№ 1896
гр. Варна, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501508 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:42 часа се явиха:
Въззивната страна М. К. Т., редовно призован, явява се лично; не се
представлява.
Въззиваемата страна НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призован; не се явявя представител.
Контролираща страна Окръжна прокуратура – Варна, редовно
призована; представлява се от В.Д. - прокурор от ОП – Варна.
В-к Т.: Да се даде ход на делото.
Прок. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
1
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от
закрито заседание № 3390/ 28.09.2021г.
В-к Т.: Поддържам въззивната и частна жалби, в частта за разноските, с
която моля да бъде допълнен доклада по делото.
Прок. Д.: Запозната съм с доклада на делото,0 нямам възражения. Не се
противопоставям да се допълни доклада по отношение на разноските.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА доклада по делото в следния смисъл:
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх.рег. №
286484/11.05.2021г от М. К. Т. срещу Определение № 263544/12.04.2021г по
гр.д.№ 13297/2020гна ВРС-25с-в, с което е отхвърлена молбата му за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като
присъденото юриск.възнаграждение бъде намалено от 300лв на 100лв като
прекомерно.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 20929/19.10.2021г., депозирана
преди съдебно заседание от въззивната страна и връчи копие от същата на
прок.Д..
В-к Т.: Поддържам докладваната молба.
Прок. Д.: По отношение на тази молба, считам същата за недопустима,
доколкото с нея се иска преценка за конституционосъобразност, която да
бъде извършена от въззивния съд. Считам, че ВОС не може да прави такава
преценка.
В-к Т.: Това възражение от страна на Прокуратурата, с оглед качество
си на държавен орган, трябва да защитава законността. Изрично в решението
на Конституционния съд е застъпен този въпрос, че преценката за
конституционосъобразност е допустима и приложима и от настоящата
2
съдебна инстанция, с оглед фактическото правно положение и издирване на
обективната истина по чл.121 ал.4 от Конституцията. Цитирал съм съдебна
практика в тази насока. Освен това, има Директива на ЕС № 2016/93, която
дефинира задължение на страните членки на ЕС във вътрешните си
юрисдикции да се съобразят с върховенството на правото на ЕС, когато
вътрешните норми противоречат на Общностното право. Правните норми са
тези, които съм посочил в молбата.
Директивата има пряко приложение по силата на чл.298 ДФЕС. Това е
една от причините за недобросъвестност на нашия законодател, като до този
момент той не е цитирал вътрешното правило на страната, въпреки
направените 39 поправки в ГПК, част от които касаят други директиви, но не
и тези, които дават ефективната правна защита на гражданите.
Прок. Д.: Оставам със същото становище.
СЪДЪТ по направеното с молбата искане от въззивника за
инцидентно произнасяне по реда на чл.17 ал.2 ГПК относно разпоредбата
на чл.4 ‘‘а“ от Закона за държавните такси ще вземе отношение с
окончателния съдебен акт.
В-к Т.: Нямам други искания. Представям списък на разноските,
представляващи държавна такса.
Прок. Д.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от въззивната
страна списък с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от въззивната страна списък на
разноските по чл.80 ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
В-к Т.: В съответствие с правото ми на достъп до обективен и
справедлив съд, предмета на това е визирано в предмета на чл.6 § 1 от
Европейската конвенция по правата на човека и чл.12 от Конвенцията, чл.47
от Хартата за основните права на ЕС и принципа за справедливост залегнал в
разпоредбата на чл.4 §3 ал.2; решение на СЕС от 19.11.1991г по дело Андреа
Франко и други срещу Италия № C/60 и № С/90.
Моля да постановите справедлив съдебен акт, с който да отмените
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, да уважите
въззивната и частна жалби и уважите обективно съединените искове срещу
ответника – Народното събрание като национален законодател.
В редица решения Конституционният съд последните две години е
отправил остра критика срещу законодателната дейност на Народното
събрание, с оглед неговата конституционна функция и правомощия, които
има, което се занимава с всичко друго, но не и с основаната си функция да
защитава правата на гражданите и води такава политика, която да е в интерес
на гражданите и обществото.
С решение № 6/15.07.2013г по конст.д.№ 5/2013г. КС е застъпил, че
конституционното право на защита предполага задължение на Държавата
чрез законотворчеството и изпълнение на законите да обезпечи ефективно
възможността на гражданите да защитят нарушените си или застрашени
права по съдебен ред.
В производството по предходното мое гр.д.№ 1216/ 2015г срещу
Народното събрание съм навел прякото основание по чл.4 §3 ал.1 с изрично
позоваване на решението на СЕС по делото „Андреа Франко срещу Италия“.
Производството по това дело беше прекратено като процесуално
недопустимо. Междувременно с определение № 269/08.05.2015г на ВКС - III
ГО по гр.д.№ 1867/2015г решаващият състав допусна в своя съдебен акт, че
производството по чл.4 §3 ал.2 е процесуално допустимо по силата на чл.5
ал.4 от Конституцията на РБ за този вид дела, когато ответна страна е
държавен орган, който е причинил имуществени и неимуществени вреди.
Касае спор срещу ВКС и Парламента, и НАП за данъчни задължения в
особено големи размери, както и за таксата, която е дължима в това
производство. Там е посочено, че, освен приложимостта на общото право,
държавната такса е 10лв. за физически лица и 50лв за юридически лица. Този
съдебен акт, на който изрично се позовах в касационното производство не
беше отчетен като обвързващо решаващия състав на ВКС. Решаващият състав
по моето дело допусна едно общо правонарушение, в рамките на два съдебни
4
състава с различно произнасяне по спорен предмет, което СЕС с решение от
2007г по дело срещу Сърбия прие, че е налице нарушение на ЕКПЧ. В това
дело с определение № 693/29.12.2015г по ч.гр.д. № 4376 /л.46-48 от делото
пред ВРС/ ВКС ми отказа да ми възстанови платената държ.такса в размер на
10лв. предвид, че производството не било гледано по същество, не съм
получил насрещна съдебна услуга като дължима престация. Принципът на
справедливостта изисква в този случай по вина на закона, от самия
законодател, да ми бъде върната разликата от платената такса и дължимата,
която беше призната 10лв, нещо което нашият законодател призна през 2019г
със ЗИД на ЗОДОВ, с въвеждането на чл.2 ал.1 т.1.
Моето право е съществувало още преди завеждането на исковата молба
през 2015г, но Законодателят по една или друга причина не го е транспонирал
в нашето вътрешно законодателство, вкл. и в ЗОДОВ, като е отрекъл правото
ми до съд и ефективна защита, т.е. нарушени са ми правата, които черпя от
ЕКПЧ.
Самият СЕС по правата на човека в редица решения от 12.07.2007г по
дело срещу България, решение от 10.04.2008г и решение от 12.06.2008г е
критикувал Държавата по отношение на дължимите такси и невъзможността
за тяхното евентуално възстановяване с оглед предмета на спора, което е
отказ от правосъдие и нарушение на чл.6 §1 от ЕКПЧ.
Поради това моля да установите тази противоконституционност на
разпоредбата на чл.4 ‘‘а“ от Закона за държавните такси, т.к. този закон е
приет през 1991г, а съгл.§3 от ПЗР на Конституцията, този закон и неговата
разпоредба не се прилага. Има противоречия, защото се отнема правото на
собственост, което самата Конституция в разпоредбата на чл.17 ал.3 е
дефинирала като пряко право на гражданите и е защитимо от самата Държава.
В този смисъл е ТР № 4/2016г по тълк.д.№ 4/2016 на ОСГК на ВКС относно
отнемане на имуществото, което трябва да съответства на стандарта,
установен от СЕС по правата на човека.
Претенцията ми, която претендирам по ЗОДОВ, е над нормалната, т.к.
съм ангажирал много потенциал и време, неудобства и комфорт, както и през
погледа на свидетелските показания, които са обективни и непосредствени.
В решение № 165/16.06.2015г по гр.д.№ 188/2015г на ВКС е дискутиран
този правен казус, по отношение присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, които са над обичайните причинени
от законодателя. Аз съм превърнат в жертва и затова искам да се отчете
именно правото, което черпя от ЕС, чл.2 §1а от Директива 2012/29 на ЕС,
която третира именно правото на компесаторно нарушение, когато са
нарушени права на европейски гражданин, а аз се чувствам такъв.
Представям писмена защита, с която моля да се запознаете при
постановяване на съдебния си акт.
5
Прок. Д.: Считам, че подадената въззивна жалба срещу решението на
ВРС е неоснователна. Решението на ВРС е законосъобразно, поради което,
моля да го потвърдите.
В-к Т. /реплика/: Налице е задължителна съдебна практика, а именно
решение № 71/06.04.2020г. по гр.д.№ 3804/2019г на ВКС, ГО; решение №
72/21.04.2020г по гр.д.№ 2377/2019г на ВКС, 4-то ГО; решение №
249/15.01.2021г по гр.д. № 4069/2019г на ВКС, 4-то ГО. Във всички тя е
дискутиран въпросът за отговорността на Народното събрание по отношение
приетите от него закони, които не съответстват на международното право, т.к.
те полагат клетва. А съгл.чл.76 ал.2 от Конституцията на РБ народните
представители поемат задължение да спазват, както нашите закони, така и
Общностното право.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6