Решение по дело №1562/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 18. 08. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 1562/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 28. 09. 2017 год., постановено по гр. д. № 14192/2015 год. на СРС ІІ ГО 123 състав З.Б.В.И.Г. АД е осъдено да заплати на Агенция Пътна инфраструктура сума в размер на 1194.76 лева, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 257 и сл. КЗ отм., заедно със законна лихва върху сумата, считано от 19. 03. 2015 год. – датата на исковата молба до окончателното заплащане на задълженията, както и сумата от 365.85 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата 19. 03. 2012 год. до 18. 03. 2015 год. включително, сумата от 633.44 лева неплатена част от имуществени вреди на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, отм. вр. чл. 257 и сл. КЗ отм., ведно със законна лихва върху сумата, от 19. 03. 2015 год. до окончателното й плащане, както и сумата от 193.95 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, посочен вече, включително, на основание чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД.

С решението ответникът е осъден на разноски на ищеца.

С въззивна жалба ответникът атакува решението като неправилно, постановено в разрез с приетите по делото доказателства, в обжалваната неблагоприятна за него част.

Съдът не е обсъдил в цялост приетата по делото СТЕ – при фактическата обстановка следва да се приспадне от полагаемото се обезщетение за двете ПТП сумите, които ОПУ Пазарджик би получила след приспадане на стойността на полезния остатък.

Моли за отмяна на решението с постановяване на ново такова за отхвърляне на предявените искове за сумите над 1005.06 лева във връзка с първото ПТП и сумата над 481.68 лева за второто ПТП.

Претендират се разноски.

Отговор не е постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК от страна на ищеца въззиваем.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ответника е неоснователна.

Според правната уредба на чл. 226 ал. 1 КЗ отм., Пряк иск Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Оспорено е единствено необсъждане в цялост на приетата по делото съдебна техническа експертиза на вещото лице.

В становище ищецът оспорва жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно.

С жалбата се оспорва определената от ОПУ Пазарджик стойност на имуществените вреди.

При определяне на стойността на щетите, са взети предвид количеството и цената на стари и нови елементи за възстановяване на СПО и демонтаж на унищожена СПО.

Тези стойности кореспондират и с изводите на вещото лицев СТЕ.

При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка.

Районният съдия правилно е приел, че искът е доказан и основателен както по основание, така и по размер.

Иска се оставяне на решението в сила, като в подкрепя на това е многобройната съдебна практика.

Моли съгласно горното и чл. 272 ГПК да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Спорът е сведен до един въпрос, съобразно рамките на въззивната жалба – приложение или не на полезен остатък.

На този въпрос отговор е даден от експерт със специални познания, каквито съдът не притежава сам.

Експертното заключение не е оспорено и е прието от съда като компетентно и обективно дадено, като се кредитира и от настоящия съдебен състав.

Съобразно СТЕ и останалите, приети като неоспорени доказателства по делото искът по се явява изцяло основателен. Възражението на ответника с въззивната му жалба е несъстоятелно и нему е даден отговор още със съдебния акт на районния съдия. Обезщетяването на вредите следва да се извърши по средни пазарни цени към момента на настъпването им.

Обемът на отговорността по застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени. Границата на имущественото отговорност на застрахователя по застраховка "ГО" е определена от размера на действително причинените вреди, които от своя страна се съизмеряват с действителната стойност на вещта към момента на осъществяване на застрахователния риск. В този смисъл е и Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка "ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация. В този смисъл съдът намира, че от размерът на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и постановените по реда на решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., и др. От друга страна, от ответника не се ангажират доказателства за това ищецът да е ползвал части от увреденото имущество, представляващи полезен остатък. След приспадане на платената от ответника сума искът се явява изцяло основателен.

Както правилно  в становището си е отразил ищецът, според заключението на вещото лице е налице пълна увреда, налагаща монтаж на нови стоманени предпазни огради, тоест дължимата е пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване, което е инкорпорирано в застрахователната стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че материалните предпоставки за уважаване на исковете са налице.

Поради това исковете следва да бъдат уважени и сумите да се присъдят на ищеца в размер, присъден от районния съдия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно плащане на задълженията, искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД също е уважен правилно, но той не е и предмет на разглеждане  в настоящия спор.

От ответника твърдяното по възражението не е доказано по принципа на пълно главно доказване, нито останалите възражения по отговора на исковата молба.

Съгласно трайната съдебна практика при влагане на нови материали не се намалява от стойността на обезщетението с овехтяването. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че ищецът е ползвал части от увреденото имущество, представляващи полезен остатък.

На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника жалба, районният съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.

Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата от СРС сума, но това за пълнота на изложението, тъй като не е предмет на спора.

Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.

Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства, които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по коментирания случай.

Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.

Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на доказателствата.

Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните части.

При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.

Ищецът претендира своевременно разноски, в размер на 300 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което не е прекомерно.

Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28. 09. 2017 год., постановено по гр. д. № 14192/2015 год. на СРС ІІ ГО 123 състав.

ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД ЕИК*******е осъдено да заплати на Агенция Пътна инфраструктура, чрез ОПУ, град Пазарджик, бул. *******на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                                    2.