Решение по дело №697/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, чрез старши юрисконсулт П.П.Ч. срещу решение № 286/08.06.2023 г., постановено по АНД № 656/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В касационната жалба се обжалва решението изцяло, като счита, че решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните по делото доказателства и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да се отмени обжалваното решение на Районен съд - Плевен и вместо него да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло наказателно постановление № 15-2200302/27.01.2023год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Плевен като правилно и законосъобразно и да се присъдят сторените по делото разноски.

Твърди се, че в представеното заверено копие на Възражение с вх. № 22118032/25.11.2022 г. срещу АУАН № 15-2200302/14.11.2022 г. управителят на дружеството сам признава, че дружеството е имало сключена застраховка „Трудова злополука", но е пропуснато продължаването й, т.е към момента на установяване на нарушението същата не е била валидна и е била изтекла.

Посочва, че представената в открито съдебно заседание застраховка е от дата 21.11.2022 г., сключена е след извършване на проверката и съставянето на акта (14.11.2022 г.), поради което правилно е съставен акт за извършено административно нарушение.

Твърди се, че не са налице предпоставки за прилагане на състава по чл. 415в от КТ. Счита, че съдът не е разгледал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на обжалваното решение, като не счита, че са обсъдени в цялост представените от жалбоподателя писмени доказателства, вкл. и свидетелските показания, дадени от служителите на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен и моли съдът да се произнесе по същество на делото и да отмени решението и потвърди наказателното постановление и се присъдят разноски.

Ответникът „КРИСТИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и съобщения гр. Плевен, ул. ***, представлявано от адв. О.Л. е депозирал отговор на касационната жалба, в която моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и да се потвърди решение № 286/08.06.2023 г. на Плевенски PC по АНД № 656/2023 г., както и да се присъдят разноски за касационното производство.

Твърди, че с отмененото наказателно постановление на „КРИСТИМПЕКС“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение, което не е било извършено. Посочва, че в обжалваното решение съдът задълбочено е анализирал представените от доверителя ми писмени доказателства, като от съдържанието им е видно, че към датата на проверката (14.11.2022 г.) не е бил изтекъл срока на застрахователно покритие по чл. 351, ал. 1 КЗ. Счита, че застрахователният договор е сключен на 07.12.2021 г., когато е платена и застрахователната премия от „КРИСТИМПЕКС“ ЕООД, като срокът на покритието е започнал да тече на 08.12.2021 г. в 00:00 ч. и е изтичал на 07.12.2022 г. в 23:59 ч. Посочва, че са били представени и доказателства, че сред застрахованите лица е и работникът Д.И., като същият е изпълнявал трудовите функции на шофьор, осъществяващ международен товарен транспорт с превозни средства на ответника. Твърди, че застраховката е била действаща, тъй като е видно, че е била първата и единствена застрахователна премия. Посочва, че в случая няма разсрочено плащане на следваща се премия - същата е една и платена при сключването на договора, което е и условие за влизането му в сила. Счита, че отсъствието на административно нарушение изключва обсъждането на приложението па чл. 415в КТ, а в по-общ план и налагането на имуществена санкция на ответника по касация.

В съдебно заседание касаторът -Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, се представлява от старши юрисконсулт П.П.Ч., като посочва, че поддържа подробните доводи, изложени в жалбата, моли да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът -„КРИСТИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и съобщения гр. Плевен, ул. Св.Св.Кирил и Методий 18, офис 7, се представлява от адв. О.Л., който посочва, че пред Районен съд – Плевен са представени доказателства, че такава застраховка със срок на застрахователно покритие от една година е била сключена. Посочва, че застраховката е била валидно дотолкова, доколкото Кодекса по застраховането посочва, че тя се счита сключена в момента на плащане на цялата или поне първата премия. Твърди, че в случая, видно от съдържанието на полицата, плащането е следвало да бъде извършено еднократно и то е направено. Твърди, че след като няма нарушение, то не може да има административно наказание както е преценил и Районен съд-Плевен, моли да се остави в сила атакуваното решение, като представя списък за разноски и доказателства за тяхното присъждане.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, посочва, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-2200302/27.01.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен, с което на „Кристимпекс“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, представлявано от П.Х.Х., с ЕГН **********, за това, че при извършена проверка на 14.11.2022 г. по документи работодателят „Кристимпекс“ ЕООД гр. Плевен не е сключил за Д.Х.И. с ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за 2022 година - нарушение на чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация е приета посочената Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", като съгласно чл. 2, ал. 1 на същата, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

В случая първоинстанционният съд е приел, че е налице действащ договор за застраховка по чл. 351, ал. 3 от КЗ, съгласно който застрахователният договор влиза в сила след плащане на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, като предвид наличието на представена застрахователна полица и платена разсрочена вноска от 66,81 лева, то неплащането на останалите вноски не води до липсата на сключен и действащ договор и не е налице нарушение, за което да бъде санкциониран работодателя.

Настоящата инстанция намира, че изводът на съда , че е налице действаща полица за задължителна застраховка „Трудова злополука“, е правилен, но с оглед представени доказателства е налице такъв договор, при който общата застрахователна премия е платена еднократно, а не разсрочено и не споделят мотиви на РС Плевен в тази насока.

По делото пред РС Плевен е представена полица за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210500000120 с период на валидност от 00.00 ч.на 08.12.2021 г. до 23.59 ч. на 07.12.2022 година. Не се спори, че общия брой на застрахованите са две лица, като е приложен и списък от работодателя на подлежащите на застраховане лице и Д.Х.И. е един от тях. В полицата е посочена обща застрахователна премия от 65,50 лева и с 2% ДЗП общо дължима сума в размер на 66,81 лева като е отбелязано , че се заплаща еднократно, тъй като има отбелязване в това квадратче, но сумата е посочена като първа вноска. Представена е и сметка от 07.12.02021 г. за заплащане по вноска 1 от общо 1 вноска на сумата от 66.81 лева. Независимо , че сумата, заплатена от работодателя е посочена под графа „първа вноска“, то с оглед сметка на л. 33 по делото е видно, че вноската е само една и е налице плащане именно по този договор еднократно , като при валиден договор за застраховка за „трудова злополука“, то недоказано се явява установеното от административно-наказващия орган нарушение и не е налице основание за ангажиране на отговорността на дружеството.

Предвид горепосоченото настоящата инстанция намира, че решението на РС Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, гр. Плевен , ул. „Ал. Стамболийски“ № 1 да заплати на „Кристимпекс“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, представлявано от П.Х.Х.разноски в размер на 450 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно се явява направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, тъй като е около минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 286/08.06.2023 г. на Pайонен съд – Плевен по анд № 656/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, гр. Плевен , ул. „Ал. Стамболийски“ № 1 да заплати на „Кристимпекс“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Хан Крум“ №6. ет.З, ап.5, представлявано от П.Х.Х. разноски в размер на 450 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Председател:
Членове: