№ 11532
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛ.
при участието на секретаря М.ИВ.С.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛ. Гражданско дело №
20231110135333 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„СТ.ПР.“ ЕООД, ЕИК *******, против „ТС" ЕАД ЕИК *********.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 20.03.2023г.
депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК
срещу Т-С ЕАД, ЕИК: ********* по ч.гр.д.№ 14510/2023г го описа на 66 св.
СРС за сумата от 878,50лв., която включвала, сумата 578, 50лв. недължимо
изтеглени от банковата сметка на молителя на 17.03.2022г, от които 483 лева
/четиристотин осемстотин и три лева/ били преведени на 09.06.2022г. на
взискателя „ТС“ ЕАД, а удържаните разноски от ЧСИ С.Х. били в размер на
95,50 лв. както и 300 лв. разноски по изпълнително дело 553/22г. по описа на
ЧСИ С.Х..
Сочи се, че сумите били събрани вследствие на злоупотреба с
процесуални права от страна на ответника, който без да има неплатено към
него задължение към датата на иницираното от него изпълнително дело е
образувал изпълнително производство за вземане, което към датата на
образуване на изпълнителното дело не е съществувало. Твърди се, че по
образуваното изпълнително производство за събиране на недължимо, платено
и прихваното в предходни периоди вземате ищецът е претърпял материални
щети изразяващи се в заплащане на такси и разноски на ЧСИ С.Х. и
направени разходи за процесуална защита по изпълнителното производство.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че събраните суми в хода на
принудителното изпълнение било проведено по изпълнително дело №
553/2022г., по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863, образувано въз основа на
1
Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 47254/2012г. по описа на СРС, 156 с-в,
на основание влязло в законна сила Решение № 272520/20.11.2017г. Излага се,
че в полза на ответника е налице валидно изпълнително основание по чл. 404
ГПК, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, по силата на
който ищецът е осъден да заплати в полза на ответника разноски по чл. 78
ГПК. В производството по издаване на изпълнителен лист не било оспорено
наличието на валидно изпълнително основание. На следващо място се твърди,
че събраната от ЧСИ такса по т.26 ТТРЧЗСИ е пропорционална такса - Раздел
II от ТТРЗЧСИ и не се внася авансово от взискателя - т.29, буква „б”. Посочва
се, че събраните такси по т.26 са действия, които се обжалват по реда на
чл.435, ал.2, т.7 от ТПК, като разноските по изпълнението били удържани в
полза на органа по принудително изпълнение, поради което ответното
дружество не би могло да се обогати с тези суми.
С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съгласно т. 1 от ППВС 1/1979 г. първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. В практиката на върховната съдебна инстанция се
застъпва трайното становище, че в случаите на предявена искова претенция за
връщане на сума, платената без основание, е достатъчно ищецът да докаже
плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието /виж в този смисъл решение № 276/17.01.2020 г. по гр. дело №
4663/2018 г. на ВКС, IVГО/.
При съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото се
установява безспорно, че ответното дружество „ТС“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист от 20.01.2021 г. по гр. дело № 47254/2012 г. на СРС, 156-
ри състав, по силата на който „СТ.ПР.“ ЕООД е осъдена да заплати на
ответника сумата от 225 лв. – разноски по делото, на осн. чл 78, ал.3 вр., ал.8
ГПК.
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени
доказателства, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изп. дело № 20228630400553 по описа на ЧСИ С.Х. peг. № 863, въз основа на
влязло в сила Решение, по гр.д. № 47254/12г.
От приетата по делото покана за доброволно изпълнение с №
844/01.03.2022г., се установява, че ЧСИ С.Х. peг. № 863, въз оснвоа на
издаден изпълнителен лист по влязло в сила Решение, по гр.д. № 47254/12г.,
кани ищеца, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20228630400553, да
заплати сумата от 225 лв., представляващи присъдени разноски в полза на
2
ответника, сумата от 150лв.- разноски по изпълнителното дело, сумата от
203.50 лв., представляваща дължими такси по тарифата към ЗЧСИ или общо
578.50 лв.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Мария М., се установява, че
съгласно разписка от „Изи Пей“ с № 0200877495383, ищецът е превел на
21.03.2019г., сума в размер на 225 лв. по банковата сметка на ответника с
основание „разноски гр.д. 47254 от 2012г. СРС“. От експертизата се
установява, че въз основа на образуваното изп. дело № 20228630400553 по
описа на ЧСИ С.Х. peг. № 863, и изпратената покана за доброволно
изпълнение, на 17.03.2022г., съдебният изпълнител принудително събрал от
сметката на ищеца сума в размер на 578.50 лв., от които: 225 лв., - присъдени
разноски; 150лв.- разноски по изпълнителното дело; 203.50 лв.- дължими
такси по тарифата към ЗЧСИ. В заключението си, вещото лице посочва, че на
09.06.2022г. от събраната сума, съдебният изпълнител наредил по сметка на
ответника сума в размер на 483 лв., като задържа сума в размер на 95.50 лв.
като разноски по изпълнението. Вещото лице посочва още, че след направена
констатация стига до извода, че присъдените разноски по гр.д. №
47254/2012г. в размер на 225 лв. са постъпили два пъти по сметка на
ответника „ТС“ ЕАД, веднъж на 22.03.2019г. и втори път на 09.06.2022г.
Предвид изложеното, по делото се установи, че по изп. дело №
20228630400553 по описа на ЧСИ С.Х. peг. № 863 от длъжника „СТ.ПР.“
ЕООД принудително са били събрани суми в размер на 578,50 лв.,
разпределени, както следва – 483 лв. платени на взискателя, 95,50 лв. -
отнесени за погасяване на разноски по изпълнението и такси по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ. Принудително събраните парични суми не представляват
доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се
иска тяхното връщане /в този смисъл решение № 112/11.02.2010 по гр. д. №
179/2009 на ВКС, решение № 1483 от 1967 г. на ВС по гр. д. № 977/1967 г./.
В конкретния случай се установява, че сумата от 483 лв. действително е
постъпила в имуществената сфера на ответника. Липсва основание за това
имуществено разместване, доколкото ответникът е провел материално
незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 483 лв.,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 878,50 лв.
претенцията за връщане на неоснователно получена от ответника сума е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С доклада по делото на ищеца е указано, че следва да докаже
извършването на престация в полза на ответното дружество в претендирания
размер. При условията на пълно и главно доказване ищцата е доказала
единствено, че в полза на ответника са заплатени суми в общ размер на 483
лв., а не в размер на 878,50 лв., каквато е исковата й претенция. За разликата
от 483 лв. до 578.50 лв. или 95.50 лв., от постъпилите суми са били отнесени
за погасяване на такси към съдебния изпълнител, т.е. постъпили са в
патримониума на трети лица - в случая на ЧСИ, а не към взискателя и на
3
разноски по изпълнението. По отношение на разноските по изпълнението
следва да се има предвид, че съдът е сезиран с един иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В конкретния случай в хода на
производството, включително и с оглед становището по доклада, не са били
изложени фактически твърдения ответното дружество да се е обогатявало с
конкретна сума, спестявайки си разходи за нейното заплащане. Следва да се
посочи още, че в случая се претендира единствено връщане на недължимо
получени от взискателя суми, в който случай претенцията се субсумира в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл ответника не следва да се счита
обогатен със сумата от 95.50 лв., доколкото същата не е преминала в неговия
патримониум. По отношение на претенцията, формирана като разлика от
578.50 лв. до 878.50 лв. или за сумата от 300 лв., в производството не се
доказа ищецът да е заплатил сума в такъв размер по процесното изпълнително
дело, поради което и претенцията в този размер се явява неоснователна..
Относно отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на двете страни.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата
от 261,16 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
заповедното производство по ч.гр.д. № 14510/2023 г., по описа на СРС, 66
състав /арг. т.12 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС/,
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Поискано е и
присъждане на възнаграждение за исковото производство. С оглед размера на
уважената част от исковата претенция в размер на 54,98%, в полза на ищеца
се дължи възнаграждение в размер на 481,08 лв., представляваща заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение -
определено в размер на 100 лв. от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37
ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна
сложност. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъде
платена сумата от 45,02 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по предявения от „СТ.ПР.“ ЕООД, ЕИК *******, иск за
установяване, че „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б дължи на ищеца сумата 483 лв.,
представляваща неоснователно събрана сума по изп. дело № 20228630400553
по описа на ЧСИ С.Х. peг. № 863 на НК, ведно със законна лихва от
20.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14510/2023 г., по описа на СРС, 66
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 483 лв. до пълния предявен
4
размер от 878,50 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на „СТ.ПР.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 481,08 лв. - разноски за
исковото производство и сумата 261,16 лв. - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 14510/2023 г., по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „СТ.ПР.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на „ТС“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 45,02 лв. -
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с ВЖ пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5