Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Перник, 10.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при секретаря Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 199 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П.***,
ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***, представлявано от Л.Г.Н. – управител,
против заповед № ФК-С983-0457721 от 23.03.2021г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно
управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Със заповедта е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – запечатване за срок от 14 дни на търговски обект – магазин за цветя,
находящ се в гр. П.***, на ул. „***“ № ***, стопанисван от ****ЕООД, гр. П.***, както и е забранен
достъпът до обекта.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издадената
заповед. Излагат се съображения, че издадената заповед е несъответна на целта на закона, като се
твърди, че запечатване на търговски обект се следва само в случай на виновно
поведение на търговеца, който не отчита продажби с цел укриване на приходи и
плащане на данъчни задължения в по-нисък размер. Определеният срок противоречи
и на чл. 6, ал. 2 от АПК. Излагат се доводи и за противоречие с разпоредбата на
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, поради внасяне по сметката на НАП на сума, представляваща
размер на две евентуални имуществени санкции във връзка със съставени на
дружеството два акта за установяване на административни нарушения, констатирани
при процесната проверка. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Ц.П.,***.
Поддържа жалбата, претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК (лист 53 от делото). В указания срок депозира писмени
бележки.
Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на
НАП, за представител изпраща главен ю.к. М. К.***. Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение. В указания срок депозира
писмени бележки.
Административен
съд–П.***, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са засегнати от
административния акт, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:
От
фактическа страна:
На
08.03.2021г., към 17:40 часа, инспектори по приходите в Отдел „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – магазин
за цветя, находящ се в гр. П.***, ул. „***“ № ***, стопанисван от ****ЕООД, гр.
П.***.
Констатациите
от проверката са отразени в протокол за извършена проверка № 0457721 от
08.03.2021г. Същият е съставен от орган по приходите, в изпълнение на
правомощията му. В писмена форма е и е
със съдържание, съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е
от съставителя и от присъствалия при проверката управител на дружеството,
съгласно чл. 50, ал. 3 от ДОПК. Този протокол, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, има материална доказателствена сила за отразените в същия действия,
изявления и обстоятелства, поради, което и като неоспорен от страните, се
цени.
От
съдържанието на протокола се установява, че в хода на проверката, преди
легитимирането на органите по приходите, била извършена контролна покупка на 1
брой цвете на стойност 4.50 лв. Сумата била заплатена в брой от служител на
НАП, участвал в проверката и приета от управителя на дружеството за сметка на
дружеството. За покупката не била издадена касова бележка от монтираното в обекта
и в работещ режим фискално устройство (ФУ) модел „DAYSI PERFECT S01 с ИН на ФУ
№ *** и ИН на фискалната памет (ФП) № 3***, регистрирано в НАП. След
легитимиране на проверяващите от ФУ е
отпечатан дневен финансов отчет (ДФО) „Х“ от 08.03.2021 г. (л. 30 от делото) и
документ от контролната лента на електронен носител (КЛЕН) с дата 08.03.2021 г.
(л. 42 от делото), в които сумата от 4.50 лв. не била отразена, като
регистрирана чрез издаване на касова бележка. Установена е касова наличност,
разчетена от ФУ – 1 150.40 лв., от които 150.00 лв. служебно въведена сума и
1000.40 лв. дневен оборот, както и установени са фактическа наличност в касата
на обекта за ФУ в размер на
2 514.45 лв., отразена в опис на парите, съответно положителна разлика
между фактическата касова наличност и тази, отчетена от ФУ, в размер на 1364.05
лв. в повече. Видно е от ДФО пари от касата не са извеждани служебно. Съставени
са акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F605739/16.03.2021г. за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС –
съставляващо неизпълнение на задължението за издаване на касова бележка и АУАН
с № F605743/16.03.2021г. за извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №
Н-18/13.12.2006г.) – съставляващо неизпълнение на задължението за отразяване на
всяка промяна в касовата наличност на ФУ, извън случаите на продажба,
посредством операциите служебно въведени и служебно изведени суми.
Въз
основа на констатациите в протокола за извършена проверка административният
орган – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, издал
заповед № ФК-С983-0457721 от 23.03.2021г.,
с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо ****ЕООД, гр. П.***, е приложена ПАМ – запечатване за срок от 14
дни на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. П.***, на ул. „***“
№ ***, стопанисван от ****ЕООД, гр. П.***,
както и е забранен достъпът до обекта.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представената и приета административна
преписка. Документите съдържащи се в преписката, като неоспорени от страните,
се ценят в цялост като годни писмени доказателства, въз основа на което ще се
провери законосъобразността на оспорвания акт.
При
горните фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – П.***,
намира от правна страна, следното:
По
правото:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на
органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени
началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от Л. П. Х.,
началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, което качество на издателя на акта се потвърждава
от заповед № 3766/25.09.2019г. (л. 14 от делото), което е в съответствие и с
предоставената компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1
от ЗНАП.
Оспорената
заповед е издадена в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал.
2 от АПК съдържание. Мотивирана е, с оглед което е спазен и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В обстоятелствената част са изложени фактите, послужили като основание за
прилагането на принудителната административна мярка, както и е посочено
правното основание за издаване на оспорения акт.
В
проведеното административно производство не са нарушени
административнопроизводствените правила. Адресатът на административния акт е и
уведомен за започването му с връчването на протокол за извършена проверка №
0457721/08.03.2021г., като по този начин му е осигурена възможност да участва в
производството. Във връзка с това управителя на фирмата е дал писмени
обяснения, в които по същество не оспорва извършените нарушения, а сочи, че
същите се дължат на преумора и намален работен екип.
Оспорената
заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че обектът, стопанисван от жалбоподателя, е
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в който контролните
органи са установили извършването на продажба на стойност 4.50 лв. от името на
жалбоподателя, без същата да бъде регистрирана посредством издаването на
фискален бон от монтираното и работещо в търговския обект фискално устройство.
Органите по приходите са установили и положителна касова разлика в размер на
1364.05 лв.
Доказателствено средство за
правнорелевантните факти – на получаване на плащането, когато възниква
задължението по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на неиздаването на касова бележка
за извършената продажба, както и на наличието на значителна положителна касова
разлика, което сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33 от Наредбата
(за каквито административни нарушения са образувани две административнонаказателни
производства, посредством съставяне на представените по делото АУАН) са
съставеният за проверката протокол, подписан без възражения от управителя на
дружеството, изведеният при проверката дневен финансов отчет от ФУ, както и
описът на парите в касата, изготвен от управителя на дружеството. Така
установеното извършване на плащане е породило задължението по чл. 3 от
Наредбата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - да бъде издадена касова бележка за
извършената от името и за сметка на търговеца продажба, каквото не е сторено.
Установената положителна разлика в касовата наличност, сочи на неизпълнение и
на задължението и по чл. 33 от Наредбата.
При това положение безспорно е установено
неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3 от Наредбата за
документиране на продажбата посредством издаването на фискален бон. Налице е неизпълнение
и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Неиздаването на фискален бон е
основание за прилагане на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според цитираните разпоредби принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118, т. е. когато не изпълни задължението
си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба №
Н-18/13.12.2006г. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Прилагането на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС задължително влече след себе си и забрана за достъп
до обекта, по отношение на който е приложена мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за извършената на 08.03.2021г.
продажба в стопанисвания от него търговски обект. В обекта няма и ПОС терминал.
Правноирелевантна
за преценка на това обстоятелство е причината, поради която не е издаден
фискалния бон – в случая соченото от управителя на дружеството, извършила
продажбата и приела сумата от контролната покупка без да издаде касова бележка
– напрежение, намален работен екип и агресивно отношение на клиенти. Не е за подценяване факта, че лицето приело плащането
е и управител на дружеството жалбоподател. Затова съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл.
186, ал. 1, б. “а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка –
запечатване за определен срок на обекта, в който е осъществена продажбата и
следващата се от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана за
достъп до него. При осъществяване предпоставките на чл. 186, ал. 1, б. “а” от ЗДДС компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали
да приложи принудителната административна мярка. Т.е. заповедта е съответна на
материалния закон, включително що се отнася до определения със същата срок на
действие на мярката, тъй като същият е в рамките на предвидения максимален
30-дневен период.
По
отношение на продължителността на
мярката:
Законодателят
не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния
орган при определяне продължителността на административната принуда. Така, при
определяне на срока на действие на мярката административният орган действа в
условието на оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона
максимална продължителност на административната принуда до 30 дни. Т.е.
последният индивидуализира срока на мярката, като следва да съобрази
продължителността й с оглед и съответно на всички установени пред него факти и
обстоятелства. В конкретния случай принудителната административна мярка е
приложена за срок от 14 дни. За тази продължителност е посочено, че същата е с
оглед начина и вида на организиране на отчетността. Посочено е, че срокът е
съобразен с целеното преустановяване на лошите практики в обекта и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността, а целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността с
резултат – правилно отчитане на същата, и индиректна цел – недопускане на вреда
за фиска, за което определеният срок е подходящ.
На първо
място, твърденията в жалбата, че затварянето на обекта ще доведе до
невъзможност за реализиране на стоката в обекта, до оставане без работа в този
период на наетия персонал, до затрудняване на дружеството да посрещне разходите
си, са обстоятелства неотносими към законосъобразността на издадената заповед.
Преценката на законодателя, създал разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, е че
ефектът от прилагането на ПАМ в посочените в нормата случаи ще е по-голям от
вредите от прилагането й (В тази връзка-решение № 4036 от 30.03.2021г. на ВАС
по АД № 13331/2020г.).
На
следващо място, изложените в оспорената заповед мотиви за продължителността на
срока са относими и достатъчни. Установеното неиздаване на касова бележка, наред
с констатираната значителна положителна разлика в касовата наличност –
1 364.05 лв. са предпоставки за издаване на принудителната мярка. Те са отразени в съставения протокол –
официален свидетелстващ документ, представляващ доказателство за отразените в
същия факти, възприети непосредствено от проверяващите, а документът е подписан
без възражения от управителя на дружеството. Констатациите в протокола не се
оборват от представените от
жалбоподателя доказателства по делото. Между тях няма доказателства за издаден
касов бон. Представените копия, извлечения от книга за дневен финансов отчет,
вкл. за дата 08.03.2021г., с които жалбоподателят се домогва косвено да докаже,
че служебно въведената в касата на ФУ сума е погрешно въведена със стойност 150
лв., вместо със стойност 1 500 лв., не са представени пред проверяващите към
момента на проверката. Поради това на първо място не могат надлежно да удостоверят, че са
били факт към дата 08.03.2021 година и преди момента на съставяне на
констативния протокол, съответно преди
момента на отпечатване на дневния финансов отчет в 17:43 часа, съответно
косвено да подкрепят това твърдение на жалбоподателя. Косвено, този твърдян
факт, относимо към служебно въведената сума на 08.03.2021 г., не може да се
подкрепи и от данните в останалите представени пред съда копия от книгата за
дневни финансови, както и от ДФО от ФУ за произволно избрани дати през месец
февруари и март, 2021 г. Тези документи не съдържат данни, макар и непреки, че
в обекта е налице практика за служебно въвеждане на пари в касата на ФУ на
обекта на сума, различна от 150.00 лв. За сумата от 4,50 лв., съответстваща на
стойността на контролната покупка, фискален касов бон не е издаден, което
доказва, че жалбоподателят, като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, не е изпълнил задължението си за издаване на фискална
касова бележка при извършване на плащането, произтичащо от разпоредбата на чл.
25, ал. 3 от същата наредба. Не е за подценяване факта, че лицето приело
плащането е и управител на дружеството жалбоподател. С оглед на горното, при
осъществяване на предпоставките на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС компетентният административен орган
по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна
административна мярка. При наличие на предвидените в закона предпоставки, той
дължи издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
като разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка за
продължителността на мярката, която не може да надвишава 30 дни. В случая
последното е съобразено и срокът на мярката е определен към средният размер,
предвиден в закона. По-кратък срок би бил несъвместим и с установената при
проверката значителна положителна касова разлика. Това прави мярката съизмерима
с преследваната от прилагането й цел (по смисъла на чл. 6 от АПК) – превенция
за преустановяване на тази практика в обекта (в
тази връзка-решение № 4440 от
7.04.2021г. на ВАС по АД № 952/2021г.; решение № 7516 от 16.06.2020г. на ВАС по
АД № 123/2020г.; решение № 13689 от 4.11.2020г. на ВАС по АД № 6437/2020г.). Настоящият съдебен състав счита, че
административният орган законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на
настъпилата вреда, причините и обстоятелствата при реализирането, тази
продължителност се явява адекватна на целта, а именно: корекция на фискалното
поведение и привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.
По
отношение на извършени плащания във връзка със съставените при процесната
проверка АУАН, същите са ирелевантни към прилагането на процесната мярка. На
първо място налагането на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не е обвързано с
реализирането на административнонаказателна отговорност на субекта на мярката,
а извършено плащане е ирелевантно при преценка на законосъобразността на
заповед за прилагане на ПАМ (в тази връзка решение № 4235 от 1.04.2021 г. на
ВАС по АД № 356/2021г.). На следващо място –
нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от
административния орган по молба на наказаното лице при наличие на доказателства
за заплащане изцяло на глобата или имуществената санкция. Прекратяването на
действието на мярката зависи от активността на страната за изпълнение на
наложената санкция. Но административните наказания/имуществените санкции се
налагат с наказателни постановления (арг. от чл. 53 във вр. с чл. 83, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН). От доказателствата по делото не се установява срещу ****ЕООД,
гр. П.***, да са издадени наказателни постановления въз основа на съставените
АУАН, с които НП да са наложени имуществени санкции и в определен размер, за да
е налице и основание за извършване на плащане. Дали да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност спрямо определено лице, срещу което е
съставен АУАН, е оставено в преценка на единствено на компетентния с оглед вида
на нарушението административнонаказващ орган.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата
против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С983-0457721 от 23.03.2021г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо ****ЕООД,
гр. П.***, са приложени ПАМ – запечатване за
срок от 14 дни и забрана на достъпа до търговски обект – магазин за цветя,
находящ се в гр. П.***, на ул. „***“ № 5, стопанисван от ****ЕООД, гр. П.***, за неоснователна и като
такава ще се отхвърли.
По
разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Предвид
изхода от спора ответникът има право на разноски. Същите са поискани
своевременно. На основание чл. 143, ал.
3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ****ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. „***“,
бл. 58, вх. В, ап. 46, представлявано от Л.Г.Н. – управител, против заповед №
ФК-С983-0457721 от 23.03.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на
Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА ****ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***,
ап. ***, представлявано от Л.Г.Н. да заплати на Национална агенция за приходите
с административен адрес: гр. С., бул. „***“ № 17, съдебни разноски по делото в
размер на 100.00 лв. (сто лева).
Решението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/