Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 19.
10. година 2020 гр.
Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен
състав
на осми септември през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Велислава Трифонова
Прокурор:
Снежана
Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова………
ВНОХД № 509 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .
Образувано е по Протест Вх. рег. № 1684/ 18.06.2020г. подаден от М.М. – прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен, против ПРИСЪДА № 62/ 08.06.2020г. на РС гр.Кнежа, постановена по НОХД № 45/ 2019г.
Със съдебния акт, предмет на въззивния протест, първоинстанционният Районен съд - Кнежа е признал подсъдимия М.С.М., роден на ***г***, обл. Плевен, българин,български гражданин,със средно образование,женен,безработен,осъждан с ЕГН**********, за НЕВИНЕН в това,че :
На 03.10.2017г. в землището на с.***, обл.Плевен,в ***Държавна горска територия ,извършил сеч от държавния горски фонд на един пространствен куб.метър дърва от черника на стойност 22,36лв.,като случаят е маловажен.
На осн.чл.304,предл.2 от НПК вр.чл.235,ал.6
вр.ал.1,предл.1 от НК, ОПРАВДАВА
подсъдимия М.С.М. с описана по-горе самоличност по повдигнатото му обвинение.
Въззивният протест съдържа оплакване
,че постановената присъда е неправилна, тъй като е незаконосъобразна и
необоснована.
В допълнението към въззивния протест,
се излагат подробно доводи, във връзка с направените оплаквания. Твърди се ,че
приетата от съда фактическа обстановка не съответства със събраните по делото
доказателства,тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид в тяхната
цялост показанията на свидетелите А. В., А. С. и С.В.. Поради това е приел необосновано, че не
може да се направи извод относно самоличността на извършителя. Сочи се също така
в протеста ,че немотивирано и без аргументи, съдът е отхвърлил фактите
установени при проведените очни ставки
между горските надзиратели и
подсъдимия.
Направено е искана към въззивната инстанция да отмени присъдата
предмет на протеста и постанови нова, с която да признае подсъдимия М.М. за
виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по ч. 235, ал.6,
вр. с ал.1 от НК.
Протестът се поддържа в открито
съдебно заседание от прокурора. Излагат се аргументи ,че от обстойния анализ на
събраните доказателства, по несъмнен начин се налага извод, че подсъдимият е
извършил виновно, деянието в извършването, на което е обвинен, но следва да се
измени присъдата в наказателно осъдителната осъдителната й част, като му се
наложи по- леко наказание.
Ответникът по протеста лично и чрез
защитника си – адвокат Ц.А., изразява становище ,че протестът е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение.
Излагат се доводи ,че свидетелските показания на горските надзиратели,
на които са позовава обвинението са изключително противоречиви, тъй като при
двете разглеждания на делото в РС- Кнежа, те всеки път променят показанията си
относно броя на каруците натоварени с дърва и разстоянието от което са ги
наблюдавали.
С определението си от 24.09.2020г.
съдът се е произнесъл по допустимостта на протеста и неговата редовност.
Плевенският окръжен съд, като взе
предвид оплакванията изложени в протеста и допълнителното приложение към него,
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В ранния следобед на 03.10.2017г.
горските надзиратели от ДГС – Плевен , А. В. и А. С. осъществявали служебните
си задължения по охрана на горите в землището на с. ***, Община Искър. Намирали
се в *** на Държавна горска територия, когато чули ,че ,че
там се извършва сеч на дървесина с две моторни резачки. Приближили се до
мястото на сечта и установили, че в участъка се намират трима души, които режат
черничеви дървета и ги товарят в каруци. А. В. разпознал, че единият от тях,
който реже дърва и ги товари в една от каруците е подсъдимия М.М., познат му служебно, във
връзка с други извършени от него нарушения по Закона за горите. Тогава надзирателите се обадили за съдействия
на кмета на с. ***. Св. В. и С. се
приближили незябелязано и изненадали подсъдимия М. в момента, когато товарел
отсечените дърва в конска каруца. Поискали
му да покаже необходимите документи- разрешително за сеч,, превозен билет и
др. Подсъдимият М. признал ,че не
разполага с необходимите разрешителни. Надзирателите се заели да измерват дървесната маса ,натоварена в каруцата от
подс. М., като установили ,че количеството дървесна маса е един пространствен
куб. м. черница.
Съставили осем бр. АУАН по Закона за корите, в
които като свидетел на нарушението бил вписан
св.А. С.. Подсъдимият М.М. отказал да подпише съставените актове. Горските надзиратели се заели да
установят самоличността на другите двама, като единият от тях идентифицирали като непълнолетния св. Р.М..
Докато се разправяли с него, подсъдимият заедно с третото лице се качили на
друга каруца и успели да избягат, заедно с моторните резачки. През това време
на мястото пристигнал и кмета на с. *** – св. С. В.. На въпроса към св.М. кои
са двамата , които са избягали с каруцата, той отговорил,че „това са батко М.
и М., както и че конят впрегнат в
задържаната каруца, е на подсъдимия М.. Горските надзиратели отвели в
с. *** св. М., заедно с каруцата отсечена дървесина ,натоварена от
подсъдимия .
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
свидетелите А. С., , А. В. и С. В., както и от
съставените осем бр. акта, за установяване на адм. нарушение, на името
на подсъдимия.
Въззивният съд не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, тъй като те са изцяло в подкрепа на защитната му
версия, че на посочената дата не се е намирал в горския участък, в който се е
извършвала незаконната сеч.
Не кредитира с довери и показанията
на св. Р. М., че на тази дата той
развалял до обяд някаква постройка ,собственост на подсъдимия, а после отишъл да събира орехи , където двама
души го подгонили и насила го снимали до един кон с каруца. Безспорно ,че в
ранния следобед на 03.10.2017г. той е извършвал незаконна сеч в *** на ДГТ,
където е задържан от горските надзиратели и са му съставени 4 бр. АУАН по Закона за горите
, които той е подписал(л. Неговата самоличност е установена, а лично той е
признал на кмета, че другите двама нарушители ,които са рязала и товарили
дърва, на успели да избягат на М. и М..
Св. В., В. и С. нямат никакъв мотив да набеждават непълнолетния М. в извършване
на нарушение, тъй като до момента не са имали служебни взаимоотношения с
него. За времето от 12:00ч, когато подсъдимия
обяснява ,че св.М. напуснал обекта ,който събаряли, до 15:10 ч, когато са
съставени актовете за административно нарушение, обективно не е възможно да се
отрежат, почистят и натоварят две каруци с дърва
Освен това подсъдимият М.М. им е добре познат,
установили са го на мястото на незаконната сеч и дори са успели да му съставят
осем бр. АУАН, който той отказал да подпише и избягал, за да предотврати
отнемането на моторната резачка.
По делото е изслушано заключението на
оценителна експертиза, от което е видно ,че стойността на отсечените и натоварени черничеви дървета –
един пр. куб.м. , от подсъдимия М.М. е 22.36 лева.
С оглед така установените фактически
обстоятелства ,съдът намира за безспорно установено по делото ,че деянието на подс. М.М. осъществява признаците от фактическия състав на чл.
235,ал.6,вр. с ал.1,пр.1 от НК, но само
по себе си формалното осъществяване на признаците на даден престъпен състав не
винаги влече след себе си наказателна отговорност.
Според чл. 9, ал. 2 НК, не е
престъпно деянието, което, макар и да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В тази норма законодателят употребява
понятието "малозначителност", което е свързано с определянето на обществената
опасност на конкретното деяние. Следователно законът дава две формулировки на
деяния, които само формално се явяват престъпления:
- деяния, при които е налице
обществена опасност, но тя е недостатъчна, за да се признае извършеното
престъпление;
- деяния, в които изобщо липсва
обществена опасност.
Доколкото в закона границите на
малозначителността не са определени съдът установява същите самостоятелно във
всеки конкретен случай, съобразявайки се и с дефинираното понятие обществена
опасност на деянието в чл. 10 НК.
Съдебната практика е утвърдила комплекс от
обстоятелства, които се отчитат при оценка обществената опасност на деянието и
определяне неговата малозначителност:
Значимостта на обекта на
посегателство;
Способ на извършване на деянието;
Размер на вредата(тежестта на
настъпилите последици);
Степен на реализиране на престъпното
намерение и условия при извършването;
Форма на вината;
Мотив и цел на деянието.
Настоящият състав на въззивната инстанция,
след като обсъди доказателствата по делото и съобразявайки се с изброените
по-горе критерии намира, че в конкретния случай се касае за малозначителен
случай на престъплението по чл. 236,ал.6 от НК, тъй като обществената опасност
на деянието е явно незначителна.
На първо място предмет на незаконната
сеч са черничеви дървета, който вид е агресивен, т.е. бързо се възстановява ,а
дървесината му е мека и не е от
важно стопанско значение за поддържане на почвения слой и защитата му от
ерозия, нивото на подпочвените води и водите във водосборните зони и биоразнообразието в горския фонд.
Дървесината на черничевите дървета няма
стопанско значение в дървопреработването
и строителството, за разлика от плътната дървесина на ценните дървесни видове : бук, габър ,дъб цер и дори акация които са
важни за събирането, пречистването и подхранването на подземните водоизточници
, запазват почвата от ерозия и поддържат кислородния баланс и се възстановяват
изключително бавно. Размерът на
нанесената вреда е незначителен, тъй като черницата бързо се възстановява, а
стойността на отсечената незаконно дървесина е ниска – 22.36 лв.
Отсечената дървесина е натоварена в
две конски каруци, а не в тежкотоварни камиони, които се използват при
изсичането на големи горски участъци с
ценни дървесни видове.
Мотивът за извършване на това деяние
е очевидно снабдяване с дърва за огрев,
в незначително количество.
Гореизложеното доведе до извода, че
макар деянието на М.М. да осъществява всички признаци на престъплението по чл.
235 ал. 6, вр. с ал.1 НК, същото поради своята малозначителност е с явно
незначителна обществена опасност и според чл. 9, ал. 2 НК не е престъпление.
В тази връзка въззивният съд намира ,че са
налице предпоставките по чл. 334, ал. 3 НПК за изменение на присъдата относно мотивите и основанието за
оправдаването на подсъдимия М.С.М. .
Съдът прие категоричната установеност
от доказателствената съвкупност по делото, че със своето деяние подсъдимият
формално е осъществил престъпния състав на чл. 235,ал.6, вр. с ал.1, пр.1 от НК
и по тази причина изменя мотивите на Районния съд ,в частта, в която съдът е
приел недоказаност на обвинението. Напротив, обвинението е доказано, но деянието
е с явно незначителна обществена опасност, поради своята малозначителност.
Правното основание за оправдаването
на подсъдимия М.М. е именно прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на
извършеното от него деяние ,за което му е повдигнато обвинение.
Когато поради явна незначителност на обществено опасните последици от
деянието се приеме, че се касае за малозначителност на извършеното от
дееца по чл. 9, ал. 2 НК, отговорността за извършеното деяние може да настъпи по норми от други отрасли
на правото(основно административното право).
В настоящия случай НПК изрично е предвидил
хипотезата за налагане на административно наказание на оправдан подсъдим,
когато това е уредено в НК или деянието съставлява административно нарушение,
предвидено в друг закон( чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК).
Въззивното производство е образувано
по протест на прокурора(чл. 334, ал. 2 НПК.
В Чл. 266. (1) от Закона за горите е предвидено че „ Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти“
Подсъдимият е извършил незаконна сеч –без
редовно писмено позволително на един
пр. куб. м. черничеви дърва, на стойност
22.36 лева от ДГФ, в нарушение на чл.108,ал. 1 от Закона за горите, поради което следва да и на основание чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК вр. чл.266,ал.1 пр.1
от Закона за горите, следва да му бъде
наложено административно наказание Глоба в размер на 150 лева.
При този изход на делото, подсъдимият
М.М. , на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да заплати всички деловодни
разноски, за възнаграждение на вещо лице, при двете разглеждания на делото,
общо в размер на 112.90 лева ,от които 52.90 лева по сметка на ОД МВР- Плевен и
60 лева по сметка на Районния съд – Кнежа.
Мотивиран от горното и на основание
чл.337,ал.2,т.4, от НПК
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 62/ 08.06.2020г. на РС гр.Кнежа, постановена по НОХД № 45/ 2019г. относно МОТИВИТЕ И ОСНОВАНИЕТО, като:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.М., ЕГН********* роден на ***г***, обл. Плевен, българин,български гражданин,със средно образование,женен, безработен, осъждан, 8, за НЕВИНЕН в това,че :
На 03.10.2017г. в
землището на с.***, обл.Плевен,в ***Държавна горска територия , без редовно писмено позволително извършил сеч от държавния
горски фонд на един пространствен
куб.метър дърва от черника на стойност 22,36лв.,поради което го ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 235,ал.6,,вр. с ал.1 ,пр.1 от НК,
тъй като деянието макар формално да осъществява признаците на престъпния състав
по чл.235,ал.6,вр. с ал. 1 от НК е с явно незначителна обществена опасност -
чл. 9, ал. 2 от НК и не е престъпление.
НАЛАГА на подсъдимия М.С.М. ,с установена самоличност, на основание чл. 337, ал. 2, т. 4 от във вр. с чл.
266,ал.1 от Закона за горите, за същото
деяние, което представлява административно нарушение по чл.108,ал.1 от Закона
за горите, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА
в размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимия М.С.М. ,ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски общо в размер на 112.90 лева ,от които 52.90 лева по сметка на ОД МВР- Плевен и 60 лева по сметка на Районния съд – Кнежа.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: