Решение по дело №7424/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3778
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20215330107424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3778
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330107424 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив,
ЕИК ********* против А. М. Е., ЕГН **********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които
се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 490, 93 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и
отведена канална вода за периода **************г. за имот, находящ се в гр.
****************, с потребителски номер ************* и сумата от 1012, 15 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.03.2010г.-
31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 16.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1691 от
17.02.2021г., по ч.гр.д. № 2883/ 21г., по описа на РС- Пловдив, VII- ми гр. с-в.
Ищецът посочва, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода **************г, в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ
се в гр. *****************, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 2490, 93 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
1
лихва върху главницата в размер на 1012, 15 лева за периода 31.03.2010г.- 31.12.2020г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между
дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За
процесния период, стойността на потребената услуга е начислена служебно на основание чл.
26, ал. 2 от общите условия на ищеца, тъй като постановеното в имота техническо средство
за отчет е неизправно. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на
горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид
изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови
претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в
рамките на исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че
ответникът не притежава качеството на потребител на ВиК услуги, поради което и не дължи
заплащане на същите. Релевира се възражение за погасяване по давност на всички
задължения за периода преди *********г. Оспорва се представеното към исковата молба
споразумение за разсрочване на задължения от *******г., сключено между ответницата и
ищцовото дружество. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По отношение на собствеността на процесния имот и съответно качеството потребител на
ответника по смисъла на Общите условия са приети като писмени доказателства
Удостоверение за наследници, нотариален акт и заявление за промяна, закриване на партида
от ******** г. От така приетите писмени доказателства се установява, че процесният имот е
придобит от З. М. А. на *********** г., като впоследствие след смъртта му е придобит по
силата на наследственото правоприемство от ответника А. М. Е. и двамата й брат А. А. и Щ.
А. В декларация, съгласно чл. 59, ал. 3/ чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 11.09.2018 г.
ответницата е декларирала качеството си на наследник пред ищцовото дружество, като със
заявление от същата дата е поискала да бъде променена съществуващата партида по
отношение на процесния имот и да бъде вписана като абонат в качеството й на нов
собственик. По това заявление е дадено предписание за промяна на партидата със
задълженията, като не е вписан номер на водомер. На същата дата **********г. между
ищцовото дружество и ответницата е сключено споразумение за разсрочено плащане, с
което е постигнато съгласие задължението на длъжника А. М. Е. в размер на 2740,23 лв. за
периода от ************* г. да се изплати на месечни вноски в периода от
*************** г. С така сключеното споразумение страните недвусмислено за изразили
съгласие съществуващото между тях облигационно отношение да бъде новирано съгласно
чл. 107 от ЗЗД.
2
Приети са като доказателство и справка за неплатени задължения на абоната за процесния
период, както и карнетни листове за процесния период, в които е отразено в забележка
„ОТП“, има подписи срещу показанията по тарифа 10 куб.м. на дати *****************. Не
е отразен номер на водомер.
В приетата по делото, като писмено доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния
имот е видно, че имотът е заявен от ответницата, като водоснабден такъв. Поради отказ от
наследство от Щ. А. А., то декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота на *********** г. е
депозирана отново от ответницата, като в нея е отразено, че имотът е съсобствен с другия й
брат А. А. В таблица 3 на декларацията е отразено от декларатора А. М. Е., че имотът има
водопровод и канализация.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор, гр.П., одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-027/09.06.2006г., както и такива,
одобрени с решение на ДКЕВР ОУ -09 от 11.08.2014 г., които имат аналогични разпоредби,
касаещи промяна на собствеността и съответно придобиване на качеството на потребител на
ВиК услуги.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с
точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно –
битови нужди в присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване
на представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К
оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано
жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател. Заплащането става в 30-дневен
срок от фактурирането според чл.31. В чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че
ВиК операторът може да прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при
писмено заявление на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на
водопроводното и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на
услугата, съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред. При подадено мотивирано писмено заявление от страна на
потребителя, В и К операторът преустановява временно доставката на питейна вода чрез
пломбиране на спирателния кран пред водомера за периода, посочен в заявлението, като в
този случай се изготвя констативен протокол с отразени показания и реквизити от датата на
преустановяване на отчитането. Съгласно чл. 61, ал. 1 от общите условия при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30 дневен срок от промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като предоставят за
справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собствено или на правото на ползване на имота. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Общите условия
при смърт на потребител- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището
3
по силата на договор за издръжка и гледане или по дарение, са длъжни в 30 –дневен срок да
подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници или акт за собственост. В този случай на основание чл. 59, ал.
2 от Общите условия ВиК операторът променя партидата на името на наследника или на
един от наследниците по писмено споразумение между тях.
По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че оглед
на процесния имот вещото лице П. не е могъл да осъществи поради липса на предоставен
достъп. От съседа – Д. М. е получил сведения, че в имота няма монтиран водомер, като до
този извод се достига и от липсата на записан в карнетите номер на водомер. Вещото лице
посочва, че от възможния външен оглед през дворната врата, е видно, че имотът е
водоснабден. Наличен е външен санитарен възел и включен към него маркуч от външна
чешма, разположена по южната фасада на жилищната сграда. Предполага, че в сградата са
налични и други водочерпни прибори, предвид изградения в южната фасада на сградата
вертикален канализационен клон от ПВЦ тръби и фасонни части, Ф110 мм. Вещото лице
посочва, че липсват данни за монтирано измервателно устройство в имота на ответника по
делото, което да представлява тип средство за измерване, което да е одобрено от Държавна
агенция по метрология и технически надзор, да отговаря на изискванията на Закона за
измерванията и на Наредба на Министерски съвет за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, както и същото да е било изправно и годно да отчита
точно преминалите през него количества вода. Вещото лице сочи, че в приложени по делото
на л. ***** карнетни лист, липсват данни за процесния период от ************ г. за имота
на ответника, находящ се в гр. П., ул. „************, да е било монтирано изправно
измервателно устройство – водомер, както и на същото да е била поставяна пластмасова
пломба на ВиК оператора на една от холендърните връзки.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице П. заявява, че е правил външен оглед на
имота, като е категоричен, че същият е водоснабден, но техническо средство за измерване не
е констатирано да е монтирано. От съседи вещото лице разбрало, че към настоящия момент
имотът се обитава от брата на ответницата, който живее на приземния етаж. Ответницата
сочи, че по данни живее на горния етаж, но към момента била извън страната отново по
данни от съседи. Вещото лице П. посочва, че в двора има външен санитарен възел, който
обслужва имота, като сградата е двуетажна. Потвърждава изложеното в заключението, че
има външа вертикална ПВЦ канализационна тръба, поради и което счита, че имотът е
водоснабден.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, която, след запознаване с представените по
делото писмени доказателства и след проверка на счетоводните записвания при ищцовото
дружество, дава заключение, че общото задължение на ответника към В и К ЕООД- Пловдив
е в размер на 2490,93 лв. – стойност на доставена питейна вода, услуга по отвеждане на
канална вода и пречистване за периода от *********** г. Начислени са лихви за забавено
плащане за периода от *************** г. са в размер от 1012,15 лв. Установява се, че
фактурираното количество потребена вода за процесния период съответства на отчетена
4
потребена вода по записаните показания в карнетите.
Вещото лице установява, че задълженията на ответника за главници и лихви, които са с
настъпил падеж три години преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – ********* или за периода от **************** г. е 797,16 лв. Лихвата за
периода от 22.03.2018 г. до 31.12.2020 г. е в размер на 83,59 лв. Вещото лице констатира, че
описаните в таблицата фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество, спазени са изискванията на Закона за счетоводството, като дължимото ДДС е
внесено от ищцовото дружество към бюджета. Не се установяват плащания от датата на
депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение до
датата на изготвяне на експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес,
ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича
претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество,
количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и
че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия, а в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и
правоизключващи факти.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и
взаимоотношенията между експлоатационните предприятия «В и К» и отделните абонати в
процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не се спори, че ответникът е
собственик на процесния имот, поради и което съдът приема, че се установява качеството й
на потребител на ВиК услеги по смисъла на общите условия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява качеството на ответницата на
потребител на ВиК услуги, като собственик на имота, придобит по наследство, заявила
изрично пред ищцовото дружество, че желае за бъде променена на нейно име водената
преди това на името на наследодателя партида. Действително не е посочено споразумение
от наследниците в какъвто смисъл е разпоредбата на общите условия, но е декларирано от
наследницата А. Е., че желае същата да бъде вписана като титуляр. Липсата на депозирана
от другия наследник А. А. декларация по чл. 14 ЗМДТ също потвърждава изложеното от
ответницата желание, изразено в депозираното заявление, да бъде вписана като титуляр в
5
качеството й на нов собственик на имота.
Съгласно чл.32, ал.4 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. В случая не се твърди и доказва да е извършвано
електронно отчитане, за това конкретните изразходвани количества вода следва да се
установяват чрез индивидуални карнети, съдържащи подпис на потребител. В случая
отчитането на изразходеното количество вода за процесния период се е извършвало на
основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия поради липса на водомер. В депозираното през
2018 г. заявление ответницата е посочила, че в имота живеят 5 човека, като видно от
отразеното в карнетите, то е начислявано количество вода за 2 – ма живущи. Фактът, че към
настоящия момент ответницата не обитава имота по сведения от съседи и с оглед
обстоятелството, че същата не е намерена и й е назначен особен представител не обуславя
извод, че същият не е бил обитаван от нея или от осотаналите 4-ма живущи в исковия
период.
Относно водоснабдяването на имота, то същото е декларирано от ответницата с
декларацията по чл. 14 ЗМДТ, като в тази част, същата притежава материална
доказателствена сила, доколкото отразява неизгодни за декларатора обстоятелства. Вещото
лице П. също е категоричен, че имотът е водоснабден.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, включително и
декларираните от ответницата, че през исковия период имотът на ответницата е бил
водоснабден, като не е имало монтиран водомер, като отразяването на номер в карнета и
съответно в справката не обуславя извод за наличие на такъв водомер.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25,
ал.1 /от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
При невъзможност да бъде приложена тази разпоредба, какъвто е настоящия случай, поради
липса на водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от
Общите условия, по изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател.
Видно от отразяването в карнетите за периода е начислявано количество доставени услуги за
2 ма обитатели, като през 2018 г. ответницата е декларирала, че имотът се обитава от 5 ма
човека, поради и което следва да се приеме, че дори отразеното е в по- малък размер от
действителното. В карнетите е отразено, че в имота живеят 4 –ма човека.

6
С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период правилно е прилагана
разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, като на ответника са
начислявани служебно количества вода, поради липса на водомер, като са спазени
изискванията на тези разпоредби за количеството вода, което се начислява в тези случаи.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно
карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било
необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер,
чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл.
32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на
отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчетено реалното
потребление на вода, а доколкото се установява, че имотът е бил водоснабден, то искът се
явява доказан, както по основание, така и по размер.
С оглед основателността на претенцията следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване по давност на исковите претенции.
Ответникът не е направил изрично възражение за спиране или прекъсване на срока на
погасителната давност, но с оглед твърдението, че е налице признание на задължението от
страна на ответницата с подписаното през 2018 г. споразумение, то следва да се посочи, че
то би представлява признание на дълга, обуславящо прекъсване на срока на погасителна
давност, в случай че съдържа достатъчно индивидуализиращи белези обуславящи извод на
съда, че наследодателят на ответника се е съгласил с дължимостта именно на задълженията,
предмет на настоящото производство –главници по изрично посочени фактури и
обезщетения за забавено плащане на същото. Паричните задължения имат за предмет
плащане. За тях е съществена стойността, която парите изразяват като платежно средство.
Паричното задължение може да бъде определено по най-различни начини, но не може да
бъде индивидуализирано без посочване на размера му като стойност. Няма форма за
действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на
погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му
трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва
от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било
само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна давност
при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения. Това е
така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена воля за самото
съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност. (В този смисъл е
Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК). Тази съдебна
практика е приложима и в случаите при признание на дълга, като основание за прекъсване
на погасителната давност, тъй като признанието, като волеви акт, също следва да касае
конкретно задължение, индивуализирано по вид (главница, обезщетение за забава,
неустойка или др.) , размер и период.
В настоящия случай от изложеното в подписаното от ответницата споразумение не може да
се направи категоричен извод, че е налице признание от нейна страна за дължимост именно
7
на процесните вземания за главница и лихви, което обуславя отказ от последиците на
погасителната давност по отношение на вземанията, които са били погасени по давност към
датата на подписване на споразумение и основание за прекъсване на давностния срок по
отношение на вземанията, които не са били погасени към датата на подписване на
споразумението. Не става ясно точно кои парични задължения - главно или допълнително,
изцяло или отчасти за всяко едно от тях, ответницата се е съгласила, че дължи и съответно
е поискала да бъде разсрочено тяхното плащане.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011год от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на
плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност,
или погасени по давност са всички претендирани вземания за главница и лихви за периода
преди 16.02.2018 г., предхождащ с три години подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20672/2019 г. на ПРС. Така погасени по давност са
вземанията за главница за периода от 04.01.2010 г. до 15.02.2018 г. в размер на 1693,77 лв. и
вземанията за мораторни лихви за периода от 31.03.2010 г. до 21.03.2018 г. в размер на
928,56 лв.
На основание гореизложното и предвид частичната неоснователност и погасяване по
давност на част от претенциите, то искът за главница съдът счита за основателен и
непогасен до размера на сумите, както следва: от 797,16 лв. – главница за периода от
16.02.2018 до 25.01.2021 г. и лихвата за периода от 22.03.2018 г. до 31.12.2020 г. е в размер
на 83,59 лв. За разликата до пълните претендирани размери исковете следва да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани и като погасени по давност.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
и в заповедното производство, съразмерно на уважените претенции. Ищецът претендира и
представя доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер от
420,06 лв., от които съразмерно на уважените претенции следва да се присъди сумата от 106
лв. В исковото производство ищецът претендира и представя доказателства за направени
разноски в общ размер от 1075 лв., включващи сумата от 75 лв. – държавна такса, сумата от
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, сумата от 600лв. –депозит за
особен представител, сумата от 150 лв. – депозит за съдебно – техническа експертиза и
сумата от 150 лв. – депозит за съдебно – счетоводна експертиза. В полза на ищеца,
съразмерно на уважената претенция следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер от 270 лв.
Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Е., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК ********* сумата от 797,16 лв., представляваща
стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода ***********г. за
имот, находящ се в гр. **********, с потребителски номер ************ и сумата от 83,59
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 22.03.2018г.-
31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 16.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1691 от
17.02.2021г., по ч.гр.д. № 2883/ 21г., по описа на РС- Пловдив, VII- ми гр. с-в., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК
********* против А. М. Е., ЕГН ********** искове, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1693,77 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална
вода за периода ************г. за имот, находящ се в гр. ***********, с потребителски
номер ************* и сумата от 928,56 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 31.03.2010г.- 21.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
16.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1691 от 17.02.2021г., по ч.гр.д. № 2883/ 21г., по
описа на РС- Пловдив, VII- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА А. М. Е., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 разноски, съразмерно на уважените претенции, както следва: сумата от
106 лв.- разноски по ч. гр. дело № 2883 по описа за 2021 г. на ПРС и сумата от 270 лв. –
разноски по гр.д. № 7424/2021г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9