Решение по дело №2630/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1074
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20182120202630
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1074

гр.Бургас, 20.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми наказателен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                              

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 2630 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по жалба на К.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №18-0769-000918/26.04.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР гр.Бургас, Сектор Пътна полиция гр.Бургас, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се налага глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като нарушението било маловажно. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява лично и се представлява от адв.М.Т., който поддържа жалбата, като доразвива довода за приложение на чл. 28 ЗАНН. Допълнително посочва, че НП било с неясно съдържание, което го правило незаконосъобразно.

За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.4, НП е връчено на жалбоподателя на 04.05.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на 08.05.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 27.07.2017г. около. 09.40 часа в гр.********” до завод „К.” К.П.П., ЕГН: **********, управлявала лек автомобил „С.И.“ с рама № *******, без поставен регистрационен номер. Автомобилът бил забелязан от полицейски инспектор, който извикал за съдействие екип на КАТ. На място пристигнал свидетелят Й.И.- младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция”- гр. Бургас, който пристъпил към проверка. В хода на същата се установило, че МПС-то няма регистрационни табели и не е регистрирано по надлежния ред. Св. И. съставил АУАН с бланков номер 781241, който бил връчен на жалбоподателката за това, че е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.  След това И. извикал екип от Второ РУ на ОДМВР- гр. Бургас.

Във връзка с горното било образувано ДП, прекратено с прокурорски акт – Постановление от 19.03.2018г., с което материалите били изпратени на АНО за извършване на преценка относно ангажиране административно – наказателната отговорност на жалбоподателката. Разглеждайки материалите наказващият орган е констатирал извършването от П. на нарушение както следва:

1)  управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП. Било издадено обжалваното наказателно постановление, като в него бли посочено, че се издава на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на въпросната дата е управлявал МПС-то, нито че скоростта му на движение е била по-ниска от посочената, но сочи нередовности на административнонаказателната процедура.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като доводите в тази насока са неоснователни. Макар и синтактично неиздържано, НП е достатъчно ясно и съдържа всички факти, необходими за описание на нарушението. Разминаване има с АУАН дотолкова, че в последния е записано, че липсват регистрационни табели. Това обаче е един допълнителен елемент от обективна страна, който не влияе на нарушението, за което е била ангажирана отговорността на жалбоподателката. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Въпреки това, съдът намира, че са допуснати нарушения в производството, който засягат неговото законосъобразно протичане и завършване и по-точно- нарушена е разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, когато се установят признаци на извършено престъпление в административнонаказателното производство, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН на 27.07.2017г., като същевременно е образувано  и ДП. Преписката е изпратена, без обаче наказващия орган да прекрати образуваното административнонаказателно производство. След като не е прекратено производството, за наказващия орган не е отпаднало задължението да издаде наказателно постановление, в предвидения от закона 6-месечен срок от съставянето на акта. Като не е сторил това, а е издал наказателно постановление след близо девет месеца след съставянето на АУАН, наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение.

Този извод произтича от тълкуването на чл. 36 ЗАНН. В чл.36, ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административно-наказателното производство се образувано със съставяне на АУАН срещу определено лице. Теорията приема, че АУАН има три функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Обвинителната функция се състои в това, деянието, съставляващо административно нарушение, да е сведено до знанието на неговия автор, въз основа на което, последният да бъде подведен под отговорност, респективно да научи в какво се обвинява и да може да организира защитата си.

Единственото изключение от правилото на ал.1 е уредено от хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която административно-наказателното производство може да се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на същото деяние е било образувано наказателно преследване, което обаче е прекратено от органите на съда или прокуратурата. От изложеното следва, че законодателят отдава преимущество на наказателното производство, като в случаите, когато първо е било образувано административнонаказателно, то същото следва да се прекрати, тъй като се получават две висящи производства за едно и също деяние срещу едно и също лице. Издаденото наказателно постановление би се явило законосъобразно само ако наказващият орган беше спазил императивното си задължение по чл.33, ал.2 от ЗАНН да прекрати образуваното вече административнонаказателно производство, като въз основа на прокурорското постановление, в съответствие с чл.36, ал.2 от ЗАНН, без да бъде съставян нов АУАН, той е имал възможността да издаде наказателно постановление. В този случай 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, би започнал да тече от датата на получаване на прокурорския акт и на 26.04.2018г. не би бил изтекъл.

С оглед на изложеното, след като административнонаказателното производство образувано със съставяне на АУАН на 27.07.2017г., не е било прекратено, то наказателното постановление от 26.04.2018г. е издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, е съществено процесуално нарушение, което води до отмяната му, като незаконосъобразно, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Ето защо, обжалваното решение, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление. В този смисъл е и Решение № 748 от 07.05.2014 г. по н. д. № 361 / 2014 г. на Административен съд – Бургас.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0769-000918/26.04.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР гр.Бургас, Сектор Пътна полиция гр.Бургас, с което на К.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се налага глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.