О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257/28.3.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия
Митев
ВЧНД № 303 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор
от ВРП срещу определение на ВРС от 12.02.2019 г. постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 416/2019 г.
в частта, в която съда е приел, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Твърди се от прокурора за незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното определение по съображения подробно изложени в
протеста. Прави се искане за отмяна на съдебния акт.
Протеста е подадена от легитимирана
страна, в законоустановения срок, предвид наличието на правен интерес от
обжалване на определението, в частта с която съдът се е произнесъл по въпросите
по чл.248 ал.1 т.3 НПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Производството по делото е насрочено и
разгледано от първоинстанционния съд в разпоредително заседание.
Съдът е приел, че при изготвянето на обвинителния
акт е било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, да научи
за какво престъпление е привлечен в това качество, като такова е допуснато и в
хода на ДП, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на
ВРП за отстраняване на допуснатите нарушения.
Определението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.4
т.1 от НПК нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато
са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен
в това качество; да дава обяснения или да откаже да дава обяснения по
обвинението; да участва в производството; да има защитник; да получи устен или
писмен превод на разбираем за него език по чл.55 ал.3 от НПК, когато не владее
български език.
Нарушени ще са правата на обвиняемия
при липса на постановление за привличане, на предявяване на постановлението,
липса на разпит на обвиняемия непосредствено след привличането, постановление
което не отговаря на изискванията за съдържане, позволяващи обвиняемият да
разбере в какво е обвинен, както и недостатъци в обвинителния акт.
В случая е прието от съда, че ОА
страда от вътрешно противоречие, тъй като в уводната му част се сочело, че обвиняемият се е представил за полицейски
служител, а в диспозитивната част е посочено, че е сержант. В обстоятелствената
част се сочело, че предмет на престъплението е мобилен телефон, а в
диспозитивната част е сумата от 330 лева. Освен това в ОА не е била посочена
собствеността на телефона, а данни за това има в досъдебното производство,
което ще определи съответно и вредата за кого е настъпила.
От
изложеното във фактите и от повдигнатото обвинение в диспозитива на ОА изобщо
не ставало ясно за какви действия е обвинен обвиняемия - за това, че е присвоил
мобилен телефон или за парична сума.
Въззивният съд не счита, че са налице
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
обвинителния акт – по чл. 246 ал.2 от НПК, респективно допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуални правила по
чл.249 ал.4 от НПК което да е довело до нарушаване на правата на обвиняемия. В
случая да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Още повече и
страните по делото в проведеното РЗ не са правили възражения за нарушени права.
Претендираните недостатъци се извличат
в достатъчна степен от прокурорския акт, а твърдените нарушения не са
съществени.
Обвинителният акт е по-скоро пестелив,
но не страда от вътрешно противоречие в обстоятелствената и диспозитивната
част.
Конкретиката - „сержант“, която е
поставена след полицейски служител не стои в конфликт със служител на
полицията, т. к. цяло се отнася за служител на МВР за какъвто се представял
обвиняемия въвеждайки пострадалия в заблуждение. Разликата е незначителна и не
ограничава правата на обвиняемия. Тази добавка не съставлява вътрешно противоречие
между обстоятелствената и заключителната / диспозитивна / част на ОА, още
повече е налична и в първата част на акта, а сумата от 300 лева, която е пазарната стойност на
телефона на пострадалия Великов действително очертава стойността на причинената
му имотна вреда от престъплението по чл.209 от НК. Макар и пестелив обвинителния акт отговаря на изискванията на НПК и стандартите
на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
В обстоятелствената му част са
отразени фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението и участието на обвиняемия в него.
Ясно са описани времето, мястото действията
на обвиняемия и начина на извършване на заблудата, представяйки се за
полицейски служител и за по-голяма убедителност показвайки вещ наподобяваща
полицейска значка, така също и размера на нанесената вреда - 300лева,
съставляваща стойността на телефона, като е формулирано убеждението на
прокурора относно обективните и субективни признаци на престъплението.
Ето защо въззивния съд счита, че не са
налице съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
По тези съображения определението на ВРС
в обжалваната част следва да се отмени и да продължат съдопроизводствените
действия по делото.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.345
ал.1 вр. чл.249 ал.3 от НПК, въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението
на ВРС от 12.02.2019 г. постановено по НОХД
№ 416/2019г., в обжалваната
част и ВРЪЩА делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.