РЕШЕНИЕ
№ 6024
Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
| Членове: | ДАРИНА МАТЕЕВА МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар Д. Й. и с участието на прокурора М. Е. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20247180702872 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба, предявена от С. Б. И., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, против решение № 1388 от 05.11.2024 г. по АНД № 2395/2024 г.на ПРС.
Иска се отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност на същото поради допуснати СПН в хода на въззивното производство, изразяващи се в необсъждане на пълния доказателствен материал по делото.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, отменящо процесното НП.
Алтернативно се иска връщане на делото на ПРС поради допуснати СПН за ново разглеждане.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В представено писмено становище се иска от съда отмяната на НП поради маловажност на случая.
За ответната страна не се взема становище по случая.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, като провери законосъобразността на въззивното решение по наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН, намери следното:
Предмет на касационната проверка е решение № 1388 по АНД № 2395 по описа на ПРС за 2024 г., с което е потвърдено НП № 23-1030-007714/15.01.2024 г. на началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. Б. И., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.
Решението е правилно.
Въззивната инстанция е приела, че при издаване на оспореното пред него наказателно постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е налице маловажен случай на административно нарушение. Съдът е стигнал до извода, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание. В решението е посочено още, че случаят не може да бъде квалифициран и като "маловажен" като ПРС е изложил подробни мотиви и в тази насока.
Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях – чл.221, ал.2, изречение второ АПК. Нарушението е безспорно установено и в крайна сметка извършването му не се оспорва от нарушителя, което прави неоснователни изложените по касационната жалба възражения.
Не са допуснати от ПРС твърдяните СПН дотолкова доколкото ПРС е обсъдил всички факти и доказателства за тях вкл. тези по приложението на чл.137а, ал.2, т.4 ЗДвП.
Не се споделят и доводите пред касационната инстанция, че се касае за маловажност на случая вкл. като се приложи и решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП.
Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. В конкретния случай ПРС е изложил подробни мотиви защо е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е маловажно. Изложил е подробни съображения, че преценката за маловажност на случая е комплексна и следва да се отчитат всички обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Правилно е отчетено, че процесното деяние не представлява изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя – същият е многократно наказван за нарушения на разпоредбите на ЗДвП вкл. и по чл.137А, ал.1 ЗДвП с влезли в сила НП, поради което степента на лична обществена опасност на дееца не може да се определи за пренебрежимо ниска. Вярна е и преценката на ПРС, че обществената опасност на извършеното не е явно малозначителна дотолкова доколкото липсват доказателства конкретното поведение на жалбоподателя да разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
В крайна сметка настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на ПРС, че процесното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
По горните съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1388 по АНД № 2395 по описа на ПРС за 2024 г.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |