№ 343
гр. Плевен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Ж. Н. С.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500398 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 225 от 21.02.2023г., постановено по гр.д. №
4615/2022г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД П.
В. Г. от гр. П., да заплати на Д. Д. Д. от с.гр. сумата 4 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на извършено на ***г. престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***г. до
окончателното изплащане, като иска е отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000лв., като неоснователен и недоказан. Присъдил
е съразмерно на уважената, респ. – на отхвърлена част от иска и по
компенсация разноски в полза на ищеца Д. Д. Д. в размер на 110лв.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е
подадена въззивна жалба от ответника П. В. Г., чрез пълномощника му адв.С.
Ч. от САК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
съда да отмени решението на Плевенски РС, в обжалваната му част и да
1
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска за
обезщетение изцяло.
Въззиваемият Д. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Н. Я. е взел
становище, че жалбата е неоснователна.Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД
- за присъждане на сумата 10 000лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от
престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, извършено от ответника
на ***г. в гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - ***г. В исковата молба се твърди, че 01.03.2021г. по
НОХД № 2141/2020г. по описа на РС-Плевен, е одобрено споразумение
между РП- Плевен и П. В. Г., с което П. Г. се признава за виновен за това, че
на ***г. в гр. П. се е заканил с убийство с думите: „Ще те убия, ще те
смачкам, ще те пратя на баира, ще те излежа в затвора, там съм бил." спрямо
ищеца Д. Д., и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което на
ответника било определено и наложено наказание пробация при следните
пробационни мерки: - чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес - гр. П., обл. П., ул. В. *, вх.*, ет.*, ап.*, за срок от 6 месеца; на
осн. чл. 426, ал. 1 НК задължителната регистрация по настоящ адрес и по чл. 1
42а, ал. 2 т. 2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца.
Ищецът е изложил твърдения, че в резултат на извършеното от
ответника деяние е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в психо-
травмено психично разстройство - безсъние, напрегнатост, тревожност,
ажитираност и уязвено чувство за сигурност, и защитеност за себе си и за
семейството си, притеснение да не бъде посегнато на живота му, и да не бъде
навредено на семейството му. Притеснението било значително предвид
2
обстоятелството, че ответника е бил в затвора за друго престъпление, че
живеел в същия вход и бил в чести конфликти с етажните собственици. За
да запази неприкосновеността на семейството и жилището си ищеца бил
принуден да направи абонамент към охранителна фирма и да закупи СОТ
техника. Наложило му се е да потърси лекарска помощ за породеното от
психотравмената ситуация психично разстройство. След извършени прегледи
от д-р Д. Б. на 19.09.2019 г. и 10.10.2019 г. и снета анамнеза, му била
поставена диагноза „Посттравматично стресово разтройство" и му били
предписани два вида седативни препарати, отразено в приложените към
исковата молба амбулаторни листове. Ищецът е лекар и описаното състояние
оказвало негативно влияние върху работата му, която изисквала
изключителна концентрация и спокойствие. Установено е било в хода на
разследването по наказателното дело, чрез съдебно-психиатрична експертиза,
че емоционалното състояние при ответника Д. е вследствие на продължил
дълго психически тормоз в динамиката на конфликтни взаимоотношения в
междусъседската общност, при отправянето на закани с убийство.Всичко
това го е накарало да се чувства неуверен, с негативни опасения, че може да
бъде посегнато на живота му или да се навреди на семейството му.Твърди се,
че психологически последиции не били отзвучали напълно и към момента на
завеждане на делото. Това било и основната причина ищецът и семейството
му да променят местоживеенето си и да обявят семейното си жилище за
продажба.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът П. В. Г., чрез
пълномощника си адв.С. Ч. от САК, е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, в който е взето становище, че искът е недопустим, а по
същество-неоснователен. Твърди, че не е извършил престъплението, за което
е признат за виновен и му е наложено наказание. Оспорва твърденията на
ищеца за търпени психически страдания вследствие на деянието, а също и
размера на вредите, ако съдът приеме, че са причинени такива. Поискал е да
бъде оставен иска по чл.45 от ЗЗД без разглеждане, респ. ако е допустим – да
бъде отхвърлен изцяло.
Безспорно е, че ответникът П. В. Г. е признат за виновен в това, че
на ***г. в гр.П. се заканил с убийство с думите „Ще те убия, ще те смачкам,
ще те пратя на баира, ще те излежа в затвора, там съм бил“ спрямо Д. Д. Д. от
3
същия град и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването
му, с което осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1
от НК, и му е наложено наказание „Пробация” при пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца, с одобрено споразумение
от 01.03.2021г. по НОХД №2141/2020г. по описа на ПлРС. Няма спор, че
пострадалият е депозирал в наказателното производство молба с граждански
искове за имуществени вреди в размер на 50лв. и неимуществени вреди в
размер на 5 000лв., които не са били приети за разглеждане. Безспорно е, а се
потвърждава и от представените от ответника копия на Протокол от общо
събрание на етажната собственост на жилищна сграда с адрес гр.П., ул.“В.“,
№*, вх.*, ап.* жалба до РП-Плевен и сигнал до същата прокуратура,
постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство
от 26.03.2021г., че са били налице мнжество спорове по управление на
етажната собственост, за решаване на които са сезирани съд и прокуратура.
Спорно е причинило ли е престъпното деяние на ответника
неимуществените вреди, за които ищеца претендира и ако да - в какъв размер.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното: От прил. в
делото на РС 2 бр. амбулаторни листове №001509 от 19.09.2019г. и №001617
от 10.10.2019г., издадени от д-р Д. Б.-психиатър е установено, че на
посочените дати ищецът Д. Д. Д. е посетил лекаря с оплаквания за психическо
напрежение, тревоги и нарушения на съня вследствие отправени закани от
съсед за саморазправа. Видно от амболаторните листове, и при двете
посещения е установено едно и също обективно състояние на пациента :
„Напрегнат, тревожен, ажитиран, с дистимна оцветка на настроението.
Волево –съответен. Мисловен процес – ангажиран свръхценна преработка на
психотравмената ситуация.Памет и интелект-съответни.“ Предписана е
медикаментозна терапия със Seroxat и Xanax.
Пред РС са събрани гласни доказателства, които установяват:
Свидетелят Н. Р. П. – съсед на ищеца установява, че след общо събрание на
ЕС на 23 юли 2019г., когато ответника отправил заплахи за живота на ищеца,
последният много се променил-изглеждал притеснен; изпаднал в депресия; не
можел да спи нощем; приемал лекарства; притеснявал се и за близките си,
особено след инцидент с пожар в близост до входната врата на жилището му.
Поради тези страхови изживявоания, продал жилището си и се преместил да
4
живее на друг адрес. Същото се потвърждава и от свидетелката И. П. Г., на
която ищецът споделил, че бил заплашен; че се притеснява за децата си и им
звънял по телефона, за да проверява дали са добре; че търсел друго жилище,
тъй като семейството му живеело в кошмар поради съседски спорове.
Свидетелката С. Й. Д.а – съпруга на ищеца установява, че съпругът и е приел
заканата за убийство със сериозно безпокойство и страх за себе си и
семейството си, като се е наложило да потърси помощ от лекар -психиатър и
да приема лекарството „Ксанакс“, а също му е прилагана и немедикаментозна
терапия. След пожар пред входната врата на съседите им от долния етаж през
2021г., всички много се изплашили и взели решение да се изнесат от този
жилищен блок.
Свидетелят Т. И. С. – зет на ответника твърди, че след общо
събрание, на което е отправена закана за убийство на ищеца Д., го е виждал в
сградата и той изглеждал спокоен, слизал по стълбите без да избягва срещи с
близките на ответника. Твърди също, че ответникът нямал жилище в тази
етажна собственост, а живеел във вилата си в местността „***“ в землището
на гр.П., а идвал в жилището на дъщеря си в етажната собственост, за да се
изкъпе и изпере дрехите си. Същото се установява и от свидетелката В. П.ва
С.а – дъщеря на ответника. Тя е изложила твърдение, че след случая с ищеца,
баща и вече не идвал в дома и, а единствено ходел в гаража да си налее вода.
Потвърждава за продължителни конфликтни отношения между ищеца и
семейството и.
С приетото от РС на 26.01.2022г. заключението на съдебно-
психологическа експертиза, се установява, че посттравматичните последици
от престъпното деяние на ***г. не са отшумели към момента на изследването
на ищеца по повод експертизата. Актуални са в частта си на появяващи се
спонтанно и трудно регулируеми реминисценции на травмиращото събитие,
предизвикващи чувство на тревога и неотминала заплаха за живота и
здравето на ищеца и семейството му. Психотравматичната ситуация през
2019г. е довела до силно влошаване качеството на живот на ищеца за дълъг
период от време - ищецът е полагал сериозни усилия с голям разход на
емоционална, интелектуална и социална енергия, за да се справя с
последствията от неотшумялата психо-емоционална травма. Психичен срив е
овладян в острата си фаза от професионална психиатрична помощ и прием на
5
психотропни медикаменти, като към момента на изследването са
минимизирани остатъчните щети, но не е върнат пълния обем на спокойно,
ефективно и пълноценно лично и професионално функциониране.
За да уважи предявения иск в посочения по-горе размер,
Плевенски районен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД, но размерът на вредите може да
се оцени на 4000лв.Този извод се споделя и от въззивния съд - на ищеца са
причинени неимуществени вреди от ответника, който се е признал за виновен
и му е наложено посоченото по-горе наказание за престъплението по чл. 144,
ал.3, вр. с ал.1 НК-закана за убийство на ищеца, със споразумение по НОХД
№ 2141/2020г. на Плевенски РС. Одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това
напълно неоснователно е възражението на ответника, че не е извършил
престъпното деяние. Напълно неоснователно е и възражението, че не било
доказано наличието на причинно-следствена връзка между деянието на
ответника и причинените на ищеца вреди. Събраните гласни и писмени
доказателства, както и заключението на назначената и приета от РС
експертиза доказват убедително, че именно вследствие на ескалиралите до
закана за убийство предходни конфликти между страните, са причината за
изживяните от ищеца емоционални страдания.Налагането на наказание за
закана за убийство означава, че осъщественото от ответника противоправно
поведение на ***г., когато е изрекъл „Ще те убия, ще те смачкам, ще те пратя
на баира, ще те излежа в затвора, там съм бил“ спрямо ищеца Д. Д. Д., е
възбудило основателен страх за осъществяването му.След като самото
изпълнително деяние предполага наличието на възбуден у пострадалия
основателен страх за осъществяване на заканата, то няма основание да се
приеме, че тъй като ответникът не живеел в етажната собственост, ищецът
нямал основание да се страхува. В тази връзка съдът не приема за достоверни
показанията на св. Т. И. С. – зет на ответника, който твърди, че ищецът бил
спокоен след случилото се на ***г. Законосъобразен е изводът на РС, че
всяко извършено против личността на индивида престъпление му причинява
психически страдания и те подлежат на репариране от дееца.
6
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че
съдебно-психологическата експертиза е необоснована и използваните от
експерта методи разколебавали нейната достоверност. Процесуалният
представител на ответника П. Г. - адв.С. Ч. е оспорила пред РС, с молба-
становище от 25.01.2023г., констатациите и изводите на ВЛ доц. А. Р., доктор
по психология, но не е присъствал при изслушването на експерта, не е задал
въпроси за изясняване на обстоятелствата, нито устно, нито писмено с
молбата.Не е поискал и поставяне на допълнителна задача или изготвяне на
повторна експертиза. Не се навеждат и основания за отвод на вещото
лице.Няма и искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция. Поради изложеното, въззивният съд приема развитите в
допълнителната въззивна жалба от 11.04.2023г. доводи за нивото на
личностна тревожност и на ситуативната тревожност на ищеца, предполагащи
ново изследване от ВЛ – специалист/със специални знания по психология/, за
недоказани, а оспорването на заключението – необосновано.Ето защо и
искането да не се възприема от съда, се явява неоснователно.
Относно размера на вредите, съдът съобрази гласните и писмени
доказателства, както и приетата по делото експертиза, които кореспондират
помежду си. Изхождайки от разбирането, че обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, въззивният съд приема, че при
определяне размера на вредите относимите факти и обстоятелства са прецени
в достатъчна степен от РС. Преценени са гласните доказателства и
заключението по съдебно-психологическата експертиза, установяващо, че
посттравматичните последици от деянието на ответника не са отшумели към
момента на разглеждане на делото и това е довело до силно влошаване
качеството му на живот и за да се върне към психо-емоционалната си
стабилност ме е необходима и професионална помощ. Прилагайки
обосновано принципа на справедливост, РС е определил размера на
обезщетението, като е присъдил сумата 4000лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди. Размерът на вредите е съобразен, както с данните по
делото, така и със съдебната практика.
Поради гореизложеното, решението на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като бъдат
7
присъдени в полза на въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв., съобразно договора за правна защита и
съдействие на л.27, съдържащ разписка. Неоснователно е възражението за
прекомерност, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
отговаря както на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение
№ 225 на Плевенския районен съд, постановено на 21.02.2023г. по гр.д. №
4615/2022г. по описа на Плевенски РС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.273 от ГПК, П. В. Г.,
от гр. П., ул. В. №*, вх. *, ап.*, с ЕГН ********** да заплати на Д. Д. Д., с
постоянен адрес :гр. П., ул. В. №*, вх. *, ап.* с ЕГН ********** сумата от
1000лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8