Р Е
Ш Е Н
И Е №
225
гр. Бургас, 21.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При
секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 2346 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „ЯНИС-78“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, кв. „Банево“, ул.„Неделчо Камбов“, №27, представлявано от управителя Я.Б.Б.,
против Заповед № ФК-189-0013797/07.09.2021г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект – зоо магазин , находящ се в гр.Бургас,
ул.„Генерал Гурко“, № 38, стопанисван от „ЯНИС-78“ ЕООД, ЕИК ******** и е
забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.
Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Счита, че в случая не са налице
изискуемите от закона предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като не е осъществен
състава на твърдяното нарушение. Отделно сочи, че не е било налице задължение
за издаване на фискален касов бон, тъй като продажбата попада в изключенията по
чл.3, ал.1 и чл.25 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. Според
него, наложената принудителна административна мярка си поставя цели,
противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, като е
нарушен и принципа на съразмерност. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа
жалбата и направените, с нея искания. Излага допълнителни доводи относно
правната стойност на товарителницата, като се позовава на съдебно решение на
ВАС. Претендира присъждане на разноски по представен списък в размер на 300лв.
Ответникът, началник-отдел "Оперативни дейности"
Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, в
съдебно заседание, се представлява от главен юрисконсулт Д., която намира
жалбата за неоснователна, а оспорената заповед - за законосъобразна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
І. ФАКТИТЕ:
На 29.08.2021г., във връзка с възложена резолюция за извършване на проверка
на търговски обект – онлайн магазин „ЗооВики“, от инспектори на ГДФК, отдел ОД
– Бургас, била направена поръчка по телефона, предоставен на сайта на магазина,
на един брой гребен за котки и кучета на стойност 16,50лв. Уговорено било
доставката да бъде извършена чрез куриер до офис на „Спиди“, находящ се в
гр.Поморие. За предприетите действия бил съставен Протокол за извършена
проверка № 1306103/29.08.2021г.(л.29).
На 31.08.2021г., в 13:55ч., бил посетен адреса за доставка – офис на
„Спиди“, находящ се в гр.Поморие, ул.„Петко Каравелов“ № 23, за получаване на
пратката, съдържаща контролната покупка. Колет с товарителница № 61499349317
бил предаден от лицето Я.С., в качеството й на служител на „Спиди“ АД. При отваряне на пратката, от инспекторите било
установено, че в нея няма налична фискална касова бележка за извършената
продажба. На издадената товарителница нямало отбелязана услуга „Пощенски
паричен превод“, а като начин за плащане било отбелязано „Наложен платеж“.
Покупката не била платена, а била върната към изпращача. Съставен бил Протокол
за извършена проверка № 0013796/31.08.2021г. (л.32)
В тази връзка, на същата дата, в 15:44ч., в зоо магазин, находящ се в гр.
Бургас, ул.„Генерал Гурко“, № 38, стопанисван от „ЯНИС-78“ ЕООД, била извършена оперативна проверка от
инспектори на ГДФК, отдел ОД – Бургас, за резултатите от която бил съставен
Протокол за извършена проверка № 0013797 (л.24)
С протокола били констатирани отново факти, свързани с извършване на контролна покупка чрез поръчка
с доставка, обективирана в Протокол за извършена проверка №
0013796/31.08.2021г. и Протокол за извършена проверка № 1306103/29.08.2021г. Установено
било, че в обекта има налично фискално
устройство в работен режим (с посочени идентификационни данни). Извършено било
и засичане на касовата наличност в обекта.
На 02.09.2021г. бил издаден акт за установяване на административно
нарушение № F625658/02.09.2021г. (л.59), за това, че с посоченото деяние са
осъществени признаците на състав на административно нарушение по чл.118, ал.1
от ЗДДС във вр. чл. 25, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 07.09.2021г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена
принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за
срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта са изложени
установените при проверката факти, въз основа на които е направен извод, че
дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, по установения ред. Направена е преценка за нарушение на чл.118, ал.1
от ЗДДС във вр. с чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
С административната преписка по
делото са представени констативни протоколи; опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката (л.27); декларация от Я.С. във връзка с договорните
отношения между „Спиди“ АД и жалбоподателя (л.34); товарителница № 61499349317
(л.37); справка за регистрираните данни от Z задачи
за ФУ/ИАСУТД 4066804 от 11.03.2019г. до 01.09.2021г. (л.48); справка за
задължения на търговеца към 01.09.2021г. (л.47); акт за установяване на
административно нарушение № F625658/02.09.2021г.
(л.59), договор № 99485/20.02.2020г. между дружеството – жалбоподател и „Спиди“
АД (л.11).
Представени са и доказателства,
удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореният
акт (л.62).
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка, в законоустановения с чл.149, ал.1 от АПК срок, поради
което е процесуално допустима.
ІІІ. ПРАВОТО:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка
са делегирани на началник отдел „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“, с точка 1 от заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите (л.62).
Спазена е изискуемата от закона форма. Съществени нарушения на
процесуалните правила не са допуснати.
Заповедта съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на
издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.
Според разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В процесния случай
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са
налице.
Според чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Чл. 3, ал. 1
от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.
1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Ал.2 на текста сочи, че при разносна търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. Впрочем, съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., по
същия начин се процедира и в случаите, когато лице по чл. 3, ал. 1 извършва
продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез
издаване на фискален бон на хартиен носител.
По делото е доказано, че
адресатът на оспорената заповед е лице по чл.3 от Наредбата, което извършва
продажба на стоки, чрез електронен магазин и чрез предварителна заявка по
телефон.
Поради това, същият е бил
задължен да издаде фискална касова бележка и заедно със стоката да я предаде на
спедитора.
Това задължение не е изпълнено.
В случая не е налице и изключението
по чл.25, ал.2 от наредбата, тъй като в договора, сключен между жалбоподателя и
„Спиди“АД, не е предвидено задължение за последния да регистрира и отчита плащането чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката.
Възражението на жалбоподателя, че
не са налице основания за издаване на ПАМ, тъй като търговецът извършва
продажби чрез електронен магазин и като такъв попада в изключенията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006г., съдът намира за неоснователно.
Легално определение на понятието „електронен
магазин“ дава разпоредбата на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС. Според посочената
норма, „Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява
през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез
който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от
разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя
възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или
по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача,
адреса на доставка и метода за плащане.“
В конкретния случай, доколкото за
самото сключване на договора за продажба не е използван софтуер, а са били
използвани други средства за комуникация от разстояние, чрез които се извършва
предварителна заявка за доставка на стоката до клиента извън търговския обект
(мобилен телефон), се касае за разносна търговия по смисъла § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., при която е без значение какво по вид е
използваното за извършването на предварителната заявка, техническо средство.
Анализът на посочените правните
норми сочи, че задължението на жалбоподателя да издаде фискален касов бон
възниква предварително – още при
приемане на поръчката. В конкретния случай поръчката е била направена от органа
по приходите по телефона, с оглед на което фискалният касов бон е следвало да
бъде предаден на разносвача заедно със стоката, който от своя страна да я
предостави на купувача при плащането. В този смисъл неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя, че не е осъществен състава на вмененото му
нарушение, доколкото стоката е върната
към него без да бъде заплатена, тъй като законовото му задължение за издаване
на фискален бон възниква към момента на приемане/изпращане на поръчката и за
възникване, респ. изпълнение на това задължение е ирелевантно дали стоката ще
бъде получена или върната обратно на изпращача.
На следващо място, изключение от
задължението за издаване на фискална касова бележка, независимо от документирането
с първичен счетоводен документ, е предвидено в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006г, само в случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая плащането е извършено с
наложен платеж. Легална дефиниция на понятието "наложен платеж" е
дадено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за пощенските услуги, съгласно, който
наложеният платеж е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на
получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената
дефиниция е видно, че услугата "наложен платеж" се състои от два
елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито
един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява
гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи
поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане
за стоката си в момента на получаването й. Предвид така дефинираната функция на
наложения платеж, същият не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№Н-18/2006 г.
В хипотеза на съществуваща
договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е
същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на
стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат
по този начин, а именно чрез пощенски парични преводи. Съгласно § 1, т. 9 от ДР
на Закона за пощенските услуги, "пощенски паричен превод" са пощенски
услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски
оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 на суми от
подателя до получателя.
В случая обаче, както вече бе
посочено, доставките си дружеството - жалбоподател е осъществявало посредством
наложен платеж, събирането на който е възложено на "Спиди"АД, като
последното от своя страна се е задължило да превежда получените суми по банков
път.
Позоваването на жалбоподателя на
Решение № 143 по административно дело № 8988/2018 г. на Върховен
административен съд настоящият съд счита за неотносимо, доколкото в мотивите на
посоченото решение е обсъдена правната стойност на експедиционната бележка,
която има изцяло различен правен характер и съдържание от товарителницата.
Експедиционната бележка е документ, който отразява експедирането – складова операция,
която отразява изписването на материални активи при продажба, докато
товарителницата има доказателствена стойност единствено относно договора за
превоз на товари, произхода на стоката и маршрута на превоза.
С оглед изложеното, съдът приема
за доказано, че в случая не е спазен
реда за издаване на съответен документ за продажба, тъй като търговецът-
жалбоподател, за извършена контролна покупка на гребен за котки и кучета на
стойност 16,50 лева, поръчана чрез доставка от стопанисван от него търговски обект,
след като е бил длъжен да издаде фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство, не е изпълнил това си задължение.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка - затваряне на обект за срок от
четиринадесет дни, е мотивиран с вида на нарушението, вида и характера на
извършваната търговска дейност, с невъзможността за проследяване на
реализираните обороти. Останалите факти, изложени от административния орган,
целящи да обосноват продължителността на срока на действие на ПАМ, съдът намира
за неотносими при преценката за законосъобразното определяне на този срок.
В разпоредбата на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС се посочва максималния срок, за
който ПАМ от съответния вид може да бъде приложена – 30 дни. Административният
орган има законово предоставена възможност за преценка и действа при условията
на оперативна самостоятелност.
Предоставената от закона
възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да
бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В конкретния случай, преценката
на органа по приходите относно продължителността на мярката, е съответна на действителните факти от значение
за случая, съразмерна е с оглед тежестта на извършеното нарушение и не
противоречи на целта на закона, а именно предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на
регулярност на приходите и нормално функциониране на държавната бюджетна
система. Негативните последици от налагането на ПАМ върху жалбоподателя са
резултат от собственото му поведение, изразяващо се в неиздаването на фискален
бон за извършена продажба.
С оглед изложеното, съдът намира,
че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и че материалния закон е приложен правилно, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора, като
основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за
присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение), които съдът определя в
размер на 100 лв.
Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЯНИС-78“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Банево“, ул.„Неделчо Камбов“,
№27, представлявано от управителя Я.Б.Б., против Заповед №
ФК-189-0013797/07.09.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект –
зоо магазин , находящ се в гр. Бургас, ул.„Генерал Гурко“, № 38, стопанисван от
„ЯНИС-78“ ЕООД, ЕИК ******** и е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ЯНИС-78“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Банево“, ул.„Неделчо
Камбов“, №27, представлявано от управителя Я.Б.Б., да заплати на Национална агенция за приходите
сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: