Р Е Ш Е Н И Е № 65
Гр. Сливен, 10.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 67 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Г.И.Г. *** срещу Решение №
РД15-253/12.02.2018 г. на Кмета на Община Сливен В ЧАСТТА му по т. 2 и т. 3. Оспорването
намира правното си основание в нормата на чл. 40 ал. 2 от Закона за достъп до
обществена информация, като образуваното съдебно производство се движи по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият твърди, че със Заявление вх. № 9400-2342/29.01.2018
г. е поискал от Кмета на Община Сливен да му бъде предоставен достъп до
обществена информация в три точки, като на поставените въпроси Кметът е
отговорил формално, на въпрос № 2 отговорил само като обща стойност на
разходите, без да ставало ясно какви материали, услуги и др. се ползват от
общинските съветници, а по т. 3 отговорил, че няма
лимит на отчитаните разходи на общинските съветници,
без да посочи обща средна сума за месец или годишно. Твърди, че информацията,
до която се иска достъп в подаденото заявление е точно определена както по
съдържание, така и по вид, характер, произход, обхват и местонахождение и е
поискана от компетентен орган. При формиране на волята си Кметът на Община
Сливен не бил изложил никакви мотиви защо не отговаря подробно на искането за
достъп, което съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Позовава се на чл. 34 ал. 4 от ЗМСМА, съгласно който пътните и други
разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета, се
поемат от общинския бюджет. Формалният отказ на кмета на практика се
приравнявал на отказ за предоставяне на обществена информация. Към обжалваното
решение към т. 3 не били представени също и документи, от които да се даде
отговор на поставените въпроси. Моли съда да отмени атакуваното решение в
частта му по т. 2 и т. 3 и да върне преписката за ново подробно произнасяне по
поставените въпроси в заявлението. Претендира разноски.
В с.з. жалбоподателят Г. Г., редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. С. от
АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че
информацията е непълна и препращането към друг документ създава още по – голяма
съмнителност за какво са сторени разходите. Препращането към други, вече
публикувани актове, не давало нито възможност за конкретизация, нито за пълнота
на исканата информация. Това било свидетелство за непрозрачност при
управлението на разходите. Моли съда да отмени обжалваните части на
административното решение с претенция за разноски.
В с.з. административният орган Кмет на Община Сливен, редовно и своевременно
призован, се представлява от упълномощен юрк. М. С.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че жалбоподателят не
е поискал достъп до определени документи, а отговори на поставени въпроси.
Органът предоставил информацията такава, каквато е налична при него, като
заявителят бил препратен към сайта на общината, за да се запознае с пълните
отчети за изразходваните средства. Общината била предоставила информацията в
пълния обем, в който информацията се съхранява при нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.01.2018 г. Г.И.Г.
подал Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9400-2342,
адресирано до Кмета на Община Сливен. Заявено било желание да бъде предоставена
информация по следните въпроси: „1. Какви са определените възнаграждения на
общинските съветници за участието им в заседания на
Общинския съвет и постоянните и временни комисии? Моля да посочите решението, с
което са определени и да го приложите към отговора си.; 2. В какъв размер са
представените разходи за разноски за дейността на общинските съветници общо за Общинския съвет и по групи, както и какви
видове дейности (консултации, гориво, стоки?) включват?; 3. Има ли определен
лимит за разходите за разноски на общинските съветници?”.
В отделен абзац заявителят е посочил, че желае да получи исканата информация в
следната форма: преглед на информацията в оригинал или копие и копия на хартиен
носител.
По постъпилото
заявление, на 12.02.2018 г. Кметът на Община Сливен се произнесъл с Решение №
РД 15-253, с което постановил следното: „По т. 1 от заявлението: Виж Решение №
13 на Общински съвет –Сливен от 18.12.2015 г. Решенията са публикувани на
официалната интернет страница на Общински съвет Сливен: http://obs.sliven.bg/uploads/files/reshenia/Reshenia_2015_12_18.pdf.; По т. 2: Издръжка
Общински съвет Общо разход: 30 576,00 лв., както следва за: - материали:
5 243,00 лв.; - услуги: 18 951,00 лв.; - други: 6 382,00 лв.
Месечните финансови отчети на Община Сливен за разходваните средства са
публикувани на официалната интернет страница на Общината: www.sliven.bg в раздел „Бюджет и
финанси“; По т. 3: Няма лимит.“.
Решението е връчено
лично на адресата Г.И.Г. на 13.02.2018 г., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне. Жалбата срещу същото в частта по т. 2 и т. 3 е подадена
до настоящия съд, чрез административния орган, на 16.02.2018 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата, като
подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като частично основателна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално, териториално и персонално
компетентен орган (по арг. от чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ,
във вр. с чл. 38 от ЗМСМА), поради което е валиден. Съгласно
чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на
общината е орган на изпълнителната власт и като такъв, съобразно чл. 3 ал. 1 от
ЗДОИ се явява задължен субект по смисъла на тази норма. При постановяване на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което мотивира съда да приеме същия и за процесуално законосъобразен. Освен
валиден и процесуално законосъобразен, актът на Кмета на Община Сливен в
неговата оспорена част се преценява от настоящата съдебна инстанция като незаконосъобразен
по т. 2 и съответен на относимите материалноправни
разпоредби по т. 3, при следните съображения:
Административното
производство, приключило с постановяване на оспорения административен акт, е
започнало по писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено по
реда на чл. 24 от ЗДОИ с искане, формулирано в три конкретни въпроса.
Информацията, обективирана в оспореното решение се
оспорва в частта му по т. 2 и т. 3, с твърдение, че на поставените въпроси е отговорено формално, а не подробно. При съобразяване с конкретиката и формулировката на въпрос № 3 в заявлението и
дадените от задължения субект отговори в процесното
решение, съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за проявен от органа
формализъм е необосновано. Видно от Заявление вх. № 9400-2342/29.01.2018 г., поставеният
въпрос № 3 е следният: „Има ли определен лимит за разходите за разноски на общинските
съветници?“. На така поставения въпрос задълженият
субект е дал следния отговор: „Няма лимит“. Предвид ясната формулировка на
въпроса, даденият на същия отговор напълно удовлетворява заявителя, доколкото е
конкретен и изчерпателен. Необосновано в тази връзка се твърди от
жалбоподателя, че органът е дал формален отговор, без да посочи обща средна
сума за месец или годишно, доколкото подобна информация заявителят въобще не е
поискал. Поставеният въпрос е конкретен, такъв е и даденият на същия отговор от
задължения субект. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира жалбата в тази
част за неоснователна.
На следващо място,
оспорва се и решението на Кмета на Община Сливен в частта му по т. 2, в която
част жалбата се преценява като основателна. Поставеният в процесното
заявление въпрос № 2 е със следното съдържание: „В какъв размер са
представените разходи за разноски за дейността на общинските съветници общо за Общинския съвет и по групи, както и какви
видове дейности (консултации, гориво, стоки?) включват?“. На този въпрос
задълженият субект е дал следния отговор: „Издръжка Общински съвет Общо разход:
30 576,00 лв., както следва за: - материали: 5 243,00 лв.; - услуги: 18 951,00
лв.; - други: 6 382,00 лв. Месечните финансови отчети на Община Сливен за разходваните
средства са публикувани на официалната интернет страница на Общината: www.sliven.bg
в раздел „Бюджет и финанси“. От така формулирания отговор следва, че органът е
отговорил само на първата част от въпроса, касаеща
общият размер на разходите за дейността на общинския съвет, както и самите
разходи по групи. Не е отговорено обаче на
поставената във въпроса конкретика, а именно: какви
видове дейности включват тези разходи, в т.ч. консултации, гориво и стоки.
Препратката, направена от органа към официалната интернет страница на Община
Сливен и по – конкретно месечните финансови отчети, публикувани в раздел
„Бюджет и финанси“ не дават също отговор на така поставения въпрос. Същите
съдържат обобщаваща информация, като в параграф „Разходи“ същите са посочени
общо в раздел „Персонал“ по отделни параграфи, както следва: заплати и
възнаграждения за персонал, нает по трудови и служебни правоотношения, други
възнаграждения и плащания за персонала, осигурителни вноски, издръжка, лихви,
социални разходи, стипендии, субсидии, придобиване на нефинансови активи,
капиталови трансфери, предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина,
резерв за непредвидени и неотложни разходи. В този показател от месечния
финансов отчет липсва каквато и да било обособеност на разходи за издръжка на
Общинския съвет, в която насока е исканата от настоящия оспорващ обществена
информация. Следователно, с отговора на въпрос № 2 в процесното
решение исканата от Г. информация не е предоставена в нейния пълен обем,
въпреки изричното й посочване в Заявление вх. № 9400-2342/29.01.2018 г., а
именно - какви видове дейности включват разходите на Общински съвет Сливен, в
т.ч. консултации, гориво и стоки. В тази й част жалбата се явява основателна и
следва да бъде уважена, като преписката се върне на задължения субект за
произнасяне по поставения въпрос № 2 в Заявление вх. № 9400-2342/29.01.2018 г.
Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата в частта, с
която се обжалва т. 3 от Решение № РД15-253/12.02.2018 г. е неоснователна.
Основателна е и следва да се уважи жалбата срещу т. 2 от цитираното решение,
като преписката в тази й част се върне на задължения субект за ново произнасяне
по въпрос № 2 от Заявление вх. № 9400-2342/29.01.2018 г., при съобразяване с
мотивите в настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на
делото, с частично уважаване на жалбата и съразмерно с уважената част на
оспорването, следва да се уважи претенция на жалбоподателя за разноски в размер
на 155,00 (сто петдесет и пет) лева и претенция на административния орган за
разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева, определени съобразно разпоредбата
на чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. трето и пето от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Г. *** срещу т. 3 от Решение № РД15-253/12.02.2018
г. на Кмета на Община Сливен.
ОТМЕНЯ т. 2 от Решение № РД15-253/12.02.2018 г. на Кмета на Община Сливен и
ВРЪЩА преписката на същия орган за ново произнасяне по т. 2 от Заявление вх. №
9400-2342/29.01.2018 г., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Община Сливен разноски в
размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,*** разноски в
размер на 155,00 (сто петдесет и пет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБългария
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: