Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на шести юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р.
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 102 по описа за 2023 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, образувано по жалба от Н.Р.К., гр.
Шумен, депозирана чрез адвокат Д.П.от Адвокатска колегия – Търговище, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1292-000094/21.03.2023г. на
началника на група към ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е отнето временно СУМПС № *********
на Н.Р.К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
счита, че не са били налице предпоставките за издаване на оспорения
административен акт, доколкото той не е изразил съгласие с показанията на
техническото средство, като му е бил издаден талон за медицинско изследване, в
резултат на което той се е явил за вземане по указания ред на кръвна проба,
определящите резултати от която не са били изготвени към момента на постановяване
на процесната заповед, съответно към иницииране на съдебното оспорване на акт.
Поради това отправя искане за отмяна на Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. В проведеното на 08.06.2023г. съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, като се представлява от адвокат П., който
обективира и претенция за присъждане на сторените съдебни разноски съобразно
представения списък. В съдебното заседание на 06.07.2023г. жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, депозира писмено становище
посредством главен юрисконсулт Л.Б.при ОД на МВР – Търговище, в което застъпва
становище за неоснователност на оспорването. Не възразява да бъде даден ход в
нейно отсъствие. Претендира присъждане на разноски. Излага аргументи за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 20.03.2023г. младши автоконтрольор
при ОД на МВР – Търговище М.Б., сектор „Пътна полиция“, съставил против Н.Р.К.
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 953619 за това, че на 20.03.2023г., в 22.49 часа
в гр. Търговище, ул. „Васил Левски“, срещу номер 29, с посока на движение към
ул. „Кюстенджа“, управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВХХХХТВ, собственост
на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, след употреба на наркотични вещества или техни
аналози – кокаин, установена с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARPK-0026.
На водача бил издаден и Талон за изследване № 079996. Актосъставителят счел, че
с това си поведение водачът е нарушил изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП.
На 20.03.2023г., в 23.58 часа медицински
специалист в „МБАЛ – Търговище“ АД взел кръвна проба от Н.К., за което бил изготвен
съответния Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.
Във връзка с установеното нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1292-000094/21.03.2023г. на началника на група към
ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед №
363з-2315/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР – Търговище, на основание чл.
22 ЗАНН спрямо Н.Р.К. била наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Заповедта била връчена на К. на
21.03.2023г., който я оспорил пред Административен съд – Търговище, по повод на
което било образувано административно дело № 68/2023г. по описа на съда. Със
свое определение № 123/13.04.2023г. състав на Административен съд – Търговище
приел, че компетентен да се произнесе по депозираната жалба е Административен
съд – Шумен, поради което производството по АД № 68/2023г. било прекратено и
делото било изпратено на Административен съд – Шумен. Във връзка с това е
образувано и настоящото АД № 102/2023г. по описа на ШАС.
Междувременно срещу Н.К. било инициирано
досъдебно производство № 256/2023г. по описа на РУ – Търговище с оглед данните
за извършено престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК, като с
мотивирана резолюция № 23-1292-М000028 началник група в ОД на МВР – Търговище,
при сектор „Пътна полиция“, прекратил административнонаказателното производство
по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 953619/20.03.2023г.
В хода на ДП № 256/2023г. по описа на РУ
– Търговище старши разследващ полицай Д.Д.при РУ – Търговище възложила с
Постановление от 21.03.2023г. извършване на експертиза на специалист при МБАЛ –
Варна, към Военномедицинска академия, София, със задача да се установи
евентуалното наличие и вида на наркотичните вещества в кръвната проба, взета от
Н.К. на 20.03.2023г., като на вещото лице бил определен срок за извършване на
изследването до 28.04.2023г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна
мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество
се явява основателна, като съображенията за това са следните:
При извършване на проверката по чл. 168,
ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена
от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 363з-2315/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР –
Търговище, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и т.1.3 от Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи /приложена по делото/, са оправомощени длъжностни лица от ОД
на МВР - Търговище, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, сред които попада и издателят на процесния
административен акт. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната
заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В същата се съдържа
описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния
орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на
предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2,
т. 4, предл. 1 от АПК, които обаче са оборени по надлежния ред в хода на
производството пред настоящата инстанция.
Според дефиницията по чл. 22 от ЗАНН,
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.
23 от ЗАНН.
В случая като правно основание за
издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и
кумулативно дадени, като органът е имал
предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
тази хипотеза за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се предвижда прилагането на ПАМ
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Приложената с обжалваната заповед ПАМ по
чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ5777ТВ, собственост на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози – кокаин,
установена с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер
ARPK-0026.
Редът, по който се установява употребата
на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай се установява,
че жалбоподателят е оспорил показанията на полевия тест и му е бил издаден Талон
за изследване № 079996, връчен на водача в 23.00 часа на 20.03.2023г. В
резултат на това, на
20.03.2023г., в 23.58 часа медицински специалист в „МБАЛ – Търговище“ АД взел
кръвна проба от Н.К., за което бил изготвен съответния Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози, приложен към доказателствения материал по настоящото
дело. С оглед на така очертаните факти, следва да се има предвид правилото на
чл. 3а от цитираната наредба, според което установяването употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване е
подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г.,
предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение
на констатацията за употреба на наркотични вещества. Прочитът на това правило
налага извод, че преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по
реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на
водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, би било недоказано - за издаването на ЗППАМ е необходимо употребата на
наркотични вещества или техни аналози следва да е безспорно установена.
В случая по делото са представени
доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като
резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества към момента на
образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от
медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на
химико-токсикологичните експертизи във ВМА-Варна. В хода на настоящото
производство съдът е назначил съдебно-химическа експертиза, която да бъде
извършена от вещо лице при МБАЛ-Варна към ВМА-София. От началник ЛХТИ при
ВМА-Мбал-Варна обаче е представен отговор, в който са изложени съображения, че
предоставените биологични проби представляват доказателства по ДП № 256/2023г.
по описа на РУ – Търговище и не могат да бъдат обект на друга експертиза, но
поради обективна невъзможност назначената в хода на досъдебното производство
експертиза не може да бъде изготвена в рамките на указаните срокове. Следва да
се отбележи, че в тежест на административният орган е да установи наличието на
материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай
същите не са установени с предвиденото от закона доказателствено средство –
химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради
което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на
правомощието на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, се явява
необосновано и недоказано се явява твърдението на административния орган за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, доколкото
липсва предвидената от закона предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка. Административният орган обаче не е съобразил приложимата
нормативна уредба, вместо което е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на
положителния резултат от полевия тест с техническо средство, независимо от
обективираното несъгласие на водача с него. Така в конкретния казус при
издаване на ИАА са били налице и трите отрицателните материалноправни
предпоставки по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за издаване на
ЗППАМ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП само въз основа на резултата от полевия
тест за употреба на наркотични вещества, а именно – не е бил налице отказ на
водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице
неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването и
не е бил налице отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване.
Съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на
административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени от него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването на
акта. В конкретния случай издателят на оспорения акт дължи да докаже, че Н.К. е
извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, за
чието предотвратяване и преустановяване е приложил ПАМ с оспорената заповед, и
то с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със
специалната Наредба ред, а именно – с положителни резултати от проведени
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива
доказателства резултира в недоказаност на материалноправното основание за
прилагане на ПАМ, т. е. че с управление на МПС на 20.03.2023г. жалбоподателят е
нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, което пък изключва
необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на неосъществено
противоправно поведение.
Вярно е, че при издаване на ЗППАМ
длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да
възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва да
бъде доказано по изискуемия с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП ред – този на
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като
фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не
е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за
наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване
биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване,
оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта му – отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за
административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая,
освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна
точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за
постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен
ред противоправно поведение на жалбоподателя. Освен това се констатира още един
проблем водещ до извод за несъразмерност на наложената мярка – поставянето на
срока за отговора на въпроса за решаването на отговорността в зависимост от
срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал.
Като този срок не е ограничен чрез определянето му в Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, и
липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на
изследването и на оформянето на протокола с данните от изследването, и влече
извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.
По гореизложените съображения, процесната
заповед се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се
отмени.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски съобразно представения от адвокат П. списък. При това
положение в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 540
/петстотин и четиридесет/ лева, заплащането на което се установява от приложената
по делото фактура и Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2023г. Договореното
и изплатено възнаграждение е под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
не са налице основания да бъде редуцирано.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1292-000094/21.03.2023г. на
началника на група към ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е отнето временно СУМПС № *********
на Н.Р.К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати в полза
на Н.Р.К., гр. Шумен, ЕГН **********, деловодни разноски в общ размер на 540
/петстотин и четиридесет/ лева.
На основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: