Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2210
Гр. Пловдив, 03.07.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12641 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от А.И.А., ЕГН **********,
против „Булгтенде” ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да се
осъди да заплати на ищеца обезщетение за причинените му в резултат на трудова
злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 37 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на злополуката – 01.02.2016 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 195 лева, представляващи направени разходи за
очни прегледи и прегледи от ЛКК за периода от 08.03.2016 г. до 26.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.09.2016 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1034.61 лв., представляваща
разликата между чистото трудово възнаграждение, което ищецът е получавал от
работодателя при изпълнение на ТПО и полученото от НОИ парично обезщетение за
временна неработоспособност за периода 01.02.2016 г. до 29.07.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.09.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 21.01.2016 г. постъпил на работа в „Булгтенде” ЕООД на длъжност „***”
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 575 лв. Твърди, че въпреки
така посочената длъжност, работодателят без да изменя трудовия му договор го
преместил да работи първо като ***, а след това и като ***. Същият не
притежавал нужната квалификация за тези длъжности и не му бил проведен никакъв
инструктаж за тях.
На
01.02.2016 г. по време на работа като леяр ищецът твърди да е претърпял трудова
злополука. На този ден след 10:00 часа спряло електрозахранването в
предприятието, поради което началникът на леярния цех го накарал заедно с Д.М.Р.
да изчистят от тигелната пещ, намиращия се в нея разтопен и горещ алуминий,
загрят около 700 градуса целзий. Ищецът започнал да загребва алуминий от пещта
с черпак с дълга дръжка и да го налива в чугунените форми на пода. В момента, в
който излял горещия алуминий се получила взривна реакция, в резултат от която
разтопеният метал се изпръскал и попаднал в двете му очи и по кожата на ръцете,
тялото и главата. Почувствал силни болки.
С
разпореждане № *** от 27.04.2016 г. на ТП на НОИ – гр. П., злополуката била
приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. На ищеца били издадени общо 6 болнични листа за временна
неработоспособност за периода 01.02.2016 г. до 29.07.2016 г. След изтичането на
болничните ТПО между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от
01.09.2016 г. Посочва, че във връзка с твърдяната трудова злополука
работодателят не му е изплащал никакви парични суми.
В
резултат на трудовата злополука ищецът претърпял увреждане на очите, което
довело до трайно отслабване на зрението му и тежка травма на лявото око.
Прякото въздействие на разтопен алуминий върху очите му причинило тежко
термично изгаряне – на дясното око изгаряне от 2-ра степен, а на лявото от
2-ра-3-та степен. Също така получил изгаряния и по тялото, ръцете, главата,
като навсякъде имал белези от това. Бил шест месеца в болнични поради временна
неработоспособност, но въпреки това лявото му око останало трайно засегнато,
като долният му клепач бил обърнат навътре в окото, което наложило извършването
на хирургична манипулация за премахване на шест броя мигли, които растели
навътре в окото на ищеца. Зрението и на двете очи се влошило, което наложило
носенето на диоптрични очила. Бил принуден да напусне работа поради
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. В момента не бил в състояние
да извършва по-тежка физическа работа и да се грижи пълноценно за семейството
си, а имал две малки деца, които са ученици.
Претендира
неимуществени вреди в общ размер на 37 000 лева – съответно 30 000 лв. за
трайното увреждане на лявото му око, 5 000 лв. за увреждането на дясното му око
и 2 000 лв. за термично изгаряне по кожата на ръцете, тялото и главата, ведно
със законната лихва от датата на злополуката – 01.02.2016 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Претендира
и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 195 лв., представляваща
разходи за такси при очни прегледи и прегледи ЛКК (30 лв. платени на 08.03.2016
г. за преглед при д-р Д. В., 30 лв. платени на
дата 14.03.2016 г. за преглед ЛКК в МЦ „Св. Е.” ЕООД, гр. Р., 25 лева
платени на 14.03.2016 г. за очен преглед в МЦ „Св. Е.” ЕООД, гр. Р., 30 лв.
платени на дата 13.04.2016 г. за преглед ЛКК в МЦ „Св. Е.” ЕООД, гр. Р., 25
лева платени на 13.04.2016 г. за очен преглед в МЦ „Св. Е.” ЕООД, гр. Р., 25
лева платени на 13.05.2016 г. за очен преглед в МЦ „Св. Е.” ЕООД, гр. Р., 30
лв. платени на 26.08.2016 г. за преглед при д-р Д. В.), ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 21.09.2016 г. до окончателното
изплащане. Посочва, че следвало да плаща всички тези прегледи, доколкото бил с
прекъснати здравноосигурителни права.
Твърди
имуществена вреда явяваща се разликата между чистото трудово възнаграждение,
което ищецът е получавал от работодателя при изпълнение на ТПО и полученото от
НОИ парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.02.2016 г.
до 29.07.2016 г. в размер на общо 1034.61 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 21.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Ето
защо молят съда да осъди ответникът да му заплати обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, ведно със съответните законни лихви. Претендират се
разноски, които да бъдат присъдени на адв. Г.К., на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на ответника „Булгтенде” ЕООД, който
оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на
ТПО между страните по трудов договор № *** г.
Твърди
се, че част от описаните увреждания не са получени от трудовата злополука,
липсвала пряка и непосредствена причинна връзка. Оспорват се размерите на
обезщетенията, като прекомерни. Оспорва се обстоятелството, че на ищеца не му е
бил извършен инструктаж преди почистването на пещта. Оспорва се претенцията по
чл. 38 ЗАд. поради липсата на изискуеми доказателства за затрудненото
материалното положение на ищеца. Претендира разноски.
В
открито съдебно заседание на 08.06.2017 г. процесуалния представител е заявил желание
за частично оттегляне на иска по чл. 200, ал. 3 КТ, което впоследствие е
оттеглил, поради което претенциите са останали непроменени и ще се разгледат от
съда именно по докладвания с определението от 24.11.2016 г. и посочения по-горе
в уводната част начин.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало
трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ от дата 21.01.2016
г., по силата на което А.А. е заемал длъжността „***” /виж и трудов договор л. 9 от производството/.
Не се оспорва, а и от представеното разпореждане №
*** г., представляващо официален документ, издаден на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от
длъжностно лице при НОИ, ТП Пловдив, се установява, че на 01.02.2016 г. А.И.А. е
претърпял злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Приети по делото са и декларация за трудова
злополука, протокол № ** от 15.04.2016 год. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 01.02.2016 г., медицински документи – л.
18 - 50 /в това число епикриза, болнични и амбулаторни листове, лична
амбулаторна карта на А.И.А., медицински направления/, справка
здравноосигурителен статус на ищеца от НАП към дата 10.03.2016 г., фискални
бонове и квитанции към РКО за заплатени суми в полза на медицински заведения
/л. 55-61/, справка актуално състояние на действащи трудови договори на А.И.А.
за периода 01.01.2016 г. – 28.02.2017 г.
В настоящото производство е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Н.С.С. - офталмолог,
съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р М.К.Б., съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице В.М.Ш., разпитани са и свидетелите К.-Й.Ч.,
М. Д.Р., Р.Г.А. и Д.К.. Релевантните към предмета на делото обстоятелства
установени от експертните заключения и приобщените гласни доказателства ще
бъдат обсъдени при обследването на съответните предпоставки от фактическия
състав на претенцията.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и
ал. 3 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба,
фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при
увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното
увреждане, 3) неимуществена вреда, респ. имуществена вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените/имуществените вреди.
1. По иска за неимуществени вреди:
Не се спори между страните, а това е
видно и от събраните доказателства, че между А.И.А. и „Булгтенде” ЕООД е
съществувало безсрочно трудово правоотношение. Установи се и, че по време на
трудовото правоотношение /на 01.02.2016 г./ ищецът е претърпял злополука.
Не се спори между страните, че
посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на НОИ, ТП П. по чл.
60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено
значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от А.И.А.. Ищецът безспорно е преживял
значителни болки вследствие на ***: II степен за дясното око и II-III степен за ***. Налице са и изгаряния по дясната горна половина на гръдния
кош, по предната повърхност на лявата раменна става, лявата мишница и лявата
гривнена става. Макар и в представените медицински документи да липсва точно
описание на изгарянията и локализацията на същите по ръката и тялото, то съдът
намира са безспорно установено по делото, че ищецът е претърпял изгаряния
вследствие на трудовата злополука освен на очите и по посочените части на
тялото. В тази насока, както СМЕ изготвена от д-р Б., така и епикризата, издадена
от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, Клиника по очни болести и свидетелските показания на Р.
А.. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани от делото доказателства, като
именно от локацията на изгарянията и останалите белези, съвкупно с посочената
епикриза, съдът намира, че тези изгаряния са свързани с настъпилата трудова
злополука. Посочените от вещото лице д-р Б. места на изгарянията са в близост
до главата и очите на пострадалия, и е напълно възможно разтопен алуминий да е
попаднал по ръцете и горната част на тялото на А.. Самият механизъм на
трудовата злополука взривна реакция със силно изпръскване на горещ метал /виж
протокол за разследване на трудова злополука/ и установеното по делото липса на
специално защитно облекло /виж свидетеля Д.К./ предполага попадане на горещ
алуминий и по други части на тялото на пострадалия. Неимуществени вреди е
претърпял ищецът и от затрудненията в професионален, общочовешки и битов аспект.
На ищеца е причинена и психическа, и емоционална травма.
Неминуемо следва и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и
настъпилата трудова злополука, довела до термично изгаряне на корнеята и
конюнктивита на двете очи, както и на изгаряния на малка площ от тялото на
пострадалия /дясната горна половина на гръдния кош, по предната повърхност на
лявата раменна става, лявата мишница и лявата гривнена става/. Освен
разпореждане на НОИ, в тази насока виж и двете изслушани СМЕ по делото.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Следва да се отбележи, че разбивката на
претенцията направена в исковата молба по никакъв начин не обвързва съда, а
именно обезщетение в размер на 30 000 лв. за трайното увреждане на лявото му
око, 5 000 лв. за увреждането на дясното му око и 2 000 лв. за термично
изгаряне по кожата на ръцете, тялото и главата.
Когато увреждащото действие е едно (един
правопораждащ факт), а не отделни такива, предявеният
иск е един и за него се дължи едно обезщетение. Следователно евентуалната
липса на фактическия състав на непозволено увреждане относно част от телесните
увреждания, твърдяни от ищеца, е от значение за тежестта на увреждането и,
респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се съобрази.
Критерият за определяне броя на деликтите не
е броят на телесните увреждания, а дали те са направени (обективирани) по едно
и също, или по различно време и място /в този смисъл виж решение № 710/2010 от 19.01.2011 г. по гр.
дело № 1824/2009 г. на IV-то гр. о. на ВКС и решение № 164/30.06.2016 г. по гр.
дело № 5255 по описа за 2015 г. на IV-то гр. о. на ВКС/. Ето защо така
посочените разбивки от ищеца са ирелевантни, съдът ще се произнесе в рамките на
общо посочения размер от 37 000 лева, като наличието или не на множество
телесни увреждания ще обуслови единствено размерът на обезщетението, доколко
трудовата злополука от 01.02.2016 г., представлява единственият правопораждащ факт, т. е. налице е един иск.
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение №
33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д.
№ 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетите по делото и неоспорени СМЕ се
установи, че вследствие на претърпяната злополука ищецът е получил:
От приетата СМЕ, изготвена от вещо лице офталмолог
– термично изгаряне от разтопен алуминий на двете очи и придатъците: II степен за дясно око /***/ и II-III степен за ***. Оздравителният период при
изгаряния от I и II степен е между 5-10 дни, а от III степен 2-4 седмици за острата фаза.
След този период се установяват трайни промени по клепачите и конюнктивата –
промени в анатомичната позиция на клепачите, деформация на миглите, сраствания.
Пластични операции за възстановяване на аномалиите в позицията на клепачите,
както и срастванията, се препоръчват след 6-12 месеца след изгарянето. Трудовата
злополука е довела до следните медицински състояния на ищеца – мадароза – частично окапване на миглите
на долен клепач, трихиаза – растеж
на част от миглите с обръщане навътре към очната повърхност, симблефарон – срастване на клепачната и
булбовата конюнктива, цикатрициален
ентропион – обръщане на клепача навътре.
От приетата по делото СМЕ, изслушана от д-р Б., се
установява наличието на белези от изгаряния поради трудовата злополука по
дясната горна половина на гръдния кош, по предната повърхност на лявата раменна
става, лявата мишница и лявата гривнена става.
От свидетелката Р.А., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът кредитира в частите им относно претърпените неимуществени
вреди, като съвпадащи с останалия доказателствен материал. Според А. след
злополуката ищецът бил подут, цялото му лице изгорено, очите подути. Косата и
ръцете му били изгорели. Ръчно и с инструменти в болницата му почиствали
алуминия от очите. Преливали му кръв в очите. Стоял в болницата една седмица.
Един месец съпругата му, му помагала за всичко – за преобличане, събличане, за
да ходи по голяма нужда. Очите му имали отоци и сълзели. Не трябвало да се
излага на вятър, на прашни места. На два пъти започвал друга работа – първо в „***“
П., а след това и пробвал селскостопанска работа, но поради праха на първата
работа и слънцето на втората, които не понасяли на лявото му око, се отказвал. Продължавал
да търпи болки.
Възражението на ответника, че липсвала
причинно-следствена връзка между инцидента и всички претендирани от ищеца вреди
и усложнения в здравословното му състояние, съдът споделя единствено относно твърденията
за отслабване на зрението на двете очи. По делото се доказа по безспорен начин,
че зрителната острота на дясното око е била възстановена още при изписването от
очната клиника, като вещото лице офталмолог категорично заявява, че не може да
свърже очилата за късогледство с претърпяното изгаряне на очите. Вещото лице и
при разпита си в открито съдебно заседание на 12.03.2017 г. посочва, че астигматизмът
на лявото око, не може да свърже с претърпяната трудова злополука. Ето защо
съдът намира, че между трудовата злополука и твърдяното от ищеца отслабване на
зрението на двете очи /0.75 за лявото око и 0.25 за дясното око/ липсва
причинно-следствена връзка.
Така, за да определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
От една страна;
- към датата на настъпване на трудовата злополука
ищецът е бил 27 годишен;
- особено високият интензитет на болките и
страданията. От една страна се касае до изгаряне на очите, които са особено деликатна
и чувствителна област на човешкото тяло, а от друга – изгарянето е предизвикано
от горещ метал, т. е. касае се до химично изгаряне. Така вещото лице д-р Н.С.
посочва във СМЕ – л. 130, че „прегледите на пациентите с изгаряне, както и
различни манипулации като апликации на субконюнктивални инжекции и автокръв,
отстраняване на чужди тела от конюнктивен сак и др., се извършват след
поставяне на локална анестезия“, а в съдебно заседание пояснява, че „е
изключително болезнено всяко попадане на чуждо тяло в конюнктивалния сак, в
роговицата. Това е единственото място е медицината, където инжекциите се правят
субконюнктивално, след анестезия на пациента.“ – л. 139 от делото. Относно
претърпените манипулации и преливането на кръв, силните болки в острия период и
показанията на свидетеля Р.А..
- множеството увреждания на лявото око - мадароза,
симблефарон, цикатрициален ентропион, както и засягането и на другото дясно
око, и изгаряне на други части от тялото от горещия алуминий;
- неблагоприятните прогнози за пълно възстановяване.
Несъстоятелни са твърденията изразени, както в устните състезания, така и в
писмените бележки от процесуалния представител на ответника, че „претърпените
изгаряния са причинили неудобство на ищеца за период от 7 дни“ и, че се
претендирали вреди за „едно леко изгаряне, с 7 или 8 мигли, които са отстранени“.
Съдът не споделя посочените обстоятелства. Вещото лице офталмолог говори за
оздравителен период за лявото око 2-4 седмици в ОСТРАТА ФАЗА, а не за възстановяване напълно на същото. Да
изгарянията на дясното око и други части от тялото, освен, че са били свързани
с огромни болки поради изгарянето от алуминия, то същите са отшумяли почти
напълно в разумен и кратък срок – до
около 20-25 дни виж СМЕ на д-р Б.. Относно лявото око същото и към датата
на прегледа по СМЕ от д-р офталмолог на 01.03.2017 г. /година и един месец след злополуката/ не е възстановено,
неблагоприятни са и прогнозите са пълно възстановяване в бъдеще. Необходими са
две оперативни интервенции – за обръщането на клепача и лечението на
симблефарона. Вещото лице обаче посочва, че дори след тези оперативни намеси ще
останат цикатрикси – белези на конюктивата, както и мястото, където са изгорели
миглите на ищеца – ще остане без мигли, „няма възможност за присаждане на
костни фоликули на това място“ – според вещото лице д-р С.. Не става ясно и
дали неудобствата и дразненията на ищеца от слънце, прах, вятър ще изчезнат
напълно и в какъв период от време. Относно двете бъдещи операции съдът следва
да отбележи, че ги коментира и взема предвид само с оглед обстоятелството, че
не е налице пълно възстановяване на ищеца, а не ги съобразява при определянето
на размера на обезщетението. Бъдещите вреди от евентуалните операции ще
представляват ексцес, който е различно, ново основание, и няма как да се
обезщети в настоящия процес, най-малкото, че възможните вреди още не са
настъпили.
- взе се предвид и дългият период на временна
неработоспособност на ищеца;
От друга страна съдът съобрази и, че:
- не е нарушена зрителната функция на очите;
- размерът
на обезщетението следва да бъде съобразен и с това, че не всички твърдения за
наличие проявени вреди от трудовата злополука се установиха по делото –
твърденията за отслабване на зрението;
Субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение
№ 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и
обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи.
Не се споделят възраженията на ответника, че посоченият в исковата молба размер
на обезщетението се доближава до обезщетения на лице със загуба на сетивен
орган – виж отговора на исковата. Разбира се, всеки един размер на обезщетения
за неимуществени вреди е съобразен най-вече с фактите и обстоятелствата по
делото, но относно съдебната практика при трудови злополуки с настъпили
увреждания на сетивен орган, могат да се посочат следните съдебни производства:
- настъпилата
слепота на дясното око и практическа слепота на лявото око, за трудова
злополука през 2001 г. – 25 000
лева – виж решение № 264 от
29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2006 г., II г. о.;
- пълна загуба (ослепяване) на зрението на едното
око /бел. трудова злополука, но не изгаряне, а навлизане на твърда частица в
окото/ през 2006 г. – 50 000 лева
– виж определение № 184 от 16.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1266/2010 г., III г. о.;
- тежка телесна повреда- загуба на зрението
/ослепяване/ на едното око през 2012 г.
– 50 000 лв. – виж определение №
34 от 06.01.2016 г. по гр. дело № 5852/2015 г. на III г. о. на ВКС;
- тежко термично изгаряне от ІІІ Б- ІV степен на
дясното око, довело до пълна загуба на зрението на едното око, трудова
злополука през 2007 г. – 25 000 лв.
– виж определение № 270 от 17.02.2011 г.
по гр. д. № 441/2010 г. на IV г. о. на ВКС.
- удар от тъп предмет тежка контузи на очната
ябълка, довела почти до слепота на едното око /7%/, злополуката е от 2012
г. – 80 000 лв. – виж решение № 2992 от 28.04.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 10565/2016 г., решението доколкото няма данни да е влязло в законна
сила, не следва да се взима предвид като критерий относно размера на
обезщетението;
От достъпната практика в информационните източници
съдът счита за най-близки фактите по следните две дела: 1./решение № 520 от 18.06.2009 г. на РС - Пазарджик по гр. д. № 2053/2008
г., което е влязло в сила, като потвърдено от Пазарджишки окръжен съд, с
недопускането му до касационно обжалване с посоченото по-горе определение № 270 от 17.02.2011 г. по гр. д.
№ 441/2010 г. на IV г. о. на ВКС. Макар и в този случай изгарянето да е от
по-тежка степен и да е довело практически до слепота с едното око, както и дата
на настъпване на трудовата злополука да се разграничава с 9 годишен период на
промяна на обществено-икономическите процеси, то този казус наподобява много
настоящия, доколкото се отнася до изгаряне от горящ алуминий в сходна
обстановка при отливане на алуминий за формиране на детайли. 2./ решение
от 30.04.2014 г. на РС - Монтана по гр. д. № 70358/2013 г. потвърдено с решение
от 23.07.2014 г. по гр. д. № 195/2014 г. на ОС Монтана, влязло в законна
сила, като необжалвано. Фактите по това производства са трудова злополука при химично
изгаряне на корнеята и конюктивалния сак на дясно око от електролит. От
производството не се установява степента на изгаряне на окото, но категорично
се установява, че е запазено зрението, а дискомфорта и сухотата на пострадалото
око са сходни с настоящия случай. Липсват данни за усложнение и заболявания,
като в настоящия случай и необходимост от последващо лечение. Въпреки това с
влязлото в сила решение за настъпилата злополука в края на 2012 г. е определено обезщетение в размер на 25 000 лв.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и
обстоятелствата по конкретния казус.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. февруари
2016 г. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането,
етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При всичко преждеизложено,
съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
следва да бъде в размер на общо 27 700 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти
и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
Относно
грубата небрежност:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от
работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на
работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и
пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност /виж решение № 125/04.05.2016 г., гр.
дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
На първо място по делото липсва своевременно
направено възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ, поради което и
принципно не следва да се обсъжда наличието или не на груба небрежност.
Видно от отговора на исковата молба липсва подобно
възражение. Единствено е посочено, че на ищеца му е бил проведен инструктаж на
работното място.
Надлежно възражение за съпричиняване в
първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на
срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК
по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението /виж решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. №
1499/2015 г. на I т. о./. В случая липсват
новоузнати или нововъзникнали обстоятелства, поради което възможността за
възражение по чл. 201, ал.2 КТ след срока по чл. 133 ГПК е преклудирана. В този
смисъл и практика касателно грубата небрежност при трудова злополука – виж решение № 432 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 392/2009 г., IV г. о. Доказването
на грубата небрежност е в тежест на работодателя, поради което и у него тежат
последиците на чл. 154 ГПК /относно доказателствената тежест по чл. 201, ал. 2 КТ виж решение № 310 от 27.01.2014 г. по
гр. д. № 1145/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 207 от 28.02.2006 г. на
III г.о. ВКС, решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. I г.о.
ВКС, решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV г. о. на ВКС и
др./. Именно поради липсата на надлежно възражение в случая в преклузивния
процесуален срок, настоящият съдебен състав не е разпределял доказателствена
тежест, доколкото работодателят не се е възползвал от правото си да направи това
правонамаляващо възражение.
От друга страна, както и многократно е застъпвал
настоящият съдебен състав, извършването на инструктаж на ищеца не е основание
да се приеме, че е налице груба небрежност от негова страна /виж в този смисъл решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. №
757/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Поради което и доказването на това
обстоятелство само по себе си е ирелевантно и не обуславя приложението на чл.
201, ал. 2 КТ.
Само за пълнота съдът намира, че дори да беше
направено в срок възражението по чл. 201, ал. 2 КТ би било неоснователно,
поради следното:
1. Не се доказва по производството провеждането на
инструктаж на пострадалия във връзка с длъжността леяр. От свидетелските
показания се установява наличието на първоначален инструктаж за длъжността ***,
но не е такъв проведен след промяна на мястото на работа и функциите на
работника. В тази насока и протокола за разследване на трудова злополука, в
който е посочено, че работодателят е нарушил Наредба № РД-*** от 16.12.2009 г.
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служители по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. В тази насока и показанията на свидетеля М. Р., който заявява,
че не е провеждан инструктаж при постъпване на работа в***. Показанията на М. Р.
не се противоречат и с показанията на останалите свидетели. Свидетелят К. – Й.
Ч. заявява, че Д.К. отговоря за инструктажите във фирмата, а свидетелят К., че
при постъпване на работа е направил общ встъпителен инструктаж, а за
инструктажа в леярната и за техническите процедури там отговоря К. Й.Ч.. Т. е. и
от свидетелите работници в ответното дружество се стига до категоричния извод,
че в отдел "***" на ищеца инструктаж не е провеждан. Съгласно чл. 10,
ал. 2, т. 2 Наредба № *** от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, следва да се
проведе инструктаж по безопасност и здраве при
преместване на друга работа или промяна на работата.
2. Не се установява освен ръкавици, на ищеца да е
предоставено друго специално предпазно облекло. В протокола за разследване на
трудовата злополука е посочено, че работодателят е нарушил чл. 284 КТ и е не е
предоставил специално работно облекло и лични предпазни средства на
пострадалия. Същото посочва и свидетелят Райчев – „единствено обувки ни даваха
и ръкавици. Очила и шлем не са ни давали.“ „Работни дрехи нямахме, с наши лични
дрехи работехме.“ .Свидетелят К.Й.Ч.посочва, че единствено е сменил ръкавиците
на пострадалия, но не твърди да му е предоставил очила, каска и др. специално
работно облекло. Свидетелят К. говори общо, че на работниците се предоставяли
очила и каски, но не конкретизира за ищеца, а и липсват други доказателства в
тази насока. От друга страна свидетелят К. признава, че преди проверката на
Инспекция по труда, в дружеството не били наясно, че е необходимо
предоставянето на специално работно облекло - униформа.
Върху сумата
от 27 700 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане. Това е така, тъй като, когато задължението
произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана,
т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата
като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането, т.е. от момента на изискуемостта на
вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират
субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени
вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ
/виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр.
д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
По отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука
/виж и решение №5 от 02.02.1995 г. по гр.
д. № 565/1994 г. на IV г. о. на ВС/.
2. По исковете за имуществени вреди;
2.1. Относно иска за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 195 лева, представляващи направени разходи за очни прегледи и
прегледи от ЛКК за периода от 08.03.2016 г. до 26.08.2016 г.;
Представените и приети по делото са:
фискален бон от 08.03.2016 г. заплатен в ДКЦ С. Г. ЕООД за сумата от 30 лв.,
квитанция и фискален бон за заплатена сума за преглед от 14.03.2016 г. в МЦ С. Е.
ЕООД, гр. Р. за сумата от 30 лв., квитанция
и фискален бон за заплатена сума за очен преглед от 14.03.2016 г. в МЦ С. Е.
ЕООД, гр. Р. за сумата от 25 лв., квитанция и фискален бон за заплатена сума за
преглед от 13.04.2016 г. в МЦ С. Е. ЕООД, гр. Р. за сумата от 30 лв., квитанция и фискален бон за заплатена сума за
очен преглед от 13.04.2016 г. в МЦ С. Е. ЕООД, гр. Р. за сумата от 25 лв., квитанция
и фискален бон за заплатена сума за очен преглед от 13.05.2016 г. в МЦ С. Е.
ЕООД, гр. Р. за сумата от 25 лв. и фискален бон от 26.08.2016 г. заплатен в ДКЦ
С. Г. ЕООД за сумата от 30 лв. Или общо от л. 55 до л. 61 по делото са
представени доказателства за направата на разходи в размер общо на 195 лв. Вещото лице по СМЕ д-р С. е
посочила, че в амбулаторни условия преглед за здравнонеосигурено лице от
специалист е 30 лв. От показанията н свидетелката Р.А. пък се установява, че
съпругът й е ходил на лекар, както в П., така и в Р. – виж л. 119гръб. Ето защо
съдът намира, че представените фискални бонове за заплатени медицински услуги
са именно във връзка с претърпяната трудова злополука и във връзка с проблемите
с лявото око на пострадалия, което се установява, както от датите на фискалните
бонове и квитанция следващи датата на трудовата злополука, така и от вписаните
основания на някои от тях – очен преглед.
Направеният разход в размер общо на
195 лева, представлява претърпяна загуба. Действително от здравноосигурителния
статус на лицето се установява, че ищецът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права. За лицето обаче не съществува задължение за поддържане на осигурителен
статус, като неблагоприятните последици от невнасянето на осигуровки е загубата
на здравноосигурителни права. Още повече осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за лицата принципно се внасят от осигурителите - чл. 7,
ал. 1 КСО, като неизпълнението на това задължение не може да се вмени във вина
на работника. Ето защо съдът намира, че липсва прекъсване на
причинно-следствената връзка между претърпените загуби и отговорността на
работодателя. Работникът е заплатил суми вследствие на инцидента, които работодателят
следва да възстанови. Първопричината за разходите е трудовата злополука, а не здравноосигурителният
статус на лицето, който е ирелевантен.
Направените разходи са в общ размер
на 195 лева за периода 08.03.2016 г. до 26.08.2016 г., вследствие на претърпяна
трудова злополука от ищеца на 01.02.2016 г. Доколкото чл. 200, ал. 1 КТ не
прави разграничение между имуществени и неимуществени вреди и тъй като
настоящият състав намира за доказана причинно-следствената връзка между
направените разходи /претърпени загуби/, то предявеният иск, следва да се уважи
в цялост за сумата от 195 лева.
Като законна последица на ищеца следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на ИМ 21.09.2016 г. /съобразно
диспозитивното начало/ до окончателното изплащане на задължението.
2.2. Относно сумата от 1034.61 лв.,
представляваща разликата между чистото трудово възнаграждение, което ищецът е
получавал от работодателя при изпълнение на ТПО и полученото от НОИ парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.02.2016 г. до
29.07.2016 г.;
Претенцията
е по реда на чл. 200, ал. 3 КТ.
Според чл.
200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително и пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване. Правно значима за
отговорността на работодателя е всяка неработоспособност- временна или трайна.
Работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално
заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над 50%, така и под този
процент.
Основната
заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер образуват
брутното трудово възнаграждение и по силата на чл.245 от КТ именно то се дължи
от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и определянето на
обезщетението по чл.200, ал. З КТ за пропусната полза се извършва на базата на
това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със
закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по принцип данъците
и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя,
определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от
него, но едва при плащането му /виж решение
от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/ 2010 г., IV г.о. на ВКС/.
Доколкото обаче
рамките на процеса се определят от ищеца и съобразно диспозитивното начало,
съдът следва да вземе предвид разликата между нетния размер на ТВ и получени
обезщетения за временна неработоспособност, тъй като така е поискал ищецът с
исковата си молба.
Именно по
този начин е възложена и задачата на вещото лице по ССчЕ. Вещото лице е взело
предвид размерът на последното нетно ТВ за пълен отработен месец и е направило
справка по банкова сметка временна неработоспособност за периода 01.02.2016 г.
до 29.07.2016 г. Обстоятелството, че ищецът е бил във временна неработоспособност
за периода 01.02.2016 г. до 29.07.2016 г. се установява от приложените болнични
листове - болничен лист от 09.02.2016 г. за периода 01.02.2016 г. до 09.03.2016
г. – л. 29, болничен лист от 14.03.2016 г. за периода 10.03.2016 г. до
08.04.2016 г. – л. 30, болничен лист от 13.04.2016 г. за периода 09.04.2016 г.
до 08.05.2016 .г – л. 31, болничен лист от 16.05.2016 г. за периода 09.05.2016
г. до 07.06.2016 г. – л. 32, болничен лист от 08.06.2016 г. за периода
08.06.2016 г. до 07.07.2016 г. – л. 33 и болничен лист от 11.07.2016 г. за
периода 08.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – л. 34. ССчЕ е посочила, че разликата
между чистото ТВ, което би получил ищецът и полученото обезщетение за временна неработоспособност
за процесния период е общо 780.19 лева.
Съдът
кредитира заключението и намира, че исковата претенция следва да се уважи до
размер от 780.19 лева, а за разликата до пълния предявен размер да се отхвърли.
Върху уважената част и съобразно диспозитивното начало следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на ИМ /21.09.2016 г./ до окончателното
изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на
ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за
правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На затрудненото материално лице е
осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият хонорар е 1676.89
лева.
По съразмерност от сумата от 1676.89 лв. на адв. Г.К.
ще се присъди сумата от общо 1 257.80 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за настоящето производство. Представен
е списък по чл. 80 ГПК /л. 162 от производството/, както и доказателства за
направата на разноските. Претендира се общо сумата от 1290 лв. По съразмерност съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника ще се присъди сумата от 322.40 лева.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, по сметка за държавни такси на ПРС, сумата от 1195.70 лева за държавна такса по
съразмерност съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 191.27 лева по съразмерност за депозити по двете СМЕ –
относими към всички искове, доколкото установяват причинно-следствената връзка
между трудовата злополука и настъпилото увреждане, 52.78 лева по съразмерност за депозит по ССчЕ – относима единствено
до иска по чл. 200, ал. 3 КТ или общо за депозити за назначени и изслушани
експертизи по съразмерност – 244.05 лева.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Булгтенде” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Ч. К., да заплати на А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на трудова злополука настъпила на 01.02.2016
г. по време
на извършваната работа от А.И.А. в Леярен цех при работодателя „Булгтенде” ЕООД, при която А.И.А. е получил увреждания - ***
/II степен за
дясно око /***/ и II-III степен за ***/, както и изгаряния по тялото и
ръцете, следните
суми:
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ във вр. с чл.
52 ЗЗД, сумата в размер на 27 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова
злополука от А.И.А. на 01.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.02.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 37 000 лева, като неоснователен;
-
на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумата от 195 лева,
представляващи претърпени загуби за разходи за очни прегледи и прегледи
от ЛКК, която сума е заплатена за периода от 08.03.2016 г. до 26.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 21.09.2016 г. до окончателното изплащане;
-
на основание чл. 200, ал. 3 КТ, сумата
в размер 780.19 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди,
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата
между чистото трудово възнаграждение, което ищецът би получил от работодателя
при изпълнение на ТПО и полученото от НОИ парично обезщетение за временна неработоспособност
за периода 01.02.2016 г. до 29.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 21.09.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до
пълния предявен размер от 1034.61 лева, като неоснователен;
ОСЪЖДА „Булгтенде” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** Ч. К., да заплати на адв. Г.И.К.,***,
със служебен адрес – ***, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 257.80
лева – адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Булгтенде” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 322.40
лева – разноски по съразмерност по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Булгтенде” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Ч. К., да заплати по сметка за държавни такси на Пловдивски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1195.70 лева за държавни такси по
съразмерност съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 244.05
лева по съразмерност за депозити по назначените съдебно-медицински и съдебно-счетоводна
експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ