Решение по дело №466/2019 на Апелативен съд - Пловдив

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 220

    гр. Пловдив, 09.12.2019 г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

                                               

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ                

                                                          ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                                                    

                                                                           МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Румен Боев, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. № 466 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на глава ХХІ от НПК

Образувано е по протест на ОП-Пловдив срещу присъдата № 55/13.06.2019 г. по н.о.х.д. № 1423/18 г. по описа на ОС-Пловдив, с която подсъдимите С.В.В., Д.Т.Д. и П.К.К. са оправдани по повдигнатите им обвинения, както следва: подс. В. – по обвинението по чл. 301, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а всеки от подсъдимите Д.Д. и П.К. – по обвинението по чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК за това, че първият в качеството си на длъжностно лице – преподавател на академична длъжност в У. е поискал, а вторият и третият са го улеснили да поиска дар, представляващ сумата от 650 лева, която не му се следва, за да извърши действие по служба – да постави положителна оценка върху изпитните работи на студента Б.А.А. и да отбележи това в студентската му книжка и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положени изпити по предметите „М. в.ч.“ и „С.на м.“, без да са проведени такива, като е нарушил службата си, а именно чл. 10, 18, 20, 22, 48, 64 и 66 от Правилника за организацията на учебната дейност в У.-П.. Произнесен е оправдателен диспозитив и по повдигнатото по отношение на подс. В. обвинението за държане на боеприпаси по смисъла на чл. 339 НК. С присъдата е постановено направените  по делото разноски да останат за сметка на държавата. 

И първият протест, и В.ят (допълнителният) са своевременно подадени. С тях е формулирана критика към първоинстанционния съд, който бил нарушил правилата на формално-логическия анализ на събраните доказателствени материали, като е неглижирал информацията, изводима от уличаващи косвени доказателствени данни. Отново са изброени показанията на свидетелите, писмените и веществените доказателства, които според протестиращия кореспондирали с обясненията на подс. В., който признавал редица неизгодни за своята защита факти, както и с обясненията на подс. Д., който правел пълни самопризнания в полза на каузата на обвинението. Прокурорът, автор на протеста, отбелязва, че мотивите на присъдата не го убедили в идеята за недостатъчност на обвинителните доказателства. С оглед на тези съображения се отправя претенция за осъдителна присъда по обвинението за подкуп, повдигнато на всеки от тримата подсъдими.

Протестиращият възразява и по отношение на оправдателния диспозитив по обвинението по чл. 339 НК. На тезата, че било вероятно инкриминираните патрони да са поставени от друго лице в кабинета на подсъдимия В. в университета, противопоставя възгледа, че събраните доказателства установяват изключителен негов достъп до шкафа, от който били иззети. Искането е за осъждане и по обсъжданото второ обвинение. 

В протеста не се съдържат искания за събиране на нови доказателства, но ПАС счете, че разкриването на обективната истина изисква набавяне на специални знания по въпроса за авторството на отбелязванията в част от инкриминираните документи. Ето защо с определението за внасяне на делото за разглеждането му в открито заседание беше назначена графологична експертиза със задача след събиране на сравнителен материал от подс. С.В. (посредством личен контакт, разглеждане на материали по делото и на място в У., където се съхраняват писани и подписани от него книжа) да бъде извършено изследване на ръкописно положената дума „протокол“ (подчертана с две черти в долния ѝ край) в изпитната работа по „М., в.ч.“ и на ръкописно положената цифра „3“, поставена в скоби в горната дясна част и на тази изпитна работа, и на изпитната работа по „С.на м.“ (представляващи веществени доказателства) за отговор на следните въпроси: (1) дали споменатите дума и цифри са изпълнени от едно и също лице; (2) дали това лице е подс. С.В. и (3) дали цифрата „3“ в двете изпитни работи, а също отметката със  символа „лястовичка“ и двата въпросителни знака на първа и на втора страници от изпитната работа по „М., в.ч.“ са изпълнени с една и съща химикална паста.  

Освен това съдът поиска от ректора на У. списък на всички явили се на изпит на 12.05.17 г. при проф. С.В. студенти; обобщена информация относно генерирането на изпитни протоколи (от страна на проф. С.В.) в С. на 12.05.17 г. и относно времето на тяхното „заключване“ в системата, а също информация относно практиката на провеждане на изпитните в У.. За отговор на допълнителни въпроси по тази тема беше допуснат преразпит на зам. ректора св. Н.М., системния администратор Д.Х. и разпит на проф. В.З., който е поставил оценка слаб (2) на студента Б. А. при предходен изпит по една от инкриминираните дисциплини.  

При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като препоВ. в общи линии изложената в него аргументация за доказаност на деянието, квалифицирано като подкуп. За деянието, квалифицирано по чл. 339 НК, лаконично отбеляза, че поддържа протеста. Поиска осъдителна присъда, като препрати към предложението на прокурора при първоинстанционните прения относно индивидуализирането на наказанията.  

            Защитниците на подс. В. се придържаха към развитите при първоинстанционното разглеждане на делото свои съображения за невинност по обвинението по чл. 301 НК. Наблегнаха на доказателствения анализ, предложен в мотивите на присъдата, и изразиха мнение, че убеждава в липсата на доказателства за инкриминираната форма на изпълнителното деяние на подкупа – поискал дар. Адв. К.Д. се спря и на правната страна на казуса, като зае становище, че проф. В. не е действал като длъжностно лице при провеждане на злополучния изпит. Адв. Й.Д. обърна внимание и на обвинението по чл. 339 НК, като акцентира върху факта, че считано от произвеждането на инкриминираните патрони през 50-те години на миналия век, кабинетът, в който били открити, се ползвал от десетки преподаватели, така че не може със сигурност да се твърди, че последният обитател (проф. В.) е поставил и държал боеприпасите в един от шкафовете. Подчерта липсата на доказателства, които да оборят неговите обяснения, че не е разбрал, че приема и ползва кабинета заедно с тези вещи. Подс. В. изрази мнение за правилност на оправдателната присъда и по двете повдигнати му обвинения и претенция да бъде потвърдена.  

  Защитникът на подс. Д.Д. адв. Н.Г. препрати към своите съображения за несъстоятелност на обвинението, развити при първоинстанционните прения. Неговият подзащитен се присъедини към искането за потвърждаване на оправдателната присъда.   

            Защитникът на подс. П. К. адв. К.Д. също зае позиция за невинност на доверителя си, като сподели виждане за доказателствената необезпеченост на обвинението. Спря се на досъдебните обяснения на подс. Д., в които той е изложил подробни самопризнания относно участието си в корупционен план за положително оценяване на студента А. по всяка от двете инкриминирани дисциплини. Заяви, че продължава да поддържа своята теза, развита пред окръжния съд, че въпросното самопризнание е неизползваемо като дадено в отсъствието на защитник при все задържането под стража на разпитвания. Подс. Д. обяви, че се присъединява към аргументацията и искането на своя защитник за оправдателна присъда.

 

            Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, изложени пред първата и пред настоящата инстанция, прецени, че протестът не е основатален.

           

Първоинстанционното производство се е развило по общия ред, като са проверени събраните на досъдебната фаза доказателствени материали; събрани са и нови гласни и писмени доказателства (ще бъдат изброени по-долу).

Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.В.В. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин. Не е осъждан. Женен е. Има висше образование. Към датата на деянията е бил  преподавател в У. – гр. П., на академична длъжност „п.“. Понастоящем е пенсионер. 

      Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на *** г., в гр.Т.. Той също е българин, български гражданин. Не е осъждан. Женен е. Има виеше образование. Работи.

        Подсъдимият П.К.К. е роден на *** г. в гр. Х.. Той е  българин, български гражданин. Не е осъждан. Женен е. Работи.

       Университетът по хранителни технологии /У./ е държавно висше училище, правоприемник на В.и.х.и в.п., създаден на основание на Указ № */10.06.1953г. на Президиума на Народното събрание на Народна Република България и преобразуван в университет с Решение на Народното събрание от 23.01.2003г., обнародвано в ДВ, бр. 9/31.01.2003г. Той е образователен и научен център с общонационално значение в областта на хранителната наука, технологии, техника и други области на човешката дейност. Осъществява дейността си въз основа на предоставена държавна собственост, ежегодна държавна субсидия и придобити средства, като е юридическо лице със седалище ***.

          В този смисъл У. – П. е със статут на второстепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси, който бюджет се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Р. България за съответната година.

          Подс. С.В.В. работел в У. по трудов договор от *.08.1975 г., първоначално като асистент по „С.на м.“ в К. „В.М.", а впоследствие заемал академичната длъжност „р.к.“, п. при Т.ф./К. „Т. М. и м.“/ с категория „р.к.-п.“. Последното подписано от него допълнително споразумение към трудовия договор е № 83/29.02.20* г., като на тази дата е назначен на длъжността “п.” с код по Н.*.

        Съгласно длъжностната му характеристика, подписана от него на 18.01.2017 г., част от преките му задължения били, както следва: т.5 - редовно и точно водене на академичната учебна документация, отразяваща резултатите от провежданите занятия и текущ контрол; т.6 - да следи коректно изявите на студентите по време на изпит, без да допуска фалшифициране на резултатите. На посочената длъжност подс. В. бил длъжен да спазва вътрешните актове  на У., в частност Правилника за организация на учебната дейност и да отговаря за верността на съдържанието на всеки изготвен от него документ /т.2 и 3/.

        В Правилника за организация на учебната дейност в У., публикуван и на сайта университета, били разписани правилата за провеждане на изпити. Според правилата всяка учебна година Академичният съвет приема Годишен график на учебния процес. В графика се уточняват началото и края на учебната година, съответно всеки семестър за различните форми на обучение, изпитни сесии др. (чл. 10). За всяка учебна година на студентите се определят две редовни, две поправителни (зимна и лятна) и една ликвидационна сесия (чл. 22, чл. 48).

        За учебната 20*/2017г. на основание График на учебния процес за учебната 20*/2017 г., утвърден с решение на А.с.с Протокол № 8 от 10.06.20* г., за задочните студенти била определена редовна изпитна сесия от 27.02.2017г, до 20.05.2017г. (зимен семестър) и редовна изпитна сесия от 28.08.2017г. до 09.12.2017г. (летен семестър), а също ликвидационна сесия от 18.12.2017г. до 23.12.2017г.

         Графикът на изпитите за отделните изпитни сесии (редовни, поправителни и ликвидационна) се изготвял от отдел „У.” по предложение на студентите и изпитващия преподавател (чл. 64). В него били уточнени дисциплината, преподавателя, дата на провеждане на изпита, учебна зала и начален час.

          Изпитите следвало да започват не по-рано от 08.00 часа и не по-късно от 15.00 часа. Всяка учебна дейност, свързана със заверка на дисциплина /поставяне на подпис от преподавателя/ и получаване на оценка /изпит, приемане на курсови работи и проекти, тестов контрол, запознаване с оценени писмени работи, нанасяне на оценки в студентските книжки и др./ се извършвала в предварително обявени зали в присъствието на най-малко двама студенти или В. преподавател, респ. технически сътрудник. Обучението на студентите по съответната дисциплина приключвало с определената в Учебната програма форма на оценяване – изпит или текуща оценка (чл.18), за основната форма за оценяване бил установен писменият семестриален изпит (чл. 18, ал. 2). Съгласно чл. 19 знанията, уменията и компетентността на студентите се оценяват по шестобалната система, както следва: Отличен (6,00), Много добър (5,00), Добър (4,00), Среден (3,00) и Слаб (2,00). За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със Среден (3,00).

         Допускането до изпит се извършвало с изпитен протокол (групов или индивидуален), генериран от системата за управление на работните процеси (С.), включващ само студенти, заверили съответния семестър (чл. 22, ал. 8). Протоколът се генерирал в С. от преподавателя, извеждащ дисциплината (чл. 22, ал. 9). Всеки преподавател разполагал със собствен профил в С. (с ID и парола), от който можел да генерира изпитен протокол за извежданата от него дисциплина. За всички студенти (прекъснали, дипломанти в срок, които не фигурират в С.) се издавали индивидуални изпитни протоколи по образец в два екземпляра за всяка дисциплина (чл. 66).

         В съответния протокол изпитващият преподавател нанасял оценката от изпита, датата на провеждането му и се подписвал. Един екземпляр оставал в архива на съответната К. (чл. 66, ал. 6), а другият се предавал в отдел „У.“ след нанасяне на оценката в главна книга. Изпитните работи на студентите се съхранявали от изпитващия преподавател минимум една година (чл. 66, ал. 6).

         Изпитните резултати се отразявали в студентската книжка, в изпитния протокол и в главната книга (чл. 20). Нанасянето на оценките в протоколите се извършвало в деня на изпита или в деня на обявяване на оценката, но не по-късно от два дни от провеждането му. В главната книга оценката се нанасяла в срок до седем дни след провеждане на изпита или след обявяване на текущата оценка (чл. 20, ал. 2). Изпитните протоколи се предавали в отдел „У.“ не по-късно от седем дни след приключване на изпита (чл. 20, ал. 4).

          Дисциплините „С.на м.“ в Т.ф., изучавана в зимен и летен семестър, и „Т. М.“ в Т.ф., изучавана в летен семестър, се извеждали от проф. С.В.. Изпитният график бил обявен след приключване на летен семестър за учебна 20*/2017г.

        Записването в горен курс ставало при успешно полагане на всички изпити или с определени от А.с.брой условни изпити (чл. 51).

        За всяка дисциплина студентът имал право на три явявания на изпит (чл. 22, ал. 2). След получена трета слаба оценка по една и съща дисциплина студентът заплащал за всяко следващо явяване административна такса, определена от А.с.(чл. 22, ал. 4).

         В изпитния график за зимен семестър на учебната 20*/2017г. на задочни студенти били обявени четири дати за изпит по дисциплината “Т. М. – в.ч.”: 24.02.2017г., 24.03.2017г., 07.04.2017г. и 12.05.2017г. от 8 часа в аула *, бл.2, с изпитващ проф. С.В..

      Свидетелят Б.А.А. бил студент в трети курс в У., учащ в редовна форма на обучение по специалност „Т.“. Той имал четири невзети изпита и две непредадени курсови работи. Не бил взел изпити по „С.на м.“ и „М. - в.ч.“. Първият от тях бил с изпитващ преподавател проф. С.В., а вторият – с изпитващ преподавател проф. З.. Проф. В. и неговият асистент д-р М. също преподавали „М. – в.ч.“ съответно на студенти редовно и задочно обучение.

        На 20.04.* г. той се явил на изпит по „М., в.ч.“ и бил оценен от извеждащия дисциплината преподавател проф. З. със „слаб (2)“.

        На 19.04.2017 г. свид. Б. А. подал молба до Д. за явяване при алтернативен преподавател по „М. - 2 част“ вместо отново при титуляря проф. З.. На следващия ден – 20.04.2017г. с резолюция на Д. му било разрешено явяване при алтернативен преподавател.

        Обсъждайки с колеги алтернативни начини за вземане на изпитите, у св. А. се оформило решението да намери начин чрез посредници да си плати за положителни оценки по споменатите две изпитни дисциплини, като паралелно с това се бори срещу корупцията в университета. Тези свои намерения споделил със св. И.Ф.– председател на студентския съвет при У.. Двамата решили да уведомят ректора за носещите се слухове, че преподаватели късат студенти с цел последващото „купуване“ на изпитите.

           На 19.04.2017 г. св. А. и св. Ф. сигнализирали ректора на университета п. К.Д.с информация, че в университета има схема за „купуване“ на изпити. Посочили, че п. С.В., който води дисциплините „С.на м.“ и „М. -  в.ч.“, нарочно пише слаби оценки на студентите, за да може на един по-късен етап същите да му заплатят за положителни оценки, без да се явяват на изпити. Споделили, че в подобна корупционна схема е включен и проф. В.З.. Ректорът К.Д.незабавно изготвил сигнал до началника на II РУ на МВР – П. /л. 7, т. 1 от д.п./, в който описал получената информация. Впоследствие сигналът бил препратен в отдел „И.п.“ гр. П., където била извършена проверка, а по-късно било образувано настоящото наказателно производство.

           Свидетелят А. получил информация от други студенти, че сумите за „купуване“ на изпити се предават на лицето В. Х., когото самият той познавал лично (като се срещали почти всяка вечер). Разбрал също, че била въведена „твърда“ тарифа от 350 лева за един изпит и 600 лева за два.

           На 10.05.2017 г. вечерта, около 18.00 часа, св. А.  се видял със св. Х. и провели разговор за „купуването“ на изпити. Това се случило в стаята на Б. А. в общежитието на У., където двамата били сами. С. Х. споделил, че сумите минават през него, а на свой ред той ги предава на друг човек. Не назовал имената на посредника си. Казал само, че е от гр. Х. и че е бивш възпитаник на У.. Посочил, че впоследствие парите достигат до преподавателя. Съобщил му, че за желаното фалшиво положително оценяване по дисциплините „С.на м.“ и „М. - в.ч.“ трябва да предаде пари, предназначени за изпитващия преподавател проф. С.В.. Разяснил му, че ако има намерение да се включи в схемата, трябва да му предаде по една предварително развита тема (по свой избор) за всеки от изпитите, както и студентската си книжка. С. Б. А. нямало да присъства при провеждане на изпитите, а след тяхното приключване студентската му книжка с написани оценки щяла да му бъде върната. Оценяването щяло да бъде вписано и в изпитни протоколи, а също в книгата на У. отдел. Сумата, която уговорили, била в размер на 600 лева общо за двата изпита. С. Х. добавил, че ако св. А. реши да даде пари за целта, трябвало да действа минимум два дни преди датата на провеждане на изпитите. Това означавало, че предаването на 600-те лева, предварително подготвените изпитни работи и студентската книжка трябвало да стане на 11.05.2017 г. между 12.00 часа и 13.00 часа.

          Приготвените 600 лева били в банкноти – 12 банкноти с номинал от 50 лева. Тези пари, писмените работи и студентската книжка били предоставени от св. А. на органите на МВР, за да им бъде извършен оглед. Бил извършен такъв, оформен като оглед на веществени доказателства, при който били описани серийните номера на всяка банкнота и били ксерокопирани студентската книжка, 12-те банкноти с номинал от 50 лв., заявлението за изпит при алтернативен преподавател, одобрено от Д., и двете писмени работи  на студента Б. А.. След което описаните вещи били върнати на св. А., за да бъдат предадени на св. Х..

         На 11.05.2017 г. около 13:30 часа св. А. предал на св. Х. огледаните от полицията банкноти, писмени работи, заявление за алтернативен преподавател, а също студентската си книжка. С. Х. ги взел и казал, че ще върне студентската книжка с нанесени положителни оценки във вторник (*.05.2017г.).

       Св. Б. А. проследил по-нататъшните действия на своя познат. Видял  го, че отива до общежитието на пети блок. Там пристигнал лек автомобил „Н.Н.“ със син цвят и номер ***. Без да се качва в купето, св. Х. предал предадените му от св. А. вещи на някого вътре.

       Лицето в автомобила бил св. А.С., който бил придружаван от свой приятел – св. Х.П..

       Веднага след това св. А.С. отишъл с автомобила „Н.Н.“ до магазин за мобилни телефони на бул. “Р.“, в който работел подс. Д.Д.. Последният казал на посредника, че не се знае дали въз основа на одобреното заявление за смяна на преподавателя студентът ще може да се яви при проф. В.. Поради това оставил 300 лева във владението на св. С..

       На 12.05.2017 г. подс. Д.Д. се обадил на св. А.С.. Заявил, че и В.ят изпит, за който се отнасяло заявлението, вече бил уреден. Двамата се разбрали да се видят в близост до бирария „Й.“ в ж.к. „Т.“ в гр. П.. При срещата св. А.С. предал на подс. Д.Д. останалите 300 лева в предварително огледаните банкноти от по 50 лева. При тази среща подс. Д.Д. уточнил, че следващата седмица ще се обади, за да върне студентската книжка на св. А..

      Подс. Д.Д. не предал на познатия си подс. П.К. парите, писмени работи, студентска книжка и заявлението на студента Б. А. и въобще не потърсил съдействието му за уреждане на положителни оценки. Непосредствено преди инкриминирания изпит двамата контактували в магазина за мобилни телефони на подс. Д., но по повод интереса на подс. К. към продаваните артикули.

       Подсъдимите К. и В. се познавали, тъй като първият имал ресторант в двора на У. – П., където било работното място на В.я. Двамата не си сътрудничели за уреждане изпити на студенти, а комуникацията им се свеждала до посещения на подс. В. в ресторанта. През инкриминирания период се чули само веднъж по телефона - в събота сутринта, на 13.05.2017г.. Подс. К. погрешно набрал телефонния номер на подс. В., а впоследствие последният върнал обаждането. Разговорът бил много кратък и се състоял в размяна на общи приказки.

       Изпитът по „С.на м.“ се провел на 12.05.2017 г. Започнал в 8.00 часа в сградата на В. корпус на У. – П, в аула № *. На изпита присъствали проф. С.В. и асистентът му – св. Й. М., както и явилите се студенти от различни специалности. Св. Б. А. не се явил на изпита, тъй като по време на провеждането му бил на разпит в сградата на отдел „И.п.“ – П. Изпитът започнал с поставяне на писмени задачи от страна на двамата изпитващи, след което проф. В. излязъл за около час, за да генерира изпитни протоколи и да посети У. отдел. След като се върнал, заедно с асистент Й. М. проверили писмените работи, а студентите изчакали около 15 минути пред залата. След проверката на писмените работи двамата изпитващи пристъпили към втората част, свързана с развиване на теоретични въпроси. Многократно се случвало студенти, които не са се представили добре на писмената част, да се откажат и да не се явят на следващата част. Тези студенти не предавали студентските си книжки. Проф. В. и ас. М. изпитали явилите се на теоретичната част студенти, след което събрали писмените работи и протоколите и същите били занесени от проф. В. в ползвания от него кабинет № 107 в У.. Изпитът приключил в ранния следобед на 12.05.2017г. /петък/.

      Сутринта на 15.05.2017г. /понеделник/ подс. В. *** и след провеждане на лекция, около 9.45 часа, се върнал в кабинета си и започнал да нанася поставените върху писмените работи оценки в генерираните на 12.05.2017г. изпитни протоколи. Достигайки до двете писмени работи на студента Б. А., проф. В. нанесъл в двата протокола двете тройки, които видял поставени върху писмените работи. След като направил това, забелязал, че в протокола за единия от изпитите е посочена дата 07.04.2017г., а не датата на проведения току що изпит – 12.05.2017г. Установил също, че е посочен като преподавател по „М. – 2 част“, а титуляр по тази дисциплина бил колегата му асистент д-р Й. М.. Последният бил защитил докторска дисертация през 2015г. и поради предстоящото пенсиониране на п.а бил поел споменатия предмет като извеждащ преподавател. На 12.05.2017г. проф. В. изпитвал по дисциплината „С.на м.“. Всичко това заострило вниманието му и той прегледал писмените работи. Направило му впечатление, че една от задачите, описани в писмената работа на Б. А., била поместена в решен вид в помагалото, което било разрешено да се ползва на изпита и по тази причина никога не била поставяна на изпит. Другите задачи били твърде елементарни (не съдържали няколко неизвестни в уравнението) и също не били давани на изпит. Върху писмените работи не била отбелязана  оценка от представянето на студента на теоретичната част, а тя била задължителна.

       Във връзка с тези свои наблюдения проф. В. предположил, че се касае за т.нар. „ц.п.“, тъй като върху листите нямало подписи нито от него, нито от асистента. Ето защо оставил отстрани на бюрото си двете писмени работи и решил да разговаря с асистента св. М. и с Д. на факултета, за да се установи как са попаднали в общата купчина и кой ги е оценил без теоретична част. По тази причина той не нанесъл оценките „Среден 3“ по двата предмета на студента Б. А. нито в електронните протоколи, нито в главната книга, а генерираните на 12.05.2017 г. протоколи с несъзнателно нанесени оценки не предал в У. отдел. Било към 10.20 часа, когато излязъл, за да се яви на предварително уговорена среща с академик Б.. След завръщането си около обяд бил задържан от органите на полицията, а в кабинета му № 107 било извършено претърсване и изземване.  Акцията  била организирана след получена оперативна информация, че оценките от проведения на 12.05.2017г. изпит вече са нанесени в индивидуалните протоколи и в студентската книжка на Б. А. и предстои да бъдат нанесени и в електронната система. Според получена информация имало вероятност п. С.В. да унищожи или укрие писмените работи и студентската книжка на Б. А.. Ето защо претърсването и изземването било извършено в условията на  неотложност.

        При това действие по разследването били намерени и иззети следните вещи: на бюро разположено перпендикулярно на прозореца край били намерени, описани и иззети: 1 бр. лист А4 с надпис на него “Заявление от Б.А.А. до Д. на Т.ф.при У. П. с поставена писмена резолюция „Да, съгласно изискванията на чл. 22/5/ на Правилника за организация на учебната дейност“ с дата 20.04.2017 г., под която имало положен подпис; 2 бр. изписани от първа до трета страница листове с формат А4 с изписано име: „Б.А.А., гр.**, ф.№ ** - С.на м. и изписани формули и текст със синя химикална паста и молив, с изписана вдясно (под факултетния номер) цифра “3” в скоби; 2 бр. изписани листове формат А4 с надпис на първа страница и от двата листа: „Б.А.А. № **, гр. 233 А, М. II част, с отбелязване “Протокол ?” и отбелязване на цифрата “3” в скоби, изпълнени със синя химикална паста; 2 бр. изпитни протоколи № * и №* от 07.04.2017 г. на Б.А.А. по „М. – 2 част“ и „С.на м.“ с подписи.

       В шкаф на мивката на първия рафт били намерени и иззети 2 броя картонени кутии с надпис „З.*, * бойни пистолетни патрони, калибър 7:62 мм. за обикновен и картечен пистолет“ - общо 32 патрона.

       При извършените претърсвания и изземвания и обиск на подс. К. и в ползваните от него помещения не били открити предварително огледаните банкноти и студентска книжка на св. А..

       С протокол за доброволно предаване подс. Д. предал 3 бр. банкноти с номинал от по 50 лева, със серийни номера № *****, *****и *****, които били част от предварително огледаните инкриминирани банкноти.

       Видно от извършеният протокол за оглед на ВД се установява следното:

          1. На лист А4 ксерокопие с надпис на него от Заявление до Д. на Т.ф.при У. – П. от студента Б.А.А. от 18.04.2017 г. за явяване на изпит при алтернативен преподавател по дисциплината „М. II”. На заявлението има поставена писмена резолюция „Да” съгласно изискванията на чл. 22/5/ на правилника за организация на учебната дейност. Дата 20.04.2017 г. под която има положен подпис:

          2. Два броя листове формат А4 с изписани решения на две задачи по „М. И” със заглавен текст Б.А.А. № ** гр. 233 а, „М. II”, под който със синя химикална паста и ръкописен текст има изписана думата “Протокол ?” и цифрата “3” в скоби, под изписаният текст “Протокол”. Цифрата “3” е изписана между двата чертежа разположени най отгоре и изписана дясна скоба върху чертежа. Листите са изписани от двете страни със синя химикална паста със задачи и схеми, начертани с черен молив. След заглавния текст следват чертежи с молив /схема на пружина в състояние на опъване/, след тях е изписан следния текст: „Дадено: C1=*G2*

           3. Два броя листове формат А4 с изписани решения на две задачи по „С.на м.” със заглавен текст Б.А.А. № ** гр. 233 а, „С.на м.”. На един от листовете са изписани формули и текст със синя химикална паста и молив. Вдясно под факултетния номер и непосредствено до нарисуваният чертеж с молив има изписана цифрата “3” в скоби. Двата броя листове са изписани на първа, втора и трета страница. Листовете са изписани със синя химикална паста с решения на задачи по „С.на м.” и схеми на задачите, начертани с черен молив. След заглавния текст следва схема на опорни реакции, като след същата следва текст, изписан със синя химикална паста: „Опорни реакции”.

               - 1 бр. лист формат А4, по средата на който е изписан текст ИЗПИТЕН ПРОТОКОЛ № */07.04.2017. на лицето Б.А.А., специалност Т. абл. № ** курс 3, по дисциплина М. - II част. Под изписания текст има изписана печатно думата оценка: и до нея изписан ръкописен текст „Среден /3/“, под оценката има поставена ръкописна изписана дата със синя химикална паста  - 7.IV.17. Следва печатно изписан текст преподавател № проф. С.В. и положен със синя химикална паста подпис“. В долен ляв ъгъл има изписан текст „1 от 1“ а в долен десен ъгъл изписани цифрите 12.05.17 г., 11:5.

              - 1 бр. лист формат А4, по средата на листа е изписан текст ИЗПИТЕН ПРОТОКОЛ №*/07.04.2017. на лицето Б.А.А., специалност Т. абл. М ** курс 3, по дисциплина С.на м.. Под изписания текст има изписана печатно думата оценка и до нея изписан ръкописен текст „Среден /3/“, под оценката има поставена ръкописна изписана дата със синя химикална паста 7.IV. 17. Следа печатно изписани текст „преподавател № проф. С.В.“ и положен със синя химикална паста подпис. В долния ляв ъгъл има изписан текст „1 от 1“, а в долен десен ъгъл изписани цифрите „12.05.17 г., 9:0“.

           Във връзка с откритите в шкаф в кабинет № 107 в У., ползван от подс. В., 2 броя картонени кутии с надпис „З.*, * бойни пистолетни патрони, калибър 7.62 мм. за обикновен и картечен пистолет“, е била назначена и изготвена съдебно - балистична експертиза /т. 2, л. 143-144 от д.п./, която е установила, че изследваните 32 броя бойни патрони са стандартни пистолетни патрони, кал. 7,62 х 25 мм. Патроните са изправни и годни да възпроизведат изстрели. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че боеприпасите са били произведени през 1953г.

                                                                        *

        Окръжният съд е обявил, че базира описаната фактология на следните събрани по делото доказателствени материали: частично на обясненията на подсъдимите В., К. и Д., вкл. и прочетените по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК обяснения на подс. Д. /л. 30 - 31, том 1 от д.п./, дадени пред съдия на *.05.2017г., на показанията на свидетелите Б. А. /вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 и 2, пр. 2 от НПК показания, дадени от него на д.п., на л. 97 и л. 98-99, том 1/, В. Х. /вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, дадени от него на д.п. на л. 100-101, том 1/, А.С. /вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 1 и 2, пр. 2 от НПК показания, дадени от него на д.п. на л. 103-лице и гръб, том 1/, К. Р., А. Б., З. Б.а, Х.П. /вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 и 2, пр. 2 от НПК показания, дадени от него на д.п. на л. 104-гръб,  том 1/, Н.М., Д.Х., К.Д., И.Ф..., Й. М., К.А., Г.П., Д. П. и В.Р., дадени в с. з. пред ПОС; на приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, одобрени от съда /т. 1, л. 202-225 от д.п./, протоколи за оглед на веществени доказателства /т.1, л. 108, 110-111, 112, 247, 248-249; т. 2, л.52-27 от д.п./, приемо-предавателни протоколи /т. 1, л. 114, 246; т. 2, л. 57-61, 92 от д.п./, протоколи за доброволно предаване /т. 1, л. 115-172; т. 2, л. 91, 93 от д.п./, фотоалбуми /т. 1, л. 226-244, 250-255 от д.п./, заповеди и допълнително споразумение към трудов договор /т. 1, л. 256-258 от д.п./, длъжностна характеристика /т. 1, л. 174-177, дублирана и на л.259-262 от д.п./, Правилник на У. – П., изпитни графици и протоколи от решения на А.с.на У. – П. /т. 1, л. 263-323 от д.п./, изпитни протоколи /т. 2, л. 126, 127 от д.п./, разпечатки от С. /т. 2, л. 130, 131 от д.п./, справка за часа и датите на генериране на инкриминираните протоколи, изготвена от системния администратор /т. 2, л. 128, 129 от д.п./, копие от главна книга на У. /т. 2, л. 132-137 от д.п./, справка А. „Б.“- касаеща смъртта на проф. И. И., ползвал кабинет № 107 в У. /т. 2, л. 70 от д.п./, справки за съдимост /т. 2, л. 146, 147, 149, 150, 152, 154, 156 и 158 от д.п. – дублирани/, характеристични справки /л. *1 и *2, т. 2 от д.п./, справка от ректора на У. – П. с приложения /л.136-153 от НОХД № 1423/2018г. на ПОС/, копие на протокол и допълнително споразумение към трудов договор /л. 2* и 217 от НОХД № 1423/2018г. на ПОС/ както и на веществените доказателства: банкноти с различен номинал, мобилни телефони, изпитни протоколи, студентски книжки и писмени изпитни работи на различни лица.

 

        Както беше споменато по-горе, ПАС поиска от ректора на У. писмените работи на изпитаните на 12.05.17г. студенти, главната книга за 2017г. и информация за практическото организиране на изпитния процес. Ректорът обоснова невъзможност за изпращане на писмените работи на изпитаните на 12.05.2017г. студенти, които не се съхранявали в У., а също на главната книга, съхранението на която се извършва в метална каса. Вместо това изпрати копия на отбелязванията за датата 07.04.17г. в главната книга (на досъдебното производство са изпратени копия от отбелязванията в тази книга през инкриминирания период). Бяха изпратени и копия от изпитните протоколи за изпита от 07.04.17 г., подписани от проф. В.. Оказа се, че св. А. не се е явил на изпит и на тази дата и съответно в главната книга не е отбелязан негов изпитен резултат. В изпълнение на указанието да се дадат разяснения относно някои аспекти на изпитния процес беше посочено, че изпитните протоколи не подлежат на подпечатване и подпис от страна на инспектор. Потвърди се, че в университета се спазва стриктно регламентирания в Правилника за учебната дейност ред – преподавателят сам генерира съответния протокол ден преди или по време на самия изпит, разпечатва го и с хартиения носител провежда изпита, по време на изпита нанася в хартиения носител съответната оценка, а после и в студентската книжка, която веднага връща на студента, след приключване на изпита преподавателят внася изпитните оценки в С. (във вече създадения преди това протокол), разпечатва още един хартиен екземпляр и заключва протокола в системата, после отива до главната книга в отдел „У.“, в която внася оценките и оставя единия от хартиените носители, а другият екземпляр отнася за съхранение в архива на К.та. Беше пояснено, че считано от лятната сесия на 2015/20* г. било отпаднало изискването изпитните протоколи да бъдат предварително генерирани, подписвани от инспектор и носени на преподавателя от студента, но все още се ползвали старите бланки, в които фигурира графа с празно място за подпис на инспектор (ето защо инкриминираните протоколи №* и * съдържали подобна графа). На въпроса дали може преподавател да генерира в С. изпитен протокол със задна дата, беше даден положителен отговор. Беше конкретизирано, че на 12.05.17 г. проф. В. е генерирал в С. следните протоколи: групов № 736 по дисциплината „С.на м.“ без внесени оценки; индивидуален №* с дата 07.04.17г. по същата дисциплина на студента Б. А. А. без нанесени оценки и индивидуален № * с дата 07.04.17 г. по дисциплината „М., в.ч.“ на същия студент без нанесени оценки. Беше уточнено, че оценките в протоколите №* и * не са възпроизведени в главната книга, въпреки че въпросните протоколи имат необходимите реквизити за подобно отразяване на поставените оценки, а хартиен екземпляр от тях не е предаден на съхранение в отдел „У.“. Потвърди се, че в У. неотклонно се спазва разписаният в чл. 20 от правилника ред, като изпитните резултати (оценки) се отразяват в (1) изпитния протокол (в неговия хартиен носител и в неговия електронен вариант в С.); в (2) студентската книжка и в (3) главната книга и не се допуска внасяне на изпитна оценка в главната книга, без за проведения изпит да е съставен изпитен протокол и съответно екземпляр от него предаден в У. отдел. Нанасянето на оценки в протоколите и в главната книга се извършва само от преподавателя, извеждащ съответната учебна дисциплина. На въпроса дали при извънредни обстоятелства лице, различно от преподавателя, може да извърши нанасяне на оценка в главната книга, беше пояснено, че при подобни обстоятелства довършването на изпитния процес по споменатия начин може да бъде сторено от ръководителя на катедрата, Д. или упълномощен от зам.ректора преподавател.

 

**

По отношение на извършения от решаващия съд доказателствен анализ въззивният съд има редица забележки, но част от фактическите констатации са коректни и се възприемат:

1. Действително липсват убедителни данни в подкрепа на обвинителното твърдение, че подсъдимият е поискал да бъде даруван, за да постави положителна оценка по двете инкриминирани изпитни дисциплини на студента Б. А.. Напротив, показанията на последния, тълкувани в аспекта на казаното от подс. Д., налагат извода, че сам студентът А. е потърсил незаконосъобразна помощ за осигуряване на споменатия положителен резултат. Той включително е дал за целта пари, но на посредници, и няма валидна доказателствена информация, че сумата е достигнала до този, за когото свидетелят обявил на първия посредник (св. Х.), че я предназначава – подс. В.. Няма доказателства включително за знание от страна на подс. В., че е била дадена (някому) предназначена за него сума. Това е така, доколкото подс. Д. е осъществил контакт не с подс. В., а с подс. К., комуто твърди (в използваемите си обяснения от досъдебното производство), че е споменал, че парите се дават от св. А., за да „вземе“ изпитите си с положителна оценка. Не казва обаче, че сетне подс. К. го е уверил, че е предал парите и посланието на подс. В.. Липсва и информация, набавена след прилагане на СРС.

Така че единственият възможен подход се оказа приложеният от окръжния съд – правилно е прието, че студентът е дал пари на св. Х. със споменатата цел; че последният е предал със същата цел получената сума на следващия посредник (св. С.); че от своя страна този посредник я е предал със същата цел на подс. Д..

Допълнително ПАС прие за доказано, че на 11.05.17 г. (четвъртък) подс. Д. е предал 500 лв. на подс. К. за положително оценяване на студента А. по двете изпитни дисциплини от страна на проф. В.. Половината от горната сума (250 лв.) представлявала първата приета от св. С. част от 12-те предварително огледани банкноти от по 50 лева (която бил дал студентът), а другата половина (250 лева) са били лични пари на подс. Д.. Последният дал на подс. К. и свои пари, за да си спести втора среща с него, очаквайки на следващия ден да му бъдат възстановени от св. С.. Така и станало – вечерта в петък в бирария в ж.к. „Т.“ св. С. му предал сумата от 300 лева (която също студентът бил дал). Така във владението на подс. Д. се озовали 6 от огледаните банкноти и той ги задържал – 5 от тях като компенсация за дадените на подс. К. предния ден 250 лева и една като възнаграждение за неговото участие в схемата[1]. Три дена по-късно, на 15.05.17 г., полицията намерила във владението на подс. Д. 150 лв. от задържаните от него общо 300 лева (3 от 6-те банкноти по 50 лева).

За да достигне до тези констатации, ПАС кредитира съответстващите си твърдения на подс. Д. и на св. С., които имат потенциал да опровергаят голословното отричане от страна на подс. К.. Това е така, тъй като са заявени ясно и категорично, детайлни са, а и звучат убедително при положение че техните автори разкриват редица неблагоприятни за себе си факти.

От изложеното се вижда, че въззивният съд, също като окръжния, не приема обвинителната теза, че подс. В. е поискал дар за положително оценяване по двете инкриминирани дисциплини. Наистина, доказателства за негова претенция в този смисъл или поне за приемане предложение за даруване не се съдържат между кориците на делото. Доказателства за получаване на подобен дар – също. Може само да се предположи, че подс. К. не му е предал получената от подс. Д. сума, но е щял да му я предаде впоследствие, или че в последна сметка я е предал, а от своя страна подс. В. я е укрил. Тези и сходни им  п р е д п о л о ж е н и я не могат, разбира се, да обосноват наказателната отговорност на последния за користно престъпление, а поради това – и отговорността на акцесорните съучастници. Още повече, че дори св. А. и неговите посредници не знаят дали в някаква ситуация някой е обещал на проф. В. пари и по този начин го е мотивирал да постави положителни оценки. Ето защо протестът се явява неоснователен в частта, с която решаващият съд е критикуван, че не е достигнал до подобна констатация.

2. Първоинстанционният съд обаче е направил некоректния извод, че движението на двете предварително подготвени изпитни работи и на копието от заявлението за изпит при алтернативен преподавател от ръце в ръце е преустановено с озоваването им във владение на предпоследния посредник – подс. Д..

ПАС прие различни фактически констатации: (1) движението им е продължило, като посочените книжа са били предадени от подс. Д. на подс. К., за да достигнат до проф. В.; (2) подс. К. действително ги е предал на подс. В.; (3) последният е приел да ги оцени по желания начин, без да търси някакво овъзмездяване.   

В изпълнение на своето решение в този смисъл в 07.36 часа на изпитната дата 12.05.17 г. подс. В. генерирал в С. изпитен протокол №* по дисциплината „С.на м.“ на студента А.. В 08.00 ч. влязъл в изпитната зала заедно с асистента св. М.. Св. А. не се явил. Явили се други студенти, които били поканени да запишат на неофициални листчета своите имена, специалност и факултетни номера. После В. и проверил присъстващите. След това с М. преподавателите поставили задачи по всяка от двете изпитни дисциплини – „С.на м.“ и „М., в.ч.“ – и п. В. напуснал залата. Използвал записките от листчетата, за да генерира групов протокол № 736 по дисциплината „С.на м.“, в който били отразени данните за студентите, които се явили на изпит по тази дисциплина. После принтирал протоколът №* и протоколът № 736. Малко след 09.00 часа се върнал в залата, за да участва в следващите етапи на изпита – проверка на решените задачи и поставяне на писмени теоретични въпроси. Извършил проверката и поставил въпросите и след това отново напуснал залата. Било станало 10.30 часа, когато успял да влезе в партидата на студента А. в С. и по дисциплината „М., в.ч.“ и да генерира изпитен протокол (№ *). След това отново се върнал в залата и извършил проверка на междувременно разработените от студентите теоретични теми. При поредното си излизане в 11.50 часа извършил принтиране на протокола с номер *. Когато отново се върнал в залата, започнал оформянето на средноаритметичните оценки от представянето на явилите се студенти по практическата и теоретична части. Изпитваните научили оценките си, които били нанесени и в студентските им книжки, и изпитът приключил в 13.30 часа.

След три дена, на 15.05.2017 г., проф. В. започнал оформянето на генерираните и принтирани на 12.05.17г. два изпитни протокола №* и № *. Вписал във всеки от тях оценки: среден (3), собственоръчно поставил датите 07.04.17г. (когато бил проведен предходния изпит по двете дисциплини). Подписал се. После, следвайки традиционния начин на отбелязване на средноаритметичната оценка и върху изпитните работи, нанесъл отметката „(3)“ и в собственоръчно изписаните от студента А. две писмени работи, предадени му от подс. П. К.. Предстояла му среща с академик Б., поради което излязъл и не извършил следващите етапи: въвеждане съдържанието на двата индивидуални протокола №* и № * в електронния им вариант в С., последващото им вписване в главната книга и отнасянето на хартиените екземпляри в архива на К.та. След срещата пък бил задържан, а съставените протоколи, писмени работи на студента А. и заявление за изпит при алтернативен преподавател, които останали на бюрото му, иззети от там.

Тези констатации се налагат след анализ на събраните по делото, включително в хода на въззивното съдебно следствие, доказателствени материали: 

2.1 С. А. е категоричен, че е дал на посредника св. Х. предварително подготвените писмени работи и копие от заявлението и е узнал, че на свой ред той ги е предал на посредника св. С. (за да ги предаде на следващия по веригата). Страничният свидетел Х.П., който случайно придружавал св. С. при срещата със св. Х., потвърждава, че се е състояла в близост до студентските общежития на бул. „М.“, като той лично видял как св. Х. предава на св. С. книжа. 

Подсъдимият Д. признава (при разпита си пред съдия на досъдебното производство), че е получил от посредника св. С. предварително подготвени от студента писмени работи по двете инкриминирани дисциплини и пари, предназначени за „купуване“ на два изпита при проф. В.. Той е сигурен, че сетне е предал документите и парите на подс. К., за да достигнат до подс. проф. В., който да ги използва за целеното положително оценяване на двата изпита. Подс. К. отрича да е разговарял както с подс. Д., така и с подс. В. във връзка с изпитите на студента А.. Признава, че по времето, когато според обвинението са разменяни инкриминираните книжа, е контактувал и с двамата: с подс. Д. се е срещал, но по друг повод, а контактът с подс. В. представлявал телефонен разговор, проведен след погрешно набиране на мобилния му номер. Подс. В. признава, че в един момент двете изпитни работи са се озовали на бюрото му; признава и за телефонния разговор с подс. К. (с уточнението, че двамата не са коментирали изпитите на студента А.), а контакт с подс. Д. не е имал включително според фактологията на обвинителния акт. Видно от протокола за изземване на двете изпитни работи, те са открити именно на бюрото на п.а.

Единственият законосъобразен подход в така създалата се доказателствена ситуация е отхвърляне обясненията на подс. К., в които отрича да е предавал на подс. В. каквато и да е вещ във връзка с предстоящите изпити по „М. в.ч.“ и „С.на м.“, съответно на твърдението на подс. В., че не е получил от подс. К. изпитни работи по тези две дисциплини (за да ги „оцени“). Очевидно е, че синхронното отричане от тяхна страна на предаването/получаването на инкриминираните изпитни работи не е достоверно. То се опровергава от идеалното съответствие между досъдебните твърдения на подс. Д. и показанията на свидетелите А., Х. и С., интерпретирано в аспекта на споменатите по-горе факти: (1) изпитните работи са открити на работното място на подс. В.; (2) той е знаел, че са там преди изземването (както сам признава); (3) подсъдимите Д. и К. са осъществили помежду си контакт; (4) подсъдимите К. и В. също са контактували.

Тук е мястото да се отбележи, че първоинстанционният съд е отговорил правилно на възражението на защитата срещу допустимостта на проведения пред съдия на първата процесуална фаза разпит на подс. Д.. ПАС няма какво да добави към развитите съображения, а направо препраща към тях (вж. л. 28 от мотивите) и така отговаря на подновеното при въззивните прения възражение на адв. К. Д. за невалидност на досъдебните обяснения на посочения подсъдим. 

Сгрешил е обаче, като е счел за неправдоподобно твърдението на подс. Д. за предаване на изпитните работи и студентската книжка на св. А. в ръцете на подс. К.. Това твърдение се съдържа в неговите обяснения от досъдебното производство, които са годни да им бъде дадена вяра, при положение че са конкретни, звучат убедително и категорично, част са от цялостно признаване на участие в посегателството, а и не са отречени от подсъдимия (г-н Д. е отказал да даде обяснения по време на първоинстанционното съдебно следствие, а след приложение на реда по чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК във връзка с приобщаване на обясненията му от първата процесуална фаза е съобщил, че няма какво да добави към тях).

ПОС не е съобразил, че всички констатации по фактите, вкл. оправдателните, трябва да са обосновани – в случая, приемайки, че подс. Д. се е отказал от ясно обявеното пред св. С. свое намерение да предаде парите и книжата на следващия по веригата, е трябвало да посочи причината (например морално похвални подбуди или предприето изнудване за още пари, или липса на физическа възможност за предаване, или изчакване на някакво събитие и др.п.). И тъй като такива данни не могат да се извлекат нито от обясненията на подс. Д., който не твърди да се е разкаял в някакъв момент, нито от показанията на свидетелите С. и Х., които не твърдят той да е отправял някакви претенции или да е поставял условия, които студентът да не е удовлетворявал, не е можел да приеме за установен подобен отказ.

2.2 Не е приемлив и коментарът на ПОС по въпроса дали подс. В. е приел да удовлетвори молбата за попълване на съответните изпитни протоколи по желания от студента начин – с поставяне на положителна оценка, среден „3“. Според мотивите на присъдата той „механично“ бил нанесъл във всеки от двата инкриминирани изпитни протокола на студента А. поставените неизвестно от кого върху изпитните работи оценки „(3)“.

Събрана е изобилна доказателствена информация в обратния смисъл.

2.2.1 На първо място следва да се посочи, че сам подс. В. е генерирал изпитните протоколи на студента А. в С. (факт, който ПОС нито обсъжда, нито дори отбелязва при описание на релевантната фактология). Присъствалият на изпита асистент св. М. сочи, че в случаите, когато с проф. В. изпитвали заедно (един от които е инкриминираният случай от 12.05.17г.), процедирали по следния начин: веднага след откриване на изпита в 08.00 часа явилите се студенти отбелязвали на неофициален лист своите име, факултетен номер и дисциплина, след това започвали да решават дадените им задачи, а проф. В. отивал до компютъра в кабинета си, за да генерира изпитни протоколи, използвайки листа със записки на имената и факултетните им номера. В същия смисъл са депозираните пред ПОС и ПАС показания на зам. ректора св. М. – генерирането се извършва преди края на изпита, защото протоколите се попълват в присъствие на студента, в изпитната зала, като съответната оценка му се о б я в я в а. Дори и самият В. признава, че изпитните протоколи на другите студенти е попълнил на 12.05.17г.

При пренията адв. Д. лансира идеята, че доверителят му не е извършил генериране на инкриминираните изпитни протоколи, доколкото извършената от св. Х. по почин на ПАС справка установявала, че специално протоколът с номер* бил генериран от служителката от У. отдел А.Б.(вж. справката на листове 138-139 от настоящото дело). Защитникът на подс. В. може би не е забелязал, че протоколите с номера*, за които се съдържа информация в справката, са групови, а не индивидуални, а и липсва съвпадение с останалите индивидуализиращи белези на инкриминирания протокол с номер*/07.04.17г., отбелязани в досъдебната справка, извършена от същия свидетел, и приложена на лист 129 от том 2 ДП. Всъщност справката на листове 138-139 обхваща всички случаи на генериране на изпитни протоколи от страна на служители от отдел „У.“, следователно след като инкриминираните протоколи с номера* и * не фигурират в нея, значи не са авторство на такива служители. И още: според показанията на системния администратор, на ръководителя на отдел „У.“ и на зам. ректора системата С. е така програмирана, че достъп до студентите, „закачени“ за даден преподавател, има само той и никой друг.

Оказва се, че отричането от страна подс. В. относно генерирането на протоколите не се подкрепя от нито една доказателствена данна по делото, напротив – опровергава се от справката на листове 138 и 139 от настоящото дело.

Излиза, че проф. В. е генерирал и принтирал инкриминираните протоколи преди края на изпита, въпреки че не е видял записка с имената, факултетния номер и изпитната дисциплина на студента А. и въпреки че е проверил и устно, както сам признава, присъствието на студентите. После пък е  попълнил положителни оценки в протоколите, въпреки че „изпитаното лице“ не се е явило до края на изпита. Точните часове на генерирането са фиксирани в справка на листове 128 и 129 от том 2 от ДП, а точните часове на принтирането – в долния десен ъгъл на самите протоколи, а именно: протоколът №* е генериран в 07.36 часа на 12.05.17 г. и е принтиран в 09.02 часа на същата дата, а протоколът № * е генериран в 10.32 часа на същата дата и е принтиран на в 11.5 часа на същата дата. Датата на попълването на протоколите пък е посочена в неопроверганите обяснения на подсъдимия – сутринта на 15.05.17 г.

2.2.2 Необходимо е, на следващо място, да се наблегне на друг факт, особено показателен за знанието на проф. В., че оценява предварително подготвени работи на неявил се изпит студент. Това е антидатирането на протоколите – както беше посочено, те са генерирани на 12.05.17 г., а им е придаден вид, че са генерирани на 07.04.17 г. (и следователно касаят предходен изпит – от 07.04.17 г., какъвто действително е проведен). Тук е мястото да се отбележи, че самият подсъдим признава в обясненията си, че студентът А. не се е явил на изпит при него включително на 07.04.17 г., а го е видял за първи път в съдебната зала.

Подс. В. изразява учудване как се е получило така, че върху протоколите фигурира по-ранната дата, което никак не звучи правдоподобно. Най-малкото защото не се връзва с информацията в справката на л. 138-139 от настоящото дело, че служителките от У. отдел нито са генерирали, нито са внасяли някакви промени (посредством инструментариума на С.) в инкриминираните протоколи, а друг освен те и той не е имал правомощието (а и физическата възможност) да промени, посредством изпълнение на съответната команда в системата, датата в протоколите и после да извърши и принтирането им. За тази констатация ПАС взе предвид показанията на системния администратор св. Х., на ръководителя на отдел „У.“ св. П.а и на зам. Ректора св. М., които са категорични, че системата е така програмирана, че да забрани достъп дори на преподаватели, на които „не се водят“ съответните студенти. Що се отнася до физическото извършване на антидатирането, системният администратор св. Х. обясни, че при влизане в партидата на съответния студент изпитващият ръчно избира датата на изпита от падащо меню.

Всъщност системният администратор има достъп до всички звена на системата, но г-н Х. е нямал мотив да извърши разискваното антидатиране, а и студентът и посредниците не говорят за някаква негова роля в подготвяния план.

2.2.3 Друг много съществен за знанието на подсъдимия в обсъждания смисъл факт е видът на изпитните протоколи на студента А.. Те са оформени с реквизитите на индивидуални протоколи и се третират като такива, видно и от отговора съдебното запитване от страна на ректора. Индивидуални протоколи обаче се съставят само в извънредни случаи, какъвто не е бил случаят на студента А. – на прекъснали студенти и др. подобни (вж. чл. 66, ал. 4  от Правилника). Излиза, че п.ът не е искал да впише оценяването на студента А. в групов протокол (с реквизити по чл. 66, ал. 3 от Правилника). Очевидното обяснение е, че фиксирана оценка на неявило се лице би направило впечатление на всички останали явили се на изпита. Съвсем ясно е, че поради същата причина подсъдимият е извършил и коментираното в предходния пункт антидатиране. 

2.3. В предположението на решаващата инстанция – че изпитните работи на св. А. са били пъхнати (от някое недобросъвестно лице) между другите изпитни работи, изготвени на 12.05.17 г., и п.ът не е осъзнал, че ги отнася заедно с цялата купчина в кабинета си, няма никакъв смисъл, доколкото би било невъзможно да бъде заблуден по подобен начин.

2.3.1 ПАС обръща внимание, че върху всяка от инкриминираните писмени работи фигурира поставена оценка „(3)“, а както вече беше отбелязано, подобно отбелязване се извършва по време на изпит и в изпитната зала, за да може в следващия момент същата оценка да бъде отразена пред очите на студента в предварително подготвения (генериран и принтиран) изпитен протокол, респ. в студентската книжка.  В последния изпитен етап, който се развива в кабинета на изпитващия, последният не се интересува от вече оценените писмени работи. Борави единствено с изпитните протоколи, съдържанието на които прехвърля в електронна форма (в С.).

Отделен въпрос е, че според неопроверганите показания на асистента при изпита от 12.05.17 г. му е било възложено да оценява и съответно да съставя изпитни протоколи на няколко студенти (задочници, по дисциплината „М.“), което той извършил, и в крайна сметка отнесъл техните писмени работи и съставените попълнени изпитни протоколи, за да извърши нанасяне в С. и в главната книга. Следователно двамата изпитващи са извършили р а з д е л я н е на купчината писмени работи преди това, при което действие неминуемо е щяло „привнесените“ писмени работи да бъдат забелязани поне от един от тях.

Освен това предположението за привнесени изпитни работи изисква по необходимост привнасяне и на инкриминираното заявление за явяване при алтернативен преподавател, което също е иззето от бюрото на проф. В.. Излиза, че неизвестното недобросъвестно лице е успяло да подхвърли и заявлението, а не е правдоподобно да се приеме, че двамата изпитващи са пропуснали да забележат привнасянето включително на документ, който няма поне формата на изпитна работа.       

2.3.2 На следващо място е необходимо да бъде обърнато внимание на факта, че инкриминираното изписване на оценките „3“ е извършено по начин и на място (в горния десен ъгъл на страница първа, с дълги около пет сантиметра цифри, поставени в скоби), които не се различават от обичайното изпълнение на такива отметки при оценяването, практикувано дълги години от п.а (в този смисъл са показанията на неговия асистент св. М. на чл. 201 от първоинст. дело).

2.3.3 Окръжният съд е направил и две предположения.

Първото е, че асистентът е занесъл и оставил в кабинета му изпитните работи на студента А.. Не е съобразил обаче, че включително проф. В. изключва подобна възможност; за някакво участие на асистента не говори и студентът, а също и признаващият подсъдим Д..

Второто е, че поставянето на оценките върху изпитните работи може да е авторство на асистента (той да ги е нанесъл в изпитната зала). Тази вероятност е крайно неправдоподобна. Св. М. е категоричен, че през 2017 г. не е извършвал подобни проверки нито на редовни студенти (какъвто е А.,) нито по дисциплината „С.на м.“ (изпитвал е само задочниците и технолозите, и то само по „М.“). Освен това той е сигурен, че не му било възложено да участва при проверката на решени от студента А. задачи[2].

2.4 В аспекта на установения факт, че оценяването се извършва и изпитните протоколи се съставят в присъствието на студента, се откроява поредната нелогичност в обясненията на подс. В.. На въпроса защо е попълнил двата инкриминирани протокола на 15.05.17 г., а не по време на изпита на 12.05.17 г. и с това се е отклонил от обичайната практика и от подхода, приложен по отношение на явилите се на 12.05.17 г. други студенти, той е отвърнал, че „бил много ангажиран и не успял да извади бланки на всички протоколи на всички студенти, които били на изпит“. Това твърдение очевидно не е съгласувано със съдържанието на справката на листове 128-129 от том 2 ДП, според която и протоколът №*, и протоколът № * са генерирани и принтирани до часа на приключването на изпита - 13.30.

2.5 Подс. В. уверява съда, че попълването на изпитния протокол по „М., в.ч.“ (№ *) е очевидно несъзнателно, защото е нямал право, след като не бил водил лекционния курс на студента А., въобще да го изпитва. ПАС не може да възприеме подобна идея. Както беше споменато, заявлението на студента за изпит при алтернативен преподавател е одобрено преди 12.05.17 г. Следва да се посочат и показанията на автора на одобрението – декан Р., която е категорична, че въз основа на даденото от нея разрешение подсъдимият е добил правото да изпита г-н А., въпреки че не му е чел лекционен материал. Както беше посочено, в отговор на съдебното запитване относно въпросното право, ректорът на У. отговори по идентичен начин. Отделен е въпросът, че съответният алтернативен преподавател може, по думите на св. Р., да откаже да изпита студента (на основание неприсъствие на лекции). В случая обаче подс. В. очевидно не е депозирал подобен отказ, напротив съгласил се е и именно поради това му е бил осигурен достъп (в С.) до партидата на студента А.. Информативни в този смисъл са показанията на началника на У. отдел св. П.а и на системния администратор св. Х., които изясняват, че генерирането на изпитни протоколи може да се извърши с а м о за студентите, до имената на които в дадения момент системата допусне лицето, което желае да извърши генериране. Казано с други думи, след като е допуснала проф. В., и то в деня на изпита (12.05.17г.), това бездруго означава, че студентът е имал право да се яви при него на изпит, а той – да го изпита и по тази дисциплина. В едно от въззивните заседания зам. ректорът св. М. обясни реда за осигуряване достъп на алтернативния преподавател до партидата на съответния студент – след одобряване на заявлението за явяване при алтернативен преподавател то бива заведено в отдел „У.“, а след това представено на отговарящия за катедрения профил, който да „прикачи“ получилият одобрението студент към алтернативния преподавател, без при това да се иска мнението на последния. След това копие от одобреното заявление или поне известие достига и до алтернативния преподавател. Очевидно е, че в този момент той може или да направи отказ, или да се съгласи да изпита студента, като в последния случай трябва да се пристъпи към осигуряване на споменатия достъп.

За да постигне детайлно изясняване на обстоятелствата по делото, ПАС поиска от системния администратор справка кой е осигурил достъп в С. на проф. В. до партидата на св. А. с цел изпит по дисциплината „М., в.ч.“. Според справката наличната архивна информация не може да даде категоричен отговор. В тази връзка ПАС се постара да издири лицето, „отговарящо за управлението на катедрения профил“ и да го разпита като свидетел – И.М.. Св. М. поясни, че „прикачване“ на студента и на дисциплината към партидата на проф. В. посредством команда в С. е могло да бъде извършено както лично от него, така и от служител от У. отдел. Той лично не бил запазил конкретен спомен за авторството на конкретната команда.

Липсата на възможност за изясняване на коментирания въпрос не е фатална за правилното решаване на делото. Фактът, че в последна сметка проф. В. е успял да генерира изпитния протокол № * доказва предварително осигурен му достъп до партидата на студента А. от страна на някой компетентен служител на У. –  достъп, за който той не може да не е знаел, след като на практика го е                                и з п о л з в а л.

2.6 Не е правдоподобно твърдението на подс. В., че бил стопирал процеса по оформяне изпитните резултати на студента А., защото бил приел, че има измама (която трябва да се проучи по-обстойно). То се опровергава от факта, че не е нанесъл в С. оценките от груповия протокол № 736 на другите студенти, с които по собствените му думи се бил занимал преди да се натъкне на измамата. Ясно е, че е преустановил временно довършването на изпитния процес за всички студенти, за да се срещне с академик Б. в 10.30 часа (а след това е бил задържан).      

2.7 В контекста на изложеното изпъква несъстоятелността на разсъжденията на първата инстанция относно отбелязването „Протокол“ (подчертано с две черти и окрайчено с въпросителен знак) на първа страница на изпитната работа по „М., в.ч.“. Окръжният съд е приел за достоверно обяснението на подсъдимия, че въпросното отбелязване изразявало учудването му, че изпитната работа не е придружена от изпитен протокол, което доказвало, че оформяйки резултатите от изпита в кабинета си на 15.05.17г., той се бил усъмнил, че студентът, автор на тази работа, го е измамил. Както стана ясно от гореизложеното, през учебната 20*/2017г. се практикувало генериране на изпитните протоколи не от У. отдел, а от изпитващия, така че не студентът, а преподавателят носел съответния протокол в изпитната зала (за да го попълни там). От друга страна, подсъдимият твърди, че е нанесъл част от ченгелчетата в изпитните работи, а също и реквизитите в генерираните протоколи в един и същи момент (сутринта на 15.05.17г., когато се е заел с оформянето на резултатите). Така че няма никакво разумно обяснение на факта, че е използвал видимо различна химикална паста за изписване на едно  от всичките отбелязвания – думата „протокол“, въпросителния знак след нея и подчертаването им с две черти.

Освен това прави впечатление, че в изпитната работа по „С.на м.“ липсва подобно отбелязване, а по думите на проф. В. той и за нея се усъмнил, че е инструмент за въвеждането му в заблуда.

 Същевременно от показанията на студента, приети за достоверни от първия съд в тази им част, следва, че едва на 12.05.17г. е разбрал, че ще бъде оценен по желания начин и по дисциплината „М., в.ч.“.

Може да се направи само един логичен извод – че в изпитния ден проф. В. не е депозирал отказ да изпита св. А., напротив, съгласил се е и във връзка с това е започнала процедурата по осигуряване на достъп до партидата на студента и по тази дисциплина. А въпросното отбелязване на думата „протокол“ върху писмената работа по „М., в.ч.“ е служело за напомняне, че следва да се извърши генериране и на В.я протокол в момент, когато достъпът бъде осигурен. Ето защо генерирането на въпросния В. протокол (№ *) е извършено доста по-късно от генерирането (и принтирането) на протокола по дисциплината „С.на м.“ (№*), но все пак преди края на изпитите в 13.30 часа на 12.05.17г. 

 

Назначената от въззивния съд повторна графологическа експертиза дава категоричен отговор на въпроса за авторството на поставената върху всяка от двете изпитни работи оценка „3“ и на ръкописните текстове „Среден (3) 07.04.17 г.“ в инкриминираните протоколи №* и * – цифрите и буквите са изпълнени от подс. В., а всички отметки в изпитните работи с изключение на думата „протокол“, двете черти под нея и въпросителната след нея са изпълнени с една и съща химикална паста. ПАС обаче изложи и горните разсъждения, за да покаже, че включително събраната до графологическото изследване информация е давала основание за отхвърляне твърдението на подсъдимия, че не той (а някой друг) е поставил отметките „(3)“ в изпитните работи, послужили за последващото оформяне на изпитните протоколи.

 

Що се отнася до студентската книжка на св. А., ПАС прие, както беше посочено по-горе, че подс. Д. я е предал на подс. К. редом със заявлението и двете писмени работи. Дали подс. К. е пропуснал да предаде и нея на подс. В. или му е предал и после взел попълнена преди 15.05.17 г. (когато не е намерена при претърсването на кабинета на подс. В.,) не можа да се изясни по делото. Всъщност липсата на студентската книжка е факт, неважен и за обвинителната, и за защитната теза. Това е така, доколкото не се касае за документ, без попълването на който да не може да бъде завършен изпитният процес. 

 

***

 

Казано в обобщение, наличният доказателствен ресурс не е достатъчен за възприемане на тезата на прокурора за поискване на дар (с цел „вземане“ на изпити).

При положение че деянието „поискване на дар“ не е извършено, е безсмислено да се сочи, че не е и не може да се окачестви като престъпление по Раздел четвърти от Глава осма НК, тъй като проф. В. не е длъжностно лице (и следователно не може да извърши действие по служба).

Липсата на длъжностно качество не открива темата за евентуално преквалифициране на стореното деяние като опит към престъпление по чл. 225б НК. Това е така, доколкото наличните по делото доказателства въобще не установяват реализиране на користно посегателство. Както беше обосновано по-горе, проф. В. не е изпълнил конкретни действия, насочени към съставомерно по чл. 225б НК получаване на дадените от студента пари за „вземане на изпит“ (дори не е получил подобно предложение), а и не е извършил „работа“, за която евентуално да бъде овъзмезден, доколкото не е нанесъл оценките в главната книга на У..         

За разлика от окръжния съд обаче, апелативният съд приема, че подс. В. все пак е приел да извърши желаното от студента положително оценяване, макар и не срещу заплащане. Ето защо е взел от подс. К. и е съхранил в кабинета си двете изпитни работи и одобреното заявление за смяна на изпитващия преподавател, а после, точно в деня на инкриминираните изпити – 12.05.17 г., е и генерирал (със задна дата) в действащата електронна система на университета изпитни протоколи, които сетне е попълнил точно по желания от студента начин – удостоверил е във всеки от двата, че се е явил на изпити (което не било вярно) и че знанията му са били подложени на проверка и съответно – оценени със среден „три“ (което естествено също не е вярно).

Въпросът е дали с това свое поведение е изпълнил, подпомогнат от другите двама подсъдими, някое от документните престъпления (които не предполагат користна цел).

Голяма част от съставомерните признаци на подобно престъпление са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Голяма част от изложената фактология е и доказана:

Подсъдимият проф. В. е създал инкриминираните изпитни протоколи според действащите в У. вътрешни правила и традиционна практика: той е разполагал с необходимата компетентност, при положение че е „извеждал“ дисциплината „С.на м.“, а по дисциплината „М. в.ч.“ е бил оторизиран да изпита студента А. (след като последният се е снабдил с разрешение от Д. за целта); генерирането на протоколите в системата за управление на електронните процеси на университета е сторено точно в изискуемия момент: непосредствено преди изпита, обявен и за двете дисциплини; в тях са посочени указаните в Правилника за дейността на У. реквизити – наименование на изпитна дисциплина, имена на изпитан студент и поставена оценка, имена на изпитващ преподавател и негов подпис. В Правилника няма разпоредба, изискваща подпечатване на изпитните протоколи, а също и подписване от страна на инспектор[3], а що се отнася до антидатирането на протоколите, то представлява нарушение, недостатъчно да блокира завършването на изпитния процес. Следователно, носейки само посочените реквизити и бидейки авторство на оторизиран изпитващ преподавател, двата протокола са били годни да заблудят третите лица относно удостоверените обстоятелства – че изпитите са проведени и изпитваният е бил оценен, респ. годни да послужат за вписване на поставената (положителна) оценка в главната книга.  А с вписването се поставя края на изпития процес. Именно към този край са били насочени действията на подс. В. и улеснилата го активност на неговите посредници – подсъдимите Д. и К., които му предоставили основата (текстове, представляващи предварително разработени от студента въпроси по всяка от изпитните дисциплини,) върху която да работи. Иначе казано, вписването е било тяхна обща цел. При това помагачите са имали съзнанието, че пътят до целта включва съставяне на предходни документи с невярно съдържание. Впрочем подс. К. е имал отлична представа за конкретния начин, по който следва да се закрепи положителния резултат, тъй като не само е виждал, а и е съхранявал в заведението си на територията на У. десетки изпитни протоколи (иззети при извършеното претърсване). 

Следователно подс. В. е с ъ с т а в и л, подпомогнат от подсъдимите Д. и К., с посочената цел, двата изпитни протокола, които представляват, на общо основание, документи.

Следва да се обсъди дали тези документи са официални, тоест дали могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 311 НК (лъжливо документиране в официален документ).

Отговорът, до който достигна ПАС, е отрицателен.

Както многократно беше посочвано по-горе, е следван регламентираният в Правилника за организацията на учебната дейност на У. (в редакцията му към м. май 2017 г.) ред за изготвяне на двата изпитни протокола. Те са били създадени във връзка и по време на изпитен процес, който авторът им е имал правомощието да проведе, респ. да удостовери в тях обстоятелствата относно явяването и оценяването на студента А.. Следователно е спазено изискването за съставяне по „установения ред“ по смисъла на чл. 93, т.5 НК.

 Не е осъществено обаче следващото изискване по чл. 93, т. 5 НК – за документиране в нормативно фиксирана ф о р м а. Както беше посочено, формата на изпитните протоколи е предвидена в посочения правилник, който е издаден от А.с.на У. съгласно Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитие на академичния състав на РБългария и правилниците за приложение на тези закони (вж. чл. 2). Правилникът съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, прилага се нееднократно по отношение на академичната общност и всеки, който желае да се присъедини към нея, и е издаден на основание чл. 37 ЗВО, според която норма всички въпроси за устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за неговата дейност (и с други правилници).

Въпреки посочените характеристики разпоредбите на коментирания правилник нямат нормативен характер. В този смисъл е практиката на Конституционния съд, в която трайно присъства разбирането, че административните нормативни актове по дефиниция са актове на изпълнителната власт (р. № 5 от 17.04.07г. по к.д. № 11 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 35/07г.). След влизане в сила на АПК е създадена и безпротиворечива практика на ВАС по обсъждания проблем – приема се, че правилниците на висшите училища не носят белезите на подзаконови нормативни актове, доколкото не се прилагат към неограничен кръг правни субекти, не са приети от държавни органи (предвидени по Конституция и ЗНА), а от органите на университет и затова представляват вътрешноустройствени актове (опр. № 3607 от 14.03.11 г. по адм. д. № 202921/11г. на 5-чл. с-в; опр. № 127/06.01.*г. по адм. дело № 12886/15г., 5чл. с-в; опр. № 11558/03.11.15г. по адм. дело № 11018/15г.; опр. № 4454/22.04.15г. по адм. дело № 3195/15г.; опр. № 6657/06.06.*г. по адм. дело № 11415/15г.).

ПАС споделя тази практика – очевидно е, че обсъжданият правилник няма приложение към индивидуално неопределен кръг субекти (а правното му действие е ограничено в рамките на академичната общност) и издалият го колективен орган за управление на У. не е държавен орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление, предвиден по Конституция или ЗНА. Без всякакво съмнение У. не осъществява държавна власт, която е съществен белег на издателя на всеки нормативен акт, респ. неизпълнението на коментирания правилник не е скрепено с държавна принуда, поради което той и не подлежи на обнародване по реда на нормативните административни актове. Така че Правилникът за дейността на У. може да се приеме за устройствен акт, каквито са уставите на юридическите лица, които уреждат тяхната структура и управление.  

Липсва и следващото изискване по чл. 93, т. 5 НК – изискването за длъжностно качество на съставителя на документите.

Подс. В. заема академична длъжност в У.-П..

Няма съмнение, че това държавно висше училище е социално-културно учреждение, което функционира в обществен интерес. В чл. 2 от Правилника за неговото устройство и дейност и изрично е посочено, че представлява образователен и научен център с общонационално значение в областта на хранителната наука, технологии и техника, като осъществява дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. По-нататък в правилника е уредена неговата органна структура, а също имущество (земя и сграден фонд), като в изрични разпоредби е посочено, че представлява публична държавна собственост. Както правилно е забелязал окръжният съд, У. има бюджетна сметка и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства по силата на чл. 11, ал. 9  от Закона за публичните финанси. В коментирания правилник също става дума за държавната издръжка на У.. Тя е наречена субсидия, като е уточнено, че се заделя от държавния бюджет на РБ.

Може да се обобщи, че У. е организация, създадена и функционираща въз основа на специален функционален закон (ЗВО), финансирана от държавния бюджет, която осъществява дейност без стопански, а с публичен характер, в общонационален интерес. Правилна е и констатацията на окръжния съд, че посредством дейността на това социално-културно учреждение се реализира държавната функция в областта на образованието, като установите в правилника механизми за това са ежегодно прецизиране на приема на студенти по специалности, определяне на програма и обучение на бъдещи кадри по тази програма и др. подобни, чрез които държавното управление провежда своята политика в коментираната фундаментална област на обществения живот, съобразно конкретните нужди от специалности в тази област.

Вижда се, че има редица сходства с учрежденията от държавната администрация. Въпросните сходства обаче не са достатъчни за извода, че служителите, които не изпълняват материално-изпълнителска работа, каквито несъмнено са заемащите академични длъжности в У., са длъжностни лица по смисъла на инкриминираната норма на чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК.

У. е извън структурата на М.о.(като въобще не е част от държавния апарат), а е със статут на автономна образователно-научна институция. Действително е на бюджетна издръжка, но както се казва в т.р. № 2/11 г. на ОСНК, в което са разгледани сходни въпроси, и в Решение № *2/05.08.14 г. по к.н.д. № 421/14 г. на ВКС, в което е разгледан идентичен казус, начинът на финансиране на съответното юридическо лице не е от значение за решаване на въпроса дали служителите в него са длъжностни лица.

Важното е, че заемащите длъжност в У. не са на служба в държавна администрация, в който случай според разяснението в т.р. № т.р. № 73/74 г. на ОСНК на ВС биха били, на общо основание, длъжностни лица[4]. Доколкото обаче става дума за социално-културно учреждение, чиято дейност се осъществява в обществен интерес, би могло да действат като длъжностни лица по б. „а“ на чл. 93 НК. В определени случаи. Това са случаите на оторизиране  да  издават задължителни правни актове – заповеди, разрешения, удостоверения.

Проф. В. не е бил овластен с подобна властническа компетенция. В рамките на своите правомощия, възложени му с трудов договор, той е осъществявал дейност с чисто професионален характер. Посредством тази своя дейност е участвал в различни етапи от обучението на студентите. Неговите задължения се свеждали до провеждане  на  лекции  или  семинарни  занятия,   научноизследователска  работа и извършване на текущо и крайно  оценяване на обучаваните лица. Вижда се, че няма нито един етап, който да предполага издаване на примерно посочените по-горе правни актове, израз на властническа компетентност. Актовете, които е подписвал при осъществяване на регламентирания с правилника изпитен процес, са неотменима част от неговите професионални задължения, които са елемент от посочената по-горе и фиксирана и в длъжностната му характеристика трудова функция – проверка и оценка на знанията.

До пораждане, изменение или прекратяване на правни отношения, израз на властническа компетенция, водят решения, стоящи извън споменатата трудова функция. Например решенията за допускане до изпит, прехвърляне в друга специалност или друг ВУЗ, отстраняване за определен период от време и др. подобни, които попадат в сферата на действие на Д. или ректора. Към изброяването следва да се причислят и актовете на преподавателите, на които е било възложено (ад хок) от държавата да участват като членове в държавни изпитни комисии. Те вземат решения за признаване на завършена степен на образование – необходима предпоставка за издаване на диплома за висше образование[5].

Очевидна е разликата с х а р а к т е р а на осъществяваните от преподавателя С.В. правомощия по отношение на инкриминирания изпит от 12.05.17 г.

Излиза, че създадените на тази дата изпитните протоколи не са официални документи. Следователно са частни. Не би могло обаче, да се третират като предмет на престъпление по чл. 309 НК. Това е така, доколкото нито са неистински, нито в съдържанието им е внесена някаква поправка, която да променя изразеното в тях изявление. Отделен въпрос е, че за да е налице опит към двуактно престъпление (каквото е престъплението по чл. 309 НК), трябва да е започнала и втората част на изпълнителното деяние, а именно да са в ход действия, насочени към употребата на документа. Такива действия авторът на изпитните протоколи не е извършил, като в последна сметка е можел и да се откаже доброволно от следващия етап – вписването им в главната книга.   

****

 

Що се отнася до обвинението за придобиване и държане на боеприпаси без надлежно разрешение, инкриминирано като общоопасно престъпление по чл. 339 НК, първоинстанционният съд е развил споделими съображения, по отношение на които ПАС няма какво да добави, а и пледиралият пред ПАС прокурор не изтъкна конкретни контрааргументи.

32-те броя годни да произведат изстрел патрони, открити в две фабрично произведени кутии с надпис „З.*, * бройни пистолетни патрони, калибър 7:62 мм за обикновен и картечен пистолет“, са произведени през 1953 година. Считано от тази година, е могло да бъдат поставени в кабинет № 107 на У. и да бъдат „предавани“ на всеки пореден обитател, последният от които е бил подс. В.. Този извод са базира на липсата на каквито и да са доказателства, че са придобити по-късно или че по-късно са се озовали в шкафа, където са намерени. Прав е адв. Й.Д. да обърне внимание, че не са открити дактилоскопни следи от подс. В. върху кутиите. Не е събрана и гласна доказателствена информация за знание от страна на подсъдимия, че държи кутиите в своя кабинет. Впрочем няма дори приемо-предавателен протокол за вещите, намиращи се в кабинет № 107, във връзка с настаняването на проф. В. в него.

При това положение неговите обяснения, че не е отварял въпросния шкаф, респ. не е виждал кутиите до момента на тяхното изземване по настоящото досъдебно производство, се явяват неопровержими. Пък и са събрани подкрепящи тези обяснения доказателства, а именно, че подс. В. е нямал оръжие, с което да се ползват патроните, а и въобще интереси в тази област. Напротив, интереси е имал предходният обитател – вече починалият проф. И. И., който е бил любител ловджия, а освен това се е занимавал с балистика и е имал научни разработки по темата във В.-С..

С оглед оправдателните диспозитиви е правилно решението разноските да останат за сметка на държавата.

Ето защо присъдата се оказа законосъобразна във всички свои части и като такава подлежи на потвърждаване при въззивния контрол.

 

По тези съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд

 

                                               Р          Е         Ш        И         :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55/13.06.2019 г. по н.о.х.д. № 1423/18 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от днес пред ВКС на РБългария.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: