Р Е Ш Е Н И Е

№ 262946/13.12.2021 г. , гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.11.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20821 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

реална част с площ от 873 кв.м., /след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното на 11.11.2021г. открито съдебно заседание / , представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: *********, номер по предходен план: ****, при граници на реалната част : ПИ*********, ПИ********** и останалата част на имот **********, с площ 873 кв.м. , която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. /след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното на 11.11.2021г. открито съдебно заседание /.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Излага се, че ищецът е собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец юг", а именно: Реална част с площ от 879 кв. м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., последно изменение със Заповед № КД-14-03-1575/17.06.2013 г. на Началник на СГКК- Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ********** номер по предходен план: 2238, при съседи на частта: ПИ**********,**********,************и останалата част на **********.

Твърди се, че правото на собственост е придобито от ищеца по давност, тъй като той е установил владение върху посочената реална част през 2002г. в трайно установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. Сочи се, че ищецът е собственик на имота по давностно владение. Началният момент на давностното владение е от лятото на 2002 г., като владението му е непрекъснато и продължава и към настоящия момент. Реалната част е представлявала поземлен имот с идентификатор ************по първоначално одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри. През 2013 г. ПИ ************е бил заличен и е включен в образувания ПИ с идентификатор **********.

През 2018 г. ищецът е предприел действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за описаната реална част от недвижимия имот. Едва тогава е узнал, че в кадастралните регистри имотът е записан като собственост на Министерство на земеделието, храните и горите.

Излага се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост , предвид записването на имота като собственост на Министерство на земеделието. Имотът обаче не е могъл да стане държавна собственост, тъй като не е бил държавна собственост, не е бил обобществен или отнет от Държавата при обобществяването на земеделските земи и до образуването на селищно образувание „Боровец- юг" е представлявал земеделска земя. Това пък препятства възможността ищецът да се позове на давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, тъй като е придобил по давност правото на собственост, макар че не се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. В кадастралната карта и кадастралните регистри Държавата е записана като собственик на процесния недвижим имот , на основание Решение № 725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия- Варна. Това е видно от удостоверение № ОП-19-9400-302/1/08.08.2019 г. и удостоверение peг. № АУ022734ВН-013ВН/11.-07.2019 г. Ищецът е обективирал намерението си да се снабди с нотариален акт за собственост през 2018 г., видно от приложената към исковата молба молба- декларация. Без да обори правото на собственост на Държавата ищецът не може да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на Държавата върху същия имот.

С оглед на горното, ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Ø ОТГОВОР НА ОТВЕТНИКА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , ПО ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ НА ИЩЕЦА Я.В.В.:

Ответникът ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

По допустимостта на исковата претенция:

Прави се възражение, че не е текла придобивна давност в полза на ищеца за посочената от него реална част.

Оспорва се твърдението на ищеца, че едва през 2018г. , при предриемане на действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за описаната реална част от недвижимия имот, ищецът е узнал , че имотът е записан като собственост на Министерство на земеделието, храните и горите. Оспорва се това твърдение, като несъстоятелно, тъй като имотът е записан като държавна собственост още в ПНИ за селищно образувание „Боровец юг", одобрен със заповед №РД-1-7706(467)/04.12.2002г. на областния управител, която заповед се публикува в държавен вестник и поради това се счита за известна на всички лица.

С Решение №725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия-гр.Варна, се установява, че на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието-гр.София, е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец - юг/ на землище Галата, гр.Варна, представляващ имоти с №№ ************ и *********по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.

По силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния поземлен фонд се установяват от общинските служби по земеделие.

Твърди се, че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./. стар идентификатор: *********, номер по предходен план: 2238, процесната част от който с площ от 879 кв. м. се претендира от ищеца при съседи на частта: ПИ**********,**********,************и останалата част от ***************ПИ с идентификатор **********, част от който се претендира от ищеца, първо е държавна собственост и второ - попада в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента не е издадена заповед от Кмета на Община Варна по реда на §4к, ап.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и не тече придобивна давност в полза на ищеца, до издаването й.

Със заповед №РД-1-7706(467)/04.12.2002г. на областен управител на област с административен център Варна, издадена на § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.32 ЗА, е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование по §4, ап.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Боровец-юг", землище кв. Галата, община Варна Със заповед № РД-1-7706(68)/! 1.03.2003 г. на областен управител на област с административен център град Варна е допусната поправка на явна фактическа грешка в същата заповед. Обявлението за тези заповеди е публикувано в Държавен вестник бр.30/ 01.04.2003 г.

Новообразуван имот № ****от ПНИ на селищно образувание „Боровец - юг" с площ от 3 438 кв.м., представлява част от имота, който е установен с горепосоченото решение на ПК-Варна В регистъра и разписния лист към ПНИ на с.о., Дюровец - юг" за този имот е записано Държавно, Министерство на земеделието. В кадастралния план на местност „Чиган" от 1959 г., имот с кад. № 1058, съответстващ на стар имот № 1058 от помощния план към ПНИ е записан като държавен. Имот № 1058, представлява част от имот № ****по плана на новообразуваните имоти.

Твърди се, още че същият е държавна собственост ех lege /по силата на закона/, и че винаги е бил и към момента е държавна собственост. Поддържа се, че за държавния имот няма издадена заповед на Кмета на Община Варна по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която да се завършва реституцията му, поради което само на това основание не може да бъде придобит по давност.

Ищецът не може да го придобие на твърдялото от него оригинерно придобивно основание, именно защото процесния имот е държавна собственост, а по силата на действащото законодателство същият не може да се придобие по давност, т.к. е налице мораториум за това.

С оглед гореизложеното, се счита, че искът е недопустим , поради липса на правен интерес у ищеца

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997г/ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, какъвто е настоящия случай, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ само:

1) ако придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или в други селскостопански организации) или отчуждаван, или фактически отнеман -собственикът или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС;

2) или ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността

Счита се, че не са налице нито едно от условията, посочени по-горе.

Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите в случая от държавния поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл. 86 ЗС, § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ЗД на ЗС/, чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ.

С § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г/, е спряна давността, текла до този момент за придобиване на държавни и общински имоти. Разпоредбата е в сила от 01.06.2006 г. Давността е спряна за срок от 7 месеца. С изменение на § 1 /ДВ, бр. 105 от 2006 г/ давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна да тече до 31 декември 2007 г. С последващи изменения на същия параграф с ДВ бр. 113 от 2007 г., ДВ. бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.,ДВ.бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31 декември 2008 г., съответно до 31 декември 2014 г., след което до 31 декември 2017 г., а с последните изменения и допълнения на същия параграф - бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.

Налице са императивни правни норми, установяващи забрана за придобиване на имот, държавна собственост по давност - чл. 86 ЗС, § 1 от ЗД на ЗС, чл.24, ал. 1 и ал.7 от ЗСПЗЗ.

Т.е. дори и да се установи, че процесният имот се владее от ищеца, последният не може да го придобие на твърдяното основание и за твърдения период от време, поради което и липсва правен интерес от воденето на иска - основание за прекратяване на произюдството по делото.

Въвеждането на параграф 1 от ЗД на ЗС, прави невъзможно придобиването по давност и към настоящия момент, на имоти частна държавна и общинска собственост, какъвто е настоящия случай, поради което само на това основание иска се явява недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено. За правния интерес от предявения отрицателен установителен иск съдът следи служебно, тъй като по силата на чл.124, ал.1 ГПК правният интерес е предпоставка за допустимостта на този установителен иск.

По основателността на предявената искова претенция:

Счита се, че искът е неоснователен и недоказан. Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения.

Твърди се, че имот с идентификатор ***************по КК на гр.Варна район Аспарухово, кв. .Халата", Боровец юг, е собственост на Държавата по силата на закона. Излага се, че Държавата е собственик на имота, като по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ упражнява правата на собственика.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ „Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд... ".

На това основание, се твърди, че имотът е държавна собственост по силата на закона, тъй като още преди колективизацията същият е бил държавна собственост, такъв е бил по времето на социализма, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, както и към настоящият момент.

Твърди се, че имотът не е бил собственост на физическо лице, както преди колективизацията, така и през целият период след това и към момента на предявяване на иска и като такъв е собственост на Държавата.

Излага се още, че процесният имот е държавен поземлен фонд. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по отношение на земите от ДПФ давност не тече и в този смисъл дори ищецът да е „владял" имота, то той не го е придобил по давност. Придобивна давност не тече срещу Държавата в полза на ищеца, тъй като имотът е държавна собственост, а същото е разписано, както в норми на специалния закон - в ЗСПЗЗ, така и в общия Закон за собствеността.

Поради това, неоснователно ищецът твърди, че е придобил имота по посочения придобивен способ.

Излага се, че Държавата е собственик на имота по силата на реституция.

Със заявление вх.№50607/04.08.1992г. за признаване право на собственост на земеделски имот в местност „Чиган" /Боровец-юг/, гр.Варна, установен с кадастрален план от 1959г. в полза на Министерството на земеделието - гр.София, е отпочнала процедурата по реституция на нива, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляваща имоти с №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070 по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996 г. За признатата, но невъзстановена собственост на Министерство на земеделието е издадено Решение № 725 от 26.07.2000 г. на Поземлена комисия-Варна Към настоящия момент реституционната процедура не е приключила и все още няма издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община Варна (район Аспарухово). В тази връзка, поясняваме, че с Искане изх.№РД11-05-1029/11.04.2011г. до Кмета на Община Варна, е помолено да бъде изготвена заповед за възстановяване право на собственост върху земеделска земя по § 4 в селищни образувания и строителни граници (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) за имоти сред които е и ПИ с идентификатор ********* по плана на новообразуваните имоти на местност ,,Боровец-юг" землище кв.Галата, район „Аспарухово", гр.Варна, Община Варна.

Застъпената съдебна практика в аналогични случай на гореизложената фактическа обстановка в редица решения на ВКС, е че придобиването по давност на имот, находиш се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност.

След изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на съответните самостоятелни обекти, съответно придобиването им, по който и да е от предвидените в закона способи - реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. Преди приемането и влизането в сила на ПНИ, спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права върху земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени. А след като предявилото отрицателния установителен иск лице не би могло да реализира такава правна възможност за придобиване на права, като пречката за това е идентична с пречките за установяване правата на ответника (да придобие по давност имота, попадащ в терен по § 4 ЗСППЗ), то следва да се приеме, че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск.

Процесната част от имота е част от ПИ №****по ПНИ на с.о. „Боровец-юг", който съгласно регистър на имоти към ПНИ на с.о. „Боровец-юг", КР 404 землище кв. Галата, гр. Варна, е записан на Министерство на земеделието, съгласно решение №725/26.07.2000 г.

Съгласно регистъра на подадените жалби срещу заповед №РД-1-7706-467/04.12.2002 г. и заповед №РД-1-7706-68/11.03.2003 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, ПНИ с.о. „Боровец - юг" землище кв. Галата, гр. Варна е обжалван по отношение на ПИ №****** Една от жалбите е с вх. № РД-1-94-Н (13)/11.04.2003 г. на Н.Г.Д., заместен в хода на производството от своята законна наследница В.Н.Д.-А.

Образувани са: адм. дело №912/2003 г. по описа на Окръжен съд-Варна и адм.дело №2816/2007 г. по описа на Върховния административен съд.

Виолета Николова Дойчинова - Аврамова е подала касационна жалба до Върховен административен съд, срещу Решение №52/08.03.2010 г. по адм. дело №912/2003 г. по описа на ВОС. С Решение № 292/10.01.2011г. на ВАС, производството по делото е приключило с окончателно решение в полза на заинтересованата страна - Министерство на земеделието.

С обжалването на ПНИ на с.о. „Боровец-юг" е спряла да тече давността по отношение на ПИ №****по ПНИ на с.о. „Боровец-юг", в който имот попада и процесния, с оглед на което само на това основание следва иска да бъде отхвърлен. Обжалването спира изпълнението.

Т.е. счита се, че ПНИ в частта му относно процесния имот е влязъл в сила най-рано на 10.01.2011г., с постановяването на решението на ВАС. Има данни и за други обжалвания на този план също досежно имот №****които са описани в писмо на областния управител от 16.03.2020 г.

През това време, от одобряването на плана през 2002 г., не е могло да тече придобивна давност в полза на ищеца, тъй като за този период от време 2002 -2011 г. не е имало влязъл в сила ПНИ, а за периода от време от 10.01.2011 г. до 18.12.2019 г. - датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл абсолютния давностен срок от 10 години по чл.79, ал. 1 от ЗС.

Излага се, че ищецът по никакъв начин не е демонстрирал своене на имота, спрямо който и да е било, а още по-малко спрямо действителния му собственик - Държавата и то знаейки, че именно тя е негов собственик, като в тази връзка поддържаме изложеното по-горе относно ноторно известни факти - записването в плановете.

За разлика от него, Държавата по всякакъв начин е манифестирала, че именно тя е собственик на имота. В годините са предприети многобройни действия, в това число е водена кореспонденция с редица институции. Осъществявана е през годините защита на собствеността и държавния интерес в съдебни производства касаещи процесния имот. Подадено е искане до Кмета на Общината за издаване на Заповед по параграф 4к ап.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искане за издаване на скица характеристика на имот с идентификатор **********, СО „Боровец-юг", гр.Варна и още много други действия. Паралелно и дори по-точно в същото време ищецът дори не е оспорвал ПНИ и до подаване на молбата-декларация не е демонстрирал каквато и да е претенция или действие спрямо действителния собственик.

Прави възражение, че имотът не е владян от него необезпокоявано, непрекъснато и явно. Оспорват се всички тези твърдения. Счита се, че „владението" на ищеца по никой начин не е явно.

Имотът е ограден, но не от ищеца, в частта от имота, обект на претенцията няма поставена от него табела, която да афишира, че Я.В.В. е „собственик" на процесната част. При това, на място в процесната реална част от имот с идентификатор ***************/твърдян от ищеца, че е представлявал ПИ 10135.5406.1684/ не са налице каквито и да са индиции, че имотът се стопанисва, респ. владее от лице, което го държи като свой, съответно че е станал собственик по силата на давностно владение.

За съществуването и претенциите на Я.В.В. към имота ответникът е разбрал едва през 2018 г. от депозираната от същия молба-декларация.

Твърди се, че Държавата е владяла имота си, въпреки, че имотът в процесната му част не е била обработвана С оглед защита на правото на собственост, през годините е следено състоянието на имота, респ. на процесната част включително с оглед възможността за завладяването му. Имотът е наблюдаван от подчинени на МЗХГ структури и служители посредством актуалната за съответния период цифрова ортофото карта, в това число чрез сателитни и самолетни снимки, както и са правени огледи на място, последният от които от дата 11.03.2020 г.

Сочи се, че от представените от ищеца доказателства се установява, че 02.08.2018г. Я.В.В., е декларирал с декларация вх.№ **********/02.08.2018г. в Дирекция „Местни данъци" при Същина Варна, ПИ с пл. № 1684 с площ 879 м2 на с.о. „Боровец-юг", район „Аспарухово"- Община Варна. Излага се, че декларирането на имота представлява изявление пред държавен орган с декларативен характер, което не се включва в обективните действия на владението и не изразяват промяна в намерението за своене. Твърди се, че декларирането на един имот не е сред обстоятелствата и доказателствата необходими, за установяване на владението, респективно собствеността върху имота

Излага се, че е несъстоятелно твърдението на ищеца, че едва през 2018 г. „узнал, че в кадастралните регистри имотът е записан като собственост на Министерство на земеделието, храните и горите".

Имотът с идентификатор 4111 по ПНИ на с.о. „Боровец-юг", район ,Аепарухово"- Община Варна е образуван от имот с номер ****който със заповед №РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на Областния управител на област Варна е заличен и от същия са новообразувани съответно 1) имот с номер 1686 с площ 600 кв.м. и 2) имот 4111 с площ 3137 кв.м. собственост на ДПФ-МЗХГ.

ПИ с идентификатор ***************фигурира в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК.

Със Заповед №РД-1 -7706-467/04.12.2002 г. и Заповед №РД-1-7706-68/11.03.2003 г. за поправка на явна фактическа грешка в първата, издадени от Областния управител на област с административен център гр. Варна, с които е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образование за местността „Боровец-юг", землище Галата, Община Варна

Имотът представлява част от ПИ № ****по ПНИ на СО „Борове-юг", гр.Варна, който съгласно Регистъра на имотите към ПНИ е записан на Министерство на земеделието. Имотът, за който е подадено искането представлява част от имот № 1058 по КП /стари имотни граници/, т.е. е част от имот, собствеността върху който е установена с решение № 725/26.07.2000 г. на ПК-Варна

Посочените по-горе планове се обявяват в държавен вестник, поради което ищецът неоснователно твърди, че едва през 2018 г. е узнал, че имотът бил държавна собственост.

Оспорва се, твърдението в исковата молба, че по отношение на частта от претендирания имот, „Правото на собственост е придобито от ищеца по давност, тъй като той е установил владение върху посочената реална през 2002 в трайно установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент".

Прави се възражение, че не е текла придобивна давност по следните съображения:

Имот с идентификатор ***************по КК на гр.Варна кв.Галата, СО ,,Боровец-юг", е собственост на ДПФ-МЗХГ.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по отношение на земите от ДПФ давност не тече и в този смисъл дори ищецът да е владял имота в посочените периоди, не го е придобил по давност. Доколкото настоящият казус се отнася до земеделска земя, то съгласно горецитираната разпоредба, давност не е текла в периода от 1991 г. до настоящият момент.

Освен това, по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /обнДВ бр.17 от 1991г. поел. изм. бр.62 от 1997г./, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането в сила на този закон и то при определени условия. Следователно, ако ищецът е посочил период лятото на 2002 г. до настоящия момент, то съгласно чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата давност не се зачита.

Съгласно §1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46 от 2006г. в сила от 01.06. 2006г./ Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006г. Срокът по §1 от ЗИД на ЗС е удължаван многократно като последното изменение е в ДВ бр.7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г., съгласно което давността за придобиване на имоти - частна държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

Следователно, дори да е текла някаква давност, то тя е спряла да тече и имотът не е бил придобит по давност за процесния период от време - от лятото на 2002 г. до датата на предявяване на иска -18.12.2019 г., тъй като в негова полза не е изтекъл 10 годишния срок по чл.79, aл. 1 от ЗС.

Излага се, че не може да се оспорва легитимацията на реституираните собственици, каквато в случая се явява Държавата.

Твърди се, че от ответника е полагана през годините необходимата грижа за защита собствеността и интересите на Държавата

Оспорва се твърдението на ищеца, че имотът не е могъл да стане държавна собственост, тъй като не е бил държавна собственост, не е бил обобществен или отнет от Държавата при обобществяването на земеделските земи.

Излага се, че имот, собствеността върху който е установена с решение № 725/26.07.2000 г. на ПК-Варна е бил държавен отпреди 1991 г.

Имот с №****по ПНИ на СО ,,Боровец - юг" е образуван от имот с № ****който съгласно Регистъра на имотите към ПНИ е записан на Министерство на земеделието. Имотът, за който е подадено искането представлява част от имот № 1058 по КП /стари имотни граници/, т.е. е част от имот, собствеността върху който е установена с решение № 725/26.07.2000 г. на ПК-Варна. В кадастралния план на м. „Чигана" от 1959 год„ имот с кад. № 1058, съответстващ на стар имот № 1058 от помощния план към ПНИ е записан като държавен.

ПИ № ****по ПНИ на СО ,,Боровец-юг", гр.Варна, е образуван, в изпълнение на разпоредбата на чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ, която предвижда, че разликата над 600 кв.м., респ. над 1 000 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот, какъвто се счита, че е и ПИ № ****по ПНИ на СО „Борове-юг" се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, каквото всъщност се случило при образуването на ПИ №2238.

В условията на евентуалност се твърди, че имоти в местността „Чиган" /Боровец - юг/ на землище Галата, гр.Варна, сред които е частта, произтичаща (попадаща) в такъв имот, са отнети и внесени в ТКЗС Димитър Кондов. Т.е., доколкото имотът е попадал в територия стопанисвана от ТКЗС, то земята е била обобществена.

В условията на евентуалност, че имоти в местността „Чиган" /Боровец - юг/ на землище Галата, гр.Варна, сред които е частта, произтичаща (попадаща) в такъв имот, са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и са предоставени на Министерство на отбраната за „Бреговата батарея", което пък в последствие ги е предоставило за временно ползване Градски народен съвет-Варна, респ. на Община Варна

С Указ № 16/17.06.1946 г. са отчуждени от граждани имотите, като с Указание № С-3070/1963 г. МНО е предоставило тези земи на ГНС-Варна за безвъзмездно ползване.

Тези имоти са отчуждени/отнети от физически лица за нуждите „Бреговата батарея". Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи. Позоваваме се на писмо изх. 1263/29.11.1993 г. на началника на поделение 44500, съгласно което необходимостта от тези терени не е отпаднала Както посочих и по-горе в имотът има изграден бункер - индиция, че същият нуждата от него не е отпаднала, както и че съшият е държавна собственост.

Поради това, се намира, че имотът е държавна собственост, на това основание - ех lege, по силата на закона, без значение дали същият е установен или не, респ. без значение дали за него същата разполага с титул за собственост - признавателно решение на ПК и заповед на Кмета на Община Варна на основание и по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Твърди, че процесният имот представлява именно част от имот, държавна собственост, който е бил посочен Указ № 16/17.06.1946 г. и Указание № С-3070/1963 г. и Указание № 1612/1963 г. и скиците към тях, както и на Протокол от 20.08.1946 г., ПМС от 19 юли 1949 г., Протокол от 2 юли 1949 г. и списъците към тях.

Евентуално, доколкото имотът е бил държавна собственост още преди кооперирането на имотите, и за него е било издадено признавателно решение на ПК, с оглед установяване на собствеността на държавата върху него, съответно завършване на реституцията му.

Доколкото имотът подлежи на реституция, то тя не е приключена до издаването на заповед на Кмета на Община Варна на основание и по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след влизането в сила на ПНИ за СО „Боровец-юг" землище Галата, гр.Варна, Поради това, правим възражение, че имотът не е могъл и не е придобит по давност от ищеца, а предявения от него иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Излага се, че процесната територия, в която попада процесният имот не е земеделска земя, а напротив това е територия, по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът се намира в урбанизирана територия.

С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и селищно образувание „Боровец-юг". Решението на ОбС - Варна е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в сила, територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана

Със Заповеди №№ РД-1-7706/46704.12.2002г. и РД-1 -706/68/11.03.2003г. на Областния управител на област с административен център Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО ,Дюровец-юг", землище кв. Галата, Община Варна В регистъра на имотите, неразделна част от този план, за собственик на ПИ № ****с площ от 3736.93 дка е записан именно Държавата, Министерство на земеделието.

Твърди се, че заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ е влязъл в сила за имота, едва на 10.01.2011 г. с постановяване на Решение № 292/10.01.2011г. на ВАС по жалбата на В.Д.-А.срещу този план.

Този план е интегриран в КККР на административен район Аспарухово, досежно конкретния имот. В същият ПИ ***************е с площ от 2838 кв.м. е записан също като собственост на Държавата - ДПФ - МЗХГ.

След влизане в сила на ПНИ на местност,,Боровец-юг" - с.о., землище кв. Галата, община Варна, в частта на ПИ №****няма данни за подадено нарочно искане до Община Варна, на вниманието на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ от ищеца, в качеството му на правоимащо лице/или лица/, относно откриване на производство по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 -3 от ПЗР от ПЗР на ЗСПЗЗ, относно изменение на влезлия в сила ПНИ, в частта на имота, на някое от визираните в посочената законова разпоредба основания: - т. 1 - „Когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки..."; т. 2 - „Когато планът съдържа явна фактическа грешка"; т. 3 - „Когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен ".

Относно правото на собственост на Държавата, се излага, че Държавата е придобила правото на собственост върху поземлен имот№ ***************/стар имот ********* ЕХ LEGE-по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Държавата е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на закона Първоначално е действала Конституцията от 1947 г., като чл. 6 от този основен закон урежда кои могат да са носители на право на собственост и общините и административно-териториални единици не са сред изброените. По съществото си с новоприетия основен закон на е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата С Конституцията от 1971 г. общинската собственост също не е уредена Това означава, че е съществувала само държавна собственост. С други думи, първоначално общинска собственост не е съществувала/ до 1990 г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31 /1990 г./, а собствеността е принадлежала на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частните лица /лична и частна собственост/. Съобразно действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. Именно такъв е и процесния имот.

Нещо повече: В тази връзка следва да се съобрази и наличието на данни за отчуждаването на имота за нуждите на Военноморските сили, министерството на обраната и бреговата батарея, изложени и по-горе.

По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр. 33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на процесния имот - поради осъществено давността владение повече от 10 години, не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Последният срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006г. е продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. Съгласно последното изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г. ".

Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ от държавата става по силата на закона,

След като процесният имот попада в територия/терен/ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следва че е в територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, образувана въз основа на първите две, т.е земята е била обобществена

Доколкото е със статут на държавна собственост /частна/ процесният имот би могъл да бъде придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на § 1 от Закон за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание, тъй като давност в негова полза не е могла да тече през сочения период - от 2002 г. до момента Предявеният отрицателен установителен иск да се приеме за установено, че Държавата не е собственик на процесния имот, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изложеното, се моли да се прекрати производството по делото или да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ø ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ НА ГЛАВНО ВСТЪПВАЩОТО ЛИЦЕ К.Х.В.:

В производството по делото са приети за съвместно разглеждане предявените от главно встъпващото лице К.Х.В. ЕГН **********,*** срещу ответниците Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** и ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 200 кв.м. , представляващи част от ПИ ***************по плана одобрен със Заповед № РД - 18 -73/23.06.2008год. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 2828 кв.м., находящ се в гр.Варна, селищно образувание „Боровец-Юг", трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), стра идентификатор *********, номер по предходен план -****, при съседи частта, която е са разположени по дължината на северната граница на имота - на юг имот с идентификатор*************, на изток - път, а на запад - имот с идентификатор с идентификатор***********, защрихована в червен цвят на приложената на л.303 от делото скица.

Главно встъпващото лице обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Излага се, че К.Х.В. от 16.07.2013год. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, общ.Варна, обл.Варна, с адрес на имота: гр.Варна, р-н Аспарухово, кв.Галата, местност „Боровец-Юг", целият с площ от 600,00 кв.м., съставляващ имот с идентификатор **********,по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-03-1575/17.06.2013год. на Началника на СГКК - гр.Варна, при граници на мястото по скица :*************,**********,********* и**************.

Имотът е придобит чрез покупко-продажба, материализирана в нотариален акт вх.рег. №15941 от 16.07.2013год., том XLI, дело № 8512/2013год., дв.вх.рег.№ 15657 на СВ-Варна. Имотът е закупен от Н.И.К..

Праводателят Н.И.К. е придобил правото на собственост върху описания недвижим имот по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след проведено съдебно обжалване и въз основа на влязло в сила съдебно решение от 08.01.2002год. на Варненски окръжен съд, административно отделение, произнесено по адм.дело № 848/2000год.

Видно от съдебният акт на ВОС със сила на присъдено нещо е установено, че праводателят К. е бил ползвател въз основа на акт на МС на имот с площ от 800 кв.м., по удостоверение №4053/27.11.1968год. на ОбНС, като съгласно представената по делото скица, издадена от ТСУ , р-н „Аспарухово", общ.Варна площта е 600 кв.м., в местност „Боровец-юг", в землището на кв.Галата, общ.Варна, при граници - Н.Н , И.А.М.и от двете страни път. Съдът не е уважил искането на К. за придобиване на имота в целият му претендирай размер от 800 кв.м., поради недоказаност за разликата над 600 кв.м.

Независимо обаче от това обстоятелство продавачът на имота от датата на предоставяне на ползването му за ползване на осн. ПМС №21 от 31.01.1963год. и решение №4 от 04.11.1968год. и последващо удостоверение №4053 от 27.11.1963год. до датата на продажбата му на К.В. го е ползвал и владял в пълния претендиран размер от 800кв.м. Като вкл. към датата на продажбата всичките 800 кв.м. са били оградени с телена ограда с бетонни колове, т.е. владението е осъществявано и върху допълнително оградените 200.00 кв.м., повече от 50 години.

В резултат на извършената покупко - продажба, обективирана в нотариален акт вх.рег. №15941 от 16.07.2013год., том XLI, дело № 8512/2013год., дв.вх.рег.№ 15657 на СВ-Варна продавачът Н.И.К. при въвеждане на К.В. във владение в закупения имот му е предал дворното място, което фактически е било и към настоящия имот е 800.00 кв.м. Предаването на владението на имота е станало на датата на нотариалното изповядване на сделката -16.07.2013год., като същият е бил и към настоящия момент е ограден с телена ограда, ограждащата всичките 800.00 (осемстотин) кв.м.

Така в резултат на сделката за покупко - продажба и предаденото му владение от 16.07.2013год. до датата на подаване на настоящата владее и е придобил правото на собственост върху цялото дворно място от 800 кв.м., от които 600 кв.м. по силата на договорно основание, а останалите 200кв.м. е придобил по давност, вкл. и чрез присъединяване на владението на праводателя К.. 600 кв.м. съставляват имот с идентификатор ************по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-03-1575/17.06.2013год. на Началника на СГКК - гр.Варна, при граници на мястото по скица :**********, **********,*************и**************. 200 кв.м. са част (реално оградена) от имот с идентификатор 10135.6406.4111 - предмет на спора по гр.д.№20821/2019год. по описа на ВРС. Тези 200 кв.м. са разположени по дължината на северната граница на имота с идентификатор****************, като и на изток граничат с път, а на запад с имот с идентификатор *************

Оспорва се твърдението на ищеца , че е придобил по давностно владение реална част от 879 кв.м. от имот **********. Излага се, че Я.В.В. никога не е ползвал и/или владял каквато и да било част от недвижим имот с идентификатор 10135.5406.1683. Същият никога не се е появявал в претендирания от него имот. През месец март 2020год. неизвестно лице с трактор изора около 600 кв.метра от имот, подкопавайки оградата от страната на заградените 200 кв.м. Лятото на 2020год. на границата на тези 600 кв.метра от имот ***************незаконно е била поставена телена ограда - отново от лице, което не е известно. Живущите от съседните имоти предполагат и твърдят, че това лице е бащата на ищеца Я. В.В..

Също така с оглед представените по делото писмени доказателства сочещи на данни, че за целият имот **********, в който попадат и придобитите от К.В. 200 кв.м., е съставен акт за частна държавна собственост, то оспорваме и факта, че държавата е собственик на тази част, тъй като същите са придобити по давност от К.Х.В.. Придобиването по давност на държавни имоти е изключена от закона само по отношение на публичните недвижими имоти и на имотите от ДПФ и ДГФ. В настоящия казус имот ***************няма качеството на публична държавна собственост, нито е имот от ДПФ и /или ДГФ.

Излага се, че основанието, въз основа на което К.В. е придобил правото на собственост върху 200 (двеста) кв.м. от процесният недвижим имот ***************, е изтекла абсолютна придобивна 10 (десет) годишна давност по чл.79 от Закона за собствеността.

Сочи се, че процесните 200 кв.м., попадат в предметния обхват на главния спор, те са част от спорните 879 кв.м., които са част от ПИ *************

Твърди се, че К.В. владее непрекъснато и несмущавано от никого тези 200.00 кв.м. от 16.07.2013год. (датата на която с нотариален акт закупува съседнияПИ***************) до датата на предявяване на иска на Я.В. - 18.12.2019год.

Към владението на В. , на осн.чл.82 от ЗС, се присъединява и владението на неговия праводател Н.И.К. - продавача наПИ***************.

Излага се, че продавачът Н.И.К. е бил ползвател , въз основа на акт на МС на имот с площ от 800 кв.м., който са му били предоставени за ползване с решение №4 от 04.11.1968год. В резултат на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№ 848/2002год. на ВОС и на осн.§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ К. е закупил от Община Варна 600 кв.м., в местност „Боровец-юг", в землището на кв.Галата, общ.Варна, при граници - Н.Н , И.А.М.и от двете страни път, който към настоящия момент се идентифицират като имот №10136.5406.1686.

Реално обаче, от датата на предоставяне за ползване на имота на осн. ПМС №21 от 31.01.1963год. и решение №4 от 04.11.1968год. до датата на влизане в сила на решението на ВОС К. е ползвал общо 800 кв.м. След решението на ВОС и на осн.§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ той е владял 600 кв.м. на правно основание, а върху останалите 200 кв.м. е установил недобросъвестно владение или общо е владял 800кв.м.

Тези 800 кв.м., са били образувани от два имота: 600 кв.м. са имот с актуален идентификатор **************и 200кв.м., реални части от имот с актуален идентификатор **********.

На 16.07.2013год. К. продава на В.ПИ*************** с договор, материализиран в представения по делото нотариален акт. На същото дата К. предава на В. владението на 600 кв.м., съставляващиПИ*************** и владението на 200кв.м. реални части от имот **********, или общо 800кв.м. Всичките 800кв.м. от двата имота и към настоящия момент са оградени и се владеят от В..

Излага се, че претендираните в исковете по чл.225 от ГПК 200кв.м. от процесния недвижим имот към 16.07.2013год. са били придобити от К. по давностно владение , на осн.чл.79 от Закона за собствеността. Владението на К. върху тези 200кв.м. е започнало от 21.02.2002год. (денят следващ деня на влизане в сила на решение на ВОС по адм.д.№ 848/2002г.) и е преустановено на 16.07.2013год. (денят, в който предава владението на К.В.), т.е К.В. е владял процесните 200кв.м. в реални части от имот ***************-10 години, 4 месеца и 24 календарни дни.

Твърди се, че В. необезпокоявано владее тези 200кв.м. от 16.07.2013год. до датата на депозиране на исковата молба на Я.В.В. - 18.12.2019год., т.е. 5 години, 11 месеца и 18 календарни дни.

Общо, чрез прилагане на присъединяване на владението на праводателя К., К.В. владее процесните 200 кв.м. от имот № ***************16 години, 11 месеца и 24 календарни дни., в резултат на което и се легитимира като техен собственик.

Правният интерес за предявяване на отрицателния установителен иск срещу Я.В. Янев се обосновава с факта, че същият с исковата си молба претендира правото на собственост и върху тези 200кв.м., които са включени в твърдението му в исковата молба, че е владял и придобил по давност 879кв.м. - реална част от имот с ПИ **********. Излага се, че същият е направил опит да се сдобие с документ за собственост в охранително производство (обстоятелствена проверка), с което действие са засегнати имуществените права на К.В., а именно правото му на собственост върху придобитите от него 200 кв.м. от претендираните от Я. общо 879 кв.м.

Правният интерес за предявяване на отрицателен установителен иск срещу Държавата, чрез МЗХ се обосновава от факта, че същата по силата на АДС се манифестира като собственик на целия ПИ **********, в който попадат и собствените на В. 200 кв.м. (владяна от него реална част от целия ПИ.) Държавата е изгубила правото си на собственост върху тези 200 кв.м., предвид факта, че същите са придобити по давност от К.В.. Следва да се има предвид, че имот ***************е бил първо частна общинска собственост, след това частна държавна собственост и по аргумент на противното на чл.7 от ЗОС и чл.7 от ЗДС по отношение на този имот тече придобивна давност по чл.79 от ЗС

С оглед на горното, главно встъпващото лице съда да уважи предявените от него искове.

Ø ОТГОВОР НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИЩЕЦ Я.В.В. ПО ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ НА ГЛАВНО ВСТЪПВАЩОТО ЛИЦЕ К.Х.В.:

Ответникът Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск.

Излага се, че искът по отношение на Я.В.В. е недопустим и затова се моли производството по отношение на него да бъде прекратено.

Сочи се, че в случая е предявен срещу първоначалният ищец и Държавата отрицателен установителен иск за реална част с площ от 200 кв. м. При предявен отрицателен установителен иск съдът изобщо няма да се произнесе , дали Я.В.В. е собственик на имота или не. За К.Х.В. ще е налице правен интерес да предяви иск срещу Я.В.В. едва след като бъдат признати имуществени права на втория.

В случай, че се приеме, че искът по отношение на Я.В. В. е допустим , се излага , че той е неоснователен. Твърди се, че ищецът К.Х.В. не осъществява фактическа власт върху претендираната реална част, а такава упражнява Я.В.В..

Предвид изложеното , се моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски.

Ø ОТГОВОР НА ОТВЕТНИКА ДЪРЖАВАТА ПО ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ НА ГЛАВНО ВСТЪПВАЩОТО ЛИЦЕ К.Х.В.:

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото Молба-декларация и Удостоверение от 08.11.2018г. , ищецът Я.В.В. *** с искане за снабдяване със скица на недвижим имот, представляващ недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Боровец - юг", общ. Варна, обл. Варна, представляващ поземлен имот с площ 2838 кв.м. с идентификатор ***************по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № РД - 14 - 03 -1575/17.06.2013 г. на Началник на СГКК - Варна, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, номер по предходен план: 2238, при съседи, следните поземлени имоти с идентификатори: **************,*******,*******,*****,*******,******,********,**************,*******,*******,*****,******* И **********

Представено е Удостоверение № ОП -19-9400-302/1 от 08.08.2019г., издадено от Областния управител на Област Варна, в което се удостоверява , че за посочения в молба - декларацията недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Боровец - юг", общ. Варна, обл. Варна, представляващ поземлен имот с площ 2838 кв.м. с идентификатор ***************по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № РД - 14 - 03 -1575/17.06.2013 г. на Началник на СГКК - Варна, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, номер по предходен план: 2238, при съседи, следните поземлени имоти с идентификатори: **************,*******,*******,*****,*******,******,********, ,**************,*******,*******,*****,******* И **********, съгласно Скица № 15 - 131434/14.02.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна няма съставен акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до момента. Посочва се , че в Скица № 15 - 131434/14.02.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, като собственик на имота е вписано Министерство на земеделието с Решение № 725 от 26.07.2000 г., издадено от Поземлена комисия - Варна и Заповед № РД -06 - 7706 - 318 от 29.11.2006 г., издадена от Областен управител - гр. Варна.

Видно от Удостоверение рег.№ АУ022734ВН_013ВН/11.07.2019г., издадено от Община Варна , за посочения в молба-декларацията от Я.В.В., ПИ ***************по КККР одобрени със Заповед РД-18-73/23.0б.2008г. на изпълнителен директор на АГКК находящ се в с.о. „Боровец-юг", район „Аспарухово"- Общ. Варна, съгласно скица изх. №15-131434/14.02.2019г., издадена от Началника на СГКК гр. Варна с площ 2838кв.м., няма съставен АДС до 01.06.1996 г. Няма извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /д.в. 6р.15/1992г./. Съгласно писмо peг. № АУ 022734Н_007ВН/02.04.2019 г. от отдел „Общинска собственост" при дирекция „ОСИСД", за ПИ ***************по КККР на гр. Варна, находящ се в с.о. „Боровец-юг", район „Аспарухово"- Общ. Варна няма съставен АОС. Издадено е удостоверение от Дирекция „Местни данъци", Община Варна с per. № МД-Т18007658ВН/ 09.11.2018 г., от което се установява, че ПИ с планоснимачен номер 1684 с площ 879м2 на гр. Варна, с.о. „Боровец-юг", район „Аспарухово"- Общ. Варна е деклариран от Я.В.В., с декларация вх.№ **********/ 02.08.2018г. Имотът е заведен с партиден № 5305Н296510. Съгласно скица №15-131434/14.02.2019г., издадена от Началника на СГКК гр. Варна като собственик на ПИ ***************по КККР е записано Министерство на Земеделието с Решение 725/26.07.2000г., издадено от ПК-ВАРНА. За началото на административното производство е извършено уведомяване по чл. 26 от АПК на известните заинтересовани лица. С писмо с изх. № РД-05-504-1/15.03.2019Г. на Областна Дирекция „Земеделия"-Варна се възразява срещу приключването на започнатото производство и заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, тъй като имотът е собственост на Държавен поземлен фонд- МЗХГ въз основа на Решение №725/26.07.2000г. Имота с идентификатор 4111 по ПНИ на с.о. „Боровец-юг", район „Аспарухово"- Общ. Варна е образуван от имот с номер 2238, който със заповед №РД-07-7706-272/02.10.2007Г. на Обл. управител на обл. Варна е заличен и от същия са новообразувани съответно имот с номер 1686 с площ бООкв.м. и имот 4111 с площ 3137кв.м. собственост на ДПФ-МЗХП. С писмо изх. № РД 05-589-1/02.04.2019г. Общинска служба по земеделие гр. Варна в отговор на запитване за постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ, възразява срещу започналото производство за снабдяване с документи по обстоятелствена проверка на имот ***************по КККР в с.о. „Боровец-юг" район „Аспарухово"- Общ. Варна, тъй като същият е собственост на Държавен поземлен фонд въз основа на Решение 725/26.07.2000г., издадено от ОСЗ-ВАРНА.

Приобщено по делото е Решение №725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия-гр.Варна, с което, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ , Министерството на земеделието – гр.София , е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец - юг/ на землище Галата, гр.Варна, представляващ имоти с №№ ************ и *********по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.

Представено е Решение № 394/07.03.1997 г. на Поземлена комисия-гр.Варна, с което на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ , е възстановено правото на собственост на Министерството на земеделието-гр.София в съществуващи стари реални граници на 1/Пасище от 4.280 дка, шеста категория, находящ се в землището на ГАЛАТА в местността КАЙЛЪКА и 2/ други от 14.153 дка , пета категория, находящи се в землището на местността УЗУНАЛЪК.

Видно от решение от 08.01.2002г. , постановено по адм.дело № 848/2000г. на Окръжен съд-гр.Варна , е отменен отказа на Кмета на Община Варна , постановен със Заповед № 2682/23.12.1999г. да признае на Н.И.К. право да заплати и придобие собствеността върху имот пл.№ 1686, с площ от 600 кв.м., находящ се в местност Боровец-Юг , землището на кв.Галата, община Варна, на осн.пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от приобщения по делото нотариален акт № 66 том 2 , рег. № 10565 дело № 197/16.07.2013г. на нотариус Роза Кожухарова , с рег.№ 212 на НК, вписан в Служба по вписванията –гр.Варна с вх.рег.№15941/16.07.2013г. , том XLI, дело № 8512/2013г., дв.вх.№15657, Н.И.К. продава на К.Х.В. недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.Варна , район Аспарухово, кв.Галата , местност Боровец-Юг , с идентификатор ***********по КККР , с площ от 600 кв.м.

Видно от заключението на вещото лице Р.И.П. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и обосновано, претендираната от ищеца Я.В.В. реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. , а претендираната от К.Х.В. реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П.. За терена , в който попада претендираният имот , описан в исковата молба, а именно: имот № 1684, са налични следните планове и карти: - Кадастрален план на Галата изготвен 1960г. /обхваща източната част на м. „Боровец - юг"/. В този план процесният имот № 1684 не е нанесен; - Кадастралния план на м. "Западно от Галата" 1979 г., с попълване 1996 г., одобрен със зап. № Р-359/22.10.1996 г. на Кмета на община Варна. Имотът е нанесен с № 1684, с площ от 873 кв.м., с начин на трайно ползване - „лозе", при граници: път, 1685,1686,1683,1080. Имотът е записан на Иван Милушев Ангелов. На комбинираната скица № 1, имот № 1684 е изчертан със зелени линии, зелен надпис и зелен щрих. Плана на новообразуваните имоти на СО "Боровец - юг", одобрен със Зап. № РД-1-7706/467/04.12.2002г. и 3Д-1-7706/68/11.03.2003 г.; - В помощния план към плана на новообразуваните имоти, в плана на ползателите, имотът е нанесен с № 1684, с площ от 873 кв.м., с начин на трайно ползване - „лозе", при граници: път, 1685,1686,1683, 1080. Имотът попада в стар имот № 1058, целият с площ 29378 кв.м., записан .Държавно". - В плана на новообразуваните имоти, процесният имот не е нанесен. Същият попада в обхвата на новообразуван имот № ****целият с площ от 3736 кв.м., вид територия: лозе, записан на „ДПФ - МЗГ". На комбинираната скица №1, новообразуван имот № ****е изчертан със сини линии и син надпис. След преработка на ПНИ в обхвата на имот № ****се нанасят два нови имота, а именно: имот № ***** и ******. Имот №****е с площ от 2838 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия е записан на „Министерство на земеделието", на основание Решение № 725 от 26.07.2000г. на Поземлена комисия Варна. Имот №****на комбинираната скица е изчертан с жълт щрих и жълт надпис. Видно е от същата, че процесният имот № 1684, с площ от 873 кв.м., попада в обхвата имот №******; - Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. и изм. със заповед № КД-14-03-1575/17.06.201 Зг. на Н-к СГКК Варна. Съгласно същата, процесният имот № 1684 попада в имот с идентификатор **********, целият с площ от 2838 кв.м. с предназначение: Урбанизирана територия. На комбинираната скица №1, същият и е изчертан с жълт щрих и жълт надпис. Вещото лице заключава, че претендирания в исковата молба имот преди колективизацията е бил земеделски - ниви и лозя на частни стопани. Теренът , в който попада имотът , е включен в баланса на ТКЗС и ДЗС. Няма данни за конкретния имот да е съставян акт за държавна собственост. Претендираният в исковата молба имот имот е ограден, но не е обработен. Към момента не се ползва за земеделски нужди. Имотът е празен. На югоизток оградата е нова,от метални колове и метална оградна мрежа, на югозапад и северозапад имотът е ограден бетонови колове и стара оградна мрежа, а на североизток масивна ограда от бетонови блокчета с височина около 3 м. С царски указ № 16/17.06.1946 г., за нуждите на войската се отчуждават недвижими имоти , подробно описани в протокол № 52Б8.-712.-122. от 6.06.1946г. Процесният имот №1684, с площ от 873 кв.м., попада в скица № I, а съгласно КП/1960 г. в имот №1058, записан в регистъра - .Държавно". Имот № 1058 от КП1960 г., е идентичен на имота по скица № I, на отчужденията, идентичен на имот № 1058 от помощния план към плана на новообразуваните имоти (зелени линии на скицата), част от който имот е и претендираният процесен имот № 1684 изчертан с червени линии и червен надпис.

По делото са събрани гласни доказателства , посредством разпит на водените от ищеца Я.В.В. свидетели И.Г.И. и М.А.В..

Видно от показанията на свидетеля И.Г.И., роден 1962г., без родство и дела със страните по делото, преди повече от 15 години бащата на ищеца Я.В. е започнал да обработва пустеещо място в местността Боровец-юг и да го поддържа , а след това към ползването на имота се е включил и самият ищец. Свидетелят излага, че мястото е оградено с ограда и в него има бетонен бункер. Свидетелят излага, че всяка година Я.В. и баща му регулярно косят и чистят тревата.

Видно от показанията на свидетеля М.А.В., роден 1954г., без родство и дела със страните по делото , ищецът Я.В. и неговия баща от 2002г. имат имот, находящ се в местността Боровец-юг. Свидетелят твърди, че имотът е ограден , като мястото не е изоставено и ищецът го почиства постоянно. Излага, че в имота има дръвчета и ищецът отглежда и зеленчуци.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, т.к. кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.

По делото са събрани гласни доказателства , посредством разпит на водените от К.Х.В. свидетели Д.Ц.К. и И.К.В..

Видно от показанията на свидетеля Д.Ц.К.роден 1975г., без родство и дела със страните по делото, същият е съсед на претендирания от К.В. имот. Свидетелят излага, че от закупуването му имотът редовно се обработва от К.В. и неговите родители. В имота се отглеждат зеленчуци, овошки и лозе.

Видно от показанията на свидетеля И.К.В., родена 1968г., майка на К.В., имотът , претендиран от К.В., е бил закупен през м.юли 2013г. от Н. К.. Имотът регулярно се използва и в него е поставен контейнер.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на К.В., т.к. кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.

По делото са събрани гласни доказателства , посредством разпит на водените от ответника Държавата свидетели С.И.М. и М.А.М.

Видно от показанията на свидетеля С.И.М., роден 1989г., без родство и дела със страните по делото, същият заема длъжността Главен експерт към Д “Аграрно развитие“ към ОД „Земеделие“ , към Министерството на Земеделието. Свидетелят е посетил имота във връзка с настоящото производство на 11.03.2020г. Излага , че в северозападната част на имота има ограда , която огражда имота , масивна ограда и мрежа в нея и изоставено бомбоубежище. Имотът изглеждал изоставен, не били полагали никакви грижи за него не изглеждало, че този имот е бил във владение на ищеца.

Видно от показанията на свидетеля М.А.М., родена 1968г., без родство и дела със страните по делото, същата заема длъжността Главен директор на ГД„ Аграрно развитие“ при Областна дирекция“Земеделие“. Свидетелката излага, че не е посещавала процесния имот. Сочи, че за процесния имот има признавателно решение на ОС“ Земедение“-гр.Варна , но за възстановяване на собствеността е необходима Заповед по параграф 4К на Кмета на община - Варна за възстановяване на собствеността на Държавата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника в частта , в която кореспондират на събрания по делото доказателствен материал, като отчита, че свидетелите нямат преки впечатления относно имотите, предмет на исковата претенция на ищеца Я.В. и на К.В. , като свидетелят С.М.е посетил имота едва през 2020г. след образуване на настоящото производство през 2019г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Досежно предявения от предявения от ищеца Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 8/2012г., ОСГТК разрешение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, а защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Същевременно, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, т.к. ищецът заявява самостоятелни права върху вещта и е налице конкуренция на твърдени от ищеца и ответника вещни права върху един и същ обект, като ответникът оспорва правото на собственост на ищеца и същевременно претендира такова на самостоятелно основание.

При отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, т.е. фактите, от които произтича правния му интерес. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай , видно от съвкупния доказателствен материал, ищецът твърди изтекла придобивна давност , която съдът намира, че се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение, което да е постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено , а субективният признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена. Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели И.Г.И. и М.А.* И **********В., съдът намира,че по делото се събраха доказателства и е установено наличието на постоянно , непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено владение от страна на ищеца по отношение на процесния имот в период от повече от десет години, за твърдения период.

Същевременно ответникът твърди , че е собственик на процесния недвижим имот, като се позовава на Решение №725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия-гр.Варна, с което, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ , Министерството на земеделието – гр.София , е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец - юг/ на землище Галата, гр.Варна, представляващ имоти с №№ ************ и *********по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.

В решение № 104/4.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обобщена практиката по чл. 290 ГПК по въпроса , дали държавата възстановява правото си на собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като собственик. В това решение е визирано, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Съгласно чл. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата, общините, юридически и физически лица. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

В конкретния случай , видно от скицата на процесния имот, приложена на л.25 от делото, трайното предназначение на територията е урбанизирана. Вследствие на изложеното съдът намира, че ответникът не може да се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на основание Решение № 725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия-гр.Варна , доколкото не са събрани доказателства , установяващи наличието на основание за възстановяване на имота на държавата и доколкото решението има признавателен характер.

Възражението на ответника, че по отношение на имоти държавна собственост давност не тече, е ирелевантно в конкретния случай, тъй като не е доказано, че имотът е държавен.

Няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че този имот е бил някога отчуждаван в полза на държавата в периода от 1967 г. до 1999 г. /нито впоследствие/ по реда на благоустройствен или друг закон. Няма доказателства и имотът да е бил придобит от държавата чрез друг придобивен способ. Същевременно след изтичане на 10-годишната период на осъществяване на фактическа власт с намерение за своене , ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.

Вследствие на изложеното , настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на правно основание за придобиване на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, предявената от ищеца Я.В.В. искова претенция следва да бъде уважена.

Досежно предявения от К.Х.В. ЕГН **********,*** срещу Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

В конкретния случай К.Х.В. е встъпил в производството по делото , с оглед твърдението , че претендираният от него имот попада в имота , предмет на исковата претенция на ищеца Я.В.В., т.е. при първоначално наличие на правен интерес.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.11.2021г., ищецът Я.В.В. прави изменение на предявения иск срещу Държавата по отношение на площта на имота , след приемане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и уточнение на площта на имота. В този случай, К.Х.В. не е ответник по предявения от ищеца Я.В.В. срещу Държавата иск и не може да излага становище по изменението досежно площта на претендирания от него имот, а ответникът Държавата, който има право на становище , не се противопоставя на направеното изменение на иска срещу ответника , поради което същото е допуснато, още повече, че се касае за изменение на площта на имота от 879 кв.м. на 873 кв.м. , който е на практика уточнение на площта на имота , след приемане на заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и установяване от вещото лице на точната площ на имота.

Видно от заключението на вещото лице , претендираната от ищеца Я.В.В. реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. , а претендираната от К.Х.В. реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П.. Следователно имотът , който е предмет на исковата претенция на ищеца Я.В.В. е различен от имота , предмет на исковата претенция на К.Х.В.. Предвид изложеното, доколкото съдът следи служебно за наличието на правен интерес във всички етапи на производството по делото, намира, че към настоящия момент правният интерес е отпаднал , доколкото имотът , който е предмет на исковата претенция на ищеца Я.В.В. е различен от имота , предмет на исковата претенция на К.Х.В. , макар и първоначално да е имало правен интерес от този иск, което е обусловило встъпването на К.Х.В. в производството по делото.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на предявения от К.Х.В. ЕГН **********,*** срещу Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .

Досежно предявения от К.Х.В. ЕГН **********,*** срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Видно от приобщения по делото нотариален акт № 66 том 2 , рег. № 10565 дело № 197/16.07.2013г. на нотариус Роза Кожухарова , с рег.№ 212 на НК, вписан в Служба по вписванията –гр.Варна с вх.рег.№15941/16.07.2013г. , том XLI, дело № 8512/2013г., дв.вх.№15657, Н.И.К. продава на К.Х.В. недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.Варна , район Аспарухово, кв.Галата , местност Боровец-Юг , с идентификатор 10135.5406.1686 по КККР , с площ от 600 кв.м.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение, което да е постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено , а субективният признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена. Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Ц.К. и И.К.В., съдът намира,че по делото се събраха доказателства и е установено наличието на постоянно , непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено владение от страна на К.В. по отношение на процесния имот , считано от 16.07.2013г., за твърдения период , т.е. за период от повече от 5 години , доколкото същият се явява добросъвестен владелец.

Същевременно след изтичане на 10-годишната период на осъществяване на фактическа власт с намерение за своене , ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, предявената от К.Х.В. искова претенция следва да бъде уважена.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца Я.В.В. за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски по предявения от него иск срещу Държавата , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им- за заплатена държавна такса, за заплатени такси за удостоверения, скици и вписване, за депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, с оглед голямата фактическа и правна сложност на производството по делото. Предвид горното , ответникът следва да бъдат осъден да заплати направените от ищеца разноски , така както са посочени в представения списък.

По отношение на предявения от К.Х.В. иск срещу ответника Държавата, съдът намира, че с оглед уважаването му , ответникът Държавата следва да бъде осъден да заплати претендираната държавна такса съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им - за заплатена държавна такса , в размер на 50,00 лв., с оглед цената на иска , предвид удостоверението за данъчната оценка , приложено на л.302 от делото, като надвнесената от К.В. държавна такса в размер на 45,00 лева може да бъде върната при депозиране на писмена молба от него. По отношение на иска , предявен от К.Х.В. срещу ответника Я.В. , съдът намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на К.В., поради липсата на правен интерес от този иск , като намира, че ищецът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото в хода на производството по делото се установява, видно от заключението на вещото лице, че претендираният от К.В. имот не съвпада с претендирания от Я.В. имот , а площта на имота , предмет на иска на Я.В. е изменена едва с 6 кв.м. , които не е установено , че съвпадат в претендираните от К.В. 200 кв.м. Предвид горното, не може да се приеме, че ищецът Я.В. , който е инициаторът на настощото производство , е дал повод за завеждане на исковете на К.В., още повече, че последният сам предприема действия по встъпване в едно вече висящо производство, инициирано от ищеца Я.В..

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** , от една страна и ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

реална част с площ от 873 кв.м. , представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: *********, номер по предходен план: ****, при граници на реалната част : ПИ*********, ПИ********** и останалата част на имот **********, с площ 873 кв.м. , която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА по предявения от К.Х.В. ЕГН **********,*** срещу ответника по иска Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

реална част с площ от 200 кв.м. , представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: *********, номер по предходен план: ****, при граници на реалната част :ПИ***************, ПИ ***********и ПИ***************, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.Х.В. ЕГН **********,***, от една страна, и ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

реална част с площ от 200 кв.м. , представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: *********, номер по предходен план: ****, при граници на реалната част :ПИ***************, ПИ ***********и ПИ*************, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице Р. И.П. по проведената съдебно-техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г., приложена на л.504 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.В. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 1389,13 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите , с адрес за призоваване: гр. София,бул. „ Христо Ботев" № 55 ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.В. ЕГН **********,*** сумата в размер на 50,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	262946
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 9 юни 2023 г.)
Съдия:	Мирослава Иванова Данева

Дело:	20193110120821
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 декември 2019 г.

Решение по дело №20821/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА