Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На девети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1216 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск, с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК.
Ищецът – П.К.Е. твърди, че с ответницата били съпрузи
от 18.09.1997г., който брак е първи и за двамата. От брака си имат родена
непълнолетна дъщеря - Н.П.Е., ЕГН **********. Преди повече от десет години
заминали в САЩ, където се опитали да устроят семейството си. Животът там не го
удовлетворил лично и професионално и не успял да се приспособи. Съпругата му
намерила своята реализация и удовлетворение и не пожелала да се върне с него в
България. Разделили се с разбиране един към друг. Детето останало с нея в САЩ.
След завръщането му в България през 2006г., повече не били правили опит да
възстановят семейните си отношения. Поддържали връзка само по повод детето,
което всяко лято прекарвало с него в България част от лятната си ваканцията.
Твърди, че бракът им съществувал само формално и желаел прекратяването му.
Съпругата му споделя това желание и преди три години, когато била за единствен
път в България, оформила изрично пълномощно на адвокат Р. за развод. И към
момента поддържали изразеното в пълномощното становище и споразумение.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати
брака им с развод, без да се произнася по въпроса за вината и съобразно
становището на съпругата му, изразено в пълномощното. С решението си, съдът да
предостави на майката упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетната им дъщеря - Н.П.Е. с ЕГН **********, която да живее с нея. Моли
съда, да определи режим на контакти с детето, както следва: когато детето е в
България: месец и половина през лятото, както и при възможност Коледна или
Великденска ваканции; в САЩ- всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в
петък и до 20 часа в неделя (с преспиване), а също и винаги при знание и
съгласие на майката. Моли съда да определи издръжката, която да дължи за детето,
съобразно претенцията на майката от 200 (двеста) лева, считано от постановяване
на решението за развод, до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й. Нямат семейно жилище и не си дължат издръжка.
Ответникът - М.Д.Е., представлявана в процеса от адв. М.Р.
не оспорва предявения иск, не оспорва заявените в исковата молба фактически
твърдения, както и не оспорва представените доказателства. Сочи, че поради
невъзможността да се яви по делото, тъй като живее и работи в САЩ, отсъствието
й се явявало процесуална пречка, разводът да се допусне по взаимно съгласие на
страните. Моли съда да прекрати брака им, без да се произнася по въпроса за
вината. Моли съда да одобри споразумение, което ще подпишат в съдебно
заседание, съгласно уговореното между страните и отразено в изричното й
пълномощно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмените доказателства -
удостоверение за сключен граждански брак в оригинал, издадено въз основа на Акт
за сключен граждански брак № 29/18.09.1997 г. на Община Х.и заверен от страната
препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2/16.06.2002г.,
издадено от Община Х.се установява, че на 18.09.1997г. П.К.Е. и М.Д.Е. са
сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилно име на съпруга –Е..
От брака си, съпрузите имат родено едно дете - Н.П.Е. с ЕГН **********, което
към датата на предявяване на иска е непълнолетно.
Във връзка с
предявения иск и установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
съдът е допуснал един свидетел на ответната страна. От показанията на свидетеля
Гатев се установява, че семейство Е.в момента не живеят заедно. Преди петнадесет
години семейството заминало за САЩ, но 5-6 години след това съпругът се върнал,
защото не могъл да живее там, по негови съображения. От тогава семейството било
разделено. Съпругът не искал се връща в САЩ, а съпругата му и детето останали в
чужбина. Същата си е идвала в България преди три години и в разговор споделила
евентуално за развод, дори подписала пълномощно на адвоката да я представлява
по делото. След това си заминала и повече не се е връщала. От брака си съпрузите
имат едно дете - момиченце, което заминало с тях за САЩ. Идвало в България от
време на време, но постоянно живеело с майка си в САЩ. Твърди, че съпрузите
отдавна не поддържали никакви контакти, не се събирали и нямали желание да се
съберат, тъй като съпругата не искала да се връща в България с детето, а съпругът
не искал да ходи в САЩ. Смята, че занапред двамата не могли да живеят заедно.
Никоя от страните не е направила искане за произнасяне
на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание
чл.49 ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Ответникът не оспорва исканията от ищеца, като
последица от прекратяване на брака. Напротив, в издаденото изрично пълномощно,
дадено на процесуалния представител по делото, са включени клаузи, в случай на
постигане на споразумение по чл. 50 от СК, съгласно които: на майката да бъде
предоставено упражняването на родителските права и определен режим на контакти
с детето така, както е поискан от ищеца - когато детето е в България: месец и
половина през лятото, както и при възможност Коледна или Великденска ваканции,
а в САЩ- всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък и до 20 часа
в неделя (с преспиване), както и винаги при знание и съгласие на майката; претендираната
издръжка е в размер на 200 лева, считано
от постановяване на решението за развод. Видно от клаузите на пълномощното, в
случай на постигнато споразумение по чл. 50 от СК, ответницата не претендира
издръжка и семейно жилище, като желае да носи брачната си фамилия.
Други доказателства от значение по делото не са
представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака – Установи се от показанията на разпитания по делото
свидетел, че страните живеят във фактическа раздяла от близо десет години. Доколкото в исковата молба и
в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то
съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Липсата на
съвместен живот от повече от десет години е обстоятелство, спомогнало за
разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и
имуществени. От събраните и обсъдени по делото доказателства се установява
липсата на изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а
именно - между страните липсва физическа и морална близост, налице е
отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага извода, че
същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. налице е основание за
прекратяването му.
Относно родителските права, издръжка на детето и режим
на свиждане:
Претенция за предоставяне
упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните
непълнолетното дете – Н.П.Е. е предявила само
ответницата. Ето защо, съдът счита, че упражняването на родителските права
върху роденото от брака на страните дете, следва да се предоставят
на майката. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето,
така както е посочен в исковата молба, а именно – месец и половина през лятото, както и при възможност
Коледна или Великденска ваканции, а в САЩ- всяка първа и трета седмица от
месеца от 18 часа в петък и до 20 часа в неделя (с преспиване), както и винаги
при знание и съгласие на майката.
По отношение на издръжката
на детето, по делото не са ангажирани писмени доказателства за доходите на
страните. С оглед неангажиране на доказателства за доходите им, съдът намира,
че същите получават около средното за страната
трудово възнаграждение. Съдът определя, че необходимата месечна издръжка на
детето е в общ размер от по 400.00 лева. В така определената издръжка,
родителите следва да участват по равно. В тази връзка, по делото не са
ангажирани доказателства, бащата да е задължено лице спрямо друго лице по
закон, която да обуславя затруднение за осигуряването й. Съдът намира, че така
определената сума е съобразена с възможностите на родителят, предвид
обстоятелството, че същият признава възможност за заплащане на издръжка в
посочения размер.
При всички тези обстоятелства,
съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че
искът е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 200.00 лева. Издръжката следва да
се присъди от датата на постановяване на решението за развод – 11.10.2019г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Следва да
се присъди и законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното
плащане.
Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендирана и
такава не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище - по делото няма изразена претенция за предоставяне
на същото на някой от страните, предвид което съдът не следва да се произнася.
Относно фамилното име – Съгласно чл. 53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. Т.е., законът е дал възможност на заинтересованата страна за
избор. Съдът намира, че в случая, следва да постанови, ответницата да
носи брачната си фамилия Е., предвид липсата на противопоставяне за това от
съпругът, съответно липса на изразеното желание от съпругата, приела неговото
фамилно име.
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса в размер на 40.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася
по въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК,
разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При
завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като
страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на
развода в размер от по 7.50 лева. Ищецът
следва да заплати по бюджета на съдебната власт, в полза на РС-Карлово,
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 24.00 лева, изчислено върху
3-месечните платежи, предвид, че детето навършва пълнолетие през месец януари
2020 година.
Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.1
от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 18.09.1997г. с акт № 29 от 18.09.1997г.
на Община Хисар, граждански брак между П.К.Е. *** с ЕГН ********** и М.Д.Е. с
ЕГН **********, с адрес ***, постоянно живуща в САЩ на адрес: 8428 У., С.Л., М.,
48015 и със съдебен адрес: адвокат М.Р., САК, с адрес ***, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете - Н.П.Е. с ЕГН
********** на майката - М.Д.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, постоянно живуща
в САЩ на адрес: 8428 У., С.Л., М., 48015 и със съдебен адрес: адвокат М.Р.,
САК, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на бащата - П.К.Е. *** с ЕГН ********** с детето - Н.П.Е.
с ЕГН **********,
както следва: месец и половина през
лятото, както и при възможност Коледна или Великденска ваканции; в САЩ- всяка
първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък и до 20 часа в неделя (с
преспиване), а също и винаги при знание и съгласие на майката.
ОСЪЖДА П.К.Е. *** с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното
си дете - Н.П.Е. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 200.00 (двеста) лева, считано от
датата на постановяване на решението за развод – 11.10.2019г. до навършване на
пълнолетие или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата М.Д.Е.
да носи брачната си фамилия Е..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в
сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.
ОСЪЖДА М.Д.Е.
с ЕГН **********, с адрес ***, постоянно живуща в САЩ на адрес: 8428 У., С.Л.,
М., 48015 и със съдебен адрес: адвокат М.Р., САК, с адрес ***, да заплати
държавна такса в полза на Районен съд град Карлово в размер на 7.50 лева.
ОСЪЖДА
П.К.Е. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на Районен съд
град Карлово в размер на 31.50 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред
Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.