№ 2340
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20251110204749 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 30а ал. 2
от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия (ЗООРПСМ)
С Наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025 г., издадено от
заместник - началник на 01 РУ - СДВР, на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ
на А. С. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. А., който го атакува със срочно подадена въззивна жалба чрез
упълномощения си процесуален представител – адв. К. А. от САК, с искане за
отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон. В жалбата
се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение. Навежда се, че скиорската термо – шапка тип
„ски-маска“ е била открита в джоба на якето на жалбоподателя, той не я е
укривал, не е прикривал лицето си с нея и не е извършвал действия, които да
затруднят разпознаването му. Излагат се доводи, че нормата на чл. 21 т. 7
ЗООРПСМ забранява не въобще държането на маска, а поставянето й на
лицето по начин, който затруднява разпознаването. Излага се, че и от
граматическото тълкуване на нормата на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ се извежда, че
1
за да е съставомерно като административно нарушение, самото носене на
маска трябва да е съпроводено с действия, които прикриват лицето на човека
и то с конкретна цел – да бъде затруднено разпознаването му. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се
претендира присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А. С., не се явява, редовно
призован. Представлява се от упълномощен представител - адв. К. А. от САК,
който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по
доводите в жалбата. Счита, че от събраните в съдебното следствие
доказателства се установяват обстоятелствата, изложени във въззивната
жалба. Прави искане показанията на свидетеля К. П. да не бъдат кредитирани.
Претендира разноски, като представя доказателства за извършването им и
списък на разноските.
Наказващият орган – заместник - началник на 01 РУ - СДВР, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН и от легитимирано лице. Съгласно чл. 30а ал. 2 ЗООРПСМ
наказателното постановление подлежи на обжалване в 3 - дневен срок от
връчването му. В случая обаче в наказателното постановление неправилно е
указан по - дълъг срок за обжалване - 14 - дневен от връчването му. Съгласно
трайната съдебна практика в такива случаи при преценка дали съответното
действие е извършено в предвидения срок следва да се съобрази указания по -
дълъг срок за обжалване. В случая наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 02.03.2025 г., а жалбата е подадена на 12.03.2025 г., т.е. в
рамките на 14 - дневния срок за обжалване, указан в наказателното
постановление. Предвид горното жалбата следва да се приеме за подадена в
срок и като допустима да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2025 г. на националния стадион "Васил Левски" в гр. София
бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 38 се провеждала футболна среща между
отборите на ПФК „ЦСКА – София“ и ПФК „Левски – София“ с начален час
14.00 часа. Около 13:30 часа жалбоподателят А. С. А., неговата приятелка,
както и свидетелят Ц. А. – брат на жалбоподателя, отишли в района на
стадиона, за да присъстват на спортното мероприятие. В джоба на якето си
2
жалбоподателят А. А. носел 1 брой черна текстилна скиорска маска с качулка
за главата, удължение за покриване на врата и с прорези за носа и устата,
която била негова собственост. Около 13:45 часа при преминаване през КПП –
5 на сектор „В“ на влизане в спортното съоръжение свидетелят К. П., на
длъжност старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ –
СДВР, ангажиран с охраната на обществения ред при провеждане на
спортното мероприятие, извършил проверка на жалбоподателя и установил
маската в джоба на якето му. Жалбоподателят заявил на свидетеля П., че
маската е негова. Свидетелят П. предложил на жалбоподателя да остави
маската и да присъства на спортното мероприятие, но въззивникът отказал.
С протокол за доброволно предаване от 02.03.2025 г. въззивникът А. А.
предал на М.И. – инспектор при 01 РУ – СДВР установената в него маска за
лице.
Жалбоподателят А. А. бил задържан със заповед за задържане на лице
рег. № 225з-346/02.03.2025 г., издадена от свидетеля К. П., и бил
транспортиран до сградата на 05 РУ – СДВР, а впоследствие – до сградата на
01 РУ – СДВР.
На същата дата – 02.03.2025 г. Момчил Недялков, на длъжност
полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ – Средец на
сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ – СДВР, съставил АУАН № VI -
134/02.03.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя А. А.
административнонаказателно обвинение затова, че на 02.03.2025 г. около
13:45 часа преди провеждане на футболна среща между отборите на ПФК
„ЦСКА – София“ и ПФК „Левски – София“ с начален час 14:00 часа на
Национален стадион „Васил Левски“, находящ се на бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ № 38, на КПП -5 на сектор „В“ е извършил противообществена
проява (спортно хулиганство), изразяваща се в носенето в себе си на черна
маска – административно нарушение по чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, като бил
предявен на последния за запознаване и му бил връчен препис. При
предявяване на АУАН жалбоподателят не направил възражения.
На същата дата – 02.03.2025 г. Г.В.Г. –заместник - началник на 01 РУ –
СДВР, издал обжалваното Наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025
г., с което на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ наложил на А. С. А., ЕГН
**********, административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ.
Отново на 02.03.2025 г. Г.В.Г. –заместник - началник на 01 РУ – СДВР
издал и Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
25-VI-134-0182/02.03.2025 г., с която на основание чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ
наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 41 т.
1 ЗООРПСМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина“ за срок от една година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
3
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Ц. С. А. и К. П.; писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: АУАН № VI -
134/02.03.2025 г., наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025 г., заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 25- VI -134-
0182/02.03.2025 г., докладна записка от 02.03.2025 г., изготвена от свидетеля
К. П., заповед за задържане на лице рег. № 225зз-346/02.03.2025 г., протокол за
личен обиск на лице от 02.03.2025 г., протокол за доброволно предаване от
02.03.2025 г., сведение от А. А. от 02.03.2025 г., разписка от 07.03.2025 г.,
заповед № 225з-105/26.01.2024 г. на Началник на 01 РУ – СДВР,
удостоверение рег. № 513р-42291/23.04.2025 г., издадени от Началник на 03
сектор към отдел "Човешки ресурси" – СДВР, удостоверение рег. № 513р-
42297/23.04.2025 г., издадени от Началник на 03 сектор към отдел "Човешки
ресурси" – СДВР, формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и
протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика рег. №
513р-16647/12.06.2015 г., справка от Единния автоматизиран регистър по
ЗООРПСМ рег. № 3286р))-28433/02.05.2025 г., както и вещественото
доказателство – 1 брой черна маска, съхранена в полиетиленов плик,
запечатан със стикер на МВР № **********.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Ц. А.. В частите
относно времето, мястото, посещението на спортното мероприятия,
обстоятелството, че жалбоподателят е носел в себе си скиорска маска и че тя е
била установена в джоба на дрехата му, показанията на свидетеля Ц. А.
кореспондират на показанията на свидетеля К. П., на писмените
доказателства, както и на вещественото доказателство – 1 брой черна маска.
По отношение собствеността на маската обаче показанията на свидетеля Ц. А.
се оборват от показанията на свидетеля К. П.. Така свидетелят Ц. А. дава
показания, че скиорската маска е принадлежала на приятелката на
жалбоподателя, които противоречат на показанията на свидетеля П., който
възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, че маската е
негова собственост. При съпоставката на гласните доказателствени средства
съдът намери, че следва да отдаде предпочитание на показанията на свидетеля
П., за когото не се установява да има лична обвързаност с жалбоподателя.
Свидетелят П. се е намирал на мястото във връзка и по повод изпълнение на
служебните си задължения, поради което не са налице основания да се
подозира заинтересованост и тенденциозност в показанията му. От друга
страна свидетелят Ц. А. е брат на жалбоподателя, което обуславя и
заинтересоваността му от изхода на производството. На следващо място,
показанията на свидетеля Ц. А. настоящият съдебен състав прецени и като
житейски нелогични. Свидетелят А. дава показания, че маската е
принадлежала на приятелката на жалбоподателя, която я използвала, за да се
чувства комфортно, предвид метеорологичните условия, но сочи и че тя дала
маската на въззивника, за да я държи у себе си, без да излага конкретни
причини за това нейно действие. Предвид всичко гореизложено съдът
4
прецени показанията на свидетеля Ц. А., че маската не е била собственост на
брат му, като недостоверени и насочени към обслужване защитната теза на
въззивника. По изложените вече съображения за липсата на основания за
заинтересованост на свидетеля П. от изхода на производството, съдът се
довери и на показанията му по отношение поведението на жалбоподателя по
време на проверката и непосредствено след установяване на маската – че на
въззивника е било предложено да остави маската извън обекта и да влезе и
присъства на спортното мероприятие, но той е отказал. По отношение на
мястото, на което е установена маската в жалбоподателя – в джоба на якето
му, показанията на свидетелите П. и А. са напълно еднопосочни и съдът им се
довери.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите
кореспондират на показанията на разпитаните свидетели по отношение
времето, мястото и обстоятелствата, при които е задържан жалбоподателят.
Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
При формиране на фактическите си изводи съдът се основа и на
вещественото доказателство – 1 брой маска, предадена с протокол за
доброволно предаване от жалбоподателя, което изцяло корелира на писмените
доказателства и на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
В предсъдебната фаза на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 26. ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени
прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт
за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за
административните нарушения и наказания. АУАН е съставен от Момчил
Недялков, на длъжност полицейски инспектор V степен в група
„Териториална полиция“ – Средец на сектор „Охранителна полиция“ към 01
РУ – СДВР. Съгласно чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа
от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на
МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него
длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на
принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. Като
писмено доказателство е приета Заповед № 225з-105/26.01.2024 г., с която
5
началникът на 01 РУ – СДВР оправомощава заместник - началниците на 01 РУ
при СДВР да издават наказателни постановления за нарушения по ЗООРПСМ
и да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки.
Отново от писмените доказателства се установява, че издалият наказателното
постановление Георги Гечев със заповед № 8121к-15475/29.12.2023 г. на
министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност заместник –
началник на 01 РУ – СДВР, която длъжност е изпълнявал и към 02.03.2025 г.
АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 26 ал. 2 и чл.
30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на
жалбоподателя, подписан е от съставителя, свидетелите и жалбоподателя,
предявен е на последния за запознаване със съдържанието му и му е връчен
препис.
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са описани
всички елементи от състава на твърдяното нарушение, обстоятелствата по
извършването му, в това число и време и място, като е посочена и нарушената
материалноправна разпоредба.
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно
хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния
обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и
действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което
затруднява разпознаването. От събраните в съдебното следствие
доказателства се установява (и не се спори от жалбоподателя), че на
02.03.2025 г. около 13:45 часа при влизане на националния стадион "Васил
Левски" в гр. София бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 38 във връзка с
6
футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София“ и ПФК „Левски –
София“ с начален час 14.00 часа при извършена по отношение на въззивника
проверка в границите на пропусквателния режим - на КПП – 5 на сектор „В“ в
джоба на якето му е била установена черна текстилна маска, тип „скиорска“ с
качулка за главата, удължение за покриване на врата и с прорези за носа и
устата.
Възраженията на жалбоподателя се отнасят до това, че разпоредбата на
чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ въздига в състав на административно нарушение
носенето на маска, но разбирано като поставянето й на лицето, по начин, че
същата да затруднява разпознаването, а не простото притежание на маска.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от жалбоподателя прочит
на нормата на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ. Съдът намира, че с оглед и на целите,
предвидени в чл. 2 ЗООРПСМ, следва да се направи извод за по – широко
тълкуване на понятието за противообществена проява по чл. 21, т. 7 от
ЗООРПСМ. Съгласно чл. 2 ЗООРПСМ целите на закона са: опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;
предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на
противообществени прояви; установяване на причините и условията за
извършване на противообществени прояви; осигуряване на сътрудничество
между държавните органи и обществените организации за предотвратяване на
всички форми на противообществени прояви при провеждането на спортни
мероприятия; осигуряване на взаимодействие и координация между
държавните органи и чуждестранни или международни полицейски служби
във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия. Видно
е, че една от целите на ЗООРПСМ е и предотвратяване извършването на
противообществени прояви.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ следва да
бъде тълкувана в светлината на забраната по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗООРПСМ,
който забранява на територията на спортната зона допускането на лица, в
които се открият предмети и вещества, чието внасяне на територията на
спортната зона и спортния обект е забранено. Съгласно § 1 т. 2 ДР на
ЗООРПСМ "спортна зона" е определената с акт на кмета на общината зона, в
която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва
поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и
прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници. Да
7
се толерира притежаването и внасянето на маска на територията на спортната
зона и на спортния обект означава да се допусне възможността впоследствие
по време на спортното мероприятие приносителите им да извършат с тях
действия по прикриване на лицата си и затрудняване на последващото им
разпознаване и идентифициране. Следва да се посочи и че глаголът „нося“,
очертаващ изпълнителното деяние на нарушението по чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ,
според Тълковния речник на българския език на БАН, означава освен
"облечен съм, обут съм с нещо, имам върху себе си нещо за облекло, украса и
подобни в даден момент или често, обикновено", но още и: „имам, държа
нещо или някого в ръце; имам на разположение, държа нещо у себе си в даден
момент или обикновено, винаги, постоянно или имам, притежавам или
поддържам нещо на себе си като част от външния си вид“. Ето защо съдът
намира, че разпоредбата на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ следва да се тълкува като
въвеждаща забрана не само за носене на маска, разбирано като поставянето й
на лицето, но и притежанието й от лице, намиращо се в границите на
спортната зона и спортния обект. Това е така, тъй като по всяко едно време от
провеждането на спортното мероприятие посетителят на спортното
мероприятие, притежаващ в себе си маска, би могъл да я постави на лицето си,
по начин че да затрудни разпознаването му (в този смисъл и решение № 9951
от 26.06.2024 г. по адм. д. № 4833/2024 г. на Административен съд - София-
град, решение № 9956 от 26.06.2024 г. по адм. д. № 4644/2024 г. на
Административен съд - София-град, решение № 12680 от 23.07.2024 г. по адм.
д. № 4834/2024 г. на Административен съд - София-град, решение № 26350 от
08.12.2024 г. по адм. д. № 9795/2024 г. на Административен съд - София-град).
В случая съдът намира, че и от вещественото доказателство – предадената от
жалбоподателя маска, предявена в съдебно заседание, се установява, че
поставена на лицето, същата би могла да затрудни идентифицирането и
установяването самоличността на човека, който я носи – същата е с част,
покриваща главата, както и предната част на лицето с прорези за очите, носа и
устата.
От субективна страна въззивникът е действал при форма на вината пряк
умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на действията си,
предвиждал е и е целял техните общественоопасни последици - внасяне на
територията на спортната зона и спортния обект на предмет, чието
притежание е забранено.
8
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ, както от обективна, така и от
субективна страна.
Не се касае за маловажно административно нарушение по чл. 28 ЗАНН,
тъй като не се твърдят, а и не се установиха, никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на нарушението, сравнено с други сходни случаи.
Наказващият орган е индивидуализирал наложената на въззивника глоба
в минималния размер, предвиден в чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ, а именно 1000, 00
лева, който минимален размер съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде
редуциран.
Предвид изложеното съдът намери, че въззивната жалба не е
основателна и наказателното постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С обжалваното наказателно постановление наказващият орган е
пропуснал да се произнесе по отношение разпореждането с веществените
доказателства и вещите, които следва да се отнемат в полза на държавата (чл.
57 ал. 1 т. 10 и т. 11 ЗАНН). Същевременно съдът намира, че коментираният
пропуск не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като не се отнася до въпросите извършено ли е деянието, съставлява ли
административно нарушение, извършено ли е виновно и извършено ли е от
жалбоподателя. Пропускът може да бъде отстранен от решаващия съд, който
да реши въпроса с веществените доказателства, като същевременно
произнасянето по отношение на веществените доказателства за първи път от
въззивния съд не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото
същият може да оспори валидността, допустимостта и съответствието на
въззивното решение с материалния закон пред касационната инстанция.
Предвид горното и на основание чл. 24 ЗООРПСМ вещественото
доказателство по делото - 1 брой черна маска, съхранена в полиетиленов плик,
запечатан със стикер на МВР № **********, следва да бъде отнета в полза на
държавата, доколкото принадлежи на нарушителя и е послужила за
извършване на противообществената проява.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски, а
предвид извода за неоснователност на жалбата жалбоподателят няма право на
9
присъждане на такива.
За образуване на съдебното производство жалбоподателят е заплатил
държавна такса в размер на 10, 00 /десет/ лева, която е недължимо платена,
тъй като по жалби срещу наказателни постановления държавна такса не се
дължи. Жалбоподателят може да претендира връщането й, доколкото съгласно
чл. 4б от Закона за държавните такси, недължимо платени такси се връщат по
искане на заинтересованата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № VI - 134/02.03.2025
г., издадено от заместник - началник на 01 РУ - СДВР, с което на основание
чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ на А. С. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 21 т. 7 ЗООРПСМ.
ОТНЕМА на основание чл. 24 ЗООРПСМ в полза на Държавата
вещественото доказателство по делото - 1 брой черна маска, съхранена в
полиетиленов плик, запечатан със стикер на МВР № **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10