Решение по дело №67/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д.Т. ***, чрез пълномощника адв. А*** .Д., срещу решение № 109/11.12.2023 г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0243-000539/11.07.2023 г. на началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на Т. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Касационният жалбоподател излага доводи , като твърди, че обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, при съществено нарушение на административно производствените правила, поради което неправилно е приложен и материалният закон. Съдът неправилно анализирал събраните по делото доказателства, игнорирал изцяло събрани доказателства и не е уважил направените доказателствени искания. В нарушение на правото на защита на жалбоподателя липсвало произнасяне по доказателствени искания и не били събрани доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото, с което било нарушено правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Pайонен съд Берковица, постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на същия съд и делото да бъде решено по същество, като бъде отменено изцяло оспорваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Жалбоподателят моли, при уважаване на касационната жалба, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът, началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, чрез юрк.Димитрова, оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на ОП Монтана намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд Берковица е потвърдил НП № 23-0243-000539/11.07.2023 г., издадено от началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на Д.Д.Т., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец. Съдът е приел за установено от фактическа страна посоченото в АУАН, че на 10.06.2023 г., в 11.25 часа, в с.Б*** ул. П*** към бензиностанция И-газ, с посока на движение от проход Петрохан към цех за минерална вода Ком, управлява мотоциклет Пиаджо 75 куб.см. с чуждестранен рег. Номер 670UCY и рама NSL1083406, след изпреварване и изравняването със служебен автомобил К*** С*** , с рег.№ ***, със включен звуков и светлинен сигнал, при подаден сигнал за спиране през страничния прозорец със стоп палка по образец, с надпис МВР и указано място за спиране, водачът възприема сигнала, но не се подчинява на него, а продължава своето движение по ул.П*** . Впоследствие е последван и установен в с.Б*** , за което му е съставен АУАН серия GA № 882714/26.06.2023 г., в който били отразени горните констатации. Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Излагайки правните си изводи, съдът е посочил, че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи като водач на пътно превозно средство, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. С оглед събраните по делото доказателства съдът е приел за установено извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. За това нарушение нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 предвиждала наказание глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. На жалбоподателя било наложено наказание в максимален размер - глоба в размер на 200 лева и лишаване от управление на МПС за срок от 6 месеца, без да са изложени доводи и ангажирали доказателства за допълнителни смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка съдът е приел, че това наказание е правилно определено от органа.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че доводите, изложени в касационната жалба, са основателни, респективно, че е налице основание за отмяна на обжалваното решение. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 103 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата, като дори в производството не са разпитани свидетели, което довело до постановяване на решение в противоречие с материалния закон.

Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият касационен състав счита, че вмененото на Д.Д.Т. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани в производството пред районния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че в случай на ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, при изложено в молба възражение, че сигналът е бил неясен и са налице съмнения дали същият е правилно възприет от нарушителя, какъвто е настоящият случай, то в тежест на административнонаказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че този сигнал се отнася до него, както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят, съответно други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В случая, от една страна, в документите от административнонаказателната преписка подробно описание на посочените обстоятелства липсва, от друга, в хода на съдебното производство въобще не са събрани никакви доказателства, не са разпитани свидетелите, което да обоснове извода на съда, че подаденият сигнал е бил достатъчно ясен и недвусмислен, за да бъде възприет като такъв от страна на водача. Доколкото възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, като такъв за спиране, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин в процеса, за което носител на доказателствената тежест е административнонаказващият орган. В случая това не е сторено, не става ясно след като служебния автомобил е бил със включени светлинен и звуков сигнал, и е имало изравняване с мотоциклета, как точно е подаден сигнала чрез прозореца със стоп палка, за да бъде възприет от изравнения с мотоциклета водач, за да се приеме дали подаденият сигнал е бил възприет от жалбоподателя или не. В този смисъл от страна на наказващия орган не е проявена необходимата процесуална активност, респективно не са представени надлежни доказателства, които да опровергаят възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя, че подаденият сигнал е бил неясен и не е могло да бъде установено дали се отнася до него и доколкото административнонаказващият орган, както се посочи, не е ангажирал каквито и да е безспорни доказателства за обстановката при извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, съответно ангажирането на административно наказателната отговорност на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на горната разпоредба, е незаконосъобразно. Като не е съобразил всичко това и не е положил усилия да събере всички относими доказателства, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, в противоречие с материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено, след което да се постанови решение по същество, с което се отмени процесното наказателно постановление.

При този изход на делото направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2/ неправилно посочена ал.2 в касационната жалба/ от Закона за адвокатурата (ЗА) е основателно. В чл. 38, ал. 2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение; съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, налице са предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. адвокатът е изготвил само жалби без процесуално представителство, а и делото не е от фактическа и правна сложност, поради което ОД на МВР Монтана, следва да бъде осъдена да заплати на адвоката, оказал безплатна правна помощ, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото за двете инстанции.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 109/11.12.2023 г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд Берковица, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0243-000539/11.07.2023 г. на началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на Д.Д.Т., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана, да заплати на адвокат А.К.Д. ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 /четиристотин/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: