№ 12153
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110105625 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
„П.Б.“ ЕООД дължи на ищеца П. В. Д. сумата от 3082.68 лева, представляваща платена без
основание сума по сключен между страните договор за потребителски кредит №
**********/17.04.2018 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него
в полза на ответника, с която последният се е обогатил, и с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 353,09 лева, обезщетение за забава за периода
25.02.2020 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 23170/2021 г. на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги към него, по който е извършвала плащания. Посочва, че с влязло в
сила решение по гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав е признато за установено,
че част от клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение са нищожни и
кредитополучателя не дължи сумата 3082.68 лева по този договор. В хода на делото на
25.02.2020 г. посочва, че е заплатила сумата 3005.00 лева за погасяване на всички
задължения по договора, в резултат на което кредитора дава удостоверение за липса на
задължения по договор за потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги към него. При тези данни счита, че заплатените в
полза на ответника суми по договора са без правно основание за това, поради което и
последният се е обогатил неоснователно. Претендира присъждането и на обезщетение за
забава за периода 25.02.2020 г. до 22.04.2021 г. в размер на 353.09 лева, както и
присъждането на разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **********/17.04.2018 г.
и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него, както и че с решение по
гр. д. гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав е признато за установено, че част от
клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение са нищожни и че ищецът не
дължи сума 3082.68 лева, начислена съгласно договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 17.04.2018 г., представляваща
1
възнаграждение за предоставените допълнителни услуги. Не оспорва и че с извършеното на
25.02.2020 г. ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора. Оспорва с
претендираната сума да са погасени задълженията за пакета допълнителни услуги в такъв
размер. Сочи, че сумата призната за недължима е в размер на 2077.82 лева, тъй като при
предсрочното погасяване погасителният план е бил променен. Поддържа, че и претенцията
за лихва е неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на ищеца, че е
платила парична сума, поне в претендирания по делото размер в полза на ответника при
липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил. В тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ.
че е налице основание за задържане на получената сума като докаже, че сумата е получена
въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
Страните не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение на
основание сключен договор за потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него, както и че с влязло в сила
решение по гр. д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав е прието за установено, че
клаузите на общите условия към договора, регламентиращи условията за предоставяне на
потребителя на пакет от допълнителни услуги са нищожни, както и че П. В. Д. не дължи
сумата 3082,68 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги.
Не е спорно, че до депозирането на исковата молба, въз основа на която е образувано
гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав ищцата е извършвала плащания по
договора, както и че на 25.02.2020 г. е заплатила в полза на ответника сумата 3005,00 лева –
остатък по договора за потребителски кредит №**********/17.04.2018 г. Ответникът
признава, че към 25.02.2020 г. заплатената сума за възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги към договора е в размер на 1541,34 лева, а с плащането на 25.02.2020
г. са погасени още 536,48 лева - дължими вноски за пакет допълнителни услуги, поради
което подлежащата на връщане като платена по нищожни клаузи в договора за
потребителски кредит сума е 2077,82 лева. Признатата с влязло в сила съдебно решение
нищожност на клаузата за дължимост на възнаграждение на допълнителен пакет не влече
след себе си нищожност на целия договор, което обуславя основателността на исковата
претенция на ищеца до сумата 2077,82 лева, в който смисъл е и направеното от ищеца
искане за присъждане именно на сумата 2077,82 лева.
Претендираната от ищеца сума за обезщетение за забава се явява основателна за сумата
243,57 лева за периода 25.02.2020 г. до 21.04.2021 г, а за разликата до пълния предявен
размер от 353,09 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
Като законна последица на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 574,54 лева - за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство и сумата
477,42 за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство
като направените от ответника възражения за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения съдът намира за неоснователни, тъй като същите са съобразени с броя на
2
исковете и размера на претенциите.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете
производства, като съобразно размера на отхвърлените претенции следва да му се присъди
сумата 32,43 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 16,22 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес
на управление: АДРЕС дължи на П. В. Д. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2077,62 лева,
представляваща платена без основание сума по сключен между страните договор за
потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги към него в полза на ответника, с която последният се е обогатил за
сметка на ищеца, и на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата
243,57 лева, обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. до 21.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 23170/2021 г. на СРС, 168
състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за разликата над 2077,62 лева до пълния предявен размер 3082,68 лева и иска по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над 243,57 лева до пълния предявен размер
353,09 лева, за които суми е е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
23170/2021 г. на СРС, 168 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на П. В. Д. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
574,54 лева – разноски в настоящото производство и сумата 477,42 лева - разноски в
заповедното производството.
ОСЪЖДА П. В. Д. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 32,43 лева – разноски за настоящото производство и сумата 16,22 лева разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3