РЕШЕНИЕ
№
06.12.2021
г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание
на четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георги Пашалиев гражданско дело № 1738 по описа на Районен съд Добрич за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ш.Х.Ш., **********, с
адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Е.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Добрич, ул. „***“ № 88 и „В.А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ул. „***“ № 88, с която се иска да бъдат признати
за собственици по наследство и давностно владение на сграда, с площ от 486
кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с.
П.Д., община Крушари, област Добрич, и ответниците да бъдат осъдени да им
предадат владението върху имота.
Ищците твърдят, че са придобили по наследство от общия
им наследодател – Х. А., следния недвижим имот - сграда, с площ от 486 кв.м. и
предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д.,
община Крушари, област Добрич. Наследодателят е владял имота необезпокоявано до
месец ноември 2019 г. Сочат, че след този момент и след смъртта на
наследодателя са посетили имота, където са установили, че сградата е със сменен
катинар на входната врата. При разговор с пазача на имота им било съобщено, че
същият е собственост на Д.Д., а катинарът е поставен от представляващ „В.А.“
ООД. Заявяват, че при справка в Служба по вписванията – град Добрич са установили,
че собственик на имота е дружеството „В.А.“ ООД, което през 2012 г. е закупило
от „Б.Е.“ ЕООД друга сграда, представляваща Навес-Банцинг, с площ от 868 кв.м.,
находяща се в същия парцел и разположена до тяхната собствена сграда.
В съдебно заседание не се явяват лично. Представляват
се от адвокат Д.А.. В хода на устните състезания пълномощникът заявява, че иска
претенцията да бъде уважена за помещения № 1 и № 2 от плана към заключението, с
обща площ от 245 кв.м., съобразно изчисленията на вещото лице. Иска Д.Д. да
бъде осъден да предаде владението на имота на ищците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.Д. е подал
отговор на исковата молба, в който е посочил, че искът е недопустим, тъй като
ищците не са собственици на имота. Твърди, че е собственик на имота и го е
придобил, след участие в проведена публична продан. Имотът му е бил възложен с
Постановление за възлагане от 19.06.2014 г. на ДСИ при Районен съд Добрич след
заплащане на сумата от 10 501, 00 лева. В тази връзка заявява, че от момента на
влизане в сила на постановлението – 25.07.2014 г., владее имота. Прави искане
вещната претенция да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се
от адвокат А.А., който защитава тезата, че имотът е бил придобит по давност от Д.Д..
Претендира разноски.
Ответниците „Б.Е.“ ЕООД и „В.А.“ ЕООД не са подали
отговори. В съдебно заседание не се представляват.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Протокол №
18 от 11.02.1994 г., от който се установява, че на 11.02.1994 г., въз основа на
решение на ликвидационния съвет на ТКЗС с. Дяково, е бил проведен търг за
продажба на обекти, собственост на ТКЗС
с. Дяково. Комисията за провеждане на търга е определила Х. Х.за купувач на
„Навес, банцинг“ при продажна цена от 147 000 лева. На последния е
издадена фактура № 23 от 16.03.1994 г., в която е отразено плащането на сумата
от 147 000 лева, дължима съобразно протокол № 18.
Приложена е и фактура № 461 от
14.03.1997 г., издадена на Х. Х., за сумата от 50 338, 91 лева. Същата е
платена от последния на СД „ВаТТТ“-В.и с-ие – Варна, за извършване на
технически дейности, заснемане и проектиране на стопански двор в с. П.Д..
Дружеството е определило нормативно необходимите прилежащи площи на сградите
към обект: „стопански двор“ – с. П.Д., към ТКЗС в ликвидация с. П.Д., подобект:
кв. 31 А, пар. II „ов. градина, дърводелна“. Изчисленията
са отразени в документ на л. 95 от делото, където е посочено също, че в
недвижимия имот, в кв. 31 А, пар. II „ов.
градина, дърводелна“, има една сграда с площ от 868 кв.м., обозначена като
„навес, дърводелна и склад“.
По делото не се спори, а и от
представените удостоверения за наследници се установява, че Ф.Р. и Ш.Ш. са
единствени наследници на Х. Х., починал на 16.11.2019 г.
По делото са изготвени две
съдебно-технически експертизи от вещото лице М.Х.. Заключението по втората
експертиза е по-пълно, тъй като дава ясна картина на разпределението на
помещенията в процесната сграда, тяхната площ и обособеност.
От заключението по първата
съдебно-техническата експертиза се установява, че за имотите в кв. 31 А,
стопански двор към ТКЗС в ликвидация – с. П.Д., е извършено парцелиране
състоящо се в отреждане на три парцела: парцел II-ри „ов.
градина, дърводелна“ с площ от 5094 кв.м.; парцел IV-ти
„Работилница, кантар“ с площ 1290 кв.м. и парцел V-ти
„Диагностичен пункт“ с площ 1062 кв.м.
При оглед на място вещото лице е
установило, че в УПИ – парцел II в кв. 31А по
плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м.,
има две сгради, които са заснети и нанесени в неодобрения кадастрален план,
изработен по програма „ФАР“ (л. 92). Западната сграда (01) е с площ от 360
кв.м., а източната сграда (02) е с площ от 492 кв.м. Експертът е констатирал,
че сградите отстоят на 14, 12 м. една от друга. На тази основа вещото лице е
заключило, че в процесния имот няма сграда с площ от 868 кв.м.
От заключението по втората
експертиза стана ясно, че в източната сграда (02) има шест помещения –
обозначени с № 1 до 6 на приложения план към експертиза с вх. № 270049/15.10.2021
г. Тези с № 1 и № 2 са с площ от 245 кв.м., а тези с № 3 до 6 са с площ от 247
кв.м. Сочи се, че претенцията на ищците касае само помещения № 1 и 2, с площ от
245 кв.м. Вещото лице е посочило, че между тях има преходна врата. Двете
помещения са отделени от останалите четири с преградна стена. Единствено № 5 не
може да съществува като самостоятелен обект. Всички останали могат да бъдат
обособени като самостоятелни обекти.
По делото е приложена и скица № 8
на парцел II в кв. 31А по плана на с. П.Д., община
Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м. В същата са отразени две
сгради.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот по писмени доказателства № 46, том XXIV,
дело № 5240, вх. рег. № 10818/23.10.2003 г. И.У.е признат за собственик на
„склад -хамбар“ със застроена площ от 291 кв.м., построен върху УПИ – парцел II
в кв. 31А по плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от
5094 кв.м.
Видно от нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 156, том XC,
дело № 7556, вх. рег. № 13574/26.09.2006 г., Д.Е. М.е признат за собственик на
„навес, дърводелна и склад“ (Навес, банциг), със застроена площ от 868 кв.м.,
построен върху УПИ – парцел II в кв. 31А по
плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м.
Д.М.и М. М.са дарили този имот на
„Б.Е.“ ООД с нотариален акт № 130, том IV, дело №
1183, вх. рег. № 3803/28.02.2008 г. Дружеството впоследствие е продало имота на
„В.А.“ ООД с нотариален акт № 170, том ХХV, дело №
4545, вх. рег. № 10960/17.10.2012 г.
С Постановление от 19.06.2014 г.
по изп. дело № 2053/2011 г. на ДСИ при Районен съд Добрич сграда, описана като
„навес, дърводелна и склад“ (Навес, банциг), със застроена площ от 868 кв.м.,
построен върху УПИ – парцел II в кв. 31А по
плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м., е
била възложена на Д.Е.Д..
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитани са свидетелите С.Н. (кмет на с. П.Д.), Г.С.,
И.О., Р.Й.и Н.П..
Свидетелката Н. разказва, че
свидетелят Г.С. е отишъл при нея и я е уведомил, че Е.Е. и М.Е. са разбили
катинара на „банцинга“ и са сложили нов катинар. Поради тази причина
свидетелката извикала наследниците на Х., за който знаела, че е собственик на
„банцинга“, както и Е.Е. и М.Е.. След като и двете страни ѝ представили
документи за имота, ги посъветвала да предявят претенциите си пред съда.
Свидетелят С.потвърждава изложеното от С.Н. досежно
извършената смяна на катинарите на „банцинга“. Свидетелят твърди, че живее в с.
П.Д. от 1966 г. Съсед е на Х. А. и ищците. Заявява, че през 1993 г./1994 г. Х.
е участвал и е спечелил търг за сграда, която представлява склад и банцинг за
бичене на дъски. Обяснява, че сградата е разделена на три помещения като
банцинга (гатер) се е ползвал от Х. до смъртта му. Там е съхранявал зърно и
слама. Другите две помещения са се използвали от Д.М., впоследствие от М.Е. и Е.Е..
Сочи също, че в близост има и друга сграда, която се ползва от И.У..
И.О. също заявява, че процесната
сграда е разделена. Потвърждава, че помещението, представляващо банцинг
(гатер), се използвало от Х. от 1994 г. до смъртта му. Сочи също, че другата
част от сградата се използва от М.Е. и Е.Е., които съхраняват зърно там.
Свидетелите Р.Й.и Н.П. твърдят,
че процесната сграда е била собственост на Д.Е., а впоследствие собственици на
сградата са станали синовете му – Е.Е. и М.Е.. Сочат, че непосредствено до тази
сграда има друга, собственост на И.У.. И
двамата свидетели изтъкват, че Х. А. е ползвал крайната дясна част на сградата
до смъртта си, като е складирал там бали и зърно. И двама заявяват, че
последният е ползвал сградата с позволението на Д.Е.. Само първият свидетел
пояснява, че е чул от Д.Е., че позволява на наследодателя на ищците да ползва
сградата на базата на добросъседски отношения.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Й.и П.в частта, в която твърдят, че Д.Е. е позволявал на Х. А. да
ползва сградата на базата на добросъседски отношения. В тази връзка свидетелят П.посочи,
че прави подобен извод въз основа на собствените си наблюдения, а не по данни
от Д.Е.. Свидетелят Й.заяви, че е научил от Д.Е. за основанието на което Х. е
ползвал сградата. В тази част обаче показанията са косвени, изолирани и не
намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Освен това, не
звучи и житейски логично за един толкова дълъг период от време (1994 г. до края
на 2019 г.) собственикът на недвижим имот да го предоставя за ползване
безвъзмездно на друго лице.
В останалата част показанията на
свидетелите са ясни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема за
достоверни.
При
тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С
оглед твърденията на страните, ищците носят доказателствената тежест да
установят в условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото на
собственост върху процесната сграда на сочените правни основания - по наследство
от общия им наследодател Х. А. или с упражняване на фактическа власт в
продължение на 10 години в периода от 1994 г. до 2019 г. В тяхна тежест е и да
установят, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота.
В
тежест на ответниците е да докажат, че владеят сградата на годно правно
основание.
Твърденията
на страните концентрират спора около въпроса, придобил ли е приживе
наследодателят на ищците – Х. А., процесната сграда „Навес, банцинг“,
построена върху УПИ – парцел II в кв. 31А по
плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м.
Ищците
поддържат становището, че техният наследодател е придобил имота след проведен
търг за продажба
на обекти, собственост на ТКЗС с. Дяково.
В тази връзка са представени Протокол № 18 от 11.02.1994 г. на комисия за
провеждане на търг за продажба на обекти, собственост на ТКЗС с. Дяково, както и фактура № 23 от
16.03.1994 г., в която е отразено плащането на сумата от 147 000 лева,
дължима съобразно протокола. Представените писмени доказателствени средства не
са достатъчни, за да бъде направен извод, че Х. А. е придобил процесната сграда
след провеждане на търга. От протокола се извежда, че последният е бил
определен за купувач, но не и че правото на собственост му е било прехвърлено.
Плащането на цената от негова страна също не е основание да бъде прието, че
вещнопрехвърлителният ефект е настъпил.
Съгласно
чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ „дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации,
образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по решение на
ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден специален ред.
Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в чл.
43, ал. 2. Продажба на
търг се допуска само ако лицата с право на дял от имуществото на тези
организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се
дялове“. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (ред. 1993 г.) препраща към
Наредбата за търговете (отм.) за реда за провеждане на търга. В чл. 18
от тази наредба ясно е посочено, че „предметът
на търга преминава в собственост на купувача
от момента и при условията, посочени в сключения договор“. В настоящата
хипотеза такъв договор не е представен, поради което не може да бъде изяснена
волята на страните за момента на прехвърляне на правото на собственост на
процесната сграда. На тази доказателствена основа съдът заключава, че
транслативният ефект не е настъпил и Х. А. не е станал собственик на сградата
на посоченото основание. В тази връзка
следва да бъде допълнено, че не се установява да е изпълнено изискването на чл.
48а от ППЗСПЗЗ (ред. 1993г).
Отделно ищците защитават тезата,
че техният наследодател е придобил с давностно владение помещение с площ от 245
кв.м., находящо се в най-източната част от
процесната сграда „Навес, банцинг“, построена върху УПИ – парцел II
в кв. 31А по плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от
5094 кв.м.
От съвкупния анализ на
доказателствените материали по делото става ясно, че освен Х. А. и други лица
се легитимират като собственици на процесната сграда.
От нотариален акт за собственост
на недвижим имот по писмени доказателства № 46, том XXIV,
дело № 5240, вх. рег. № 10818/23.10.2003 г. се извежда, че трето за спора лице
- И.У., е признато за собственик на „склад-хамбар“ със застроена площ от 291
кв.м., построен върху УПИ – парцел II в кв.
31А по плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094
кв.м.
Ответникът Д.Д. се легитимира
като собственик на сграда, описана като „навес, дърводелна и склад“ (Навес,
банциг), със застроена площ от 868 кв.м., построен върху УПИ – парцел II
в кв. 31А по плана на с. П.Д., община Крушари, област Добрич, целият с площ от
5094 кв.м. с Постановление от 19.06.2014 г. по изп. дело № 2053/2011 г. на ДСИ
при Районен съд Добрич. Проследявайки сделките с този имот назад във времето,
се стига до 2006 г., когато Д.Е. М.е бил признат за собственик на имота с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 156, том XC,
дело № 7556, вх. рег. № 13574/26.09.2006 г. Впоследствие последният го е дарил на
„Б.Е.“ ООД, а дружеството е продало имота на „В.А.“ ООД.
По делото се установи, че в УПИ –
парцел II в кв. 31А по плана на с. П.Д., община
Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м., има две сгради, които са
заснети и нанесени в неодобрения кадастрален план, изработен по програма „ФАР“
(л. 92). Западната сграда (01) е с площ от 360 кв.м., а източната сграда (02) е
с площ от 492 кв.м. като двете отстоят на 14, 12 м. една от друга. Вещото лице
категорично посочи, че в имота няма сграда с площ от 868 кв.м. или с площ от
486 кв.м., каквито са посочени от страните. Това дава основание на съда да
приеме за действителни размерите на сградите, определени от вещото лице. Площта
на сградите не е индивидуализиращ белег, поради което е вярно, че установеното
разминаване не се отразява на редовността на исковата молба
От показанията на свидетелите, а
и от приложения нотариален акт № 46, том XXIV, дело №
5240, вх. рег. № 10818/23.10.2003 г., става ясно, че западната сграда (01), с
площ от 360 кв.м., е собственост и се използва от И.У.. Всички свидетели
потвърдиха категорично, че тази сграда се използва от И.У.. Страните по
настоящото дело не спорят по отношение правото на собственост върху тази
сграда, поради което не е необходимо този въпрос да бъде изследван подробно.
Спорът касае единствено помещенията,
находящи се в най-източната част от източната сграда с площ от 492 кв.м. Както
веднъж вече бе отбелязано по-горе, ищците считат, че това помещение е било
придобито от техния наследодател въз основа на давностно владение в периода от
1994 г. до 2019 г. Вещото лице обясни при изслушването си, че източната сграда
(02) е разделена на шест помещения – обозначени с № 1 до 6 на приложения план
към експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г. Тези с № 1 и № 2 са с площ от 245
кв.м., а тези с № 3 до 6 са с площ от 247 кв.м. Претендираните от ищците
помещения № 1 и 2 са отделени от останалите четири с преградна стена.
За придобиване на имота по
давност, на основание чл. 79 от ЗС, е необходимо да бъде установено, че наследодателят
на ищците е владял имота десет години.
Владението е
дефинирано като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя – в чл. 68, ал. 1 от
ЗС. Състои се от два елемента: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта, и субективен – намерение за своене на вещта.
Преценката за наличието на обективния елемент следва да бъде съобразена с
характеристиките на владението, посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.)
– да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително
Всички свидетели заявиха при
разпита си, че това източната част от процесната сграда се е ползвала в
посочения период (от 1994 г. до 2019 г.) от Х. А. без прекъсване. Последният е
съхранявал там зърно и слама, като действията му ежедневно са ставали достояние
на свидетелите и на Д.М., който също се легитимира като собственик на сградата
с нотариален акт. Не се събраха доказателства между двамата да е съществувало
напрежение, породено от непрекъснатото ползване на помещението от наследодателя
на ищците. Липсват и твърдения от ответника в тази насока. Цялостният анализ на
показанията дава основание на съда да приеме, че под източна част от сградата
свидетелите разбират помещения № 1 и № 2 от план-приложение към заключението.
Това е така, защото двете са отделени от останалата част на сградата с
преградна стена, а между тях има преходна врата. Тези обстоятелства създават
впечатление за едно голямо помещение (образувано от помещения № 1 и № 2),
обособено от западната част от сградата.
Във
връзка със субективния елемент – намерението за своене на помещението,
приложение намира презумпцията по чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За оборването ѝ е необходимо
ответникът да проведе обратно доказване. Такова обаче не бе проведено успешно.
Единствено свидетелят Й.сподели, че е научил от Д.М., че Х. А. използва
процесното помещение с негово позволение, на добросъседски начала. В тази част обаче
показанията са изолирани и доколкото не кореспондират с наличния доказателствен
материал, не се възприемат от съда за достоверни.
Всичко изложено налага извода, че
наследодателят на ищците Х. А. е придобил помещения № 1 и № 2, с площ от 245
кв.м., посредством десетгодишно давностно владение, още през 2004 г. Така, по
силата на наследственото правоприемство ищците са придобили процесните
помещения след смъртта на общия им наследодател. Този извод изключва
възможността Д.Д. да е придобил тези помещения въз основа на давностно
владение, каквато позиция застъпва в отговора си.
От своя страна ответникът Д.Д. противопостави
възражение, че владее имота на основание влязло в сила Постановление от
19.06.2014 г. по изп. дело № 2053/2011 г. на ДСИ при Районен съд Добрич сграда.
От представените заключения се установи, че с посоченото възлагателно
постановление на ответника е било
прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, описан като „навес,
дърводелна и склад“ (Навес, банциг), със застроена площ от 868 кв.м., построен
върху УПИ – парцел II в кв. 31А по плана на с. П.Д., община
Крушари, област Добрич, целият с площ от 5094 кв.м. Съдът счита, че
възражението е неоснователно. Това е така, защото липсват доказателства, които
да сочат, че описаната в постановлението сграда е идентична с процесната, в
която се намират помещения № 1 и № 2. Установи се, че в парцела има две сгради,
но с площ, различна от посочената в постановлението. При това положение,
становището на Д.Д., че владее имота на годно правно основание не може да бъде
споделено.
Ето защо, искът на Ш.Х.Ш. и Ф.Х.Р. срещу Д.Е.Д., „Б.Е.“
ЕООД и „В.А.“ ООД, за признаване за установено, че ищците са собственици на
сграда, с площ от 492 кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в
парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община Крушари, област Добрич, следва да бъде
уважен в частта за помещение № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м., оцветени в зелен
цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. №
270049/15.10.2021 г. В останалата част, за помещения № 3, 4, 5 и 6, с площ 247
кв.м., оцветени в жълто, искът следва да бъде отхвърлен в установителната част,
като неоснователен.
Искането за предаване владението на двете помещения следва
да бъде уважено само по отношение на „В.А.“ ООД и Д.Д..
В хода на процеса пълномощникът на ответника потвърди, че Д.Д. ползва
процесните помещения, а от показанията на свидетелите се установи, че
помещенията се ползват и от братята М.и Е.Е., които са управители на „В.А.“
ООД. Осъдителната претенция за предаване на владението на процесната сграда трябва
да бъде отхвърлена изцяло по отношение „Б.Е.“ ЕООД, защото по делото не бяха
ангажирани доказателства, от които да се установи, че дружеството е осъществява
фактическа власт върху имота.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза
на ищеца и ответниците се поражда правото да им бъдат заплатени направените
разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията.
Условно може да бъде прието, че
половината от претенцията на ищците е уважена и половината е отхвърлена. Затова
на всяка страна трябва да бъдат възложени половината от разноските на другата.
Дружествата „В.А.“ ООД и „Б.Е.“ ЕООД не претендират разноски, поради което
такива не им се следват.
Ищците представят доказателства
за направени разноски в размер на 1308, 08 лева, а Д.Д. представя доказателства
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложена за плащане
сумата от 654, 04 лева – разноски в исковото производство.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Д.Д.
разноски в размер на 100, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд
Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от Ш.Х.Ш., **********, с адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Д.Е.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Добрич, ул. „***“ № 88 и „В.А.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „***“ № 88, искове с
правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици по наследство на помещения № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м., оцветени в зелен
цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. №
270049/15.10.2021 г., представляващ неразделна част от решението, в сграда с
площ от 492 кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II,
кв. 31А, в с. П.Д., община Крушари, област Добрич, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалата част за признаване за установено, че ищците са собственици на
помещения № 3, 4, 5 и 6, с площ 247 кв.м., оцветени в жълт цвят на план-приложение
към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ
неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение –
Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община Крушари,
област Добрич.
ОСЪЖДА Д.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***
и „В.А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Добрич,
ул. „***“ № 88 да предадат на Ш.Х.Ш., **********, с адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН
**********, с адрес: ***, владението върху помещения № 1 и № 2, с площ от 245
кв.м., оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по
съдебно-техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ
неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение –
Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община Крушари,
област Добрич, като ОТХВЪРЛЯ исковете за предаване на владението върху
помещения № 3, 4, 5 и 6, с площ 247 кв.м., оцветени в жълт цвят на
план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. №
270049/15.10.2021 г., представляващ неразделна част от решението, в сграда с
площ от 492 кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II,
кв. 31А, в с. П.Д., община Крушари, област Добрич.
ОТХВЪРЛЯ исковете на
Ш.Х.Ш., **********, с адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „***“ № 88, за предаване на владението върху сграда с площ от 492
кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с.
П.Д., община Крушари, област Добрич.
ОСЪЖДА Д.Е.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ул. „***“ № 88 и „В.А.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „***“ № 88, да заплатят на Ш.Х.Ш.,
**********, с адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 654, 04 лева – разноски по гр.д. № 1738/2020 г. по описа на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА Ш.Х.Ш., **********,
с адрес: ***, и Ф.Х.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.Е.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100, 00 лева – разноски по
гр.д. № 1738/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен съдия: