Р Е Ш Е Н И Е № 260055

 

Гр. С., 25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №453 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на И.И.Г. против НП №19- 0804- 002321/02.10.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от същия закон наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.06.2019г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Рено Лагуна” с рег. №….., собственост на Илия Г.Й. с ЕГН **********. Движел се в гр. С. по бул. „Цар Симеон“ и бил спрян за проверка до магазин „Тойота“ от свидетелите Н.С. и С.Ч.. Жалбоподателят се движел без да е поставил обезопасителен колан по време на движение. Двамата служители на реда при проверката установили, че превозното средство е с прекратена регистрация и жалбоподателят не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Направена била справка с дежурния в дирекцията и се установило, че управлявания от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация. Освен това констатирали, че водачът не е заплатил в законовия срок наложени глоби. Св. С. съставил на жалбоподателя Г. акт за установяване на административно нарушение като приел, че той е извършил нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Колегата му, св. Ч. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят И.Г. е извършил тези четири нарушения.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна. Съдът счита, че правилно е описано както в акта за установяване на административно нарушение така и в обжалваното наказателно постановление нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят Г. е управлявал лекия автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №…….. без да е поставил обезопасителен колан по време на движението. Наказващият орган е наложил точно предвиденото наказание за това нарушение, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП. Ето защо в тази част наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и следва да го потвърди.

Правилно е описано и второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Наказващият орган е наложил предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон. В тази част наказателното постановление съдът счита също за законосъобразно и следва да го потвърди.

Съдът счита, че правилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация. Установи се, че това превозно средство е било продадено на Илия Г.Й., който не го е регистрирал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Ямбол и след изтичане на двумесечния срок на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система е била прекратена регистрацията на въпросното превозно средство. Той е следвало в едномесечен срок от придобиването на моторното превозно средство да го регистрира в КАТ- Я.. Несериозни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че той нямало откъде да разбере, че управляваното МПС е с прекратена регистрация. Неправилно обаче в обжалваното наказателно постановление наказващият орган се е произнесъл по това нарушение. В разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са предвидени наказания „Глоба“ от 200 до 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца до ДВАНАДЕСЕТ месеца. Неправилно наказващият орган е наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца. Както бе посочено по- горе такова наказание не се предвижда за извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Ето защо в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.

Относно другото нарушение и актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят има неплатени глоби в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за неспазване на срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП има друг характер и се изразява в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП. По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че има издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно заповед с №18- 0260- 000198/14.06.2018г., с която жалбоподателят е бил санкциониран по чл.171, т.1, б.„д” от ЗДвП като неговото свидетелство за управление на МПС е било временно отнето до заплащане на дължимата глоба. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в нарушение на материалния закон. В случая вмененото противоправно поведение на жалбоподателя И.Г. не съставлява административно нарушение. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН- административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление” на основание чл.171, т.1, б. „д” на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба. Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това същото противоречи и с целта на закона заложена в чл.1, ал.2 от ЗДвП- Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Ето защо съдът счете, че жалбоподателят не е извършил и това нарушение,  описано в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление, поради което и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ НП №19- 0804- 002321/02.10.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в частта, с която на И.И.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 002321/02.10.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в останалата част, с която на И.И.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: