Определение по дело №1466/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3330
Дата: 19 септември 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193101001466
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……/19.09.2019 год.

гр.  Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Павлова

в.ч.т.д. № 1466 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, чрез адв.Аглика Тодорова от САК срещу протоколно определение от 27.05.2019 год., с което е спряно производството по гр.д. № 16682/2018 год. по описа на ВРС – 51-ви състав до приключване на производството по адм.дело №  4432/2019 год. на Административен съд – София град с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Излага се от частния жалбоподател, че постановеното от първоинстанционния съд опредеделение е неправиллно и незаконосъобразно с оглед законово придадената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл.13, ал.9 ЗЕ , поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на съда на последиците от обратната сила на евентуалната отмяна на решение № СП-5/28.03.2019 год. Настоява се за отмяна на постановеното определение, ведно с присъждане на разноски.

Насрещната страна по частната жалба „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.

Третото лице – помагач не изразява становище по същата.

 

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК, от лице, легитимирано с правен интерес и е допустима.

 

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна за заплащане на суми, съставляващи дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник, произведена през м.09.2015 г., ведно със съответното обезщетение за забавено плащане за периода от  30.11.2015 год. – 28.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическa централa (ВяЕЦ), която ответното дружество – краен снабдител „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД изкупува в съответствие със сключения помежду им Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник и чл.31 от ЗЕВИ по цена, регулирана и определяна от ДКЕВР. Между страните съществува спор за дължимата цена, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през месец 09.2015 г. Същият е породен от отказа на ответното дружество да заплати претендираната от ищеца преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г. в размер на 188,29 лв./МВтч за цялото количество ел. енергия, произведена през месец септември 2015 год., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство от 2 000 kWh, установено в т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

На 28.03.2019 год. КЕВР е издала Решение № СП – 5/28.03.2019 год. във връзка с вмененото й в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ да установи нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. Решението е постановено в съответствие със законодателно въведеното задължение на КЕВР по § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ДВ бр. 56/ 2015 год./ да установи в срок до 31.07.2015 год. нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Не се спори между страните в производството, че  Решение № СП – 5/28.03.2019 год. е предмет на висящо административно обжалване, който спор е обусловил извода на съда за наличието на висящо преюдициално дело.

С Решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл.21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 188,29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 172,95лв./Мвтч.

С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.

В пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“.

Въз основа на посочената разпоредба, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172,95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/. След отмяната на издадения административен акт, с ново Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство на ел.енергия.

Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени.

Постановеният административен акт обаче се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ и като такъв се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт при евентуална негова отмяна е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК.

Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/, поради което съдът е оправомощен да реши спора за цената на ел.енергията съобразно установените прагове на нетното специфично производство по оспореното Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР.

Налага се извод за неправилност на постановения съдебен акт, поради което следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разноски в полза на частния жалбоподател, въпреки направеното искане, не се дължат, доколкото с настоящия съдебен акт не се разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на задължението. Същите следва да бъдат съобрази при приключване на делото, съобразно изхода от спора.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.05.2019 год., с което е спряно производството по гр.д. № 16682/2018 год. по описа на ВРС – 51-ви състав до приключване на производството по адм.дело №  4432/2019 год. на Административен съд – София град с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                   

                                                          ЧЛЕНОВЕ: