Р Е Ш Е Н И Е №20
гр.Пловдив, 17.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при секретаря Андреана Динкова, след като разгледа
докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНЧХД № 2219 по описа на ОС Пловдив за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 280 от 04.11.2019 г., постановена по НЧХД
№ 4961/2019 г., Районен съд – Пловдив е признал И. Б.Б. за
виновен в това, че на 13.04.2019 г. в гр.Пловдив,
бул.„А.С." №**е казал нещо унизително за честта и достойнството на Й.Ж.Б.
в нейно присъствие, а именно "Ти си психично болна" – престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, но тъй като тъжителката Й.Ж.Б. е отвърнала на подсъдимия И.Б.Б.
веднага с обида, а именно че е „вандал“, „мутрата на входа“, и „затова Господ го е наказал жена му да не
роди живо дете“ на основание чл.146, ал.2 от НК е освободил подсъдимия И.Б.Б.
и тъжителката Й.Ж.Б. от наказание.
Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимия И.Б.Б.
да заплати на частната тъжителка и гражданска ищца Й.Ж.Б. сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на тъжбата,
в едно със законната лихва от датата на
деянието до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, като е
отхвърлил гражданския иск за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълно
предявения размер от 2000 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия И.Б.Б. да заплати по сметка на РС – Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 50/петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу
Присъдата е постъпила жалба от подсъдимия И.Б.Б., чрез защитника му адв. А.Б.. В жалбата се развиват съображения,
че постановената присъда е неправилна, необоснована и постановена в противоречия
с доказателствата по делото. Твърди се, че
съдът е кредитирал едностранчиво показанията на заинтересовани от изхода на
делото свидетели - тези
посочени от тъжителката, като същевременно показанията на свидетелите на подсъдимия
са игнорирани. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като се постанови
решение, с което да се отхвърли обвинението и претенцията за присъждане на
обезщетение.
Не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
В съдебно заседание пред
настоящата въззивна инстанция, защитникът на подс. Б. – адв. Б., поддържа
жалбата, като изтъква доводите изложени в жалбата. Изтъква, че тъжителката е отишла да
разговаря с подсъдимия водейки двама свидетели, което показва, че е очаквала
конфронтация. Претендират се разноски за въззивното производство.
Подсъдимият Б. поддържа жалбата и казаното
от защитника му.
Адв. Я., повереник на частната тъжителка,
намира присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаване
на същата.
В последната си дума, подсъдимият иска
отмяна на присъдата, твърди че не е изричал инкриминираните думи.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на
чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият бил домоуправител на етажната собственост,
на адрес гр. П., бул. „А.С.“ № **. В същата етажната собственост живеела и
тъжителката Й.Ж.Б., както и свидетели Д.А.Д., М.Й.Ц., Е.К.П., В.Х.Б. и М.В.Б.
През годините съществували противоречия между
подсъдимия и тъжителката, досежно начина по който се управляват и поддържат
общите части, като в не редки случай възниквали словесни пререкания с размяна на реплики, в които се
нарушавал добрия тон на общуване. Тъжителката имала претенции, доколкото често
се случвало, неустановено по делото лице да прерязва жиците на звънците в
етажната собственост, включително и нейният собствен, и същите да не работят.
Тъжителката имала претенции и досежно дейността на подсъдимия като
домоуправител, а именно, относно паркирането на автомобили, събирането на
вноски за поддръжка на общите части, поддръжката в техническа изправност на звънците.
През Април 2019
г. подсъдимият в лично качество и за своя сметка извършил ремонт на звънците на
входа, като същите били приведени в състояние на изправност. Не бил извършен
обаче ремонт на звънеца на тъжителката Б.. Тя го ремонтирала за собствена
сметка, но решила да представи фактурата на подсъдимия Б., тъй като била със
субективното убеждение, че всички звънци са ремонтирани за сметка на парите
събирани от всички живущи и
считала за редно, сумата която е
платила сама за ремонт да ѝ бъде възстановена от общата каса.
На 13.04.2019 г. тъжителката Б., заедно със св. М.Ц.и св. Д.Д.отишли да дадат фактурата за
ремонта на Б., с цел нейното осребряване от общата каса. Позвънили на звънеца.
Вратата отворил подс. Б.. След като разбрал за какво са отишли, Б. заявил, че
няма да възстанови парите за ремонта. Започнало пререкание между подсъдимия и
тъжителката относно въпроси свързани с етажната собственост. Тъжителката
отправила конкретни критики към дейността на подсъдимия като домоуправител,
които подсъдимият възприел като безпочвени обвинения,а именно, относно
паркирането на автомобили, събирането на вноски за поддръжка, поддръжката на
звънците. В хода на възникналото пререкание подсъдимият казал по адрес на тъжителката „Ти
си психично болна”. Тези думи били чути от тъжителката и присъстващите там двама свидетели Ц.и Д..
Към този момент други очевидци на случващото се нямало. Тъжителката Б. се
почувствала много обидена, доколкото била учителка и работела с деца. Отправената обида я провокирала и тя
да отвърне по същия начин на подсъдимия,
като казала по негов адрес, че е
„вандал“, „мутрата на входа“, и
„затова Господ го е наказал жена му да не роди живо дете“. Тези думи били
възприети както от подсъдимия, така и от свидетелката М.Б.и от св. Б., които
междувременно били излезли от жилищата си и лично възприели края на свадата, но
не и нейното начало. Причината, поради която св. Б.била извикана и излязла на
коридора да присъства на края на свадата, била думите на тъжителката, които
подсъдимият възприел като безпочвени обвинения към неговата дейност.
В резултат от нанесената обида, тъжителката изживяла стрес, сънят ѝ бил смутен.
Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за установена от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Д.А.Д., М.Й.Ц., Е.К.П.,
В.Х.Б. и М.В.Б., както и от приложените по делото писмени доказателства.
При анализа на депозираните в съдебно заседание
показания на свидетелите, Районният съд е констатирал противоречия, касаещи
както произнасянето на инкриминираните реплики от страна на подсъдимия към
тъжителката, така и произнасянето от страна на последната на обидни думи към
подсъдимия. Доколкото обясненията на подсъдимия, показанията на тъжителката и свидетелите
са еднопосочни относно времето, мястото и участниците в конфликта, както
първостепенният съд, така и настоящата въззивна инстанция, не намира основание
да поставя под съмнение достоверността на изложеното от свидетелите в тази му част.
Районният съд е направил много задълбочен, и обстоен
анализ на събраните по делото свидетелски показания, като се е аргументирал защо
и в коя част намира същите за достоверни и в коя не. Настоящият въззивен състав
споделя напълно логическите и правните изводи на първостепенния съд в тази
насока.
Възраженията на защитата за необоснованост на
атакуваната присъда и тенденциозност на съда при анализ на доказателствата и
формиране на вътрешното му убеждение са напълно неоснователни.
Обстоятелството, че тъжителката е отишла да проведе
разговор с подсъдимия, като е водила със себе си двама свидетели, по никакъв
начин не обуславят тезата, че тя е отишла с явното намерение да търси
саморазправа или конфронтация, особено в присъствието на свидетелката Д., която
за разлика от свидетеля Ц.не ѝ е роднина.
Разминаването в показанията на свидетелите на
тъжителката и тези на подсъдимия са логични и разбираеми, доколкото всяка
страна се домогва да докаже правотата си и ще се позове на свидетели подкрепящи
нейната версия за случилото се. Наред с това, свидетелят М.Ц.е съпруг на
тъжителката, а свидетелката М.Б.е съпруга на подсъдимия, като близките
родствени отношения и заинтересоваността на тези двама свидетели от изхода на
делото, са отчетени от първостепенния съд при преценката доколко тези показания
се препокриват или противоречат на останалите доказателства по делото.
Свидетелите посочени от тъжителката – съпругът ѝ
М.Ц.и свидетелката Д.Д.са категорични, че са чули отправената реплика от страна
на подсъдимия към тъжителката „Ти си психично болна.“, но и двамата не помнят
тъжителката да е отвръщала с обиди, и особено, че е „вандал“, „мутрата на
входа“, и „затова Господ го е наказал жена му да не роди живо дете“.
Свидетелите М.Б., В.Б., които не са присъствали от
самото началото на разправията, не са чули отправянето на обидните думи от
страна на подсъдимия към тъжителката, което е станало преди те да са излезли от
апартаментите си. Правилно първостепенният съд е посочил в мотивите си и е
приел, че тези свидетели не могат да дават показания за факти и обстоятелства, случили
не в тяхно присъствие. Но пък след това, в продължилия словесен спор, са чули
цитираните по-горе обиди от страна на тъжителката към подсъдимия.
Тези разногласия в свидетелските показания не са
основание да се изключат изобщо от доказателствената маса които и да е от тях. Както
бе посочено, св. Б.и св. Б.не могат да дадат показания за неща случили се преди те да се дошли на мястото на
разправията, а св. Ц.и Д.не си спомнят тъжителката да е изричала обиди, което
не изключва такива да са отправяни и заявеното от първите двама свидетели да е
вярно. Непълнотата в доказателствения материал е преодоляна, като изложените
различни версии на свидетелите са анализирани и съпоставени с безспорно
доказаните факти и обстоятелства, като е отчетено и житейски правдоподобно и
логично поведение на участниците в подобен спор.
Изхождайки от характера на конфликта, а и от вече
влошените междусъседски отношения, правилно първостепенният съд е приел, че
така отправените реплики и от подсъдимия и от тъжителката, макар и обидни и
надхвърлящи добрия тон и моралните норми на поведение, са напълно в контекста
на развилата се ситуация.
Тези думи и фрази изразяват личната негативна оценка на дееца за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации и сравнения, които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата и са произнесени именно с
такава цел. В разглеждания случай обидите са били произнесени съзнателно, в
присъствието на лицето за което се отнасят, по начин по който не остава
съмнение към кого са насочени, възприети са непосредствено от адресата им в
присъствието на други лица.
За пълнота следва а се посочи,
че обидите са нанесени публично, в присъствието на други две лица за подсъдимия
и в присъствието на вече четири лица, когато тъжителката е отвърнала на обидите,
но тъй като няма повдигнато такова обвинение, нито жалба срещу присъдата в този
смисъл, въззивният съд не следва да обсъжда дали деянието може да се
квалифицира по по-тежко наказуемия квалифициран състав водейки до утежняване
положението на подсъдимия.
Районният съд е изложил и
подробни съображения защо деянието не следва да се квалифицира и като
„клевета“, които настоящата съдебна инстанция споделя напълно и не смята за
необходимо да ги преповтаря.
По делото е безспорно
установено, че подсъдимият е отправил обидни реплики към тъжителката в нейно
присъствие „Ти си психично болна.“, поради което и първостепенният съд е
направил правилен и законосъобразен извод, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна състава на престъплението по „обида“, като
го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал1 от НК.
Също така е установено, че непосредствено след
нанесената от подсъдимия обида, тъжителката му е отвърнала със същата такава обида
с думите, че е „вандал“, „мутрата на входа“, и „затова Господ го е наказал жена
му да не роди живо дете“. Обидното съдържание на тези думи също е безспорно,
като с тях явно се цели накърняване на личното достойнство и честта на адресата
им. Изразите са произнесени в присъствието
на подсъдимия и реално са възприети от него. Обидата е нанесена от тъжителката
в отговор на вече отправена такава от обвиняемия към нея, по врене на
разправията, поради което и може да се приеме, че на обидата е отвърнато с обида
веднага.
При така установеното от
фактическа страна, напълно законосъобразно съдът е приел, че са налице всички
материално правни предпоставки за приложението на института на реторсия, като е
освободил и двамата от наказание.
В съдебната практика е прието,
че приложението на института на реторсия не изключва уважаване на гражданския
иск, ако са налице елементите от фактическия състав за уважаването му, а
именно, виновно извършеното
противоправното деяние предмет на обвинението, да е в причинно следствена връзка с причинените вреди. По делото са
събрани данни – свидетелски показания, че в следствие на отправената ѝ
обида, тъжителката е изживяла емоционално страдания и стрес.
Размера
на обезщетението трябва да се определи от съда по справедливост, с оглед характерът
и интензитетът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални
страдания. В случая, реакцията на подсъдимия и нанесената от него обида не е била
напълно непредизвикана и безпричинна,
тъй като тъжителката е отправила критики към подсъдимия, относно начина на поддържане
на общите части в етажната собственост, с което поставило началото на
разправията. Наред с това, фразата „Ти си психично болна.“ не се отличава с
особен цинизъм или вулгарност, а преживения стрес, психически и емоционални
страдания не излизат извън рамките на типичните за такава обида, а и по делото
не са представени и доказателства за особено тежки последици за тъжителката. С
оглед на така изложеното, настоящата възивна инстанция намира определеното от
Районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева
за правилно и справедливо, като до пълно предявения размер от 3000 /три хиляди/
лева, гражданския иск също правилно е отхвърлен.
Първостепенният съд е
съобразил и е приложил правилно задължителната в случай на реторсия
съдебна практика, относно разпределяне тежестта за разноските по делото.
С оглед изхода на въззивното дело, искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на подсъдимия следва да се
остави без уважение. Тъжителката не е представила доказателства за направени
разноски и не е направила искане за присъждане на такива.
При извършената
служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения и на основание
чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 280 от 04.11.2019 г., постановена по НЧХД №
4961/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.