Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261040
01.04.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14975 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на Б.Б. срещу „Вива кредит” ООД, с която са предявени осъдителни
искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
между страните бил сключен договор за паричен заем от 07.02.2018 г. за сумата
от 700 лева, като била уговорена лихва от 40.31%, а ГПР бил 49.48%. В договора
била постигната уговорка за плащането на такса за експресно разглеждане на
документи и за предоставяне на обезпечение, като при неизпълнението на
последната се дължала неустойка. Излагат се съображения за недействителност на
договора поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
за нищожност на неустойка и за недължимост на таксата. Иска се осъждането на
ответника да заплати сумата от 50 лева, дадена без основание за неустойка и
сумата от 50 лева, дадена без основание за такса, ведно със законната лихва.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорват исковете. Счита, че уговорената възнаградителна лихва, като цена на
предоставената услуга не противоречи на добрите нрави, като за нейния размер не
било предвидено ограничение ЗПК, извън размера на ГПР. ГЛП бил определен
съобразно пазарните условия, статутът на кредитора, липсата на обезпечения и
повишения риск. Не била нищожна и клаузата на неустойка. Тя била във фиксиран
размер и ищецът бил наясно със задълженията си. Разсрочването й във времето
имало за цел да облекчи ищеца при погасяването й. Счита, че неустойката не е
загубила присъщите си функции. Тя не следвало да се включва в ГПР съгласно чл.
19, ал. 3 ЗПК. Нямало основание за обявяването на целия договор за
недействителен, тъй като били спазени изискванията за неговото съдържание. Иска
се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
С
определение от о.с.з. от 01.03.2021г. размерите на исковете са увеличени
на сумата от 66.24 лева за всеки от тях.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на
07.02.2018 г. са сключили договор за паричен заем, по който „Вива кредит“ ООД,
в качеството на заемодател, е предоставило сумата от 700 лева, която е следвало
да бъде върната в срок до 05.09.2018 г. с плащането на 7 месечни погасителни
вноски. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.31 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) 49.48 %. В чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено
плащането на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане в
размер на 289.80 лева. В чл. 4 от договора е уговорено предоставянето на
обезпечение след сключването му, чрез поръчителство или банкова гаранция. При
неизпълнение в чл. 4, ал. 2 е уговорена неустойка в размер на общо 289.80 лева.
Не е спорно
по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и че е
вписано в регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за
кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за
потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Относно недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая не
е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя,
които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1086.96 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския
кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума
и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва
да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва.
Освен това, така записана стойност не съответства на реално дължимата по
договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща предоставянето на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за
кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риска
следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да
намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и
параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена
неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните
погасителни вноски. По този начин, както и таксата за експресно разглеждане,
неустойката реално увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от
49.48% и общата дължима сума– 1086.96 лева не отговарят на действителните
такива. Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В
този смисъл Решение
№ 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита-
чл. 23 ЗПК. Следователно по процесния договор длъжникът дължи единствено
главницата в размер на 700 лева. От представената от ответника справка се
установява, че за такса е била платена сумата от 66.24 лева, а за неустойка
сумата от 66.24 лева. Те се явяват платени при начална липса на основание и подлежат
на връщане на потребителя. Като законна последица върху тези суми следва да се
присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
размер на 100 лева за държавна такса.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „****“ следва
да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, сумата
от 66.24 лева– получена без основание за неустойка по сключен между
страните договор за паричен заем от 07.02.2018 г. и сумата от 66.24 лева- получена без основание за такса за
експресно разглеждане по сключен между страните договор за паричен заем от
07.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от подаването на исковата молба на 11.11.2020 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, сумата
от 100.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Адвокатско
дружество „****”, *****, сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ Б.В.Б. по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.