Решение по дело №306/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 55, срещу решение № 1753/06.12.2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20233110203428/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № В-001961/12.07.2023 г., издадено от Директор в РД със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 23 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 200 от ЗЗП.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че посочените цени на конкретните стоки са посочени в мерна единица килограм съгласно ЗЗП. Допълва, че грамът представлява дробна част на килограма и е неразривна, общоприета и нормативно уредена в българското материално право част от мерна единица – единица мярка. В подкрепа на своите доводи се позовава на съдебна практика, както и на чл.2 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.02.1998 г., която предвижда да бъде посочена освен мерна единица за килограм и друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Навежда доводи, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Заявление за поддържане на касационната жалба е направено с молба с.д. № 5683/18.04.2024г., представена от името на дружеството чрез юрисконсулт Г.- К..

Ответникът – Директорът на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, към КЗП, чрез процесуален представител, с депозирано становище с.д. № 4247/25.03.2024г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди разноски на касатора в законоустановения минимум.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Билла България“ ЕООД е санкционирано за това, че на 20.02.2023г., при извършена проверка на КЗП, е констатирано, че търговецът предлага за продажба стоки – бейби картофи със самардала, пълнени чушки с кайма, ориз, сос, пържен хек гурме кетъринг, салата „С.“ с цедено мляко, деликатес „Житница“ македонска наденица, „Трапезица“ бяло саламурено сирене, на витрина за обслужване на клиенти и различни вкусове насипни бонбони, в насипно състояние, като са били обявени цени за две единици – за 100 гр. и за 1 килограм.

За гореописаното срещу „Билла България“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 23 от ЗЗП. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС, като е съобразил, че се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, то единствената цена, която следва да бъде обозначена е тази на килограм. Позовал се е на чл. 23 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според която разпоредба изискването е цената да бъде посочена в единица мярка килограм и не се допуска изключение, чрез посочване на производни стойности. Приел е, че определеният размер на санкцията съответства на нарушението, като АНО е съобразил, че търговецът предлага на клиентите да се откажат от покупката на дадена стока при плащане на касата, както и че проверката не е извършена по сигнал на потребител. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Обявените цени на стоките посочени в НП въвеждат в заблуждение потребителя, с което се нарушават неговите права. Посочил е, че цената за 100 гр. е обозначена с дребен шрифт, а цената за килограм в още по-ситен шрифт.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за неправилно.

Според текста на разпоредбата на чл.23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.

Съгласно §13, т.9 от ДР на ЗЗП „Цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.

Според чл. 2, б. “б“ от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Този съюз „или“ в цитираната европейска разпоредба сочи, че крайната цена може да бъде и в друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка. Тоест, европейският законодател е дал възможност цената на стоките за единица мярка да бъде не само за един килограм, но и за друга единица за количество. Със ЗЗП в чл.23 и §13, т.9 от ДР на ЗЗП законодателят е транспонирал директивата частично, само в първата част. Директивите са актове, адресирани до държавите членки, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство. В случая Република България не е транспонирала чл. 2, б. “б“ от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. в цялост, поради което директивата има непосредствено действие, съответно АНО е издал един незаконосъобразен и неправилен акт. Директният ефект на правото на ЕС се проявява във възможността субектите на частното право да се позовават в правоотношенията си с държавата пряко на безусловните и достатъчно точни разпоредби на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива и да черпят права пряко от разпоредбите на директивата в случаите, в които държавата не е съобразила законодателството си, или административната си практика, с изискванията на директивата.

В чл. 10 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. е посочено, че настоящата директива не възпрепятства държавите-членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора. Законодателят със ЗЗП не е приел по-благоприятни условия по отношение на предоставяне на информация за мерната единица за стоки предлагани в насипно състояние. С посочване от касатора на цени в килограм и грамове се допълва информираността на потребителите и се улеснява процесът на сравняване на цените, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл.23 от ЗЗП е в противоречие с чл. 2 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. В директивата ясно личи желанието да бъдат обхванати всички мерни единици – килограм, литър, метър, квадратен метър, кубически метър, или друга единица за количество, според характеристиките на въпросните стоки/храни.

С оглед на гореизложеното, наказателно постановление № В-001961/12.07.2023 г., издадено от Директор в РД със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, се явява незаконосъобразно, което налага отмяната му. Приемайки обратното, Варненският районен съд е постановил неправилно решение, което също трябва да бъде отменено.

Предвид този изход на делото, касаторът има право да му бъдат присъдени, сторени в касационното производство съдебни разноски, тъй като искането в касационната жалба обхваща само тях и не е направено изрично уточнение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Касаторът е бил представляван пред Административен съд Варна от старши юрисконслут Г.-К., като съобразявайки, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането на само едно открито съдебно заседание, съдът определя същото в размер на 80 лева, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, във връзка с чл.63д ал.3 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ. Съдебните разноски следва да се възстановят на касатора от бюджета на юридическото лице – Комисия за защита на потребителите.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1753/06.12.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110203428/2023 година и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-001961/12.07.2023г., издадено от Директор в РД със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД, ЕИК *********, съдебни разноски, представляващи юрисконслутско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.