответницата оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че е придобила
имота въз основа давностно владение, тъй като упражнява последното от 2005 г., когато
заживяла на съпружески начала с П. Ц.. Владението е упражнявано със знанието и
съгласието на ищците. Данъците за имота и всички подобрения са заплащани от
ответницата и П. Ц.. В тази връзка предявява насрещен иск за заплащане на сума
в общ размер на 1500 лева, за извършени в периода от 2007 – 2017 г. в имота
подобрения. Последните са извършени със знанието и без противопоставянето на
ищците. Заявява искане за признаване право задържане на процесния имот до
заплащане на горепосочената сума от ищците.
С отговор на предявения насрещен
иск, първоначалните ищци оспорват същия. Сочат, че ответницата не е нито
държател, нито владелец на имота. Същата не е извършвала каквито и да е
подобрения в имота. Последните са извършени само със средства на починалото
лице, през 2012-2013 г. Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание, ищците, чрез
упълномощен процесуален представител поддържат предявения иск и молят за
уважаването му, както и за отхвърляне на насрешния иск. Ответникът – лично и
чрез пълномощник, настоява за отхвърлянето на ищцовата претенция като
неоснователна и за уважаване на предявения насрещен иск.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа
страна, следното:
Първите три от ищците са
низходящи наследници по закон – дъщери на П.И.Ц.– б.ж. на гр. Д., роден на *** г. и починал на ***
г. – обстоятелство, което се установява от удостоверение за наследници изх. № ***.
Четвъртият ищец – Г.П.Ц. е бивша
съпруга на починалия, като бракът между двамата е прекратен с решение №
10/05.12.2008 г. по гр. д. № 905/2008 г. по описа на ДРС, в сила от 30.12.2008
г. От мотивите на съдебното решение се установява, че бракът на П. Ц. и Г.Ц. е
сключен на 02.06.1988 г., а към датата на прекратяването му, те се намират във
фактическа раздяла продължила над 17 години.
От представено по делото писмено
доказателство – договор за продажба от *** г., се установява, че на посочената
дата, председателят на *** – гр. Д. и П.И.Ц.сключват договор, по силата, на
който, Ц. придобива правото на собственост върху недвижим имот с адрес: гр. ***,
с площ от 57,57 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежаща изба №34 с площ от 2.53 кв.м, както и с 0.969 % ид.ч. от
сградата и 0.969% ид. ч.от правото на строеж върху мястото, върху което е изградена
сградата.
От схема № *** г. на *** – Д. и
удостоверение за идентичност на имот рег. № *** г. на ***, се установява, че
горепосоченият имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
на ***, одобрени със заповед № *** г.
С нотариална покана рег. № *** г.
на ***, връчена на С.С.Б. на 12.11.2018 г., дъщерите на П. Ц. са поканили
ответницата да освободи процесното жилище и да им предаде владението върху
същото. Определени са дата, час и място за предаване на владението върху
жилището – 17.11.2018 г., в 11.00 ч., в процесния имот. Не се представят
доказателства, а и не се твърди Б. да се е отзовала на отправената ѝ покана.
Видно от трудов договор №*** г.,
сключен между *** и П. Ц., последният е бил трудово ангажиран, като е заемал
при работодателя, длъжността „***“, с месечно възнаграждение в размер на 420
лева. Видно от издадено от ***
удостоверение, за периода от 2016 до 2018 г. вкл. Ц. е получил трудово
възнаграждение в общ нетен размер на 11641,67 лева. Трудовият договор е
прекратен със смъртта на П. Ц. – обстоятелство, което се установява от
изготвена по делото справка за актуалното състояние на трудовите договори,
приживе на починалото лице.
Ищците представят по делото 4 бр.
нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, всички на ***, а
именно: ***. От същите се установява, че през 2003 г. П. Ц. продава нива с площ
от *** дка в землището на ***, за сумата от 1604 лева, при данъчна оценка на
имота от 1603,44 лева. През 2006 г. Ц. продава притежаван в съсобственост с ***,
недвижим имот в *** за сумата от 3000 лева, а през 2014 г. П. Ц. продава два
недвижими имота в *** за общата сума от 1200 лева. Всички сделки са осъществени
на цени съвпадащи или близки до размера на данъчната оценка на имотите.
По делото е допусната и е
изготвена СТЕ, от приетото заключението, на която, се установява, че в
процесния недвижим имот са извършени подобрения, като изпълнените СМР
увеличават стойността на жилището със сумата от 1500 лева. Дейностите са
извършени през 2005 г., 2006 г., 2010 г., 2012 г. и 2017 г. Вещото лице е
посочило, че имотът е с висок процент на овехтяване.
По искане на страните, по делото
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели – от
ищеца – *** – без родство със страните, С.Ц.Б. – племенница на П. Ц. и И. К.Ц.
– роднина по сватовство с ищците, а за ответника – Б.П.А., А.П.К. и И.А.И. –
тримата без родство със страните, съседи на ответницата .
В показанията си св. К. сочи, че
познава ищците и е познавала П. Ц. от дълги години. След раздялата на П. и Г.,
четвъртата ищца заминала за ***, заедно с двете си дъщери /втората и третата от
ищците/, а Ц. останал да живее в семейното жилище. След развода последният имал
множество връзки, а по-късно заживял с ответницата. До смъртта на Ц., дъщерите
му го посещавали редовно, като оставали да нощуват в процесния апартамент. На
свидетеля е известно, че всички подобрения в имота са извършвани лично от П. Ц.,
като сочи, че същият по време на брака си с Г.Ц. е работел в сферата на
строителството. Споделял, че всичко, което има, след смъртта му, ще остане на
децата му.
От показанията на св. Б. се
установява, че до смъртта си П. Ц. е съжителствал с ответницата в процесния
имот. Всяка година, дъщерите на Ц. му гостували, като нощували в апартамента.
След смъртта на баща им, първите три ищци не били допускани до имота му, тъй
като Б. искала свободно да ползва имота. Всички ремонти в апартамента били
извършени лично от П. Ц., който имал познанията и способностите сам да извършва
СМР в имота.
Св. Ц. дава показания
кореспондиращи с очертаната от св. К. и св. Б., фактическа обстановка – след
смъртта на П. Ц., в апартамента останала да живее съжителстващата с него жена –
С.Б., която не допускала дъщерите на Ц. до имота, поради което се налагало те
да нощуват в хотел. Всички подобрения в имота били извършени лично от П. Ц.,
който бил много способен и можел сам да извършва различни строителни дейности.
В
показанията си водените от ответницата свидетели сочат едни и същи
обстоятелства, а именно, че процесният имот е собственост на П. Ц., че двамата
със С.Б. са извършили множество ремонтни дейности в апартамента, в който
живеят; СМР били осъществени от работници, а не от П. Ц., тъй като последният
бил в лошо здравословно състояние. Тримата свидетели на ответницата са нейни
съседи, поради което основават показанията си на лични и непосредствени
впечатления, относно извършваните в имота строителни дейности. Св. А. твърди,
че П. Ц. и С.Б. са получавали трудови възнаграждения в минимален размер, като
не му е известно Ц. да е продавал ниви, за да плати проведените в апартамента
СМР. Твърди, че бащата на ответницата им е дал сумата от 1000 лева за заплащане
на част от ремонтните дейности, като това твърдение не се потвърждава от други
доказателства по делото.
В
показанията си св. К. сочи, че му е известен спорът между С.Б. и дъщерите на П.
Ц. за процесния имот, тъй като ответницата не желае да го напусне. Приживе на Ц.
двамата с ответницата извършили множество ремонти в апартамента, като същите
били осъществявани от наети от тях работници, тъй като Ц. имал здравословни
проблеми. Сочи, че до смъртта на последния, неговите дъщери отсядали в
апартамента, при посещенията си в гр. Д..
В
показанията си св. И. заявява, че С.Б. има спор с дъщерите на П. Ц. относно
процесния апартамент, както и че ответницата е съгласна да освободи същия, но
това можело да се осъществи след известно време, тъй като щяла да се мести в
собствено жилище. Този свидетел също сочи, че Ц. е имал проблеми със сърцето,
но и че сам, с помощта на ответницата е пренасял тежки мебели – дивани,
канапета и др. Съдът констатира противоречие в показанията на св. И., доколкото
тя твърди, че е виждала за последен път дъщерите на Ц. в жилището, когато те
били деца, а същевременно сочи, когато посещавали баща си, дъщерите му нощували
в неговия апартамент.
От
показанията на двете групи свидетели се установяват по категоричен начин,
следните обстоятелства – П. Ц. и С.Б. живеят повече от 10 г. в процесния имот.
По време на съжителството им, в апартамента са извършени ремонтни дейности.
Когато посещавали баща си, неговите дъщери оставали да нощуват в жилището му, а
след смъртта на Ц., не били допускани там, тъй като имали спор със С.Б.. Съдът
не кредитира показанията на водените от ответницата свидетели, че всички СМР в
имота са били извършвани само от работници, като Ц. не е бил способен да осъществи
каквато и да е строителна дейност, поради здравословното си състояние. Воденият
от ответницата св. И. заявява, че всички стари мебели са били изнесени от, а
новите са били внесени в процесния имот, лично от Ц. и Б.. При твърдения, че Ц.
страда от болно сърце, то той не би имал възможността да извърши каквато и да е
тежка физическа работа, свързана с пренасяне на значителни товари. От друга
страна, съдът не кредитира твърденията, че всички ремонтни дейности в имота са
извършени от наети работници, доколкото отново в показанията на воден от
ответницата свидетел се сочи, че Ц. и Б. са получавали трудово възнаграждение в
минимален размер, обстоятелство, което значително би затруднило заплащането на
дължимите възнаграждения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл.108 ЗС, а насрещният - чл. 74, ал.2 ЗС вр. чл.72, ал.1 ЗС. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Така,
ищците носят тежестта да
докажат, че са придобили правото на собственост върху имота на соченото от него
основание. Ответницата по иска по чл. 108 ЗС носи тежестта да докаже, че владее
имота на валидно правно основание. При въведения насрещен иск за извършени
подобрения в имота, ответницата носи тежестта да докаже извършването на
конкретните СМР в имота, в т.ч. по време, вид, обем и стойност; че е
упражнявала фактическа власт върху имота като свой; че извършването на сочените
СМР е било със знанието и без противопоставянето на собствениците; стойността
на вложените труд, материали и средства; че увеличението на стойността на имота
вследствие СМР съществува и към момента на постановяване на решението за
заплащането им, както и какво е увеличението на имота вследствие всяко от
извършените СМР към настоящия момент. Ответниците по насрещния иск следва да
установят извършено изпълнение или наличие на правоизключващи, или
правопогасяващи обстоятелства, в т.ч. твърдяната от тях изтекла погасителна
давност.
Основателността на
ревандикационния иск по чл.108 ЗС се предпоставя от съществуването на
абсолютното субективно право на собственост за ищците върху процесния недвижим
имот, който се държи или владее от ответницата, без правно основание, поради
което ищците са лишени от възможността да упражняват фактическата власт върху
имота, като елемент от правото им на собственост. Ищците извеждат субективното
си право на собственост от фактическите твърдения, че първите три от тях са
наследници на починалия съсобственик, притежаващ ½ ид. ч. от имота, а
четвъртата ищца, притежава ½ от имота /респективно след смъртта на Ц. –
3/6/, доколкото същият е придобит в режим на СИО, по време на брака ѝ с П. Ц..
Съдът намира възражението на
ответника, за придобиване на правото на собственост поради изтекла придобивна
давност, за неоснователно. Владението е фактическо състояние, което включва два
елемента – упражняване на фактическа власт и субективно отношение - намерение
за своене на вещта. Държането също представлява упражняване на фактическа
власт, но тя вече се упражнява за другиго. Независимо какво е или би било
субективното отношение на държател към имота, упражняваната фактическа власт не
може да доведе до придобиване собствеността на имота по давност. Държател не би
могъл да придобие собствеността върху имот при твърдения за упражнявано
давностно владение, ако не демонстрира пред собственика намерението си да свои
имота. В процесния случай, ответницата няма качеството нито на владелец, нито
на държател. До смъртта на П. Ц., той и ответницата са живели във фактическо
съжителство, но имотът е бил собственост на починалия и неговата бивша съпруга,
като този факт е бил добре известен на ответницата. Потвърждение на този извод
се съдържа и в постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
на ДРП от 26.09.2018 г. по пр.пр.№1860/2018 г., в мотивната част, на което е
посочено, че в хода на извършената проверка, С.Б. е заявила, че не претендира
правото на собственост върху процесния апартамент и не отказва да предаде
владението върху имота на наследниците на П. Ц.. След смъртта си последният е
наследен от низходящите си по закон – първите три ищци. Ответницата не е
демонстрирала по никакъв начин пред наследниците на Ц. или пред четвъртата
ищца, че счита себе си за собственик на имота, както и желанието си да свои
същия. По делото не са налице данни, че П. Ц. е възприемал съжителстващата с
него жена за собственик на имота. Обяснимо, приживе на поиналия, ищците не са
предприели никакви действия по извеждане на Б. от апартамента, но след смъртта на
Ц., за ответницата не съществува каквото и да е правно основание да живее в
процесния имот, поради което ищците заявяват желанието си да упражняват
фактическа власт върху жилището.
На основание чл.5, ал.1 ЗН,
децата на починалия наследяват по равни части. Преди смъртта си П. Ц. е
притежавал 1/2 част от имота, поради което всяка от трите му дъщери наследява
по 1/6 част от имота. Четвъртата ищца е собственик на 1/2, респективно на 3/6
ид. ч. от апартамента, тъй като към датата на придобиване на процесния имот, тя
и П. Ц. са се намирали в граждански брак. Ищците установиха наличието на всички
предпоставки за уважаване предявения иск, а именно – собственици са на
процесния имот, при сочените от тях дялове в съсобствеността, като имотът се
владее или държи от лице, без правно основание, което не им позволява да
упражняват фактическата власт върху вещта. Искът по чл.108 ЗС е основателен и
като такъв, същият следва да бъде уважен изцяло.
По предявения насрещен иск, съдът
намира следното.
Претенция за подобренията, които увеличават
стойността на имота, намира правно основание в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС,
като същата може да бъде предявена от владелец, не и от държател /така ППлВС
№6/1974 г./ Подобрението се проявява в разликата между пазарната стойност на
имота след направените подобрения и пазарната стойност на имота, определени към
датата на приключване на устните състезания. За да се уважи предявеният иск
като основателен, твърдяното от ищцата по насрещния иск увеличение в
стойността на имота, вследствие извършените от нея подобрения, следва да
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането им. Движимостите, които могат да бъдат отделени без
съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане. Видно от изготвената
оценъчна експертиза и от становището на вещото лице, изразено в с.з., процесният имот е с висок процент на овехтяване.
По делото не се установи ответницата, като съжителстваща с П.в Ц., да е имала качеството на
владецелец или дори държател и в това качество да е извършила сочените подобрения върху имота. Действително, от събраните по делото
гласни доказателства се установи, че в периода преди подаване на исковата
молба, както и до приключване на устните състезания по делото, ответницата е
живяла в имота, но това не ѝ
придава автоматично качеството на владелец. За да може да се приеме, че Б. е владелец, е необходимо да се установи, че тя се е
считала за собственик на имота, упражнявала е фактическата власт върху същия,
за себе си, като е отричала, както правата на ищците, така и на съжителстващия с нея. Твърдения в този смисъл не са направени
по делото, респективно не са събрани доказателства в тази насока. Доколкото се
твърди, че ищците не са се противопоставили на извършването на подобренията, съдът намира това възражение е неоснователно, тъй като СМР са били извършвани от
наследодателя на първите три от ищците, в притежавания от него в съсобственост
с четвъртия ищец, недвижим имот. По делото се събраха доказателства, видно от които, през
годините, за които се твърди, че са били извършвани СМР, П. Ц. е продавал
недвижими имоти. Дали същият е заплащал извършването на дейностите им или сам е
извършвал същите е ирелевантно за спора, доколкото ответницата не е владелец на имота. С оглед горното, съдът намира предявения насрещен иск
с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 ЗС за неоснователен, поради
което същият подлежи на отхвърляне. Правото на задържане, каквото ответницата претендира да
има, също е правомощие само на добросъвестния владелец, какъвто тя не, поради
което това ѝ
възражение е неоснователно.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се следват сторените по делото
разноски, а именно - 70,62 лева – държавна такса. Ищците претендират присъждане
и на заплатено адвокатско възнаграждение, но доколкото по делото не е
представено доказателство за извършено плащане, съдът не присъжда разноски за
осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.С.Б., ЕГН ***,
с адрес: *** и постоянен адрес:***, че И.П.И.,
ЕГН ***, с адрес: ***; И.П.М., ЕГН ***, с
адрес: ***; С.П.К., ЕГН *** с адрес: *** и Г.П.Ц., родена *** г., ***, са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по *** на гр. Д., представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., ***, състоящ се от: две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ
от 57.57 кв.м, ведно с принадлежащата изба №34 с площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969%
ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при следните дялове в съсобствеността:
за И.П.И. – 1/6 ид. ч.; за И.П.М. – 1/6 ид. ч.; за С.П.К.
– 1/6 ид. ч. и за Г.П.Ц. – 3/6 ид. ч.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ***, с адрес: *** и постоянен адрес:***, да предаде на И.П.И., ЕГН ***, с адрес: ***; И.П.М., ЕГН ***
с адрес: ***; С.П.К., ЕГН *** с адрес: *** и Г.П.Ц., родена *** г., ***, владението върху недвижим имот с адрес: гр. Д., **.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН ***, с адрес: *** и постоянен адрес:***, да заплати на И.П.И., ЕГН ***, с адрес: ***; И.П.М., ЕГН ***
с адрес: ***; С.П.К., ЕГН *** с адрес: *** и Г.П.Ц., родена *** г., ***, сторените разноски по
делото, в размер на 70,62 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
връчването му на страните.
СЪДИЯ: