№ 434
гр. София, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503505 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 74950 / 9.11.2022 г.
на ищеца „ Храброво Уинд 1 “ ЕООД, град Варна срещу разпореждане №
5997 от 1.11.2022 година на Софийски градски съд , ТО,VI- 20 – ти състав по
т.д.№ 1531/2022 година за връщане на основание член 129,ал.3 от ГПК на
исковата молба в частта на предявените от него евентуални осъдителни
искове по член 49 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД за главница в размер от 255 389,93
лева и лихва за забава в размер от 3 547,37 лева и евентуален иск по член 307
от ТЗ за изменение на договора в частта относно цената .
В частната жалба има оплакване за постановяване на разпореждането в
нарушение на член 72,ал.1 от ГПК , тъй като обратно на приетото от съда с
предявените от ищеца главен установителен и евентуален осъдителен иск се
претендира на различни основания едно вземане - вземането за цената на едно
и също произведено и доставено от ищеца количество електрическа енергия
на база среднопретеглената почасова цена на пазара „ ден
напред“, постигната от ищеца на БНЕБ – в защита на един материален
интерес. Предмет на главния иск е дължимостта от ответника на пълния
размер на борсовата цена на произведената и доставена му от ищеца за месец
юли 2022 г. електрическа енергия, а предмет на евентуалния иск е
дължимостта на разликата между борсовата цена и цената по сключения
1
между страните договор като произлязла за ищеца вреда – пропусната полза -
от неправомерното му възпрепятстване от ответника да смени координатора
на балансиращата група. Кумулативно съединената с осъдителния иск
претенция по член 86 от ЗЗД не следва да се таксува също, тъй като внесената
по главния иск държавна такса надхвърля сбора от държавните такси за
исковете за главница и лихва. Заявяването на иска по член 307 от ТЗ като
евентуален налага разглеждането му при отхвърляне на установителния и
осъдителния иск и при направена от съда преценка , че сключеният между
страните договор в цялост и клаузата за цената не са нищожни и прави
ненужно внасянето в началото на производството на държавна такса за този
иск . Освен това неправилно съдът изискал от ищеца да посочи цена на иска,
до колкото среднопретеглената цена на пазара „ ден напред “ за всеки един от
месеците и до 31.12.2026 г. е неопределяема към датата на подаване на
исковата молба и не е константа ; предмет на регулиране е от различни
актове, в т.ч. на ЕС – от междувременно влезлия в сила Регламент (ЕС)
2022/1854 на Съвета от 6.10.2022 г. относно спешна намеса за справяне с
високите цени на енергията , предвиждащ ограничение на приходите на
производителите на електрическа енергия . Според изложеното в частната
жалба правилното процедиране е по член 69,ал.2 и член 70,ал.3 от ГПК – чрез
определяне от съда на първоначална цена и после на окончателна при
решаване на делото , като според нея ще се определи дължимият размер
държавна такса .
Противната страна няма право на отговор в съгласие с член 129,ал.3,
изр. последно от ГПК .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице ,с правен
интерес да иска отмяна на обжалваемото разпореждане по член 129, ал.3 от
ГПК в едноседмичния срок ,считан от 8.11.2022 г.
С исковата молба са предявени главен установителен иск за вземане в
размер от 262 103,77 лева без ДД , съставляващо борсовата („ средно-
претеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ“ ) цена на
количеството електрическа енергия от 451,655 MWh , произведено от ищеца -
производител с обект с обща инсталирана мощност от 1 MW и над MW 1-
доставено и продадено в периода 1.07.2022 г. – 31.07.2022 г. на ответника -
координатор на балансираща група, в която членува ищецът при твърдения,
2
че продажбеното правоотношение между страните се урежда от
императивните правила на член 100, ал.4 и 6 от ЗЕ ( в ред. изм. бр.41 от 2019
г. в сила от 1.07.2019 г. ) и член 11, т.17 от ПТЕЕ , за ответника е възникнало
задължение да продаде закупената от ищеца енергия чрез отделна
регистрация на организирания борсов пазар – член 26а, ал.3 от ПТЕЕ и
сключеният между страните на 2.07.2019 г. в нарушение на посочените
правила от ЗЕ рамков договор е нищожен, евентуално изменената на дата
20.09.2021 г. уговорка за цената от 109,10 лв/ MWh от индивидуалната
сделка от 23.04.2021 г. е нищожна на основание член 26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречие със закона - член 100, ал.6 и ал.4 от ЗЕ и на основание член
26,ал.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Предявени в
условията на евентуалност спрямо посочения иск са кумулативно съединени
помежду си осъдителни искове по член 49 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД за
главница в размер от 255 389,93 лева с ДДС – разлика между борсовата
цената на същото количество електрическа енергия , уговорена като доход в
сключения на 1.07.2022 г. от ищеца с друг координатор на балансираща група
договор и цената по индивидуалната сделка с ответника , при твърдения, че
последният противоправно възразил срещу смяната на балансираща група и
ищецът пропуснал да реализира доходност по договора от 1.07.2022 г. и
обезщетение за забава при плащането на главницата за периода 1.07.2022 г.-
19.08.2022 г. в размер от 3 547,37 лева и евентуален иск по член 307 от ТЗ за
изменение на индивидуалната сделка в частта относно цената чрез определяне
на нова цена – в размер на среднопретеглената почасова цена, постигната от
ищеца на БНЕБ за периода 1.07.2022 г. – 31.12.2026 г.
Въззивният съд намира, че предмет на установителния иск и на
осъдителния иск за главница и лихва са конкуриращи притезания срещу един
и същ твърдян длъжник . С главния иск паричната престация се претендира
като притезание за цената на произведената електрическа енергия по договор
за продажба по член 100,ал.6 от ЗЕ, съдържанието на правата и задълженията
на страните по който, в т.ч. относно цената на продаденото при оспорване на
преюдициалното правоотношение ( по твърдения за нищожност на рамковия
договор от 2.07.2019 г. или на клаузата за цената от 20.09.2021 г. в
индивидуалната сделка ) се уреждат от правилата на ЗЕ, ПТЕЕ и Правилата за
работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С евентуалния
иск същата паричната престация се претендира като притезание за
3
обезщетение за вреди – пропуснати ползи - от деликт, ведно със законната
лихва. Главният иск и евентуално съединените по между си кумулативно
претенции са заявени в защита на един и същ интерес и съобразно правилото
на член 72,ал.1 от ГПК за тях се събира една държавна такса. Неправилно в
нарушение на правилото първоинстанционният съд е изискал внасянето на
държавна такса по евентуалните искове по член 49 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД .
С предявения иск по член 307 от ТЗ се защитава друг интерес на ищеца -
от увеличаване на цената, по която е уговорено да продава електрическа
енергия на ответника за целия срок на действие на договора – до 31.12.2026 г.,
до колкото целият рамков договор или уговорката за цената не са нищожни .
По този иск, независимо че разглеждането му се дължи при отхвърляне на
главния иск, държавна такса следва да се внесе . Основателно обаче е
оплакването в частната жалба ,че в нарушение на член 69, ал.2 от ГПК съдът
изискал от ищеца да определи цената му при положение, че същият е
изложил твърдения за среднопретеглената почасова цена, постигната от него
на БНЕБ за периода 1.07.2022 г. – 31.07.2022 г. в размер от 580,28 лева / MWh
и за липсата на яснота каква ще бъде нейната стойност за всеки един от
месеците до края на срока на действие на договора. Както приема съдебната
практика, част от която са посочените в частната жалба актове : определение
№ 1024 от 14.11.2012 г. по ч.т.д.№ 613/2012 г. и определение № 778 от
8.11.2020 г. по ч.т.д. № 538/2010 г. , двете на II т.о. на ВКС, искът не попада
сред посочените в член 69,ал.1 от ГПК. При образуване на делото
първоначална цена се определя от съда - член 69,ал.2 от ГПК и в зависимост
от окончателно определената с акта по същество се изисква допълнителна
държавна такса или се връща надвзета такава . С оглед изложеното
обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия и по трите иска .
Частният жалбоподател няма право на разноски за това производство с
оглед едностранния му характер .
Така мотивиран, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане № 5997 от 1.11.2022 година на Софийски
градски съд , ТО,VI- 20 – ти състав по т.д.№ 1531/2022 година за връщане на
основание член 129,ал.3 от ГПК на исковата молба относно посочените в него
искове,
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5