Р Е
Ш Е Н И Е № 55
гр.Разград, 16.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
РАЗГРАД в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора С.М.
разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАНД № 34 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на З. М.
Ш., ЕГН-**********, от с.Я. Г., общ.И., обл.Р., против Решение № 19 от 10.04.2023г.,
постановено по АНД № 12/2023г. по описа на Районен съд-Исперих в производството
по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 22-0275-000950/05.12.2022г. на
Началник Група в ОДМВР-Разград, РУ-Исперих. Със същото НП на жалбоподателката,
на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00
(двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест
месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като се претендира да бъде отменено изцяло, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба Началник Група в
ОДМВР-Разград, РУ-Исперих, чрез упълномощен главен юрисконсулт ангажира
становище, като оспорва жалбата поради липса на касационни основания за отмяна
на оспореното въззивно решение и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата
касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по
делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно
решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1
и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).
Установените факти
са следните:
На 15.05.2022 г.
настъпило ПТП между два автомобила, единият от които лек автомобил, марка
"Опел", с рег.№ ** **** **,
управляван от жалбоподателката З. М. Ш. При посещение на местопроизшествието
полицейските служители от РУ на МВР-Исперих – Д. В. и П. У. установили, че
посоченото горе МПС е със служебно прекратена регистрация от 02.09.2021г., на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. С нотариално заверен Договор за
покупко-продажба на МПС от 23.12.2015г. лекият автомобил бил продаден от Ф. Ю.
С. и Т. Б. С., двамата от с.Р., обл.С., на купувача С. С. С. от с.Ч., обл.С.
Последният не изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването да
регистрира на свое име превозното средство, поради което регистрацията била
служебно прекратена, като в КАТ-ПП се водел все още собственост на Ф. Ю. С. от
с.Р.
При посочените горе
обстоятелства на З. М. Ш., като водач на катастрофиралия автомобил, бил
съставен АУАН серия GА, № 484950 от 15.05.2022, в който е посочено, че с
деянието си е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пред. 1 от ЗДвП поради управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Този АУАН бил надлежно предявен на водача и подписан без възражения.
След съставяне на Акта административната преписка била изпратена на Районна
прокуратура- Разград с оглед на данни за извършено престъпление от общ характер
по чл. 345, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 12.09.2022
г. районният прокурор отказал да образува наказателно производство за
престъпление от общ характер, като преписката е върната за приключване на
административнонаказателното производство. При тези факти и обстоятелства е
издадено обжалваното НП, с което за вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на З. М. Ш., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от шест месеца.
Според обясненията
на жалбоподателката, поддържани пред съда, въпросният лек автомобил й бил
предоставен от баща й, за да ходи на работа, а той го взел за временно ползване
от лицето А. С. от с.В., който имал частен автосервиз и докато се ремонтира в
същия автосервиз семейният на жалбоподателката автомобил.
В производството по
чл. 59 и сл. от ЗАНН обжалваното НП е потвърдено с решението на Районен съд – Исперих като
законосъобразно. Изложените от него съображения се споделят изцяло и от
настоящата инстанция.
Касационната инстанция приема, че решението на
въззивния съд е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните
правила и норми и в съответствие с материалния закон.
Районен съд-Исперих
правилно е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния
спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на
доказателствата или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен и
безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа
обстановка.
Правилна е преценката, че при съставяне
на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като административното производство е проведено в съответствие с
изискванията в ЗАНН.
НП е издадено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В
него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките, основанията и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото административно нарушение, позволяващи наказаното
лице да разбере какво деяние му е вменено във вина и за какво е наказан. В решението са формирани
изводи за правилното приложение на
относимите за случая и
действали към момента на извършване на нарушението разпоредби от ЗДвП. Приложени са
съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателката.
Въззивният съд
правилно е приложил и материалния закон.
При преценка на
събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с поведението си
жалбоподателката от обективна и субективна страна е извършила вмененото
нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана нейната
административна отговорност. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани,
като при неизпълнение на това задължение на водачите, които управляват МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, се налага съответното наказание,
предвидено в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на МПС на липсата на регистрация на същото. В казуса наказаното
лице не оспорва, че на посочената в НП дата и място е управлявало процесния лек
автомобил, но счита, че при редовни други документи –
удостоверение за техническа изправност на МПС, сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и заплатена винетна
такса, не следва да носи отговорност за прекратената регистрация, като вината е
за лицето, което има Договор за покупко-продажба и не е пререгистрирало
автомобила в КАТ. Районният съд обосновано е отговорил на тези
възражения. Нарушението е извършено виновно от жалбоподателката, в условията на
непредпазливост, под формата на небрежност.
Законът вменява на
водачите на МПС (без значение дали са техни собственици или не) задължението да
управляват по пътищата само автомобили, които са регистрирани по надлежен ред.
Действително, жалбоподателката не е собственик на процесното превозното
средство, но това не я освобождава от задължението да управлява това ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, само ако същото е регистрирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
нарушението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само когато
незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателката лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
небрежност, като З. Ш. не е съзнавала и не е предвиждала настъпването на
противоправния резултат, но е била длъжна и е могла да го предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а в процесния случай нито разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изключват наказуемостта на непредпазливите деяния.
По правило всеки
правоспособен водач преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени
за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законови пречки за това,
като провери дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред. Жалбоподателката
З. М. Ш. е приела да управлява процесния лек автомобил, на който не е била
собственик, но е била длъжна именно в качеството си на водач да се осведоми от
собственика или от лицето, което й го предоставя за управление, дали
автомобилът има валидна действаща регистрация. На практика е следвало да
провери предадените й с автомобила документи и конкретно за случая – свидетелството
за регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни вписаните данни
относно собствеността на автомобила. Така, както е установила редовен
технически преглед, сключена задължителна застраховка „ГО“ и заплатена винетна
такса, е следвало предвид различието между вписания в свидетелството за
регистрация собственик на автомобила и лицето, което й го предоставя, да се
увери на какво се дължи това несъответствие и да прецени до какви евентуални
законови последици може да води то. Като не е сторила това, е проявила
непредпазливост, а това обосновава и вината й. Не са установени обективни
пречки за водача да установи дали управляваният автомобил е редовно
регистриран, поради което съдът правилно е приел, че нарушението е извършено
виновно.
Наложените наказания
са в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН
липсва правна възможност те да бъдат намалени по размер или заменени по вид.
Въз основа на така
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно,
обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд - Разград
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 10.04.2023г.,
постановено по АНД № 12/2023 г. по описа на Районен съд-Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/