О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 778
Гр. Сливен, 02.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 193/2023 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на „Рафтис-милк 1“ ЕООД, ЕИК *********, п. от Т.И.Т., чрез адв. И.М. от ***, изпратена по подсъдност с Определение № 1297/25.05.2023 г. по адм.дело № 912/2023 г. по описа на АС – Бургас, срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 050902581575_4/02.05.2023г. на органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 44/10.05.2023 г. на директор на ТД на НАП – Бургас.
В жалбата се твърди, че описаните в цитираните Приложения и протокол действия са предприети единствено въз основа на голо твърдение на проверяващите: цит. „при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни", което счита за абсолютно незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че органът се е позовал на обстоятелството, че дружеството имало данъчни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и осигуровки, въпреки, че това били текущи задължения и са платени, за което е представил платежните документи. Сочи, че в протоколите за извършена проверка няма изложени съображения, нито относно факти и обстоятелства, свързани с конкретната доставка, нито относно някакви други причини, поради които се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Счита, че липсват данни за налични публични задължения и не е доказано наличието на законовите предпоставки за извършване на обжалваните действия по обезпечаване на доказателства, което прави действията незаконосъобразни и налага отмяната им със законните последици от това. Твърди, че органът за фискален контрол не е обосновал как е формирана пазарната стойност на процесните стоки, върху 30% от която е определил внасянето на обезпечение в пари или банкова гаранция за освобождаването им. Счита, че действията на органите по приходите са нищожни, поради липса на компетентност. С тези съображения, подробно изложени в жалбата, от съда се иска да отмени обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 050902581575_4/02.05.2023г. на органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 44/10.05.2023 г. на директор на ТД на НАП – Бургас. Претендира се присъждане на разноските, направени в съдебното производство, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към жалбата са приложени писмени доказателства, подробно описани в нея.
Ответната страна не е изразила становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2023 г. в 00:49 часа на ГКПП В. – Д. м. *** е извършена проверка на композиция - товарен камион с ремарке, марка Волво с per. № *******
и № на ремарке *******. Товара на камиона по документи е 21 902 кг - ,П. с. (с н. з.), включително и. и с. от с.". При проверката са събрани доказателства, проверено е съответствието на стоката на превозните книжа и са съставени съответните документи за проверката.
На 02.05.2023 г. в 12,48 ч. на мястото на разтоварване на стоката – б. на „РАФТИС МИЛК 1“ ЕООД, с. Б., о. С. от органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален контрол", е извършена проверка на товарния състав, в присъствието на управителя на дружеството-получател. При проверката е констатирано, че поставеното техническо средство за контрол не е с нарушена цялост, като същото е отстранено с Протокол № 050902581575_3/02.05.2023 г. Съгласно ПИПСВФР № 050902581575_4/02.05.2023г., органите по приходите са констатирали съответствие на превозваните стоки като видове и количества, с отразеното в придружаващите документи. Според отразеното в същия протокол, на основание чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /установени налични изискуеми задължения по данъчно-осигурителната сметка на дружеството общо в размер на 42 548,99 лв., което създавало риск за събирането на бъдещите задължения, които ще възникнат при реализация на стоката/ и на основание чл. 121а, ал. 3 във вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК / липса на ДМА; наличие на сделки между свързани лица/ са предприети действия по предварително обезпечаване при фискален контрол, а именно определено е обезпечение в размер на 55 193,04 лв., представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката и изземване на стоката – 21 902 кг. „П. с. (с н. з.), включително и. и с. от с.“, със срок на действие 72 часа, и документите към нея. С платежно нареждане определеното парично обезпечение в размер на 55 193, 04 лв. е било внесено, по набирателната сметка за чужди средства за обезпечаване в ТЗ на НАП – Бургас.
Срещу действията, обективирани в Протокол № 050902581575_4/02.05.2023г., е подадена жалба до директора на ТД на НАП - гр. Бургас на 09.05.2023 г., към която като нови доказателства е приложено Удостоверение изх. № 200202300100816/04.05.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен за липса на задължения на дружеството, ведно с приложени платежни документи за погасяване на публичните задължения. Постановено е Решение № 44/10.05.2023 г. на директор на ТД на НАП - гр. Бургас. Решаващият орган е потвърдил действията като е изложил мотиви, че е налице предпоставката на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, тъй като посочените от фискалните органи задължения в общ размер на 42 548.99 лева, представляващи налични изискуеми задължения, както следва : ДДС -31 834,57 лв., данък ЗДДФЛ - 2 053.74 лв., задължения за ЗОВ - 8 660,68 лв., напълно отговаря на дефиницията - „данъци в особено големи размери" по смисъла на чл.93, т.14 от НК, като тяхното погасяване, няма как да укаже влияние върху правилността на извода на органа по приходите към момента на проверката. Предвид това решаващият орган е приел, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на новата стока ще бъде невъзможно или значително затруднено и е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което ще гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката, поради което следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 2 от ДОПК. Решението е връчено на жалбоподателя на 11.05.2023 г. Жалбата срещу него и действията на органите по приходите е подадена чрез решаващия орган на 18.05.2023 г., който с придружително писмо е изпратил същата, заедно с административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол. Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж от ДОПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 050902581575_4/02.05.2023г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОП, за които съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Органът по приходите има правомощието, при наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Потвърдителното решение също е издадено от компетентен орган, директора на ТД на НАП - гр. Бургас, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях действия.
Настоящият състав намира, че предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства са в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като не е доказано основанието за налагане на процесното обезпечение на доказателствата. Твърдението на решаващия орган, че са налице обективни данни, от които да се направи извод за наличие на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни/ е необосновано. От фактическа страна е установено единствено, че дружеството има налични изискуеми задължения в размер на общо 42 548.99 лева. Това само по себе си обаче не означава, че последващото събиране на данъците неизбежно ще бъде осуетено или затруднено. По преписката липсва какъвто и да е анализ за имущественото и финансово състояние на дружеството-жалбоподател, за да може да бъде направен подобен извод. Напротив, от представените с административната жалба преводни нареждания е видно, че дружеството е погасило задълженията си, което е удостоверено с издаденото и представено Удостоверение изх. № 200202300100816/04.05.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен за липса на задължения на дружеството.
По силата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът следва да вземе предвид и новите факти от значение за правилното решаване на спора, настъпили след издаването на оспорения административен акт. От представените от жалбоподателя доказателства се установява, че дружеството няма задължения, а това директно опровергава изводите за наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
На последно място за пълнота следва да се посочи, че е необоснована определената от органите по приходите стойност на обезпечението по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, в размер на 30% от пазарната стойност на стоките. В оспорения ПИПСВФР № 050902581575_4/02.05.2023г. изрично е посочено на стр. 3, че тази стойност е изчислена въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел "Анализ и последващ контрол" в Дирекция "Финансов контрол" при ЦУ на НАП, при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Такива протоколи не се съдържат в административната преписка и не са индивидуализирани от позоваващите се на тях органи, чрез посочване на номер и дата, поради което цитираните твърдения са изцяло голословни. От наличните в преписката документи не става ясно по какъв начин е формирана посочената в обжалвания протокол стойност на стоките с висок финансов риск, поради което не може да се извърши проверка за спазването на разпоредбите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ. При това положение неустановено се явява дали посочената цифрова стойност е реално определената пазарна цена за килограм от стоката. На основание субсидиарно приложимият чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта, което в случая не е извършено.
В чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изчерпателно са определени хипотезите, в които се налагат предварителни обезпечителни мерки по тази специална норма и цитираните по-горе обстоятелства не изпълват нито една от тях. С оглед горното съдът намира, че оспорваните действия по обезпечаване на доказателства са извършени в противоречие с правилата на ДОПК и следва да се отменят. Тъй като в случая не става въпрос за недължимо внесена/събрана сума или за сума, подлежаща на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство по смисъла на чл. 128 от ДОПК, а за предоставено обезпечение, то процедурата по чл. 129 от ДОПК е неприложима и преписката следва да се върне на органите по приходите от Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, които са извършили неправомерното обезпечаване, обективирано в ПИПСВФР № 050902581575_4/02.05.2023г., за отмяна на обезпечението в размер на 55 193,04 лв., предоставено по реда чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК и възстановяване на сумата.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 650 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 600 лева платено адвокатско възнаграждението, съгласно фактура и платежно нареждане.
По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия по обезпечаване на доказателства на органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършване проверка на стоки с висок фискален риск № 050902581575_4/02.05.2023г., потвърдени с Решение № 44/10.05.2023 г. на директор на ТД на НАП – Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на органите по приходите от Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, които са извършили неправомерното обезпечаване обективирано в Протокол за извършване проверка на стоки с висок фискален риск № 050902581575_4/02.05.2023г., за отмяна на предоставеното по реда чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК, обезпечение в пари в размер 55 193,04 лв. и възстановяване на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „РАФТИС-МИЛК 1“ ЕООД, ЕИК *********, п. от Т.И.Т. сумата от 650 лв. /шестотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: