РЕШЕНИЕ
№ 454/01.07.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Биляна
Икономова
при секретаря Йорданка Попова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №347 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Д.П. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №26 от
28.02.2022г., постановено по АНД №595/2021г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. При съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП
били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Наложеното
наказание било явно несправедливо. Навеждат се доводи, че не бил налице
съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при
констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение освен, че било
процесуално недопустимо, водело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Сочи се също, че АНО не изпълнил задълженията си по чл.52
ал.4 от ЗАНН. Съдът не обсъдил горното нарушение на процесуални правила, което
само по себе си било достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, издадено
при съществено нарушение на процесуални правила. На следващо място се твърди,
че потвърденото от районния съд наказателно постановление било
незаконосъобразно – чл.209а предвиждал налагане на санкция, но същата не
определяла вида на нарушенията, подлежащи на санкциониране, а препращала към
заповеди на Министъра на здравеопазването. ЗАНН не допускал налагане на
санкции, ако видът на нарушението не е определен със закон или е подзаконов
нормативен акт. Тъй като заповедите на министъра не били такива актове, то и
налаганата санкция била в нарушение на закона. На следващо място се навеждат доводи
за несъответствие между описанието на фактите и обстоятелствата, при които било
извършено нарушението, посочени в АУАН – в акта било описано, че нарушителят не
е поставил защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, а
свидетелят на нарушението в съдебно заседание твърдял, че нарушителят бил с
маска, но тя била неправилно поставена. Това нарушение било съществено и водело
до опорочаване на процедурата по
издаване на акта и НП, както и безспорно се доказало, че описаното в АУАН
нарушение не било извършено. На следващо място се излагат съображения, че
наложеното наказание било явно несправедливо – обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на закона – безспорно по делото било
установено, че П.Д.П. на 26.12.2020г. бил на открито обществено място –
зеленчуков пазар Димитровград, с неправилно поставена маска на лицето. Не се
установило да е нарушил дистанцията от 1,5 метра, не се установило да е бил в
контакт с продавачи или клиенти на пазара, с което по какъвто и да е начин да
застраши нечие здраве и живот. Спирайки жалбоподателя по време на излизане от
пазара, за да му бъде съставен акт в рамките на провеждана „акция“ или
„операция“, проверяващите не отчели факта, че поведението му не представлява
нарушение и че целта на издадената заповед на министъра за налагане на социална
дистанция на практика е изпълнена.Съставяйки АУАН, а по-късно и НП,
административно-наказващият орган допуснал нарушение на материалния закон,
което било достатъчно основание за отмяна. Освен това се счита за неправилна
преценката на съда за маловажност на извършеното нарушение, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Навеждат се и доводи, че заповедите за
приемане на противоепидемични мерки били нормативни административни актове,
които в процесния случай не били оповестени по надлежния ред – обнародване в
„Държавен вестник“. Нормативните административни актове не можело да се приемат
в неотложни случаи – това било основание за незаконосъобразност и отмяна на
издадените въз основа на такива заповеди актове. По подробно изложените в
касационната жалба съображения, преповторени и в депозирани писмени бележки, се
моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което
да се отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
за двете инстанции.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена защита моли да бъде отхвърлена касационната жалба като
неоснователна и недоказана, а решението на районния съд да бъде потвърдено.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Димитровград.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №26/28.02.2022г.,
постановено по АНД №595/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил НП №254р-160
от 15.02.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на П.Д.П.,
за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето
/ЗЗ/ , във връзка с т.16 от Заповед №РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-718/2020г. на Министъра на здравеопазването и на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на
описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си.
Изложил е и съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Посочил е също, че наказанието е определено в минималния размер.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е
събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки
същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни
правни изводи.
Настоящата инстанция споделя становището на
въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне
на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани
нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради
което не е засегнато правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му
се вменява за извършено, респ. по никакъв начин не е възпрепятствано или
ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП
досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН
и НП дата и час П.Д.П. ***, на „Зеленчуков пазар“, на открито обществено място,
като се е движел, без да е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата му, въпреки съществувалото към посочения момент
задължение за работещите и посетителите на всички пазари, тържища и базари да
носят защитна маска за лице.
Съгласно чл.209а, ал.1 от ЗЗ (в приложимата
редакция на разпоредбата), който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от ЗЗ (в съответната
редакция) е посочено, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, достъпна на официалната интернет
страница на Министерството на здравеопазването, със същата се въвеждат временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 23.30
часа на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г., като в т.16 на заповедта е посочено, че
на всички пазари, тържища и базари се създава организация за еднопосочно
движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите.
Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.
Заповед №РД-01-677/25.11.2020г., издадена от
Министъра на здравеопазването, е изменена и допълнена с негова Заповед
№РД-01-718/18.12.2020г., както е посочено в същата, като в т.1 е отбелязано, че
се удължава срока на въведените временни противоепидемични мерки на територията
на Република България, считано от 22.12.2020г. до 31.01.2021г.
След като е безспорно доказано по делото, че на
посочената в АУАН и НП дата и място П.Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, то на същия
законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1
от ЗЗ.
Изложените в касационната жалба възражения са
неоснователни.
Действително съставеният АУАН е подписан само от един свидетел, но следва
да се посочи, че така допуснато процесуално нарушение не е съществено, тъй като
не е налице засягане на правото на защита на санкционираното лице. Посоченият в
АУАН свидетел е индивидуализиран, посочен с трите му имена и адрес, същият е
очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта.
Непосочването на други свидетели не е довело до порок в издадения АУАН, който
да е толкова съществен, че да представлява достатъчно основание за отмяна на издаденото
въз основа на него наказателно постановление.
Неоснователни са и възраженията, че чл.209а
предвиждал налагане на санкция, но същата не определяла вида на нарушенията,
подлежащи на санкциониране, а препращала към заповеди на Министъра на
здравеопазването, като се сочи, че ЗАНН не допускал налагане на санкции, ако
видът на нарушението не е определен със закон или е подзаконов нормативен акт, съответно,
тъй като заповедите на министъра не били такива актове, то и налаганата санкция
била в нарушение на закона. В случая е безспорно, че административно
наказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено нарушение на
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, което деяние, и съответното за
него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН. Релевантно в случая е
обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от министъра на
здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична обстановка, като
освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен в
закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната
разпоредба на чл.63, ал.11 от ЗЗ (в приложимата редакция) пък изрично определя
заповедите по ал.4 като общи административни актове, които се издават по реда
на чл.73 от АПК и се публикуват на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на
предварително изпълнение. Ето защо неоснователни са и възраженията, че
посочената в наказателното постановление заповед на Министъра на
здравеопазването не била действащ акт, тъй като не била обнародвана в Държавен
вестник.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Доводите за явна несправедливост на наказанието
също са неоснователни. Наказанието е определено в минималния предвиден в закона
размер от 300 лв като липсва процесуална възможност да се наложи такова под законоустановения
такъв.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице
касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което
обуславя оставянето му в сила.
С оглед изхода на делото и предвид направеното
искане в подадената чрез процесуален представител писмена защита, на ответника
по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на
80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/28.02.2022 г., постановено по АНД №595/2021 г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА П.Д.П. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.