Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 96 от 08.02.2011г. по гр.д.№ 3423/10г. Районен съд В.Т. е осъдил на осн.чл.232,ал.2 ,чл.79,,ал.1 пр.1 ЗЗД Ц. А. Б. ЕГН * от с.С. да заплати на М. С. З., от гр.В.Т. и Т. С. С. от с.В. В. , общо сумата от 600лв., представляваща сбор от вземания за дължима наемна цена за времето от 13.01.2009г. до 13.01.2010г. на осн.договор за наем от 13.01.2005г., заедно със законната лихва считано от 30.07.2010г. до окончателното изплащане и сумата от 100лв. разноски ,като е отхвърлил предявения иск за разликата до 900лв. за периода от 13.01. до 30.07.2010г. като неоснователен и недоказан.. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът- Ц. А. Б. ,който чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения за това срок в частта,с кожято е осъдена да заплати на ищците наемната цена от 600лв.Моли за отмяна на решението изцяло и произнасяне по иска,като същия бъде отхвърлен изцяло и присъждане на разноски.Излага съображения в подкрепа на твърдението за неправилност и незаконосъобразност на решението в посока,че при изяснена фактическа обстановка съдът е направил неправилни изводи за дължимост на наемната цена за процесния период,въпреки,че били събрани безспорни д¯казателства за неползване на наетия имот за същия период. Ответниците по жалба чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение. Окръжният съд като съобрази оплакванията във въззивната жалба,становищата на страните и развитите от тях доводи и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност ,приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено по предявен от М. С. З., от гр.В.Т. и Т. С. С. от с.В. В. против Ц. Б. от с.С. иск на 30.07.2010г.за заплащане на дължими но незаплатени наемни вноски за ползване на собствен на ищците имот- „хранителни стоки и кафе-аператив” в с.С. за срок от 13.01.2009г. до 30.07.2010г. за който имат сключен наемен договор на 13.01.2005г. със срок 5 години.Твърди се,че дължимата наемна цена от 50 лв. месечно е заплащана от наемателя за периода до началото на 2009г.,а след тази дата такава не е плащана.Твърди наемателят да е поканен с препоръчано писмо от 10.05.10г. Твърди и след тази дата да ползва имота без да плаща наем.Моли за осъдително решение за сумата от 900лв. съотв. по 50лв. за 19 месеца с лихвата от завеждане на молбата до окончателното изплащане и разноски. Ответникът Ц. Б. е оспорил исковата претенция с твърдение за недопустимост на иска по отношение за периода след 13.01.2010г. при изтекъл срок на действие на договора .Отрича съществуването на претендираното право на наемно възнаграждение за времето ,като навежда доводи за наличие на факти с правопрекратяващ характер.Твърди,че е престанала фактически да ползва имота от м.юни 2008г. по причина,че сградата била негодна за ползване по предназначение. Твърди ,че договора не бил продължен автоматично след изтичане на уговорения срок и при липса на уговорена за това предпоставка-заверка на гърба на договора. По делото не се спори ,че между страните е възникнало наемно правоотношение по силата на сключен на 13.01.2005г. договор ,по силата на който ищците в качеството си наемодатели са предоставили на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от 5 години помещение в сграда,находяща се в с.С.,общ.П.Т. ,обособено като търговски обект с предназначение „хранителни стоки и кафе-аператив” срещу задължение за заплащане на наемна цена от 50лв.месечно. Не се спори,че страните са се договорили автоматично продължаване срока на действие на договора , ако е заверен допълнително на следващата страница и заверката е следва да се направи от наемодателя съгл.раздел ІІ чл.1 .Безспорно е,че обекта е бил въведен надлежно в експлоатация съгл. представен констативен протокол от 26.11.2001г. на РДНС В.Т. и разрешение за ползване № 264 /23.11.01г. на РДНСК В.Т..Не е спорно,че като търговски обект е ползван до началото на 2009г. Правилно първоинстанционният съд е приел,че през 2009 и 2010г. магазина е бил затворен,съотв. отдаденото под наем помещение не се е ползвало по предназначението му, като е кредитирал показанията на разпитаните свидетели А.С. и М. К. с оглед на тяхната незаинтересованост от изхода на делото и непосредствени впечатления, като не е взел предвид показанията на свидетелите С.С. и З.З.,които не излагат свои лични и непосредствени впечатления. Правилно и законосъобразно съдът е приел,че са налице необходимите предпоставки за уважаване на исковата претенция за дължима но незаплатена наемна цена за периода до края на договорения наемен срок-съотв. до 13.01.2010г. при наличие на изпълнение от страна на наемодателите за предаване на обекта на договора .По делото няма твърдение и не са събрани доказателства договора да е прекратен едностранно от страна на наемателя по посочени причини на неползване на магазина. Безспорно е и,че не е налице предаване на обекта на наемодателите ,което би представлявало изпълнение на задължението на наемателя за връщане на вещта по см. на чл.233,ал.1 ЗЗД в случай,че същият е считал договора за прекратен. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателката,че наемна цена не се дължи при установена фактическа обстановка ,а именно,че през 2009г. магазина бил затворен.Ползването на обекта ,отдаден под наем ,което в процесния случай е било безпрепятствено осигурено от наемателя е субективно право нÓ наемателя и упражняването му зависи от преценката на неговия носител. Задължението му за заплащане на наемната цена обаче не е обвързано от упражняването на това право, а с изпълнение на съответното на това задължение от страна на наемодателя да предостави наетата вещ за ползване и да осигури ползването й, което в процесния случай е безспорно установено. Неотносимо по спора е и възражението за разваляне на договора по право поради невъзможност да се полза обекта намиращ се в сграда в полуразрушено състояние. От обсъдените доказателства е безспорно,че втория жилищен етаж е бил необитаем и в такова състояние,но не и първия етаж, на който се намирал магазина,при което е неприложима нормата на чл.89 ЗЗД, предвиждаща разваляне на договора по право когато вещта е погинала изцяло или отчасти. При така изложеното Окръжният съд приема,че жалбата на Ц. Б. е неоснователна недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение в осъдителната за нея част като правилно и законосъобразно следва се потвърди. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 08.02.2011г. по гр.д.№ 3423/2010г. на Районен съд В.Т. в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |