Присъда по дело №2423/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 138
Дата: 18 юли 2023 г. (в сила от 3 август 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120202423
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 138
гр. Бургас, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
и прокурора К. Ст. Д.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120202423 по описа за 2023 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. П. П. с ЕГН: **********, роден ****, за
ВИНОВЕН в това, че:
За това, че след като е осъден с влязло в сила на 26.12.2019 год. съдебно
решение № 1987/05.08.2019 год. по гр. д. № 539/2019 год. на Районен съд - Бургас да
издържа свой низходящ - сина си П. Т. П., роден на *** год., чрез неговата майка и
законен представител - Е. Г. М., ЕГН: ********** за периода от месец януари 2019 г.
до месец януари 2023 г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 48 /четиридесети осем/ всяка от по 180 лв. на обща
стойност 8 640 лева, платими в гр. Бургас, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от
НК, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните
пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с явяване и подписване
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти
седмично за срок от 6 /шест/ месеца;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6
/шест/ месеца,
като го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението да не е заплатил и 12 месечни вноски от по 130 лева
всяка за периода от януари 2018 год. до януари 2019 год., както и по обвинението
общият размер на дължимата сума за издръжка да е 10 200 лева.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 138/18.07.2023 г. по НОХД № 2423/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Т. П. П. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че след като е осъден
с влязло в сила на 26.12.2019 год. съдебно Решение № 1987/05.08.2019 год. по гр. д. №
539/2019 год. на Районен съд – Бургас, да издържа свой низходящ - сина си П. Т. П., роден
на *** год., чрез неговата майка и законен представител - Е. Г. М., за периода от месец
януари 2018 год. до месец януари 2023 год., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 60 /шестдесет/ месечни вноски, от които
12 месечни вноски, всяка от 130 лв. за периода от месец януари 2018 год. до месец януари
2019 год. на обща стойност 1560 лева и 48 месечни вноски, считано до месец януари 2023
год., всяка от по 180 лв. на обща стойност 8 640 лева или всичко, възлизащо на обща сума от
10 200 /десет хиляди и двеста/ лева, платими в гр. Бургас – престъпление по чл. 183, ал. 1
НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Подсъдимия даде кратки обяснения пред съда, като призна че действително не е
заплащал дължимата издръжка за детето си, но обясни това с липса на работа и доходи.
Заяви готовност за плащане на издръжката в бъдеще.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Счита, че на П. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер след
редукцията по чл. 58а НК да се индивидуализира под средния.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Б. - БАК, също посочва, че вината на
нейния подзащитен е безспорно установена. Акцентира, че той е с чисто съдебно минало,
изразил е съжаление и съдействие на разследването, поради което и моли за налагане на
наказание „Пробация“.
Подсъдимият П. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си и също
моли за налагане на „Пробация“. В предоставената от съда възможност за последна дума
заявява, че желае наказанието „Пробация“ да се изпълнява по настоящия му адрес в гр. *.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. П. П. с ЕГН: ********** е ******** е българин, български
гражданин, **************************и е с настоящ адрес:-------------
Подсъдимият Т. П. и свидетелката Е. Г. М. живели на съпружески начала, като на ***
год. се родило детето им П. Т. П.. С времето отношенията между двамата се влошили, което
довело и до тяхната раздяла. По искане на майката било заведено гр. д. № 539/2019 год. по
описа Районен съд - гр. Бургас, като с Решение № 1987/05.08.2019 год., в сила от 26.12.2019
1
г. съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете П. П., на майката Е. М.; определил местоживеенето на детето на бъде в дома на
майката; определил режима на лични контакти на бащата с детето и го осъдил да заплаща на
малолетния си син чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време в
размер от 130 /сто и тридесет/ лева месечно, считано от 22.01.2018 год. до 21.01.2019 год.,
както и месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от 22.01.2019 год.
до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Въз основа на
решението бил издаден изпълнителен лист на 23.07.2020 год.
След влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не заплатил нито една
месечна вноска.
Във връзка с неплащането на издръжката св. М. подала жалба до РП-Бургас и било
образувано ДП № 126/21 г. по описа на РУ-Созопол, пор. № 1253/2021 г. по описа на БРП, в
хода на което подсъдимият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал. 1
НК.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия П. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: Е. М. (л. 26 от
ДП) и обясненията на подсъдимия Т. П. (л. 15 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство);
копие от Решение № 1987/05.08.2019 г. на РС- Бургас (л. 29-31 от ДП); справка от Агенцията
по вписванията (л. 32-36 от ДП); копие на акт за раждане (л. 97-98 от ДП); справка от НАП
(л. 43-46 от ДП); справка от Бюро по труда (л. 37-42 от ДП); справка относно собственост на
МПС (л. 48 от ДП); справка от РП-Бургас (л. 50 от ДП) и справка от ДСИ-Бургас (л. 118 от
ДП)
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, приобщени в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК.
2
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение №
1987/05.08.2019 г. на РС- Бургас, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка, в размер от 180 лева месечно по отношение на сина си. Въпреки това
подсъдимият не изплатил нито една от дължимите вноски, като за периода от януари 2019 г
до януари 2023 г. общият брой на неплатени вноски е 48, а общият размер на дължимата
сума за издръжка е 8640 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като той дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимият
евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от задължението му да дава
издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай
в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради
което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на
издръжка са ирелевантни.
Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при
промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди,
че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това
свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови
възможности, което още веднъж сочи, че той не се е намирал в такава обективна
невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода месец януари 2019 г. – януари 2023 г. включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно –
неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата
по делото е видно, че неизплатените вноски са 48 пълни издръжки. В случая, макар и
престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде
3
лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца.
Същевременно съдът счита, че неправилно РП-Бургас е решила да повдигне
обвинение на П. за незаплатени издръжки за минал период – т.е. за периода от януари 2018
г. до януари 2019 г., или общо 12 месечни вноски по 130 лева всяка. Съдебната практика е
последователна по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за
неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на
който възниква задължението за плащане на издръжка (Решение № 111 от 4.07.2016 г. на
ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК , Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80
г., I н. о). За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение (в случая
януари 2018 г. – януари 2019 г.), лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска
такава, поради което и в съответствие с нормата на чл. 304 НПК съдът следва да оправдае П.
по така повдигнатото му обвинение за този период и за общата дължима сума от 10 200 лева

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Пробация”.
При индивидуализацията на размера на така определеното наказание „Пробация” и
вида на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът приложи
правилото чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на
чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия П. обстоятелство, съдът отчете това,
че се касае за продължителен период, през който той е бездействал и не е заплатил нито една
от дължимите издръжки на детето си.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства съдът отчита
декларираната готовност за плащане на издръжка в бъдеще и чистото съдебно минало.
Съдът взима предвид и оказаното съдействие в хода на разследването и изразеното
съжаление.
Въпреки това съдът счита, че така изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което и
приложението на чл. 55 НК се явява неоправдано. Нещо повече – евентуалното приложение
на чл. 55 НК би довело до замяна на най-лекото наказание „Пробация“ с „Глоба“, което с
оглед конкретните обстоятелства по делото и фактът, че подсъдимият така или иначе има да
заплаща на сина немалка сума, кара настоящия състав да заключи, че това наказание не би
могло да изпълни целите по чл. 36 НК и само би се явило допълнителна пречка пред
подсъдимия за издължаване към детето си.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като прецени, че следва да се наложат
4
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, като срокът и на двете да бъде 6 месеца.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Не на последно място – така наложеното наказание не би възпрепятствало
подсъдимия при упражняване на трудовата му функция, като по този начин не би се явило
пречка пред изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка в бъдеще.

По разноските и веществените доказателства:

По делото няма сторени разноски и няма приложени веществени доказателства, които
да изискват произнасяне в тази насока.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5