Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.2019
г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2190 по описа за
Производството е образувано по искова молба на Ц.А.И. срещу И.Д.И., с която се иска
прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответника.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи,
както и същите са във фактическа раздяла от 18 години, а като причина за същата
сочи системното неглижиране на семейните задължения от
страна на съпруга. Заявява, че с течение на времето това поведение на ответника
е станало трайно и последният дори е напускал семейното жилище за дълги периоди
от време. Твърди, че след фактическата им раздяла ответникът е заживял на
семейни начала с друга жена, като от тази връзка същият има и низходящи.
Назначеният особен представител на ответника
изразява становище за неоснователност на
иска, включително в частта относно вината за разстройството на брачната връзка.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод
по вина на ответника.
Особеният представител на ответника заема
становище, че са налице условията за прекратяване на брака, но заявява, че не
са събрани достатъчно доказателства, за да се установи по безспорен начин, че
вината за това е на ответника.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на
9.7.1995 г. в гр. Плевен.
От брака си страните имат едно дете – Мариета Ивайлова И., която понастоящем е пълнолетна.
От показанията на св. Мариета
И. – дъщеря на страните, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, почиващи на нейни преки дългогодишни впечатления, се
установява, че родителите й са се разделили още когато тя е посещавала детска
градина, както и че причината за раздялата им се корени в поведението на баща
й, който е злоупотребявал с алкохол и е посягал на майка й. Установява се също,
че след раздялата с майка й баща й има деца от друга жена, както и че не е
полагал никакви грижи за самата нея.
При така установените факти, съдът намира
предявения иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между страните, за доказан по основание. От установената по делото фактическа
обстановка може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните
липсва взаимно уважение, привързаност и разбирателство. Налице е непоправимо
разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се
възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и
безспорно установена фактическа раздяла между съпрузите, с което е нарушен
принципа установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите.
Установеното отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна, лишена от
социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в
отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на
чл. 49, ал. 1 СК.
По направеното искане за прекратяване на
брака по вина на съпруга, съдът съобразява показанията на св. Мариета И., като достигна до извод за основателност на това
искане. От посочените гласни доказателства се установяват твърденията в
исковата молба относно противобрачното поведение на
ответника – неглижиране на семейните задължения, изразяващо се в
напускане на семейното жилище, както и в съжителство на съпружески начала с
друга жена.
Нещо повече, св. И. заявява, че след раздялата на родителите й ответникът има
деца от друга жена, а ищцата е била принудена да полага грижи за нея, без да
срещне подкрепа за това от бащата.
След прекратяване на брака съпругата ще запази
брачното си фамилно име – И., предвид липсата на отправено искане в обратната насока.
След прекратяване на брака страните не си
дължат издръжка, предвид липсата на отправено искане в обратната насока.
Страните нямат искания за ползване на
семейното жилище, което е собственост на трето за делото лице.
По
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК
и с оглед искането на ищцата, разноските по брачното дело следва да бъдат
възложени на виновния съпруг. Ето защо ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса за развода, който съдът
определя в размер на 50.00 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от 625.00 лева, представляваща направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 9.7.1995 г. в гр. Плевен между Ц.А.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН **********, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругът И.Д.И., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Ц.А.И. да запази
брачното си фамилно име – И..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си
дължат издръжка.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да заплати на Ц.А.И.,
ЕГН ********** сумата от 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева – направените
в производството разноски.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново
държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева за допускане на развода, както
и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: