Р Е Ш
Е Н И Е
№
55
гр. Русе, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия в открито заседание на 16 януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Тодорка Недева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 566
описа за 2018 г., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищцата
Р.Р.Х. твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №
29/2014г. по описа на Силистренския окръжен съд М.Н.Н.е призната
за виновна в това, че на 17.09.2013г. по път П-21 Русе-Силистра, при управление
на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СС ***РВ, нарушила правилата за
движение по пътищата, конкретно нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2,
т. 1 от ППЗДвП, както и разпоредбата на чл. 16, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и по този начин, навлизайки в лентата за насрещно движение виновно
причинила ПТП с движещия се в срещуположната посока лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.
№ СО ***ХМ. Вследствие на ПТП настъпила смъртта на Г.Р.Х.-
брат на ищцата, и е причинена тежка телесна повреда на пътуващия в лек
автомобил „Пежо Партнер“
П.Х.И. Излагат се обстоятелства относно начина, по който това събитие се е
отразило върху живота на Р.Р.Х., с оглед близките
отношения с брат й, обстоятелството, че са живели в един дом и са си помагали и
подкрепяли. Тя е била по-малката и винаги възприемала брат си като по-голям и
закрилник, с оглед на което, предвид преживените негативни емоции се претендира
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ постановяване на съдебно решение, с което
ответника - Застрахователна компания „Уника“ АД-София,
с която имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ водачът на
МПС „Шкода Октавия“ - М.Н.Н.,
да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания,
вследствие смъртта на брата на ищцата - Г.Р.Х, починал в резултат на ПТП, в
размер на 100 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.09.2013 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът
Застрахователна компания „Уника“ АД-София, представлявано
от изп. директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., е подал
отговор на исковата молба, в който се взема становище, че предявеният иск е
неоснователен. Обсъдено е ТР № 1/2016 г., като се твърди, че в случая няма
доказателства за наличието на изключение по това ТР и не се касае за лице,
което има право да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е
доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди. Освен по основание, претенцията се оспорва и по размер, като се
твърди, че тя не съответства на справедливите разпоредби, уредени в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се и възражение за наличие на съпричиняване при настъпване на ПТП.
Изцяло се оспорва иска за присъждане на лихви, като неоснователен. Ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С
влязла в сила присъда по НОХД № 29/2014 г. по описа на Силистренския окръжен
съд, постановена на 19.03.2014 г., М.Н.Н.е призната
за виновна за това, че на 17.09.2013 г.
около 16.00 ч. по път П-21 Русе – Силистра, при управление на МПС л.а. марка
„Шкода“ с рег. № СС ***РВ е
нарушила правилата за движение по пътищата, вследствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на Г.Р.Х.и тежка телесна повреда на П.Х.И -
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, и е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца, чието изпълнение, по реда на чл. 66 НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години. Съответно, е лишена от право да
управлява МПС за срок от 2 години и 4 месеца.
В
подкрепа на твърденията на ищцата по делото са разпитани свидетелите Р.Г.Х.–
баща на ищцата, В.В.М.и Н.В.Л., които изнасят данни за
отношенията между Р.Х. и нейния брат и за това как се е отразил инцидентът
върху ищцата. От показанията им се установява, че до настъпване на процесното ПТП ищцата – Р.Х. и брат ѝ – Г.Хса
живеели заедно с родителите си в едно домакинство гр. Мартен. В периода на
израстване били заедно на детска градина, в началното училище в гр. Мартен и
после заедно учили в гр. Русе. Разликата във възрастта им била 2 години и 5-6
месеца. Братът винаги се грижел за ищцата, закрилял я и отношенията им били
много близки, между тях имало специална връзка. Тя постоянно търсела неговите
съвети, излизали и играели заедно. При научаване за инцидента Х. била в шок,
почти припаднала, не искала да повярва какво се е случило. След смъртта на брат
си тя се затворила в себе си, постоянно била тъжна, изпаднала в депресивно състояние,
посещавала психолог, брат ѝ много ѝ липсвал и казвала, че никога
няма да забрави връзката, която са имали.
Съдът
намира, че тези показания следва да се кредитират изцяло като безпротиворечиви и логически свързани.
Данните,
изнесени от Р.Х, съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото, предвид роднинските му отношения с ищцата. Те се
кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и се подкрепят от него.
Във
връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е допуснато
провеждането на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от
заключението по която се установява, че към момента на настъпване на инцидента Г.Хе
бил без поставен предпазен колан. Предвид многобройните наранявания и получени несъвместими
с живота механични увреждания, както и значителните деформации по автомобила, вещите
лица приемат, че ако при ПТП на 17.09.2013 г. Г.Хе бил с поставен предпазен
колан, то уврежданията му не биха били с по-малка тежест.
Съдът
намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като
неоспорени, компетентни и обективни.
Анализът
на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Постановената
присъда по НОХД № 29/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд на основание
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 413,
ал. 1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно
легалната дефиниция на договора за застраховка "Гражданска
отговорност", установена в разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.),
със сключването на същата застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. В процесния случай, за да бъде уважен прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на
елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), както следва:
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата,
че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
както и валидността й към датата на произшествието, не са предмет на спор между
страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 17.09.2013 г.
Кръгът
на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен
близък е регламентиран по императивен начин в чл. 493а, ал. 3 и 4 от КЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби, в
съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В
конкретния случай ищцата като сестра на починалия не е изключена от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалия. В случая по делото се установява, че ищцата и нейният брат са съжителствали в
общо домакинство, поддържали са изключително близки отношения. Същите са
разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. С оглед изложеното, съдът приема,
че освен формалната връзка на родство между ищцата и починалия e била
установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищцата е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на своя брат, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Налага
се изводът, че в случая са налице предпоставките на предвиденото в чл. 439 а,
ал. 4 от КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от разширения
семеен кръг.
При
така констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи
причинените на ищцата неимуществени вреди, с оглед изложеното, предявеният иск се явява доказан
по основанието си. Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени
вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост,
съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на
посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве
на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид
конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и
интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания.
За
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., отговорността по отношение
на разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Исковата
претенция е предявена на 24.08.2018 г. Настоящият състав намира, че горната
разпоредба противоречи на европейскотото на ЕС,
доколкото е предвидена определена максимална сума, по-малка от посочените в чл.
1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, чийто чл. 9, ал. 1 предвижда,
че „Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат
да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3,
да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми:
а)
в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б)
в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.”
При
констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът
е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното
право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното
право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват
общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква
отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Необходимо
е нормата на Директивата да е ясна, прецизна и безусловна, т.е. да не оставя
възможност за преценка. В тази връзка Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело
С-277/12 с предмет преюдициално запитване дава следното тълкуване: „задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования
съгласно приложимото към спора по главното производство национално право“, а „Член
3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5“.
Решенията
по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България, съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК.
За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключи. При определяне размера на причинените неимуществени вреди,
съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба много близък човек –
брат на ищцата. До момента на настъпване на смъртта на Георги Христов, двамата
са живеели в един дом заедно със своите родители. Помагали са си взаимно, били
сплотени и разчитали един на друг. Братът бил закрилник и приятел на ищцата Р.Х.
и до настоящия момент не може да преживее нелепата загуба и да превъзмогне
мъката си.
При
това положение следва да се приеме, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди следва да се репарират със сумата от 50 000 лева, който размер, според
съда, съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. С оглед заплатената от ответната страна сума в размер на 5000 лв. по
открита на името на ищцата банкова сметка, ***, следва да се редуцира до 45 000
лв. Над този размер претенцията следва да се отхвърли. В тази връзка, съдът
намира за необходимо да обсъди депозираната от ответника молба от 15.01.2019г.,
в която е направено възражение за изпадане в забава на ищцата, поради
непредоставяне на банкова сметка. ***, че горното възражение не следва да бъде
обсъждано по същество, тъй като е направено извън процесуалните срокове.
При
този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от ответната страна
възражения за съпричиняване от страна на починалия, изразяващо се в шофиране
без обезопасителен колан. От ангажираните специални знания на вещите лица се
установява, че леталният изход би настъпил с или без ползване на предпазен
колан от починалия. По изложените съображения, не са налице основания за
намаляване на така определения от съда размер на дължимото застрахователно
обезщетение.
Въведеното
от ответника възражение за погасяване на вземането за лихва за забава по
давност се явява основателно. В хипотезата на непозволено увреждане началният
момент на обезщетението за забава е посочен в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането
към деликвента става изискуемо и без покана - от деня
на настъпилото увреждане. В областта на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят следва да обезщети реално
претърпените вреди от третото лице, в т. ч. и законната мораторна лихва. Ето
защо са несъстоятелни доводите на ответното дружество, че няма как да бъдат
претендирани лихви за периода до постановяване на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018
г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно практиката на ВКС и съдилищата в страната,
вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" от ЗЗД, считано от деня
на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение за
непозволено увреждане. Следователно искът за лихва е основателен за период,
считано от три години преди завеждането му до окончателното изплащане на
сумата, или от 24.08.2015 г., а за периода от 17.09.2013 г. до 23.08.2015 г.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адв. В.В. следва да бъде
присъдена сумата от 1765 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от него на ищцата безплатна правна помощ, определено съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и изчислено пропорционално на уважената част от
иска.
По
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че такива се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената
част от исковете, като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 2017
лева от общо 4034 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещи лица (504
лева) и юрисконсултско възнаграждение (3530 лева). Изчисленото юрисконсултско възнаграждение е в минимума по
Наредба 1/09.07.2004 г., поради което не са налице основания за редуцирането му
във връзка с отправеното възражение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РОС дължимата държавна такса в размер на 1 800 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК върху уважения иск.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“ АД-София, ЕИК *********,
район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.Х.,
ЕГН **********,***, сумата от 45 000 лева - обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г.Р.Х,
починал вследствие на ПТП на 17.09.2013г., причинено от М.Н.Н.,
с която дружеството има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 24.08.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за разликата над 45 000 лева до претендираните
100 000 лева като неоснователен по размер, както и ОТХВЪРЛЯ иска за законна
лихва за периода от 17.09.2013г. до 23.08.2015 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“ АД-София, ЕИК
*********, район Възраждане, бул.
„Тодор Александров“ № 18, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В., адвокат при Адвокатска колегия Русе, с адрес гр. Русе,
ул. „Драма“ № 15, сумата от 1765 лева - адвокатско
възнаграждение за предоставената от него на ищцата Р.Р.Х.,
с ЕГН ********** безплатна правна помощ по гр. д. 566/2018 г. на РОС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Р.Р.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна
компания „Уника“ АД-София, ЕИК *********, район
Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т.
сумата от общо 2017 лева деловодни
разноски / 1765 лева - юрисконсултско възнаграждение
и 252 лева за експертизи/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“ АД-София, ЕИК
*********, район Възраждане, бул.
„Тодор Александров“ № 18, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РОС сумата от 1 800 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: