№ 4
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000900 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260609/03.10.2022 г., постановено по търг. дело № 2327/2018 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав на основание чл.710 и чл.711 от
ТЗ е постановил обща възбрана и запор върху имуществото на „Инженерконсулт“ООД;
прекратил е правомощията на органите на „Инженерконсулт“ООД; лишил е
„Инженерконсулт“ООД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и извършване на разпределение на
осребреното имущество.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от длъжника
„,Инженерконсулт“ООД с която се обжалва първоинстанционното решение, като
недопустимо и неправилно, с искане да бъде обезсилено, при условията на евентуалност
отменено поради съображения изложени във въззивната жалба.
Твърденията във въззивната жалба са, че съдът е постановил за решение с което е
прекратил правомощията на органите на длъжника и е постановил започване на
производство по осребряване на имуществото при положение, че не е влязло в сила
предходното решение на съда за откриване на производството по несъстоятелност и за
обявяването му в несъстоятелност. Твърди се в жалбата, че въпреки непосредственото
действие на решението по чл.630 ТЗ, респ. по чл.632 ТЗ обжалването му представлявало
1
пречка да се пристъпи към по-нататъшния ход на производството, вкл. и по осребряване
имуществото на длъжника, както и за извършването на последващо разпределение на
осребените активи.
Твърди се също така, че решението е недопустимо и неправилно и поради това, че са
налице неприключили спорни производства по чл.694 от ТЗ, поради което и не
съществувала яснота по въпроса измежду кои кредитори и за какви вземания ще продължи
производството по несъстоятелност, вкл. и кои от тях с какво вземане и при каква
привилегия ще участват в разпределението на осребеното имущество. Твърди се също така,
че първоинстанционният съд не е отчел извършеното в хода на делото удовлетворяване на
вземанията на отделни кредитори по отношение на които индивидуалното принудително
изпълнение не е било спряно. Поради това и решението било постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила тъй като преди постановяването му съдът по
несъстоятелността е следвало да изясни и какво е актуалното финансово състояние на
длъжника.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Инвестбанк“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 31.07.2019г.,
постановено по т.д.№ 2327/2018г. на СГС, VІ-17с-в е обявена неплатежоспособността на
„Инженерконсулт“ООД , определена е началната й дата, открито е производство по
несъстоятелност на дружеството, обявено е в несъстоятелност и е постановено
прекратяването на дейността на предприятието и производството по несъстоятелност е било
спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
Не е спорно, а и се установява от справка в ТР по партидата на длъжника, че с две
постановени от съда по несъстоятелността решения, последното които е от 18.05.2022г.
производството по несъстоятелност е било възобновено на основание чл.632 ТЗ.
Не са налице сочените във въззивната жалба на „Инженерконсулт“ООД пороци на
решението със съдържание по чл.711 ТЗ, които да водят до неговата нищожност.
Обжалваният съдебен акт съдържа всички реквизити предвидени в процесуалния закон- чл.
236, ал.1 от ГПК и при извършената дължима служебна проверка съгл. чл. 269 ГПК относно
валидността му въззивният съд не констатира пороци, които да водят до нищожност на
обжалвания съдебен акт.
Всъщност доводите и твърденията на жалбоподателя се отнасят не до нищожността, а
2
до евентуалната недопустимост на постановения от първоинстанционния съд акт със
съдържание по чл.711, ал.1, т.2, т.3, т.4 и по т.5 от ТЗ, които доводи обаче разгледани по
същество са основателни.
Постановеното при условията на чл.632, ал.1 ТЗ първо решение за откриване на
производство по несъстоятелност и с пристъпване направо към обявяване в несъстоятелност
на длъжника не представлява решение по чл. 710 от ТЗ, за да е необходимо развитие на
предходна процедура по предложен план за оздравяване с нейното приключване с влязъл в
сила съдебен акт, както неоснователно се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя, а се касае за констатирана още в началния етап на производството липса на
достатъчно средства, които да обезпечат нормалния ход на производството – напр. за
възнаграждение на синдика, оценител и пр. разходи необходими за осребряване и
последващо разпределение на имуществото на длъжника, която липса именно е обусловило
приложението на нормите на чл.632 и следв. от ТЗ в хода на това производство.
При разпоредбите на чл. 632, ал.1 и следв. от ТЗ съдът не проверява формално
доколко и дали са налице предпоставките за обявяване на длъжника в несъстоятелност, а
преминава направо в производство по чл. 632, ал. 1 от ТЗ с постановяване на решение за
обявяване на длъжника в несъстоятелност с всички последици от това – прекратяване
правомощията на органите на длъжника, налагане на общ запор и възбрана, респ.
пристъпване към осребряване на имуществото на длъжника, с последващо извършване на
разпределение на осребреното имущество измежду кредиторите с приети вземания, което
следва да става, разбира се, след отпадане на пречките за движението на производството по
несъстоятелност. Тези последици настъпват Ipso jure, като отбелязването им в диспозитива в
съдебния акт има само констативен, а не конститутивен характер, тъй като настъпването им
е обусловено от самото обявяване на длъжника в несъстоятелност. В случай, че все пак
съдът по несъстоятелността намери, че с оглед достигане на по-голяма яснота и прецизност
по отношение на участващите в производството лица, както и за третите лица, е необходимо
тези последици да намерят отражение в диспозитива на постановения съдебен акт, няма
пречка да това да се стори по пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка в
решението, с което вече длъжникът е бил обявен в несъстоятелност, поради това, че в
диспозитива на постановения съдебен акт не са намерили отражение становища личащи от
мотивите му, но не и да постановява отделен самостоятелен акт с допълнителното
съдържание по чл.711 от ТЗ, както незаконосъобразно е процедирал съдът в настоящия
случай.
Предвид горното САС намира, че след като с предходно решение длъжникът е бил
обявен в несъстоятелност и е била прекратена дейността на търговското предприятие, няма
как да се разисква въпросът за продължаване на дейността чрез план за оздравяване, както
неоснователно счита жалбоподателят. Във възобновеното по чл.632, ал.2 ТЗ производство
могат да продължат единствено действията по същинско принудително изпълнение,
изразяващи се в осребряване имуществото на длъжника като оздравяването няма
приложение.
3
Предвид изложеното следва да се направи извода, че така постановеното съдебно
решение по чл.710 ТЗ е недопустимо. В съдебната практика и правна доктрина не
съществува спор, че съдебното решение е процесуално недопустимо, когато съдът е
нарушил важните процесуални норми, които уреждат процесуалните условия, при
наличието на които има право да постанови съдебния си акт, като настоящия случай е
именно такъв. Затова, когато решението на първоинстанционния съд е прието за
недопустимо, въззивната инстанция, въобще няма право да пристъпи към проверка на
правилността му съобразно доводите на жалбоподателя, като същото подлежи на
обезсилване и така следва да се процедира и в настоящия случай.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260609/03.10.2022 г., постановено по търг. дело №
2327/2018 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав на основание чл.710
и чл.711 от ТЗ е постановил обща възбрана и запор върху имуществото на
„Инженерконсулт“ООД; прекратил е правомощията на органите на „Инженерконсулт“ООД;
лишил е „Инженерконсулт“ООД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и извършване на разпределение на
осребреното имущество, като процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4