О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/04.09.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2399 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Н.П.П., срещу С.Д.Ш., иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 25 000 евро, представляваща заплатена без основание цена, дължима за
паркомясто, съобразно сключен между страните нищожен, поради невъзможен предмет
предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане, както и
условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата отново
от 25 000 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищцата, тъй като
сумата е платена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба.
Със
свое Решение №1092/02.10.2019г. ВОС е отхвърлил главния иск по чл.55, пр.1 ЗЗД,
като неоснователен, защото е налице частично действително облигационно
отношение между страните – основание за платените 25000 евро и отделно поради
недоказаност. Със същия съдебен акт съдът още е прекратил производството по
чл.59 ЗЗД поради мотиви за недопустимост.
Решението в
отхвърлителната му част не е обжалвано. Обжалвано е само в прекратителната му
част, като с Определение №184/10.04.2020г. по ч.гр.д. №110/2020г. на ВAпС въззивната инстанция по принцип е споделила мотивите
за недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД при предявен такъв по чл.55, пр.1 ЗЗД за
същите факти, но е отменила прекратяването със съображения, че ищецът не е имал
възможност, дадена му от ВОС, да обоснове допустимостта на този иск и да наведе
съответни на него твърдения. С оглед на последното делото е върнато
на ВОС с указания по чл.127 ГПК – чл.129 ГПК.
В
изпълнение на задължителните указания първоинстанционния съдт на три пъти е дал
възможност на ищеца да посочи на какви твърдения основава иска си по чл.59 ЗЗД
за връщане на процесната сума, като такава с която се е обогатил неоснователно
ответникът, като отчете субсидиарния характер на иск по чл.59 ЗЗД. По тези
указания в първата и втората уточняващи молби така и не са наведени никакви
качествено различни твърдения от тези в искова молба, а само са посочени датите
на плащанията с твърденията те да са „без правно основание“.
Настоящият съдебен състав счита, че дори още тук задълженията на ВОС, дадену му
от ВАпС, са били изпълнени. Но съдът е дал и още една, трета възможност, с
допълнителни указания към ищеца, постъпилата по която трета уточняваща молба
отново не въвежда нищо ново и различно – два броя плащания на 5000 евро и на
20000 евро, които са получени от ответника „без правно основание“, с което се
моли да се разгледа евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД“.
При тези обстоятелства настоящият съдебен
състав приема, че и досега, и въпреки указанията на ВАпС и ВОС (последните
трикратни) ищецът така и не е въвел в процеса никакви конкретни твърдения за
качествено различни факти, на които да основе претенцията си по чл.59 ЗЗД. Изложеното
в новите три броя „уточняващи молби“ само преповтаря обстоятелствата по иска по
чл.55, пр.1 от ЗЗД, който вече е разгледан. Поради което е налице и
„условието“, прието от ВАпС за липсващо към момента на Определение №184/10.04.2020г., за да бъде
потвърден прекратителният акт на ВОС. Настоящият състав поддържа, че без
съмнение при иск на друго основание, иск по чл.59 ЗЗД е недопустим. Още
по-недопустим е иск по чл.59 ЗЗД, като евентуален по чл.55, пр.1 ЗЗД, ако се
касае за аналогични фактически обстоятелства. Дали парична сума е била платена
„без основание“– защото изобщо никога не е имало такова или защото е имало, но
то е нищожно, е все едно и също. Поради което и по арг. от ППВС №1/1979г.
производството по евентуалния в случая иск по чл.59 ЗЗД е недопустимо и без
процесуален (различен от житейския) интерес. И като такова следва отново да
бъде прекратено, при отчитане на обсъдените последващи действия.
Нещо повече – видно от материалите Решение №1092/02.10.2019г., в тази му част, с
която искът по чл.55, пр.1 ЗЗД е отхвърлен, не е било обжалвано и по този начин
е влязло в законна сила. С него, както се посочи, е отхвърлен искът по чл.55,
пр.1 ЗЗД, защото е прието да е налице поне частично действително облигационно
отношение между страните – основание за платените 25000евро, а отделно и поради
недоказаност. На осн. чл.298 ГПК така приетото има сила от задължителен
характер за страните и за всички съдебни органи. Съобразно чл.299, ал.1 ГПК
решен между страните спор не може да бъде пререшаван и в случай на
предявяването му отново второто дело се прекратява. Тъй като вече е приета със
СПН неоснователност на иска по чл.55, пр.1 ЗЗД за връщането на исковата сума,
поради наличие на основание за плащането й, то и на още едно основание иск по
чл.59 ЗЗД за връщане на същата сума поради неоснователно обогатяване на
ответника с нея, за сметка на ищеца, е недопустим.
В заключение съдът намира, че в конкретиката
на случая производството по делото следва да бъде прекратено, както на осн.
чл.129, ал.3 ГПК, така и на осн. на осн. чл.130 ГПК, а така и по арг. от чл.299 ГПК.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №2399 по
описа на ВОС за 2018г., 11-ти с-в, осн.
чл.129, ал.3 ГПК, на осн. чл.130 ГПК, а и по арг. от чл.299 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:…………