Решение по ЧНД №840/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 225
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20221100200840
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Г. Люб. М.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20221100200840 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр.
чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ от 09.12.2020 г.,
издадено от несъдебен орган на Федерална Република Германия по дело
№OWI-*********/SB15, влязло в сила на 05.01.2021 г. за налагане на
финансова санкция на Д.Д. К., гражданин на Молдова и на Р България, роден
на **** г. в гр.Слобозия, Република Молдова, с последен известен постоянен
адрес гр.София, ул.****, ЕГН ********** и адрес съгласно удостоверението:
гр.София, ул.****, с което на Д.Д. К. е наложено административно наказания
глоба в размер на 80 евро за деяние, извършено в 10:04 ч. на 24.09.20 г. в
гр.Буршайд, федерална магистрала А1 при 396,00 км, дясно платно с
посока на движението към Леверкузен, изразяващо се в това, че като водач
1
на товарен автомобил марка Даймлер с рег.№ ST-V-4016, е превишил
максимално допустимата скорост извън населени места с 24 км/ч- при
допустима скорост от 60 км/ч е управлявал МПС с 84 км/ч, съставляващо
административно нарушение съгласно параграф 41, ал.1 във вр. с
Приложение 2, параграф 49 StVO (Наредба за движение по пътищата);
параграф 24 StVG (Закона за движението по пътищата) вр. 11.1.5 BKat
(Каталог за глобите), както и сумата от 28,50 евро- разходи по водените
съдебни и административни производства срещу лицето или общо сумата от
108,50 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
влизане в сила на решението- 212,20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.

Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Федерална Република
Германия въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение от 09.12.2020 г., издадено от несъдебен орган на Федерална
Република Германия по дело №OWI-*********/SB15, влязло в сила на 05.01.2021 г. за
налагане на финансова санкция на Д.Д.К., с което на Д.Д.К. е наложено административно
наказания глоба в размер на 80 евро за деяние, извършено в 10:04 ч. на 24.09.20 г. в
гр.Буршайд, федерална магистрала А1 при 396,00 км, дясно платно с посока на движението
към Леверкузен, изразяващо се в това, че като водач на товарен автомобил марка Даймлер с
рег.№ ST-V-4016, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 24
км/ч- при допустима скорост от 60 км/ч е управлявал МПС с 84 км/ч, съставляващо
административно нарушение съгласно параграф 41, ал.1 във вр. с Приложение 2, параграф
49 StVO (Наредба за движение по пътищата); параграф 24 StVG (Закона за движението по
пътищата) вр. 11.1.5 BKat (Каталог за глобите), както и сумата от 28,50 евро- разходи по
водените съдебни и административни производства срещу лицето.
В публичното съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище, че са
налице всички основания за прекратяване на производството по делото срещу лицето, тъй
като липсва каквато и да е било връзка на същото с територията на Р България.
Служебният защитник на осъденото лице- адв.С. споделя становището на
прокурора и иска от съда да откаже да признае решението на германските власти.
Осъденото лице Д.К. нередовно призован не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Д.Д.К. е гражданин на Молдова и на Р България, роден на **** г. в
гр.Слобозия, Република Молдова, с последен известен постоянен адрес гр.София, ул.****,
ЕГН ********** и адрес съгласно удостоверението: гр.София, ул.****,.
С решение от 09.12.2020 г., издадено от несъдебен орган на Федерална Република
Германия по дело №OWI-*********/SB15, влязло в сила на 05.01.2021 г. за налагане на
финансова санкция на Д.Д.К. на същия е наложено административно наказания глоба в
размер на 80 евро за деяние, извършено в 10:04 ч. на 24.09.20 г. в гр.Буршайд, федерална
магистрала А1 при 396,00 км, дясно платно с посока на движението към Леверкузен,
изразяващо се в това, че като водач на товарен автомобил марка Даймлер с рег.№ ST-V-
4016, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 24 км/ч- при
допустима скорост от 60 км/ч е управлявал МПС с 84 км/ч, съставляващо административно
нарушение съгласно параграф 41, ал.1 във вр. с Приложение 2, параграф 49 StVO (Наредба
за движение по пътищата); параграф 24 StVG (Закона за движението по пътищата) вр. 11.1.5
BKat (Каталог за глобите), както и сумата от 28,50 евро- разходи по водените съдебни и
административни производства срещу лицето.
Общият размер на сумата възлиза на 108,50 евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на решението- 212,20 лв.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, издадено въз основа на решение за налагане на финансова
санкция е постановено от несъдебен орган на решаващата държава за извършено от
1
осъденото лице административно нарушение, което е свързано с правилата за движение по
пътищата. Финансовата санкция включва още и сумата съставляваща разходи, направени от
съдебните и административни органи на издаващата държава, във връзка с постановяване на
осъдителното решение спрямо Кирилов.
Видно от удостоверението лицето е било уведомено съгласно законодателството на
изпращащата държава за правото си да обжалва решението и за сроковете за това, което
Кирилов не е сторил.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите белези на
осъденото физическо лице данни– две имена, дата на раждане и последен известен адрес на
пребиваване в България, а самото удостоверение сочи още и размера на наложената
санкция- поотделно и общо, а именно в размер на 108,50 евро; обстоятелствата във връзка с
извършеното нарушение, за което е наложена финансова санкция на К., както и самите
нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и това как, кога и при какви
условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било,
дадена ли е била възможност на лицето да се защити. Посочени са и разходите, направени за
постановяване на осъдителното решение.
Липсват данни по делото К. да не е бил лично уведомен за постановеното спрямо него
решение на разбираем за него език, поради което и възраженията на защитата в тази връзка,
съдът не взе предвид.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на съдебен орган.
На следващо място осъденото физическо лице- Д.К. Й. има адрес на живеене на
територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС), като едновременно с това от
справката от СДВР- ОПП се установява, че на негово име има регистрирани множество
МПС, като част от тях са с временно прекратена регистрация, но това не означава, че същите
не се водят на негово име и не са негова собственост. Ето защо съдът, за разлика от страните
прие, че макар и наказаното лице да не може към настоящия момент да бъде установен на
територията на Р България, той притежава собственост тук (на негово име и като негова
собственост се водят множество МПС), което сочи на връзка на лицето с територията на Р
България.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението.
Същевременно наложената финансова санкция е над 70 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
компетентния орган на Република Германия. Съдът по закон не разполага и с правомощие
да преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да
намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на
чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под
наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и само да
бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени доказателства, че
е вече платена от лицето. В случая не са представени доказателства да са извършени каквито
2
и да е било плащания от страна на осъденото лице- а и в този смисъл са и неговите
твърдения, поради което и няма как от сумата, за която той е осъден да бъде приспаднато
нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила– 05.01.2021 г., която в случая
възлиза на 212,20 лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
3
Съобщи за изтекли лични данни