Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети март през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 16113 по описа
за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./
във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата С.Й.Т., представлявана от
адв. Ч.
е предявила против
З.К.“Л.И.”
АД гр. София иск за обезщетяване неимуществени вреди
следствие
смъртта
на А. И.Л.
настъпила при ПТП на 01.01.2014
год. , предявен в
размер от 200 000лв.,
ведно
със законната лихва
върху
главницата
от датата
на деликта до
окончателното
й изплащане и
разноските по
делото.
Ищцата твърди в исковата молба,че е живяла на семейни
начала с А. И.Л., който починал
при ПТП-то, при което бил блъснат на улицата в с.О.от лек автомобил „Форд”,
модел „Фиеста“ с д.к.№ *******управляван от К.Й.К.. За автомобила е
имало застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Чрез своя пълномощник ищцата поддържа предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът З.К.“Л.И.” АД гр. София оспорва иска по основание като твърди, че ищцата не е живяла на
съпружески начала с починалия и не е сред лицата имащи право на обезщетение..Евентуално
оспорва размера на исковата претенция като нереално завишена и прави възражение
за съпричиняване
от страна на пешеходеца А. И.Л., който се е
намирал на пътното платно под въздействието на алкохола,
с гръб към приближаващия се автомобил и е
създал предпоставките за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото протокол за оглед на ПТП от 01.01.2014
год. и Присъда
№ 25/24.09.2014 г., постановена по НОХД № 274/2014 г. на Окръжен съд -
Кюстендил се установява, че на 01.01.2014 год. около 19.45 часа в с. Овчарци, община Сапарева баня на
ул. „Рилски езера”/ без улично осветление/ на прав пътен участък и мокра пътна настичка е настъпило ПТП , при което движещия се по
главната улица на селото в посока от центъра на селото към гр. Сапарева баня лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста“ с д.к.№ *******управляван
от К.Й.К.блъснал намиращия се върху лентата за движение на автомобила - на около 2,00м. вляво от десния край тази лента, пешеходец А. И.Л..
Вследствие на нараняванията от удара-
тежка черепно - мозъчна травма, довела до остро нарушаване и потискане на
сърдечно - съдовата и и дихателната му дейности,
пешеходеца починал на място-препис извлечение от акт за смърт на л.18 от делото. Последния
бил под алкохолно опиянение-1.6 промила.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от приетата
по делото КСМАТЕ.От последната се установява още,че лекия автомобил се е движел
със скорост не по-малка от 75 км.ч.,като при движение на къси светлини при
горните пътни условия и със скорост по-ниска от 60 км.ч. ударът с пострадалия е
бил предотвратим. Заключението съдът приема като обективно и професионално и не
е оспорено от страните.
Няма спор по делото,че за лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста“ с д.к.№ *******е
имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
От показанията на св.К. И. се установява,че ищцата и
починалия А. Л. са съжителствали,но без граждански брак. Ищцата се е грижела за
починалия,купувала му ракия и храна. Били постоянно заедно в барчето на
селото,пострадалия преспивал често при ищцата и се прибирал. При очната ставка
свидетеля е категоричен,че пострадалия е живеел сам в къщата,което е била
негова.
Свидетелят В.И.установява,че А. е живеел със С. както
в неговата къща,така и в нейната,като къщите им били в съседство.Той й гостувал
постоянно и тя на него – също,но по-скоро той живеел повече при нея,а не толкова
тя при него.
Останалите двама свидетели Т.Й./ищца по друго дело с твърдение,че е живеела на съпружески начала с А. Л./
и Й.Л./брат на починалия/
установяват,че последния е живеел в една къща с брат си/на първия етаж/ и там е бил във фактическо съжителство със св.Й..Починалия
е имал и друга къща,но не е живеел там,защото не била пригодена все още за
живеене.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
На първо място следва да се изследва
въпроса/предпоставката,дали ищцата е материално легитимирана да претендира
обазщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И.Л..От събраните по делото доказателства съдът намира,че тя няма такова
право.Съображенията са следните:
Съгласно задължителната съдебна практика установена с Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд в кръга на правоимащите лица за
обезщетяване на неимуществените вреди са и лицата в продължителна и трайна фактическа
семейна съпружеска връзка с пострадалия.
От събраните по делото доказателства не се установи
ищцата да е имала такава връзка с пострадалия А. Л., а по-скоро се установи,че
двамата са поддържали интимни отношения, често са си „гостували“ един на друг/според израза на св.И./ и често са били
заедно в селското барче/според св.К. И./,но
според последния починалия живеел сам. Това обаче не е достатъчно да се
приеме,че ищцата и починалия са имали продължителна и трайна фактическа семейна
съпружеска връзка,тъй като за такава не е достатъчно наличието на интимни
отношения и гостуване,а наличието на общ дом,общо имущество,общи цели и
безспорна демонстрация на всичко това пред очите на всички за дълъг период от
време.
Липсата на материална легитимация на ищцата за
претендиране на обезщетение-неимуществени вреди вследствие смъртта на А. Л. е достатъчно самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията,поради което съдът не смята за необходимо да обсъжда
останалите предпоставки.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявения иск за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските: Съобразно този изход на делото М.В.С.следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. и сумата от 560 лв. разноски за експертизата
и за един свидетел.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Т. ЕГН:
********** чрез адв.
Ч.
против З.К.“Л.И.”
АД с ЕИК******** за сумата от 200 000 лв.
иск с правно основание 226,ал.1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И.Л., настъпила при ПТП на 01.01.2014 год. , като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.Т. ЕГН: **********
да заплати на З.К.“Л.И.” АД, с ЕИК********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и сумата от 560 лв.
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: