Р Е Ш Е Н И Е
№.......................................... 2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първо отделение,
Десети състав, в публично заседание на петнадесети май 2019г.,
в състав: Административен съдия: Марияна Ширванян
|
при секретаря Християна Тонева като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян адм. дело № 894 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 226 от АПК вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.22, § 7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/. С решение № 4562/ 27.03.2019г. постановено от
състав на Върховния административен съд на Република България, Осмо отделение
по адм.д. 14600/2018г. е отменено Решение № 1907/15.10.2018г., постановено по адм. дело № 1304/2018г.
по описа на Административен съд Варна и е върнато делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията, дадени в мотивите
на касационното
решение. Касационната
инстанция е направила извод за неправилност на Решение № 1907/15.10.2018г. постановено по адм. дело №
1304/2018г. по описа на Административен съд Варна. За да мотивира становището си съставът на ВАС е
посочил, че спорът
по делото е относно митническата стойност посочена в
MRN18BG002005H0002110/08.02.2018 г., за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение на стока“ – палмова мазнина - 1120 колета – 22400кг, с
произход Малайзия и, че основният въпрос е дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№
2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр.чл. 74
§ 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки. Касационният състав е констатирал установено приложимото право и
законосъобразното отчитане, че
съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост
трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Касационната
инстанация е посочила, че при невъзможност за определяне на митническа стойност по правилата на
чл.70 от МК остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74
от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до
г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Решаващият състав на ВАС, Осмо отделение е
цитирал разпоредбата
на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане, която дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Цитирана е и
разпоредбата на чл.140, ал.2 от Регламента за прилагане, съгласно която ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на
митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. Касационната инстанция
е посочила, че в рамките на касационното производство са представени и приети писмени
доказателства - писмо на ОЛАФ № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и
списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, получена от
Малайзийските власти електронна поща, съдържаща износна митническа декларация
В756204H за износ на палмово масло, както и, че посочените в нея стойности превишават с около
30% стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Касационната инстанция
е посочила, че тези
нови писмени доказателства съдържат нови фактически обстоятелства, които са
от значение за решаването на делото и касаят установяването на действителната
митническа стойност на внесената стока – палмово масло, както и, че по силата на чл. 142, ал. 2 от
АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания. Касационният състав е
намерил, че предвид представените писмени доказателства обжалваното решение
следва да бъде отменено, тъй като при решаването на делото тези доказателства не са били известни на
страната, респективно същите не са обсъдени от първоинстанционния съд. При
липсата на каквито и да е фактически констатации на първоинстанционния
съд в тази връзка и
предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в
касационното производство, решаващият състав на ВАС е намерил, че спорът е останал неизяснен
от фактическа страна, което налагало отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд
за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд конкретно да обсъди представените в касационното
производство
производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по
делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод
дали декларираната от „Милки груп био“ ЕАД митническа стойност на стоката по
декларация MRN 18BG002005H0002110/08.02.2018 г., за поставяне под режим
„допускане за свободно обращение на стока“ представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са
митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№
2015/2447, съответно законосъобразно ли е обжалваното митническо решение. Касационната
инстанция е посочила, че при новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в
зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. При постановяване на
настоящият съдебен акт, съдът съобрази освен дадените в отменителното решение
указания, разпоредбата на чл.226 от АПК и решение № 6624/07.05.2019г. постановено от състав
на Върховния административен съд на Република България, Първо отделение по
адм.д.14574/2018г., с докладчик съдия Мадлен Петрова, решение №
5896/18.04.2019г. постановено от състав на Върховния административен съд на
Република България, Осмо отделение по адм.д.14115/2018г., с докладчик съдия Е.
И., решение № 5972/19.04.2019г. постановено от състав на Върховния
административен съд на Република България, Осмо отделение по
адм.д.14690/2018г., с докладчик съдия Д. П.,
решение № 6563/03.05.2019г. постановено от състав на Върховния
административен съд на Република България, Първо отделение по
адм.д.14524/2018г., с докладчик съдия М. З., решение № 5370/10.04.2019г.
постановено от състав на Върховния административен съд на Република България,
Първо отделение отделение по адм.д.14601/2018г., с докладчик съдия Б. Л.и
решение № 6053/22.04.2019г. постановено от състав на Върховния
административен съд на Република България, Осмо отделение по
адм.д.14449/2018г., с докладчик съдия Т. Н., съгласно които представените в касационното
производство, по реда на чл. 219, ал.1 АПК писмени доказателства – митническа
декларация за стоки за износ, писмо на директор на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018)
18661 от 03.09.2018 г. /което, освен че е с дата на издаване след като оспореното решение е
постановено от Началник Митница Варна, представлява само кореспонденция и има
уведомителен характер/ и писмо от Генералния директор на ОЛАФ ОС/2018/0052(LC/2018/0247) от
28.02.2019, не променят изводите за материална незаконосъобразност на
оспорения акт. Съгласно цитираните касационни решения от писмото на генералния директор на ОЛАФ от
28.02.2019 г. касационната инстанция е установила, че проверката извършвана от ОЛАФ не е
приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила
на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и е посочила, че само съставен окончателен доклад по приключило
разследване се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които
съдържа.
Касационните съдебни състави са констатирали, че представеният списък със сравнение на стойностите,
посочени в износните митнически декларации не установява, че съпоставените стоки са сходни и са приели, че
представените доказателства са
относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно
договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента
за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за
определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б от МКС. В цитираните
касационни решения е прието, че тези доказателства не налагат и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда, тъй като макар в касационната жалба да се заявява
такова искане, същото е формално направено, без да са посочени конкретни
съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. |
|
|
|
|
Настоящата
инстанция констатира, че производството по адм.д №1304/2018г. по описа на
Административен съд Варна е образувано по жалбата на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.**********,
представлявано от П.Д.П., с адрес ***, WTC Интерпред, ет.7, офис 719, против
Решение с рег.№ 32-112191/19.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002110/08.02.2018г.
на Началник Митница Варна /сега Директора на Териториална дирекция „Северна
морска“ – гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. на Министъра
на финансите/.
С обжалваното
решение е отказано
приемането на митническата стойност на декларираната стока по
митническата декларация от 08.02.2018г; определена е нова митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД
стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,37лв./кг., установена по МRN
18BG002002H0010882/19.01.2018г. на друг вносител; разпоредена
е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и е взет под
отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на
извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на
2761.92лв., от които платени 1854.84лв. и 907.08лв. за доплащане, ведно с лихва
за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл.77, апр.3
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.
Посочени в решението са съответните правни основания за извършената корекция:
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б от МК, вр.чл.140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77,
пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от МК, вр.чл.54, ал.1 и
чл.56 от ЗДДС.
Изведени в жалбата
са твърдения, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Първо, защото не са ясни мотивите за предприетата корекция, поради
което административният орган неправилно е определил митническа стойност по
чл.74 §2, б“б“ от МК, след като редът изисква да се вземе предвид единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата. За тази цел в хода на
административното производство жалбоподателят е представил договор за
покупко-продажба, платежни документи, фактура, писмено съгласие за разкриване
на банкова тайна, като с тях е доказал декларираната митническа стойност.
Позовал се е на решение на СЕС по дело С-291/15 като е посочил, че не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и
трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са констатирани в
съвкупност. Като основание, обуславящо незаконосъобразност сочи и разпоредбата на чл.141 от
Регламент 2015/2447, в който са регламентирани конкретни предпоставки, за да се
определи дали стоките са сходни, които в конкретния случай или не се
установяват или се коментират превратно. Сочи като пример изложението в
оспореното решение, обуславящо изследването на необходимото изискване стоките
да са продадени на същото търговско равнище. Аргументира се с обстоятелството,
че относителния дял на внос за процесния период е 83%, което прави невъзможно
вносът в останалите 17 % от други вносители да се реализира на същото търговско
равнище. Извършеният от ответника анализ на данни за стойността на
стоката-палмова мазнина бил вътрешно противоречив, тъй като коментирал
информация, която е неотносима към процесния внос по период, количество и
стойност. Представената информация е за средни цени между държавите членки, а
не средностатистическа стойност. Относно данните за средна стойност на
палмовото масло в страните членки, публикувани на сайта на Европейската комисия
сочи, че същите представляват статистика, която не може да бъде вменена като
стойност на отделния вносител. Относно констатацията в решението, че общото
количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит, не
потвърждава договорената цена релевира довод, че кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а
само определя размера на задължението, което не следва да се надхвърля за
периода на отложено плащане. Въведено в жалбата е искане за отмяна на
оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от представител по пълномощие,
който поддържа жалбата. Иска
отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответната страна – началника на Митница-Варна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. На подробно изложени в писмени бележки при първото разглеждане на делото доводи поддържани и в
настоящото производство счита,
че при издаване на обжалваното решение са спазени процесуалните правила и
материалния закон, като обосновано от събраните доказателства е прието, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е занижена. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
настоящото производство съдът не се произнася по валидността на оспорения акт и
по допустимостта на жалбата, които са били предмет
на проверка при първото разглеждане на делото от състав на Административен съд
Варна и на касационна проверка. Разгледана
по същество жалбата е
основателна.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните и с оглед
задължителните указания дадени в решение № 4562/ 27.03.2019г. постановено от
състав на Върховния административен съд на Република България, Осмо отделение
по адм.д. 14600/2018г., в които не е посочено първото
незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на
делото по арг. от чл.226 от АПК нито
е констатирана необоснованост на съдебния акт, приема за установено от фактическа страна, установената в Решение № 1907/15.10.2018г.,
постановено по адм. дело № 1304/2018г. по описа на Административен съд Варна фактическа обстановка,
а именно:
В условията на
повторна проверка по реда, регламентиран в чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, в хода на
административното производство е констатирано, че на 08.02.2018г. в МП
„Пристанище Варна“ при Митница-Варна е представена MRN 18BG002005 H0002110/08.02.2018г. / л.26 / за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стока– палмова мазнина
IFFCO HQPO 36/39, 1120 колета, 22400кг., с произход Малайзия. В кл.22 от
митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12152 USD, при валутен
курс за митнически цели 1,65119лв. за 1 $.
За нуждите на
допълнителната проверка на горепосочената декларация,с писмо рег.№
43649/12.02.2018г. /л.49/, от жалбоподателя са изискани документи както следва:
износна митническа декларация, документи доказващи каква част от прихода от
всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със
стоките от купувача се връща пряко или косвено
на продавача или на друго лице, с което има договорни отношения по
разпространението на стоките в РБългария; доказващи наличието на разходи за
роялти и лицензионни такси/плащания за използването на авторски права и подобни
права, отнасящи се до изработването на внасяните стоки, продажбата за износ на
внасяните стоки, използването или препродажбата на внасяните стоки; документи
относно плащанията, съществуващи към дружеството-доставчик и към други
юридически или физически лица, с които има договор за доставката и
разпространението на внасяните стоки – като се приложат съответните платежни
документи; външнотърговски договори; търговско досие по сключената сделка –
оферти, поръчки, ценови листи, писма и др.; договори, ако има такива с
юридически или физически лица, на които дружеството продава или отдава под наем
стоките в описаната декларация; всички фактури, ако има такива за извършени
продажби на аналогични на внесената по тази митническа декларация стока; всички
фактури ако има такива за извършени продажби на аналогични на внасяните по
митническата декларация стоки; документи, посочващи как ще се формира продажната
цена на вътрешния пазар /калкулация/- комисионна ,печалба, общи разходи и др.;
дневник за покупки и продажби за три предходни месеца от датата на подаване на
митническата декларация; всякакви други сведения и документи, необходими за
установяване на стойността на стоките, както и доказателства за техния
произход. Поставени са и допълнителни въпроси към дружеството.
С писмо-отговор
рег.№ 32-46430/14.02.2018г. (л.65),жалбоподателят представя изисканите
документи и внася необходимите уточнения.
След справка в
„Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи – МИС3А“ е установено, че декларираната от дружеството
митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на
сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества.
Този извод е формиран, след като е съобразена установена декларирана и приета
митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия
период от друго дружество „Глобъл Линкс“ по друг внос с MRN 18BG002002Н0010882/
19.01.2018г. – СОФКАТ 37 нехидрогенирано палмово масло; RBD- рафинирано
избелено дезодорирано; 5250 кашона по 20кг. нето – 105000кг. с митническа
стойност 1,37лв. за 1кг.
След допълнително
извършен анализ на митническата стойност на стоки с код 15119099 с произход
Малайзия във всички държави членки за периода януари-ноември 2017г. е
установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска
от тази в останалите държави членки. Горепосочените обстоятелства са приети за
предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната
митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на
чл.70 от МК.
С писмо рег. №
351052/19.02.2018г. /л.52/ и.ф.началник на Митница – Варна, на основание чл.22,
пар.6 от МК уведомил „Милки груп био“, че не приема декларираната от него
митническа стойност, че определената нова митническа стойност е в размер на
30688лв. на основание чл.74, пар.1 и пар.2, буква б) от МК и че по декларацията
възниква задължение за заплащане на мито в размер от 2761.92лв. Посочено е още,
че за да бъде разрешено вдигането на стоката следва да бъде внесен депозит или
учредено поръчителство – еднократно обезпечение до определената нова стойност в
размер на 907.08лв. На основание чл.26, ал.1 от АПК „Милки груп био“ е
уведомено за започване на административното производство, както и на основание
чл.22, пар.6 от МК му е предоставена възможност да изрази становище по
изложените мотиви.
С писмо вх.№
32-79634/19.03.2018г.(л.60) „Милки Груп Био“ ЕАД е представило допълнително
документи и е дало обяснения по допълнително поставените въпроси.
След анализ на
митническата стойност на стоки код 15119099 с произход Малайзия във всички
държави членки, е установено, че митническата стойност на стоката е значително
по-ниска от тази на идентични /сходни стоки в останалите държави членки. По
статистически данни за стойността на стоки с посочения код с произход Малайзия
е установено, че за 2016г. тяхната митническа стойност за България е най-ниска
– 0,37 евро на кг. Анализът на данните за 2017г. потвърдил същата тенденция.
Извършен е анализ на
МС на внесени в ЕС палмови мазнини код 15119099 с произход Малайзия по месеци
за периода 01.01.2017г. – 30.11.2017г. в отделните държави членки. Установено
е, че с изключение за месеците февруари, август и ноември, митническата
стойност на внасяната стока в България е най-ниска – в диапазона 0,44 – до 0,57
евро за кг. При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател
на новини, свързани с пазара на палмови мазнини е установено, че за периода от
30 октомври до 27.11.2017г., цената на палмови мазнини RBD при условие на
доставката FOB Малайзия е в диапазона 662.00 – 617,50 долара за тон. А от
27.11.2017г. до 01.01.2018г.- в диапазона 617.50щ.д. до 636.50 щ.д.
Прието е, че
горепосочените обстоятелства потвърждават съмненията относно реалността на
декларираната митническа стойност, поради което не могат да бъдат приложени
разпоредбите на чл.70 от Регламент 952/2013.
За приблизително същия
период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК
за идентични стоки.
След справка в
Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи – МИС3А е установена декларирана и приета митническа стойност
за сходна стока, с произход Малайзия,
внасяна в същия период от друго дружество по декларация
18BG002002H0010882/19.01.2018г. [на „Глобъл линкс“ ЕООД].
Съобразен е и придружаващия процесната стока анализен сертификат от
22.12.2017г., възоснова на който е установено, че характеристиките на
декларираната стока, са сходни с тези на палмовата мазнина по декларация 18BG002002H0010882/19.01.18г. на другия вносител, като свободни
мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене, методите на изпитване
били според ответника идентични по двете декларации.
При горните мотиви е
издадено обжалваното решение, с което въз основа на MRN
18BG002005Н0002110/08.01.2018г. за процесната стока е определена митническа
стойност в размер на 1,37лв. за кг. и е установено мито /А00/ за доплащане в
размер на 907.08лв.
По искане на
жалбоподателя е проведена съдебно счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява, че реално платената или подлежаща на плащане цена по
фактура 37637729/22.12.2017г./л.95/ е в размер на 36879.15 USD. Плащането по
фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между:
фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и
декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида
на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер –
36879.15 USD за 67980 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е за
част от фактурираното количество.
Ангажирана към
писмените доказателства по делото е митническата декларация от 19.01.2018г. на
третото лице „Глобъл линкс“ ЕООД/л.198/, използвана за сравнение и послужила
при преценката вноса на сходни стоки.
Съдът
приема гореизложените факти за установени.
Като
съобрази установените факти и липсата на тълкуване на относимите към спора
разпоредби в задължителните указания дадени в решение № 4562/ 27.03.2019г.
постановено от състав на Върховния административен съд на Република България,
Осмо отделение по адм.д. 14600/2018г., настоящата инстанция възприема формираните в Решение № 1907/15.10.2018г., постановено по
адм. дело № 1304/2018г. по описа на Административен съд Варна правни изводи, а именно:
Спорът между
страните е обусловен от оспорването, въведено от жалбоподателя за наличие у
ответника на „основателни съмнения“, упоменати в разпоредбата на чл.140, пар.2
от Регламент (ЕС)№ 2015/2447. Жалбоподателят твърди, че не е спазена процедурата по чл.141 от същия регламент,
вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. За да даде отговор на
спорните въпроси, съдът намира, че следва да направи анализ на относимите към
спора норми на МК.
Съгласно чл.70,
пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Тя трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70
от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при
митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по
чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140,
пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези
случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията
на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. №
4902/2012г.
Съгласно чл.141,
пар.1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Според чл.1, пар.2,
т.4) и т.14),„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; А „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимно заменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи
при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в
хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане
с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06,
EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този
принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за
прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
своето становище относно елементите, на които административният орган
възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140,
т.49.
Това императивно
изискване в случая не е спазено, т.к. в рамките на проведеното административно
производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да
бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от
Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за определяне на митническата
стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки. Дружеството само е
уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност,
както и въз основа на каква стойност ще бъде определено задължението за мито по
процесния внос, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Такива обстоятелства не са посочени и
в искането за представяне на документи и писмени обяснения, което е бланкетно,
доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване
изпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК, но не изпълва съдържанието на
процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва
изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
Констатира се, че
жалбоподателят е представил цялата изискана информация за обосноваване на
договорната стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура,
проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания,
данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени
транспортни разходи и др.
А съмненията относно
договорната стойност са свързани с непредставяне на митническата декларация от
страната на износа, не е представен банков суифт / такъв беше представен в хода
на съдебното производство и приложен към доказателствата по делото/, не било
предоставено цялото досие по сключване на сделката и информация, посочваща как
се формира продажната цена на вътрешния пазар.
Но в писмата до
дружеството не е мотивирано как горните обстоятелства се отнасят към
изпълнението/неизпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК и съответно
обосновават съмнения в действителността на договорната стойност. Не са изискани
и конкретни доказателства/обяснения за обосновка на договорната стойност именно
в контекста на възникналите съмнения, с което митническите органи са
препятствали дружеството за реализира правото си на защита в пълен обем.
Едва в обжалваното
решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в
действителността на договорната стойност, което обаче не съставлява изпълнение
на регламентираната и описана по-горе като неизпълнена процедура. Жалбоподателя
не е уведомен преди издаване на решението на административния орган, за
мотивите изложени в него, нито са изискани обосновка и допълнителни
доказателства във връзка с констатираните „несъответствия“ и „липсващи“
документи.
Извън
гореизложеното, от анализа на клаузите на договора от 08.11.2017г. следва, че
същият е за продажба на отложено плащане. Както основателно жалбоподателят
сочи, договорения в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към
изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението,
който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Вярно е, че в
случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното
количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен
лимит е предоставен за „клиента по този договор“ – т.е. липсва уточнение, че е
само за конкретното договореното количество, както и че жалбоподателят купува
от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за
което има безспорни данни по преписката.
Относно
застраховката на стоката по коносамент MAERSK963122473, в хода на
административното производство жалбоподателят е представил уточнение, че
стоката е застрахована и застрахователната премия е в размер от 73.07лв. От
мотивите на обжалваното решение не става ясно какво налага представянето на
полицата, при положение че от митническите органи не се оспорва изпълнението на
изискването на чл.71, пар.1, буква д), т.i) от МК.
Не може да се
тълкува във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил
износната декларация. Износната митническа декларация не е документ, който
според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена.
Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице
изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на
стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични
мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима
„износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната
декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не
представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември
2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква
цел е изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на
вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата
стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а
продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза.
Основателно е
оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили
изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
Както е видно от
представената по делото справка за декларирани и приети стойности, цената от
1,37лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по
декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД /л.199/. Не е извършен анализ на условията
по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията на „Глобъл
Линкс“ ЕООД (Cost, Insurance and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни разходи)
и FOB (Франко борд/ – при което купувачът
има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да
заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от
кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по
доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява
на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете
дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за „Милки груп био“ и 90
дни за „Глобъл линкс“), на разликата в договорените количества, на търговската
марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от
Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различия производител на
стоките по двата вноса – обстоятелство което по арг. от чл.141, пар.5 от
Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно.
Направен е опит
твърдението за необосновано сходство да се мотивира с анализните сертификати
към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН
БХД, стоката по процесния внос представлява рафинирано, филтрирано и обезмирисено палмово масло IFFCO HQPO 36/39, а според
митническата декларация на „Глобъл линкс“ ЕАД и приложените към нея търговски
документи, стоката предмет на този внос е нехидрогенирано палмово масло – RBD
рафинирано, избелено, дезодорирано.
При сравнение на данните от удостоверенията за анализ на стоката, представени
при двата вноса, се установяват различни стойности за различните
характеристики: свободни мастни киселини, влажност, стойност на пероксида, цвят
и точка на топене. Без използването на специални знания на вещо лице със
съответната експертиза досежно релевантният факт- как тези стойности се отнасят
към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл.1, пар.2, т.14 от
Регламента за прилагане, немотивирано в решението се твърди, че разликите в
стойностите, получени при изпитване с идентични методи са несъществени.
Основателно е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва
обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая
да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове
сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените
количества, както и предвид установеното в административното производство
обстоятелство, че за периода м.01 – м.11.2017г. пазарният дял на жалбоподателя
на допуснатите до свободно обращение стоки е 83%, а за м.12.2017г. е 100% -
обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките
са в продажба на същото търговско равнище. Предвид безспорният от страните
относителен пазарен дял на жалбоподателя по-скоро това изискване не изглежда да
е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид
разликите и да извършат корекциите по чл.141, пар.2 от Регламента за прилагане,
което условие също не е изпълнено.
Неправилно в
подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност
са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по
код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM
OIL ANALYTICS.
Без основание е
направената от административния орган аналогия с Решение на СЕС от 16 юни
2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а
от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика
на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки
се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В
конкретния случай подобно наличие не беше доказано. Информацията съобразявана в
случая не отговаря на това условие, т.к. няма как от посочените статистически
данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
От тълкуването на
дефиницията по чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че
тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите,
по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода са неотносими, т.к. не е изпълнено изискването
на чл.74, пар.2, буква б) от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в
приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване.
Данните относно
стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ
на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се
търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл.141, пар.1 от Регламента
за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.
В обобщение на
гореизложените изводи съдът приема, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане,
вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация
на трето лице. Това обуславя
незаконосъобразността на оспореният тук административен акт, който
възоснова на гореизложените мотиви
следва да бъде отменен.
Този извод
не се променя от представените пред касационната инстанция от ответника доказателства
– декларация за износ и писмо от ОЛАФ. Писмото се отнася до бъдеща проверка на
вноса в Р България по конкретната митническа декларация за износ, която към
момента на получаването му в Агенция Митници не е започнала, а данните в
износната декларация като изходяща от лице, което е различно от страните по
делото не са установени по надлежния процесуален ред. Жалбоподателят е оспорил
истинноста на данните в износната декларация, а ответникът който я е представил
и желае да се ползва от нея не е ангажирал при пълно и главно доказаване
доказателства относнно истинноста на данните в износната декларация. Писмото от Директора на отдел В1-
Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., както
и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на
стойностите, посочени в износните митнически декларации са писмени
доказаетлства, които не са относими към касационните основания и по-специално
към това за решаване на делото от АС при съществено нарушение на процесуалните
правила. Представените от касатора писмени доказателства са получени от него
при кореспонденция между националния митнически орган и административния орган
на Европейската комисия за борба с измамите, получени са след решаване на делото в първоинстанционния
съд, но са
били известни на ответника и следователно са недопустими съгласно императивната
разпоредба на чл.226, ал.2 от АПК. Освен
това представеното пред касационната инстанция писмо от ОЛАФ не е доклад. Съгласно Регламент № 883/2013 относно
разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), само окончателния доклад от разследване
на ОЛАФ е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила. Докладите
от проверките на органите на ОЛАФ съдържат
информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но
същите не следва да бъдат приравнени на окончателния доклад. Поради това, представените
доказателства не променят правилността на извода за незаконосъобразност на
оспореното решение, издадено от митническия орган.
При този изход на
спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят претендираните от него разноски, които съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК са общо в размер на 1280,00лв., от които 50лв. за държавна такса, по 360.00лв. заплатен адвокатски хонорар с вкл.ДДС / за първото разглеждане
на делото пред АС Варна, за касационното производство и за производстово пред
настоящата инстанция/ и
150.00лв. – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното, Административен съд Варна, X-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-112191/19.04.2018г. към
MRN 18BG002005H0002110/08.02.2018г. на Началник Митница Варна /сега Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр.Варна, съгласно заповед №
ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите/.
ОСЪЖДА Директора на Териториална дирекция „Северна
морска“ – гр.Варна да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Драган Цанков № 36, WTC Интерпред,
ет.7, офис 719, представлявано от П.Д.П., сума в размер от 1280.00лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: